Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.07.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
двадесет и шести състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 5635 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова С.П.С., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Енерго - Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от
213.76 лева, представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 26.10.2017г. до 04.12.2017г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ***, аб. № **********, кл. № ***.
В исковата молба се излага,
че ищецът е потребител на ел. енергия за
обект, находящ се в гр. Варна, ***, аб. № ***, кл. № ***. Твърди се, че ищецът
е установил, че му е начислена сумата от 213.76 лева, след като служители на
„Енерго-Про Мрежи“ АД направили проверка, съставили констативен протокол и била
извършена корекция на общо начисленото количество електрическа енергия. Ищецът
твърди, че сумата е начислена неправомерно. Оспорва констативния протокол,
както да е доставено и потребено посоченото количество ел. енергия.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, за
което излага подробни съображения. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор продажба на ел. енергия. Твърди, че процесната сума е стойността на реално потребено количество
електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на сметката на
основание чл.50 от ПИКЕЕ. Сочи се, че на
04.12.2017г. е извършена проверка в обекта на ищеца, за която е съставен
констативен протокол, съгласно който била отчетена електроенергия в регистър
1.8.3.
С писмена молба, депозиран преди съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника поддържа отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
представения по делото констативен протокол № 1104162/04.12.2017г. се установява,
че на същата
дата служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили
техническа проверка на СТИ в обект с аб. № **********, кл. № ***, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бл.48, ап.37, при която е отразено, че е демонтиран електромер с фабр. № 1115031700818028 с посочени в протокола
показания и е подменен с изправно СТИ.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване № 801/22.03.2019г. на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера; наличие на преминала
енергия на тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на констатациите от проверката и извършената техническа проверка от „Енерго-Про” АД е изготвено становище за
начисление на електрическа енергия
от 22.03.2019г., с което
е одобрено да се начисли допълнително количество ел. енергия
за с аб. № **********, кл. № ***, за периода от 26.10.2017г. до 04.12.2017г.., като корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на паметта на СТИ,
при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия.
Издадена
е фактура № **********/26.03.2019г., с издател „Енерго- Про Продажби” АД и получател С.П.С. на стойност 213.76 лева, представляваща отчетена ел. енергия за обект с аб. № **********, кл. № ***, за периода от 26.10.2017г. до 04.12.2017г.
Представен по делото е протокол за монтаж на
електромер №
1301297/25.10.2017г., видно от който в процесния обект е монтиран електромер с фабр. № 1115031700818028,
като са отбелязани нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че елетромерът е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка през 2017г.,
като метрологичната му годност е 6 години-монофазен, налице е натрупано
количество електроенергия в регистър 1.8.3, която не се визуализира, като СТИ е
отчело това потребление, налице е софтуерно препрограмиране на СТИ.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск,
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на
пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на
същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото предявяване
до приключване на устните състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания,
произтичащи от договор за продажба
на електрическа енергия, който застрашава
имуществената сфера на ищеца и с оглед възможността за едностранното спиране на
електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната
форма на
защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по
силата на договор за доставка на ел. енергия, а също и начисляване на
процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че е извършена проверка на
електромера на ищеца, че с констативен протокол е констатирано, че е изразходвана
енергия в регистър 1.8.3, че констативният протокол е изготвен съобразно Общите
условия, че е извършена проверка съобразно Общите условия, че е извършена
корекция съобразно Общите условия, че процесното количество електроенергия е
доставено и потребено от абоната и че се дължи стойността на електроенергията в
посочените размери.
В случая се касае за служебно начислено количество ел.
енергия след извършена проверка и отчитане на количествата електроенергия в
паметта на процесното СТИ по регистър 1.8.3.
Ответникът се позовава на правото си да извършва
корекция на сметката на абоната при условията на чл.50 от ПИКЕЕ.
На първо място, съдът намира, че за ответното дружество към датата на
становището за начисляване на служебно количество електроенергия (22.03.2019г.)
и издаване на процесната фактура (26.03.2019г.) за ответника не е съществувало
нормативно основание за извършване на корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ,
предвид че Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия са отменени с влязлото в сила Решение №
2315/21.02.2018г. по адм.дело № 3879/2017г., обн.ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г.
Дори и да се приеме, че релевантният момент, към който
следва да се разглежда основанието за начисляване на сумата е датата на
извършване на проверката и съставяне на констативния протокол, към който ПИКЕЕ
все още са действали, съддът намира следното:
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ операторът
на съответната мрежа може да коригира количествата електрическа енергия в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия
за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не
по-дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че
налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи
на софтуерна намеса. Въпреки това
обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима,
доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на
електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е
настоящият случай. Това е така, защото процесният електромер не е „смарт”,
тоест с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава
абоната от възможността да упражни контрол върху показанията. Констативният
протокол на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит
регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание.
Следва да се
отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп
чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това
задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не
на ищеца. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на
потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.
Отделно от това, неясно остана по делото в кой часови
диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Неясно остана освен това дали
енергията по тарифа 1.8.3 е потребена от ищеца - абонат за процесния период и
дали изобщо е потребена от него, а не например от преходен абонат. Представен е
протокол за монтаж на СТИ, в който е отбелязано, че показателите в дневна и
нощна тарифа на процесния електромер са нулеви. Към този момент със специално
софтуерно устройство не са разчитани показанията в регистър 1.8.3 и не е ясно
дали същите не са отразявали още към момента на монтажа потребено количество
електроенергия.
По изложените съображения съдът
намира, че процесната сума не се дължи от ищеца, с оглед на което искът се
явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 50 лева за платена
държавна такса и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 213.76
лева,
представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 26.10.2017г. до 04.12.2017г. за обект, находящ се в гр. Варна, ***,
аб. № **********, кл. № ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.П.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 350
лева, представляваща направени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: