Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. Нови пазар, 10.06.2011 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Новопазарският
районен съд в публичното заседание на четвърти май през две хиляди и единадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Б.А., като разгледа
докладваното от съдия Маркова гражданско дело №24 по описа за 2011 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 15 606, 06 лв. и по чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 6 978, 27 лв.
Ищцовата страна “***” – ЕООД - с. Г., обл. Р., представлявано от С.И.С., а в настоящия процес от адв. Д. К. от Х. адвокатска колегия твърди, че на 20.11.2006 г. ищцовата страна сключила с ответната страна “***” – АД – с. Е., обл. Ш., представлявано от И.К.М. и Г.Т.В. договор за извършване на строително-монтажни работи. Съгласно сключения договор, на 21.11.2006 г. ищецът издал фактура №130/21.11.2006 г. за авансово плащане, което било определено в размер на 5 000 лв. без ДДС. Цялата стойност на договора била в размер на 24, 671, 72 лв. без ДДС. На 31.05.2007 г., след завършване на възложената работа от изпълнителя – ищцовата страна, бил подписан протокол – обр.19 между възложителя – ответната страна и изпълнителя – ищеца. В протокола нямало забележки от страна на възложителя относно качеството и количеството на извършената работа, както и качеството и количеството на доставените материали. Въз основа на този протокол ищцовата страна издала фактура №123/26.07.2007 г. на стойност 19 671, 72 лв. без ДДС. На 16.07.2007 г. ответната страна извършила плащане по фактура №130/21.11.2006 г. в размер на 6 000 лв. с начислен ДДС. След почти година от подписване на горепосочения протокол, на 17.05.2008 г. ответната страна извършила частично плащане по фактура №123/26.07.2007 г. в размер на 3 000 лв. Към момента ответната страна имала неизпълнено задължение към ищцовата страна в размер на 15 606, 06 лв. с ДДС, дължими по фактура №123/26.07.2007 г. Въпреки отправените покани от ищеца до ответника, както писмено, така и по телефон, ответното дружество не изпълнило задължението си по договора за заплащане на остатъка от дължимата сума. На 14.09.2010 г. ищцовата страна изпратила до ответната официална покана за плащане по пощата с обратна разписка, но отново не постъпило плащане. Поради така изложените обстоятелства, ищцовата страна, моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата от 15 606, 06 лв. – главница и сумата от 6 978, 27 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.07.2007 г. до 05.01.2011 г. Страната претендира да й бъдат заплатени и направените по делото разноски.
На
ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия
срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв не е депозиран.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно установено е по делото, че ищцовата и ответната страна през месец ноември 2006 г. са сключили договор за извършване на строително-монтажни работи, като по договора ответната страна била възложител, а ищцовата изпълнител. Това се установява от представените писмени доказателства по делото - фактура №123/26.07.2007 г., фактура №130/21.11.2006 г., писмо от ищеца до ответника изх. №25/14.09.2010 г., известие за доставяне от 15.09.2010 г., протокол обр.19/31.05.2007 г. и 4 бр. копия на банкови извлечения, които не са оспорени от ответната страна, като не е оспорено от ответника и твърдението за наличността на сключения договор. Ищцовата страна изпълнила задължението си по сключения договор, което е видно от горепосочения протокол обр.19. В този протокол е вписано, че представителите на страните , след проверка на място, са констатирали, че строително-монтажните работи са изпълнени и подлежат на изплащане. Вписана е и дължимата сума, а именно 24 671, 72 лв. общо, без ДДС. При сключването на договора ищцовата страна издала фактура за авансово плащане №130/21.11.2006 г. за сумата от 5 000 лв. без ДДС, която сума е и била изплатена от страна на ответника, видно от представеното банково извлечение за това плащане. Въпросното плащане е отразено и във впоследствие издадената фактура за оставащото задължение на ответника - фактура №123/26.07.2007 г., където след приспадане на плащането, е останало задължение в размер на 19 641, 72 лв. без ДДС, или 23 606, 06 лв. с ДДС. По тази фактура са постъпвали частични плащания в полза на ищцовата страна от ответната, което се доказва от представените банкови извлечения, като е видно, че частичните плащания са в общ размер на 8 000 лв. Така, останалата неплатена и дължима сума от ответната към ищцовата страна е в размер на 15 606, 62 лв. За това свое задължение ответникът е бил изрично поканен от ищеца с писмо №25/14.09.2010 г., получено на 15.09.2010 г., видно от представеното известие за доставяне и няма данни по делото, че това плащане е извършено. При тези факти и при неоспорването им от ответната страна, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан. Ето защо ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата сумата от 15 606, 06 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за извършване на строително-монтажни работи, сключен на през месец ноември 2006 г.
Относно претенцията по чл. 294 ал. 1 от ТЗ и вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД съдът намира са установено следното: Видно е, че ответната страна е изпаднала в забава за изпълнение на парично задължение си към ищцовата страна и поради това тя дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото е представена справка за размера на законната лихва върху сумата от 15 606, 06 лв., считано от 26.07.2007 г. /датата на издаване на фактура №123/26.07.2007 г./ до деня на завеждането на исковата молба, като лихвата е изчислена посредством електронен калкулатор и е в размер от 6 978, 27 лв. Съдът счета, че в този размер искът с правно основание по чл. 294 ал. 1 от ТЗ и вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи, тъй като за размера му са представени доказателства, които не са оспорени от ответната страна.
При
този изход на процеса, следва да бъде уважено и депозираното от ищцовата страна
искане за присъждане на направените по делото разноски. Същите са в размер на
904, 24 лв. – заплатена по делото държавна такса, видно от приложените вносни
бележки и 2 705 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представения по делото договор за правна помощ, или в общ размер от 3 609,
24 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “***” – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Е., обл. Ш., представлявано от И.К.М. и Г.Т.В.. да заплати на “***” – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Г., обл. Р., представлявано от С.И.С. сумата от 15 606, 06 лв. /петнадесет хиляди и шестстотин и шест лева и шест стотинки/ -главница и сумата от 6 978, 27 лв. /шест хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода 26.07.2007 г. – 05.01.2011 г.
ОСЪЖДА “***” – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Е., обл. Ш., представлявано от И.К.М. и Г.Т.В.. да заплати на “***” – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Г., обл. Р., представлявано от С.И.С. направените по делото разноски в размер на 3 609, 24 лв. /три хиляди шестстотин и девет лева и двадесет и четири стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: