Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 634/23.5.2012 г. по гр.д. № 5180/2011 г. на ВТРС е осъдена О. В. да заплати на Б. Ж. С., при участие на трето лице помагач „С. И.” Е.-В. сумата 3100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, както и сумата 898.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди/разноски за лечение/, причинени при спъване на 5.10.2011 г. в необесопасено метално съоръжение, монтирано в гр. В., парк „М.п.”-публична общинска собственост, ведно със законната лихва върху, тези суми, считано от 5.10. 2011 г. до окончателното изплащане на задължението. С решението е отхвърлен иска за разликата от 3 100 лв. до 5000 лв.,като неоснователен и недоказан. Общината е осъдена да заплати на ищцата 820 лв. направени разноски по делото съразмерно с уважената част от иска. Недоволен от решението е останал „С. И.” Е.-В., който го обжалва в осъдителната част като недопустимо,неправилно и необосновано. Твърди се ,че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Районният съдя в доклада си е приел, че основанието на иска е чл. 50 от ЗЗД, а по-късно в съдебно заседание на 16.3.2012 г. съдията е изменил доклада си и е приел, че основанието на иска е чл. 49 от ЗЗД, като пълномощникът на ищцата е изразил своевременно несъгласие с тази промяна. В тази връзка се иска обезсилване на решението. В условията на алтернативност се правят твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се ,че съдията при изясняване на фактическата обстаноÔка по делото не е обсъдил всички факти, доказателства и доводи на страните. Твърди се ,че на жалбоподателя не му е възлагана работа от общината, касаеща поставянето или премахването на обекти, подобни на процесния , в парк „М.п.”. Твърди се ,че върху процесния обект е упражнено външно противоправно въздействие от неизвестно лице преди настъпване на инцидента , което се установява от свидетелските показания по делото. Твърди се ,че следва да се изключи отговорността на общината и предявения иск да бъде отхвърлен. Твърди се ,че възражението на общината за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат, е отхвърлено без да са изложени мотиви. Моли да се присъдят разноски по делото. По въззивната жалба е постъпил отговор от Б. С. като се твърди ,че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се ,че съдията правилно е извършил правната квалификация на предявения иск и че тя не е възразявала срещу това. Твърди се ,че тази квалификация отговаря на търсената защита, а и при завеждане на делото ищцата не е знаела за договора за обществена поръчка между общината и жалбоподателя. Твърди се ,че обжалваното решение е валидно, правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. О. В. не взема отношение по жалбата. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните поделото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по повод исковата молба на Б. Ж. С. против О. В. сумата 5 898.60 лв.. Твърди се ,че на 5.10.2011 г. ищцата при разходка в градския парк „М.п.” в гр.В. се препъва в необесопасен метален предмет с кръгла форма, монтиран здраво и неподвижно на асфалта на главната алея на парка. Вследствие препъване в този предмет ищцата пада и си чупи лявата ръка, като е приета за лечение в МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов” гр.В. от деление ортопедия и травматология. Установило се ,че е претърпяла средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на долния край на лъчевата кост на лявата ръка в областта на китката, поради което е претърпяла операция и е поставена метална плака и една Киршнерова игла. Било й назначено лечение от лекуващите лекари, като е изписана от болницата на 14.10.2011 г. В тази връзка са й издадени два болнични листа/описани/ за отпуск по болест съответно от 6.10.2011 г.- 14.11.2011 г. и от 14.11.2011 г. до 14.12.2011 г. Твърди се ,че е допуснато обезпечаване на доказателства по приложеното гр.д. № 4399/2011 г. на ВТРС Твърди се ,че ищцата при счупването е претърпяла силни болки и страдания, подложена е на оперативна намеса,десет дни лежи в болница, поставена й е гипсова превръзка след това и не може да си служи с ръката в ежедневните си дела, както и че изпитва непрекъснати болки, както и не може да изпълнява трудовите си задължения като учител. Твърди се, че прогнозите на лекарите е за не по-малко от три месеца възстановяване на счупения крайник, след което се предвижда оперативна намеса за отстраняване на монтираната на костта метална плака, поради което ще претърпи допълнителни болки и страдания. Твърди се , че във връзка с назначеното на лечение ищцата е направила разходи в размер на 898.60 лв., от които 850 лв. е стойността на металната плака и 48.60 лв. е платена такса за болничен престой. Твърди се ,че общината е собственик на парка и отговаря за правилната експлоатация на съоръженията в парка, включително схемите за местата за поставяне на кошчетата за отпадъци, за тяхното монтиране,а в случая за правилното и безопасно демонтиране на счупено и изведено от експлоатация кошче за отпадъци. Твърди се ,че общината като собственик на парка и парковите съоръжения в него носи отговорност за претърпяната от ищцата злополука. Моли да бъде осъдена ответната О. да заплати на ищцата исковите суми, заедно със законнната лихва до окончателното изплащане и разноските по делото. По исковата молба е постъпил отговор от О.-В., в който се твърди, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Твърди се ,че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, че злополуката е отразена първоначално като битова , а след това като-не трудова. Твърди се ,че е налице непредпазливост от страна на ищцата при движението на ищцата, с което е допринесла за наст·пване на инцидента. Твърди се ,че общината в качеството на собственик на парка по реда на ЗОП е сключила договор от 23.3.2007 г. със „С. С.”ООД/сега „С. И.” Е.- В./, по силата на който е възложила поддържането на и почистването на парковете, за срок от 5 години. В тази връзка е поискано да бъде конституирано това дружество като трето лице помагач по делото. Относно размера на исковете за неимуществени вреди се твърди ,че той е необосновано завишен. Претендират се разноски по делото. Районният съдя е конституирал като трето лице помагач по делото със „С. И.” Е.- В., който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като счита ,че претендирания размер за неимуществените вреди е прекомерно завишен. За да постанови обжалваното решение районният съдия подробно е описал фактическата обстановка, при която е настъпило увреждането на ищцата, проследено е и лечението, респ. хирургическата намеса, която ищцата е претърпяла. Подробно са анализирани събраните по делото доказателства- писмени и гласни, както и изслушаната СМЕ. Във връзка с това правилно съдията е приел, че правното основание на предявения иск е по чл. 49 от ЗЗД, като съдията се е съобразил с твърдените от ищцата обстоятелства. Въззивният съд счита ,че не са нарушени съдопроизводствените правила от първо инстанционният съд относно определянето на правното основание на иска, както са неоснователни твърденията ,че общината се е противопоставила на това. Затова е неоснователно и оплакването, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Съдията обосновано и подробно се е произнесъл по твърденията и възраженията на страните,както и по отношенията между ответника и третото лице помагач. Правилно и законосъбразно съдията е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане от злополуката с необесопасеното метално съоръжение. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства са в подкрепа на установеното здравословно състояние на Б. С.. Въззивният съд намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя относно това ,че съдът не се е произнесъл по възражението за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като по делото няма категорични доказателства в тази насока. ВТОС напълно споделя и становището на районния съд относно размера на присъдените неимуществени вреди ,както и за размера на имуществените вреди. ВТОС споделя изложените мотиви от районния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към същите, като намира за неоснователни оплакванията в жалбата . При този изход на делото съдията правилно е присъдил и съответните разноски по делото. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора право на разноски пред въззивната инстанция има Б. Ж. С., която претендира такива в размер на 450 лв.,платен адвокатски хонорар. С оглед представените доказателства такива следва да бъдат заплатени от трето лице помагач „С. И.” Е.-В.. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78 ал.10 от ГПК искането на дружеството за заплащане на разноски пред въззивната инстанция следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 634/23.5.2012 г. по гр.д. № 5180/2011 г. на ВТРС. ОСЪЖДА „С. И.” Е.-В., ЕИК *, бул. „Б.” * да заплати на Б. Ж. С., ЕГН * от гр.В., ул. „пл.М.Б.”№ * разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 450 лв.,платен адвокатски хонорар. Отхвърля искането на „С. И.” Е.-В., ЕИК *, бул. „Б.” * за заплащане на разноски по делото пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |