РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно гражданско дело №
20225000500396 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 611/10.05.2022 г., постановено по гр.д.
1892/2020 г. на ОС-П. с което са отхвърлени исковете, предявени от К. З. Р.
против И. Г. Г. за заплащане на сумата 60 000 евро, получена на отпаднало
основание, и обезщетение за забава в размер на 10 000 евро за периода от
21.06.2019г. до 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователни, и е осъден К. З. Р. да заплати на И.
Г. Г. сумата 30 лв. - разноски за производството по гр. дело № 1892/ 2020г. по
описа на ОС-П..
Жалбоподателят К. З. Р. моли решението да бъде обезсилено като
недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно, по съображения,
изложени в подадената на 10.06.2022 г. въззивна жалба, и да бъдат уважени
подадените от него искове. Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
1
55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД против ответницата И. Г. Г. за
осъждане да му заплати сумата 60 000 евро, получена от нея на отпаднало
основание като платена от него за възнаграждение на адвокат Г. съгласно
сключения между тях на 12.02.2009 г. договор за поръчка, който договор е
развален от него с подаването на исковата молба при условията на чл. 87,ал.2
от ЗЗД поради виновно неизпълнение от ответницата на така сключения
договор, защото тя не е изпълнила задълженията си да представи
необходимите документи в процедурата по признаване на б.г. на ищеца, което
непредставяне на надлежните документи е обусловило възможността за
отнемане на б.г. на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаването на исковата молба и ведно със сумата 10 000 евро – мораторна
лихва, дължима за периода от 21.06.2019 г. до 29.07.2019г. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответницата по жалбата И. Г. Г. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 28.07.2022 г.
Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като
неоснователни.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 12.02.2009 г. те са сключили
представения от ищеца в копие договор за възлагане, съгласно който ищецът
К. Р. възлага на ответницата адвокат И. Г. и тя приема да извърши следното:
да осигури предложение по чл. 16 от ЗБГ на възложителя; да съдейства за
приключване на необходимата проверка и внасяне на образуваната преписка
за придобиване на българско гражданско в Съвета по гражданство; да
осигури издаване на указ за придобиване на българско гражданско; да оказва
всякакво правно и фактическо съдействие през целия процес до получаване на
български паспорт. Безспорно е, че с договора е уговорен срок от 6 месеца за
изпълнение на възложената задача, считано от деня на подписване на
договора, като до тази дата следва да се издаде указ за придобиване на б.г..
Безспорно е, че за изпълнението на възложената работа е договорено
2
възнаграждение в размер на 60 000 евро, което е изплатено от ищеца на
ответницата. Безспорно е, че с Указ № 71 от 6.07.2011 г. на В. на Р.Б. е дадено
б.г. на ищеца К. Р..
Твърдението на ищеца, заявено с подадената на 29.07.2019 г. искова
молба, е, че на 21.06.2019 г. от Г.П. на Р.Б. е направено предложение до М.П.
за отнемане на натурализацията на ищеца на основание чл. 22,ал.1,т.2 от ЗБГ,
защото е приел, че ищецът е укрил данни и факти, които ако бяха известни е
щяло да му бъде отказано присвояването на б.г., като основното, което е
посочено в предложението, е, че не е спазено изискването на чл. 16 от ЗБГ.
Ищецът твърди, че съгласно договора за поръчка от 12.02.2009 г.
възложеното е следвало да бъде изпълнено в срок от 6 месеца, но указът е бил
издаден значително след това, на 6.07.2011 г. Твърди, че ответницата адвокат
Г. е следвало да подаде молба до М.П. и М.Т. и че тя то е уверила, че е подала
молба до м.т. под № 14-00-679/9.06.2009 г., с която е представила
необходимите документи за извършени от него преки инвестиции и данни за
икономически принос на стойност 4 000 000 лв. Твърди, че м.т. е трябвало да
препоръча да му бъде предоставено б.г. без наличието на обстоятелства по чл.
12 от ЗБГ, с която препоръка се спазва изискването на чл. 16 от ЗБГ, защото
се установява, че Р.Б. има интерес от неговата натурализация поради това, че
той има особени заслуги към страната в икономическата сфера. Твърди, че с
писмо № 33-00-33 от 25.07.2019 г. на М.Т., и. т. и с. (МТИТС) му е било
отговорено, че няма регистрирано писмо № 14-00-679 от 9.06.2009 г. и
предложение на министъра за предоставянето на него на б.г.. Твърди, че
именно липсата на това предложение е мотивирало Г.П. да внесе
предложение за отнемането на признатото му б.г.. Твърди, че от това писмо
се установява, че адвокат Г. не е изпълнила договорното си задължение с
грижата на добър стопанин съгласно чл. 281 от ГПК, тъй като депозираното
от нея предложение на м.т. не е било намерено в архивите на М. и изводът е,
че то не съществува, причината за което е недобросъвестно поведение на
адвокат Г. при изпълнение на поръчката по договора. Счита, че с описаното
недобросъвестно поведение, което е противно на добрите нрави, ответницата
Г. му е причинила вреда, като е създала и поддържала у него невярното
убеждение, че всички документи, включително и предложението по чл. 16 от
ЗБГ, са налице и са правно издържани и верни и на него му е призната
натурализация в съответствие със ЗБГ. Заявява, че той отново следва да
3
повтори процедурата по представяне на документите и изпълнение на
изискванията на ЗБГ, за да запази натурализацията си. Счита, че с
неизпълнението на договора за поръчка ответницата му е нанесла
имуществени вреди в размер на 60 000 евро, която сума му дължи ведно с
лихвата от 21.06.2019 г., когато е узнал за вредата. Заявява, че освен
договорна отговорност, която се проявява в случаите, когато неизпълненото
задължение произтича от едно облигационно отношение и изпълнителят не
осъществи дължимия резултат, отговорността бИ. и деликтна. Заявеното
искане до съда (петитум) е да бъде осъдена ответницата да му заплати
обезщетение в размер на 60 000 евро, ведно с 10 000 евро лихва, считано от
21.06.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и лихва върху
присъдената сума до пълното й изплащане, за претърпени имуществени вреди
от непозволено увреждане поради неизпълнението на сключения договор за
поръчка от 12.02.2009 г. с грижата на добър стопанин.
В изпълнение на разпореждане на съда от 1.08.2019 г. за отстраняване
на посочени нередовности на исковата молба (посочване на обстоятелства
относно иска за главницата от 60 000 евро, които са взаимоизключващи се, и
формулирания петитум), с молба от 5.08.2019 г. ищецът посочва, че
предявява частичен иск по чл. 45 от ЗЗД и претендира обезщетение в размер
на 12 500 евро от общ размер 60 000 евро, както и частичен иск относно
мораторната лихва за сумата 500 евро от общ размер 10 000 евро за периода
от 21.06.2019 г. до 29.07.2019 г. В изпълнение също на разпореждането на
съда от 1.08.2019 г., с молба от 22.10.2019 г. ищецът заявява, че не е предявил
иск за непозволено увреждане, поради което не претендира обезщетение за
вреди, а твърди, че е налице виновно неизпълнение на договора за правна
защита и съдействие, сключен на 12.02.2009 г. между него и ответницата, за
което неизпълнение той узнал от писмо № 33-00-33 от 25.07.2019 г. на
МТИТС, с което му е било отговорено, че няма регистрирано писмо № 14-00-
679 от 9.06.2009 г. и предложение на министъра на МТИТС за признаване за
него на б.г. не е изготвено, а предложението е сред най-съществените
документи, необходими за признаване на б.г., като в тази връзка той
поддържа фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
Със същата молба ищецът заявява, че когато поради недобросъвестното
поведение на адвоката, изразяващо се в небрежно изпълнение на работата и
когато не е положена необходимата и дължима грижа от него за точното й
4
изпълнение, клиентът има право да развали договора за правна помощ и да
поиска обратно изплатеното възнаграждение. Заявява, че затова той с
подадената искова молба иска разваляне на договора и прави искане за
връщане на платеното адвокатско възнаграждение. Заявява, че с подадената
допълнително молба е заявил, че поддържа иска като частичен за сумата
15 000 евро от общ размер 60 000 евро и за мораторните лихва за сумата 1 000
евро частично от общия размер 10 000 евро за периода от 21.06.2019 г. до
29.07.2019 г.
В изпълнение на разпореждането на съда от 23.10.2019 г. относно
констатирани нередовности (формулиране на надлежен петитум за всеки от
исковете, съответен на изложените фактически твърдения), с молба от
22.11.2019 г. ищецът твърди, че е сключен договор за правна защита и
съдействие от 12.02.2009 г. между него и ответницата, че е налице от нейна
страна виновно неизпълнение, че той е изправна страна по договора и че тя е
неизправна страна, защото от нейна страна е налице виновно неизпълнение,
тъй като представените документи по преписката за признаване на б.г.
всъщност не отговарят на изискванията, за което тя носи отговорност.
Заявява, че следва да се прецени, че с подаването на исковата молба той
законосъобразно е упражнил преобразуващото право да се развали договора в
хипотезите на чл. 87,ал.2 от ЗЗД поради наличие на неизпълнение от страна
на ответницата. Заявява, че при неизпълнение на обещания облигационен
резултат възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети
кредитора за претърпените от него вреди и когато кредиторът търпи
неблагоприятни имуществени последици може да претендира обезщетение на
имуществени вреди, определени с разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД на
претърпяна загуба – осуетяване на очаквани облаги. Поддържа, че се касае до
пълно неизпълнение на сключения договор за поръчка, като претендира
обезщетение в размер на заплатената по договора сума от 60 000 евро, от
които предявява частично иска за сумата 12 500 евро, ведно със законната
лихва, и ведно с мораторна лихва частично за сумата 1 000 евро от общ
размер 10 000 евро. Поддържа предходно заявените с молби уточнения в
петитума на исковата молба.
С определение от 25.11.2019 г. окръжният съд прекратява
производството по делото и го изпраща на районния съд по подсъдност.
5
С отговора на исковата молба от 19.02.2020 г. ответницата оспорва
исковете. Заявява, че те са недопустими, защото са погасени по давност. Не
оспорва наличието на договорната връзка между страните. Заявява, че срокът
за извършването от нея на възложената й от ищеца задача действително е бил
до 6 месеца от датата на подписване на договора, а указът, с който ищецът
придобИ. б.г., е от 6.07.2011 г., но причината за не бъде спазен посоченият
срок е наличието на обективни причини, а именно забава при
администрирането на преписката по придобиване на б.г. поради образувано
производство по искане за екстрадиция срещу ищеца, за което са били
образувани съдебни производства, част от които е ВЧНД № 29/2010 г. на АС-
Б.. Заявява, че предметът на договора е бил изпълнен изцяло и точно към
датата на придобиване на б.г. с указа на П. от 6.07.2011 г., като ищецът е
приел изпълнението и не е имал никакви възражения до датата на подаване на
исковата молба, като е заплатил изцяло договореното възнаграждение.
Твърди, че от датата на получаване на б.г. с указа на П. до датата на
образуване на делото са изтекли повече от 8 години, с оглед на което искът за
заплащане на сумата 12 500 евро като частичен от общо задължение 60 000
евро, която сума се претендира като обезщетение поради пълно неизпълнение
в размера на заплатената сума по договора за правна защита и съдействие от
12.02.2009 г., е погасен по давност. Твърди и че, съответно, затова се явява
неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на мораторна и
законна лихва, поради което и тя е погасена по давност и като такава е
недопустима. Моли производството по делото да бъде прекратено, тъй като
предявените обективно съединени искове са погасени по давност.
Евентуално, ако се приеме, че исковете са допустими, ищцата ги оспорва като
неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени. Заявява, че не е налице
твърдяното от ищеца неизпълнение от нея на задълженията й по договора от
12.02.2009 г. Твърди, че тя е изпълнила изцяло и точно задълженията си по
договора. Заявява, че във връзка с процедурата по придобиване на б.г. на
основание чл. 16 от ЗБГ от ищеца тя като негов пълномощник е подготвяла
необходимите съгласно изискванията на закона документи и ги е подавала в
М.П. с молба с рег. № 97-00-1070/12.06.2009 г., както и е депозирала молба за
съдействие на основание чл. 16 от ЗБГ за М.Т.. Твърди, че след депозиране на
молбата за съдействие на основание чл. 16 от ЗБГ до МТ преписката и
размяната на кореспонденция между съответните министерства се извършва
6
служебно и няма как тя да е депозирала пред М.П. по преписката за
придобиване на б.г. предложение на м.т.. Затова твърди и че не отговаря на
истината и изложеното в исковата молба, че тя е създала и поддържала у
ищеца невярното убеждение, че всички документи, включително и
предложението по чл. 16 от ЗБГ, са налице и са правно издържани и верни.
Заявява, че процедурата по придобиване на б.г. на посоченото основание чл.
16 от ЗБГ се извършва по ред, посочен в Глава Пета, чл. 29 и сл. от ЗБГ, при
служебно администриране на преписката и съгласуване в отделни органи на
държавната власт. Заявява, че не е по нейна вина липсата, ако изобщо е
налице такава, на документ от архива на държавен орган или ведомство, дал
основание за придобиване на б.г..
С молба от 7.07.2020 г. ищецът заявява изменение на исковете, като
увеличава размера на претенциите до пълния им размер – 60 000 евро за
главницата и 10 000 евро за мораторната лихва. С определение от 7.07.2020 г.
районният съд допуска изменението в размера на исковата, прекратява
производството по делото и го изпраща по подсъдност на окръжния съд.
С разпореждане от 27.08.2020 г. окръжният съд констатира
нередовности на исковата молба във връзка с подадените уточнителни молби,
включително съдът посочва, че искът за връщане на дадено на отпаднало
основание и искът за обезщетение за неизпълнение на договор са два отделни
иска, както и че в случая от изложеното следва, че ищецът предявява иск за
връщане на сумата 60 000 евро, платена на отпаднало основание, а именно
връщане на заплатено възнаграждение по развален договор, доколкото в
исковата молба се прави изявление за разваляне на сключения между
страните договор. Съответно, окръжният съд указва, че ищецът следва да
конкретизира какви искове предявява и в какво съотношение те са съединени
за общо разглеждане в процеса, като в случай, че предявява иск за
обезщетение за неизпълнение да конкретизира дали претендира претърпени
загуби и/или пропуснати ползи и да посочи конкретно в какво се състоят
претърпените загуби, съответно, пропуснати ползи. С разпореждане от
12.01.2021 г. съдът отново дава същите указания на ищеца.
В изпълнение на указанията на съда по разпореждането от 12.01.2021 г.
е подадена от ищеца на 24.03.2021 г. молба, с която се посочва, че не е
предявен иск за непозволено увреждане, поради което не претендира
7
обезщетение за вреди, а твърди, че е налице виновно неизпълнение на
договора от 12.02.2009 г. и се претендира връщане на полученото
възнаграждение по договора.
На 2.04.2021 г. в производство по чл. 140 и чл. 146 от ГПК окръжният
съд постановява определение № 29, в което отразява твърдението на ищеца,
че с подаването на исковата молба упражнява правото си да развали договора
в хипотезата на чл. 87,ал.2 от ЗЗД, като исковата молба следва да се счита
изявление за разваляне на договора., както и твърдението, че с развалянето на
договора полученото възнаграждение подлежи на връщане. В същото
определение окръжният съд посочва, че са прадявени искове с правно
основание чл. 55,ал.1,предл.3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. С определение,
постановено в първото открито съдебно заседание по делото окръжният съд
обявява за окончателен доклада, изготвен с определението от 2.04.2021 г.
С обжалваното съдебно решение от 10.05.2022 г. окръжният съд
посочва, че са предявени искове с правно основание чл. 55,ал.1,предл.3 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Съдът приема, че претенцията на ищеца по чл. 55,ал.1 от
ЗЗД за връщане на полученото по договора за поръчка възнаграждение почИ.
на твърдението за отпадане на основанието за извършеното от него плащане,
тъй като поради неизпълнение на поетите от ответницата задължения са
налице предпоставките за разваляне на сключения договор, като с исковата
молба е заявено изрично волеизявление на ищеца за разваляне на договора за
поръчка, сключен между него и ищцата на 12.02.2009 г., поради
неизпълнение. Съдът преценява, че ответницата е изправна страна по
договора и е изпълнила изцяло и точно задълженията си по договора, поради
което не е налице виновно неизпълнение, което да е основание за разваляне
на договора. Съдът намира, че ищецът е придобил б.г. и с издаването на указа
на П. е изпълнен предметът на сключения договор, а впоследствие
установеното опорочаване на инициираната процедура по чл. 16 от ЗБГ, в
частност касателно предложението на м.т., в каквато насока са констатациите
в предложението на Г.П. за отмяна на натурализацията, не могат да бъдат
вменени във вина на ответницата и да бъдат квалифицирани като
неизпълнение на поетите от нея задължения по процесния договор. Съдът
посочва, че предложението с рег. № 14-00-679/9.06.2009 г. физически
съществува в преписка № 2659/09 г. на МП, образувана за придобиване на б.г.
от ищеца, и че няма данни да е установено по съответния ред, че се касае за
8
документно престъпление, с оглед на което и не може да се квалифицира
документът като неистински, а дори и ако се приеме, че се касае до
действително неистински документ, то от събраните по делото доказателства
не се установява съпричастността на ответницата към това деяние. Затова
съдът приема за неоснователен искът за връщане на полученото по договора
възнаграждение на отпаднало основание, поради което е неоснователен и
акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава.
С подадената на 10.06.2022 г. въззивната жалба жалбоподателят на
първо място твърди, че решението следва да бъде обезсилено като
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявено основание –
неоснователно обогатяване по чл. 55,ал.1 от ЗЗД в хипотезата на отпаднало
основание, въпреки че в обстоятелствената част на исковата молба са
изложени правопораждащи факти за наличие на договор и за неизпълнение на
същия, като искането за присъждане на обезщетение е направено в
съответствие с тях. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът в
нарушение на разпоредбата на чл. 79,ал.1,предл.2 от ЗЗД е приел, че се касае
за иск за неоснователно обогатяване въпреки че по делото е безспорно, че
между страните е налице договор, който е сключен за постигане на определен
резултат, т.е. адвокат Г. е дължала резултат и този резултат в случая не е
престиран. Затова моли след обезсилване на решението да бъде постановено
от апелативния съд решение, с което да бъдат уважени исковете на основание
чл. 79,ал.1,предл.2 от ЗЗД вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД. На второ място,
евентуално, при приемане че решението не е недопустимо, се претендира от
жалбоподателя то да е неправилно. Жалбоподателят твърди, че фактически с
писмото на П. се установява, че адвокат Г. не е изпълнила надлежно
задължението си по договора за правна защита и съдействие да осигури от
правна страна валидното признаване на б.г. на ищеца, като ако в хода на
изпълнението на договора е била проверила, в каквато насока е било и
договореното задължение, че в деловодството на М.Т. липсва указаното
писмо № 14-00-679/9.06.2009 г. и предложение на министъра на МТИТС за
признаването за него на б.г., то недостатъците по преписката е щяло да бъдат
отстранени своевременно. Твърди, че е неоснователно заключението, че
установеното по-късно опорочаване на процедурата по чл. 16 от ЗБТ, т.е.
липсата на определящото предложение на м.т., в каквато насока са
констатациите в предложението на Г.П. за отмяна на натурализацията, не
9
налагат извод, че договорът не е бил изпълняван. Твърди, че обстоятелството,
че неизпълнението, т.е. непостигането на договорения резултат, се открИ. по-
късно, има съществено значение в хипотезата на чл. 79,ал.1,предл.2 от ЗЗД.
Твърди, че макар да е постигнат някакъв резултат, това не е истинският
облигационен резултат, защото той би бил по-различен, ако би се изпълнило
задължението по друг начин. Затова моли решението да бъде отменено като
неправилно и да бъдат уважени предявените искове.
С отговора от 28.07.2022 г. на въззивната жалба ответницата възразява,
че неоснователно жалбоподателят претендира съдът да се е произнесъл по
непредявено основание – неоснователно обогатяване по чл. 55,ал.1 от ЗЗД в
хипотезата на отпаднало основание – в контекста на оплакванията на
жалбоподателя, като съдът е посочил в обжалваното съдебно решение, че с
исковата молба е заявено изричното волеизявление на ищеца за разваляне на
договора поради неизпълнение, което е посочено и в доклада на съда по чл.
140 от ЗЗД. Възразява, че неоснователно жалбоподателят претендира
решението да е неправилно. Твърди, че не е налице от нейна страна виновно
неизпълнение на задълженията й по договора от 12.02.2009 г. Заявява, че
изготвеното на основание молбата за съдействие предложение от м.т., както и
самото представяне на предложението, дало основание за придобиване на б.г.
на ищеца на основание чл. 16 от ЗБГ, се е инициирало служебно от
министъра. Твърди, че в резултат на нейните действия ищецът е придобил б.г.
и така предметът на договора е бил изпълнен изцяло и точно, ищецът е приел
изпълнението и не е имал никакви възражения във връзка с изпълнението до
датата на подаване на исковата молба и е изплатил договореното
възнаграждение изцяло. Заявява, че причината да не бъде спазен срокът за
извършване на възложената задача от 6 месеца, е наличието на обективни
причини извън нейната воля, а именно забава при администрирането на
преписката поради образувано производство по искане за екстрадиция срещу
ищеца. Счита, че искът е погасен по давност, тъй като от датата на
получаването на б.г. с указа на П. до датата на образуването на делото са
изтекли повече от 8 години.
На първо място, във връзка с твърдението на жалбоподателя, че
обжалваното решение на окръжния съд е недопустимо като постановено по
непредявен иск (на непредявено основание) за неоснователно обогатяване
10
съгласно чл. 55,ал.1,предл.3 от ЗЗД вместо по иск, основан на неизпълнение
на договор, и претендирано затова обезщетение съгласно чл. 79,ал.1,предл.2
от ЗЗД, следва да се посочи, че ищецът с молбата си от 22.10.2019 г., след
като посочва, че клиентът има право да развали договора за правна помощ и
да поиска обратно изплатеното възнаграждение, изрично заявява, че затова
той с подадената искова молба иска разваляне на договора и прави искане за
връщане на платеното адвокатско възнаграждение. Също така с молбата си
от 22.11.2019 г. ищецът заявява, че следва да се прецени, че с подаването на
исковата молба той законосъобразно е упражнил преобразуващото право да
се развали договора в хипотезите на чл. 87,ал.2 от ЗЗД поради наличие на
неизпълнение от страна на ответницата. С разпореждането от 27.08.2020 г.
окръжният съд изрично констатира, че в случая от изложеното следва, че
ищецът предявява иск за връщане на сумата 60 000 евро, платена на
отпаднало основание, а именно връщане на заплатено възнаграждение по
развален договор, доколкото в исковата молба се прави изявление за
разваляне на сключения между страните договор. След това на 2.04.2021 г. в
производството по чл. 140 и чл. 146 от ГПК окръжният съд постановява
определение № 29, в което отразява твърдението на ищеца, че с подаването на
исковата молба упражнява правото си да развали договора в хипотезата на чл.
87,ал.2 от ЗЗД, като исковата молба следва да се счита изявление за разваляне
на договора, както и твърдението, че с развалянето на договора полученото
възнаграждение подлежи на връщане. В това определение окръжният съд
изрично посочва, че са предявени искове с правно основание чл.
55,ал.1,предл.3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. С определението, постановено в
първото открито съдебно заседание по делото на 10.05.2021 г. окръжният съд
обявява за окончателен доклада, изготвен с определението от 2.04.2021 г.
Видно е следователно, че окръжният съд е определил правната квалификация
на предявения иск именно въз основа на заявените от ищеца твърдения, че
поради неизпълнение от страна на ответницата на сключения между страните
на 12.02.2009 г. договор той с подадената искова молба разваля договора и
прави искане за връщане на платеното адвокатско възнаграждение. При така
заявеното от ищеца изявление, че при подаване на исковата молба той
разваля договора при условията на чл. 87,ал.2 от ЗЗД неоснователно
жалбоподателят претендира съдът да е дължал произнасяне по иск с правно
основание чл. 79,ал.1,предл.2 от ЗЗД поради наличие на договор и негово
11
неизпълнение. Съответно, с постановеното съдебно решение съдът се
произнася именно по така предявения от ищеца иск с правно основание чл.
55,ал.1,предл.3 от ЗЗД за връщане на платеното възнаграждение поради
разваляне от негова страна на договора от 12.02.2009 г. заради твърдяно
неизпълнение от страна на ответницата на нейното задължение по този
договор. Няма следователно основание да се приеме, че постановеното
съдебно решение е недопустимо, съответно, няма основание то да бъде
обезсилено. Следва да се прецени дали решението е неправилно, каквото е
евентуалното твърдение на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, този, който е
получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Нормата
на чл. 55, ал.1,предл.3 от ЗЗД урежда състав на претенция за връщане на сума
поради неоснователно обогатяване, основана на развалянето на сключен
между страните договор. В случая ищецът иска осъждане на ответницата да
му върне исковата сума, която е платеното от него на ответницата
възнаграждение по договора от 12.02.2009 г., който договор той претендира
да е развалил поради нейно неизпълнение с изявление при подаването на
исковата молба. Ответницата оспорва да е налице неизпълнение от нейна
страна, съответно, да е налице и основание за разваляне на договора и за
връщане на възнаграждението. Видно от сключения между страните на
12.02.2009 г. договор, задълженията на ответницата включват осигуряване на
предложение по чл. 16 от ЗБГ на възложителя, съдействие за приключване на
необходимата проверка и внасяне на образуваната преписка за придобиване
на б.г. в Съвета по гражданство и осигуряване на издаването на указ за
придобиване на б.г.. Безспорно е, че в преписката на МП е налице
предложение от м.т. с рег. № 14-00-679/9.06.2009 г. до М.П., получено в МП
на 12.06.2009 г., въз основа на което искане и на други представени
документи е образувана изпратената от М.П. на окръжния съд в копия
преписка № 2659/2009 г. относно искането на ищеца да придобие б.г. при
условията на чл. 16 от ЗБГ. Това предложение е първият приложен документ
в изпратената от МП преписка (лист 130 от делото на окръжния съд).
Безспорно е, че впоследствие е извършена преценка на документите, че
преписката е разгледана от С.Г. (протокол №43/17.06.2011 г., л.219,241) и че
на ищеца е било предоставено б.г.. Видно от наличното по тази преписка
удостоверение (л.157), В. на Р.Б. с Указ № 71 от 6.07.2011 г. е дал б.г. на
12
ищеца. Видно от тази приложена преписка, с писмо на ОП-Б. от 17.05.2011 г.
по искане на МП-Дирекция „б.г.“ е посочено, че в ОП-Б. е на производство
следствено дело срещу ищеца. Видно от изпратените от ОС-Б. документи,
приложени от окръжния съд по делото, проведено е по ЧНД № 55/2010 г. на
ОС-Б. и по ВЧНД № 29/2010 г. на АС-Б. производство по искане за
екстрадиция на К. Р. в К., като това производство е приключило с решение на
апелативния съд от 24.02.2010 г., с което е отменено решение от 1.02.2010 г.
на ОС-Б. и е отказана екстрадиция на К. Р.. Видно е следователно, че във
времето от 6 месеца, в който срок съгласно чл. 2 от договора от 12.02.2009 г.
ответницата е следвало да изпълни възложената й задача, са провеждани
съдебни производства срещу ищеца по настоящото дело, като според писмото
от 17.05.2011 г. на ОП-Б., следственото дело не е приключило към тази дата, а
гражданството е предоставено с указа от 6.07.2011 г. Видно е, че указът е
издаден по-малко от два месеца след последното сведение за наличие на
висящо следствено дело. При тези обстоятелства няма основание да се
приеме, че издаването на указа извън посочения в договора срок се дължи на
поведение на ответницата, тъй като е видно, че са налице наказателни
производства, приключването на които несъмнено не е зависело от нейното
поведение. Безспорно е, че ищецът е изплатил изцяло на ответницата
договореното възнаграждение, поради което следва да се приеме, че той е
приел извършената от ответницата работа като надлежно изпълнена, като
едва през 2019 г. ищецът заявява твърдение, че е налице неизпълнение от
страна на ответницата. Това твърдение той мотивира с обстоятелството, че на
21.06.2019 г. от Г.П. на Р.Б. е отправено до М.П. предложение за отмяна на
натурализация на основание чл. 31,ал.1 и чл.22,ал.1,т.2 от ЗБГ (л.181),
съдържащо се в изпратената от МП преписка. Видно от текста на
предложението, в него е посочено, че при направено от ДАНС запитване до
МТ е отговорено, че на посочения в предложението номер на министерството
(рег. № 14-00-679 от 9.06.2009 г.) съответства съвсем друг документ (отчет за
изпълнена работа по граждански договор), а по допълнително искане на ВКП
е постъпила информация от МТ за това, че предложение с посочения номер
не е отправяно, не е изготвяно и изпращано предложение изобщо за К. Р. под
друг номер или друга дата. В същото предложение е посочено, че в справката,
изготвена от ДАНС по повод извършената проверка се посочва, че екземпляр
от предложението на м.т. с рег. № 14-00-679/9.06.2009 г. и печати на това
13
министерство са били иззети (заедно с други доказателства) на 30.06.2010 г.
от дома на поименно посочено лице (различно от ответницата) в с. Брестник.
В предложението е направен извод, че представеното в МП предложение с
рег. № 14-00679/9.06.2009 г., дало основание за придобиване на б.г. от К. Р. на
основание чл. 16 от ЗБГ, не е издавано от МТ. В предложението е посочено,
че това е било известно на Р., както и обстоятелството, че МТ не е било
сезирано за издаване на подобно предложение, както и че посочените факти
са били укрити от него в процедурата по придобиване на б.г.. Затова е прието
и посочено в предложението, че са налице предвидените в чл. 22,ал.1,т.2 от
ЗБГ предпоставки за отмяна на постановената по отношение на това лице
натурализация на основание чл. 16 от ЗБГ. Посочено е още, че съгласно
императивните изисквания на чл. 30,ал.1,изр.1 от ЗБГ, процедура за
придобиване на б.г. по чл. 16 от ЗБГ се инициира единствено и само по
предложение на министъра, отговарящ за съответната област, в която Р.Б. има
интерес от натурализация на лицето или областта, в която то има особени
заслуги, като при тази хипотеза не се изисква молба, а само предварително
писмено съгласие на лицето, което ще придобИ. б.г.. Предлага се от Г.П. да
бъде направено предложение до П. на Р.Б. да бъде издаден указ за отмяна на
натурализацията на К. Р.. Видно е следователно от текста на предложението,
че то не съдържа данни относно поведение на ответницата, съответно,
предложението не е обосновано от нейни действия. В случая не се нито
твърди, нито установява от страна на ищеца предложението на Г.П. да е
обосновано от действия на ответницата, както и тя да е съпричастна към
изготвянето и изпращането на посоченото предложение, което предложение
несъмнено не се подава от нея в МП, а се отправя от МТ до МП. След като
ответницата няма участие нито в изготвянето, нито в изпращането на
предложението от МТ, нито в постъпването му в МП, неоснователно се
претендира от жалбоподателя, че ответницата е могла да следи, както и че е
била длъжна да проследи и провери процеса и валидността на изготвянето на
този документ. В съдържащата се в преписката молба-становище от К. Р. от
2.07.2019 г. (л.257) той изрично посочва, че документът предложение се е
движел по служебен ред между двете министерства. В същата молба той
посочва, че вече не е гражданин на К., а само на Р.Б., и евентуалното му
лишаване от б.г. би довело до нетърпима липса на гражданство. По
преписката няма данни б.г. на ищеца да е било отнето. При тези
14
обстоятелства не се установява основателност на твърдението на ищеца, че е
налице поведение на ответницата, което да представлява неизпълнение на
нейните задължения по договора от 12.02.2009 г., съответно, което да е
основание той да претендира надлежно да е развалил договора, поради което
да има право да иска връщане на платеното възнаграждение в размер на
60 000 евро, съответно, ведно с акцесорното вземане за лихви. Следва само да
се посочи, че обстоятелството дали вземане е погасено по давност, е въпрос
по основателността, а не по допустимостта на претенцията. В случая не се
установява ищецът да има вземане спрямо ответницата, поради което искът
му е неоснователен и затова няма основания да се преценява и дали
неоснователната претенция е погасена по давност. Установява се, че е
правилен изводът на окръжния съд, че не е налице основанието на чл. 55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, съответно, че няма основание и за присъждане на лихви
по реда на чл. 86,ал.1 от ЗЗД, поради което предявените искове са
неоснователни. Подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 611/10.05.2022 г., постановено по гр.д.
1892/2020 г. на ОС-П..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15