№ 1434
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100503439 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 31.10.2023г., постановено по гр.д. № 25177/2023г. на СРС,
ГО, 85 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу “МИВ КЪНСТРАКШЪН” АД иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването в полза
на ищеца на вземане в размер на 239, 04 лева, представляваща стойност на
потребена без правно основание топлинна енергия за стопански нужди за
периода от 14.04.2021г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот – апартамент №
15, находящ се в гр. София, жк “****, абонатен номер 431642, с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
09.02.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7152/2023г.
по описа на СРС. Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над
сумата от 239, 04 лева до пълния предявен размер от 362, 75 лева, както са
отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за 22, 83
лева – стойност на услугата дялово разпределение; за 43, 66 лева – мораторна
1
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020г. до
31.01.2023г. и за 4, 55 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020г. до 31.01.2023г.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ответника “МИВ КЪНСТРАКШЪН” АД, в която са изложени оплаквания за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както
и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не се е
произнесъл по всички релевирани от ответното дружество възражения, като е
приел, че представените от ищеца частни свидетелстващи документи
установяват основателността на предявената претенция. Сочи, че не е изяснен
механизмът на твърдяното неоснователно обогатяване, както и че именно
ответното дружество се е обогатило с ползването на топлинна енергия. Излага
доводи, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, поради което не са приложими и
Общите условия на ищеца. Въззивникът твърди, че не са издавани надлежни
фактури за количеството топлинна енергия, поради което не е доказан обема и
стойността на предоставените услуги. Освен това представените документи за
собственост върху процесния недвижим имот не отразявали актуалното
състояние, тъй като същите са били издадени през 2016г. Счита, че
претенцията е неоснователна, тъй като съдът е формирал своите изводи въз
основа единствено на едностранно съставени от ищеца писмени
доказателства, които са непротивопоставими на ответното дружество.
Поддържа твърдението си, че процесният имот не е ползван през исковия
имот, поради което не е налице реална консумация на топлинна енергия.
Излага, че първоинстанционният съд не е разгледал релевираното възражение
за погасяване на вземането по давност. По тези съображения е направено
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.
Въззиваемият “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно
и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми. Направено е искане за потвърждаване на обжалвания
2
първоинстанционен акт.
Третото лице-помагач не изразява становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца, с източник – неоснователно
обогатяване.
Настоящият съдебен състав счита, че решението е правилно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква,
когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази
законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно
имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в
кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група
факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от
двете суми между обедняването и обогатяването. Обедняването и
обогатяването следва да произтичат от други общи за двете предпоставки
факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването
и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като
всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а
ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би
получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на
3
обедняването на ищеца.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния
имот; че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди; че не е
имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса
на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между
двете страни – в частност липса на сключен писмен договор за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди/; стойността и количеството на
потребената топлинна енергия.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на
обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията
между двете страни.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012г.
/респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./, потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Предвидената писмена форма е такава за действителност на
правоотношението. В случая между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че не е сключен писмен договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди за исковия период.
Неоснователни са релевираните от въззивника доводи, че ищецът не е
доказал по реда на пълното и главно доказване, че ответното дружество е
титуляр на правото на собственост върху процесния имот. На първо място
4
следва да се посочи, че в отговора на исковата молба това обстоятелство не е
оспорено. В съответствие с предприетата от ответника защита срещу
основателността на иска, първоинстанционният съд правилно е приел в
доклада по делото за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е собственик на процесния имот за исковия период, както и че
между страните не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия
за стопански нужди за същия обект. Ето защо се налага извод, че наведените
възражения във въззивната жалба са преклудирани. Независимо от това
следва да се посочи, че по делото са представени нотариален акт № 6, том 1, за
учредяване на договорна ипотека от 18.01.2016г., разрешение за строеж от
27.12.2006г., удостоверение за въвеждане в експлоатация от 05.04.2012г., при
съвкупната преценка на които се установява, че ап. № 15, находящ се в гр.
София, жк “****, е собственост на ответното дружество. Противно на
поддържаното във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с
придобитото от него право на собственост или ограничено вещно право преди
началото на исковия период. В случая въззивникът не твърди, нито доказва да
е извършил разпоредителни сделки с процесния имот имот преди началото на
исковия период.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е
процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на
топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и
небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент"
се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент,
който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови
нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди.
Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на
нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
13 юли 2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия
и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава
клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се
изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов
5
клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия,
която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и
клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от
ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – § 1 т. 42 и т. 43 така и в
действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при
дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо
или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови
- за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не
задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се
ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми
легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в
практиката.
Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови
нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска
дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот.
Несъмнено е, че ответникът няма домакинство и собствени битови нужди,
което сочи на небитово ползване на топлинна енергия.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59 ал.1 ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. При условие,
че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма
сключен писмен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да
липсва облигационно правоотношение, ответникът ако е потребявал топлинна
енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатявал -
получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и
обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, като начинът за неговото извършване е регламентиран
в ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. /обн. ДВ, бр.
34 от 24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020г./ и Наредба № Е-РД-04-1 от
6
12.03.2020г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020г., в сила от
24.03.2020г./. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и
топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на “Бруната” ООД.
Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз
основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по арг.
от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от приетото от съда заключение по СТЕ.
Неоснователни са релевираните от въззивника възражения относно
доказателствената стойност на приетото в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-техническа експертиза. Същото, преценено по реда на
чл. 202 от ГПК, следва да се кредитира като пълно, обективно и обосновано,
при съобразяване и на липсата на оспорване от ответника по реда и в
сроковете по чл. 200, ал. 3 от ГПК. В заключението е посочено, че сградата, в
която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа, съответно имотът на ответното дружество е топлофициран. През
исковия период дяловото разпределение е било извършвано от “БРУНАТА”
ООД, като в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление и за битово
горещо водоснабдяване – показанията на монтираните апартаментен топломер
и водомер са нулеви. Вещото лице е посочило, че претендираната стойност е
начислена за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, която е била
определена при съобразяване на правилата, установени в приложимата
Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. Топлинната енергия отдадена от сградна
инсталация била изчислена в съответствие с т. 7.2. от приложението към
Наредбата от 2020г. и представлява разлика между общото количество
топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на индивидуалните
топлромери в отделните имот, която се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Вещото лице е
констатирало, че технологичните разходи са били отчислявани за сметка на
ищцовото дружество, както и че монтираният в имота абонаментен топломер
не е преминал на метрологична проверка за периода от 01.05.2020г. до
13.04.2021г. Именно поради изложеното в експертизата е прието, че
стойността на количеството реално доставена топлинна енергия възлиза на
239, 04 лева и е дължима за периода от 14.04.2021г. до 30.04.2022г.
7
Неоснователни са релевираните от ответното дружество възражения, че
заключението е било изготвено единствено въз основа на едностранно
съставени от ищеца частни документи. Напротив, вещото лице е съобразявало
и представените от третото лице-помагач изравнителни сметки за процесния
период, които не са били оспорени от ответника, като експертът е направил
самостоятелни изчисления на доставяната енергия и съответно за цената за
същата.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
потребителите. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже, и е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и
титуляр на вещно право в сграда-етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с
централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект. В контекста на изложеното въззивният съд приема, че
ответникът обективно е получавал в имота част от топлинната енергия,
отдадена от хоризонталните и вертикалните тръбопроводи на сградната
инсталация, поради което е налице потребление на топлинна енергия. А като е
спестил разходите за стойността на тази енергия, ответникът се е обогатил
неоснователно.
Всички наведени от ответното дружество доводи относно неиздаването
на фактури за доставеното количество топлинна енергия са ирелеванти за
предмета на правния спор – предявен е иск за вземане, претендирано на
извъндоговорно основание.
Предвид изложеното съдът приема за установено, че в процесния обект
и за исковия период е потребена топлинна енергия на стойност 239, 04 лева,
както правилно е приел първоинстанционният съд при съобразяване на
заключението на съдебно-техническата експертиза.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност при приложение на правилото по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Макар и
равностойността на спестените разходи при ползване на топлинна енергия за
8
имот без правно основание да е в размер на месечната й цена за процесния
период, това парично притезание по своето естество не представлява цена на
доставената топлинна енергия, а само стойностен изразител на материалното
благо, което е следвало да постъпи в патримониума на обеднелия, в случай че
обогатилият се /без правно основание/ би ползвал вещта /топлинната енергия/
възмездно – по действително продажбено правоотношение. Ето защо,
ответникът и въззивник в настоящото производство, дължи не цената на
топлинната енергия - помесечно, а нейната равностойност в глобален размер,
за целия период, поради което предявеното парично притезание не е
периодично и то се погасява с изтичане на общата 5-годишна погасителна
давност - в този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. №
1/1979 г. на Пленума на ВС, съгласно което вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с
изтичането на петгодишната давност. Считано от датата на възникване на най-
старото процесно вземане – 01.07.2020г. до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК – 09.02.2023г. не е изтекла петгодишната погасителна давност.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му
част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено по реда на
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на предявения иск
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17835 от 31.10.2023г., постановено по
9
гр.д. № 25177/2023г. по описа ана СРС, ГО, 85 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА “МИВ КЪНСТРАКШЪН” АД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Буная” № 8, ет. 4, ап. 11 да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание 273, вр. чл. 78, ал.
8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – „БРУНАТА“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10