РЕШЕНИЕ
№ 14338
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110170590 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от А. Б. П. срещу „======“ ЕООД
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ за заплащане
на сумата 12355,08 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на настъпила на 16.05.2023 г. трудова злополука, съставляващи пропуснати ползи,
изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката
и обезщетението за временна неработоспособност, изплащано по реда на общественото
осигуряване, за периода от 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г., ведно със законната лихва от
27.11.2024 г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
2571,81 лева обезщетение за забава за периода от 16.05.2023 г. до 26.11.2024 г., след
допуснато увеличение на исковите претенции на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно
определение от 25.06.2025 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало трудово
правоотношение по силата на трудов договор №2289/27.01.2022 г., съгласно който ищецът
изпълнявал длъжността „монтажник“. Твърди се, че през м. май 2023 г. ищецът е
командирован да извършва монтаж на соларни панели на поле, близо до гр. =, ====. Сочи
се, че на 16.05.2023 г., около 10:30 ч., ищецът бил на работния терен и чакал инструкции за
работа, като едно от разтоварените палета със соларни панели паднало поради наклона и
затиснал десния крак на ищеца. Вследствие на злополуката ищецът получил физически
наранявания на костите на дясната подбедрица и десния глезен, поради което бил временно
неработоспособен за периода от 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г. Поддържа се, че с Декларация
за трудова злополука №721/15.08.2023 г. ищецът е уведомил ТП на НОИ – ==== за
процесната злополука, в резултат на което последната била призната за трудова с
Разпореждане №33410/18.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ – ====, влязло в сила на
08.04.2024 г. Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, произтекли от
процесната трудова злополука, изразяващи се в разликата между получаваното трудово
възнаграждение преди злополуката (3300 лв.) и обезщетението за временна
неработоспособност, изплащано по реда на общественото осигуряване (1200 на месец), за
периода от 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г. (9 месеца и 16 дни). Претендира и присъждането на
обезщетение за забава за периода от настъпване на трудовата злополука до подаване на
1
исковата молба в съда. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски
по делото за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. Ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че към датата на процесната трудова злополука
ищецът е бил командирован във ===== съгласно Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги. Твърди, че основното месечно възнаграждение на ищеца в размер на минималната
работна заплата за съответната година. Поддържа, че командировъчните пари не са елемент
от трудовото възнаграждение, доколкото същите представляват компенсация за реално
направени разходи във връзка командироването на работника/ служителя. Излага, че
пропусната полза са само трудовите възнаграждения – основни и допълнителни с постоянен
характер, поради което командировъчните разходи не следва да се включват в базата на
изчисляване на възнаграждението. Оспорва и иска по размер, доколкото в исковата молба се
твърди, че средното нетно месечно възнаграждение в размер на 3300 лв., а полученото от
ищеца обезщетение за временна неработоспособност е 2200 лв. на месец. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски по представен списък.
Третото лице – помагач на страната на ответника в депозираното по делото становище
счита исковете за неоснователни и недоказани. Счита, че твърдяната от ищеца имуществена
вреда – пропусната полза следва да се преценява при съпоставка на получаваното от
служителя трудово възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ, без включени суми
за командироване и добавки, представляващи бъдещи хипотетични възнаграждения.
Изрично подчертава, че командировъчните пари не са част от трудовото възнаграждение.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във
връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответната стрна,
намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ответното дружество в качеството му на работодател и ищеца А.
Б. П, в качеството му на работник, е бил сключен трудов договор, по силата на който
последният е заемал длъжността „монтажник“, което се установява и от представения трудов
договор№2289/27.01.2022 г. Видно от трудовия договор същият е сключен на основание чл.
68, ал. 1, т. 2 КТ до завършване на определена работа съгласно анекс към договора при
основно брутно месечно трудово възнаграждение 710,00 лева и 0,6% допълнително
възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж при настоящия работодател или за
всяка година на същата, сходна или със същия характер работа при друг работодател.
Страните не спорят, че на основание заповед на работодателя А. Б. П е бил
командирован през месец май 2023 г. да извършва монтаж на соларни панели на поле, близо
до гр. =, Обединен кралство ===== и Северна Ирландия.
За безспорно е отделено и че на 16.05.2023 г. ищецът е претърпял злополука по време
на работа на обект == =====. За злополуката работодателят е подал декларация за трудова
злополука в ТД ==== на НОИ. С Разпореждане № 33410/18.08.2023 г. по описа на ТП на
НОИ – ====, влязло в сила на 08.04.2024 г.е констатирано, че декларираната от осигурителя
„======“ ЕООД злополука, станала на 16.05.2023 г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1
КСО, като е посочено, че същата е станала по време и във връзка с извършваната работа – по
време на разговор относно работата на обекта неправилно поставени под наклон палета с
модули падат върху десния крак на служителя, вследствие на което получава счупване на
други части на подбедрицата, множествени счупвания на подбедрицата, закрито.
От приобщените медицински документи се установява, че вследствие счупване на
дясна подбедрица на 24.05.2023 г. е опериран като е поставена метална остеосинтеза. На
12.07.2023 г. е хоспитализиран в ====== за отстраняване на остеосинтезния материал.
Страните не спорят, че за периода от м.07.2023 г. до 01.03.2024 г. ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност (с изключение на един ден през м. септември 2023 г.).
2
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение №21-
00226003/16.04.2025 г. от ТД на НОИ София – град за периода 01.05.2023 г. до 01.03.2024 г.
на А. Б. П са изплатени обезщетения за временна неработоспособност в общ размер
10699,33 лева за месеците юли 2023 – февруари 2024 вкл.
По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което за
периода април 2023 – февруари 2024 г. работодателят е начислил на ищеца нетно трудово
възнаграждение за м. април в размер на 2496,33 лева, за м. май - 4273,07 лева, а за м. юни –
2164,90 лева. За м. юли 2023 г. работодателят е изплатил на ищеца обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 78,47 лева, както и за м. септември 2023 г. в размер на
128,03 лева.Според заключението общият размер на изплатеното на служителя обезщетение
за временна неработоспособност за периода м.07.2023 г. – м.февруари 2024 г. вкл. е 10864,53
лева. Вещото лице е изчислило, че разликата между полученото от ищеца обезщетение за
временна неработоспособност за периода м.07.2023 г. – м.февруари 2024 г. вкл. (10864,53
лева) и нетното трудово възнаграждение на ищеца за същия период на база сключения
трудов договор с отчетен ръст на минималната работна заплата за 2024 г. (5979,76 лева) е
отрицателна величина, а именно -4884,77 лева.
Въз основа на наведени от ищцовата страна твърдения за това кои допълнителни
трудови възнаграждения, следва да се включат при изчисляване размера на
възнаграждението, което ищецът би получил, ако не е настъпила трудовото злополука,
вещото лице е изчислило разликата между нетното възнаграждение на ищеца за периода
м.07.2023 г. – м.февруари 2024 г. на база сключения трудов договор с отчетен ръст на
минималната работна заплата за 2024 г. с включени суми за дневни пари за командировъчни,
определен със Заповед №003615/13.04.2023 г. – 59 евро/ден (23219,61 лева) и полученото за
същия период обезщетение за временна неработоспособност (10864,53 лева) , която възлиза
на сумата 12355,08 лева.
Установява се, че работодателят е сключил задължителна застраховка „Отговорност на
работодателя“ със ......, за което по делото е представена застрахователна полица
№.....02/21.12.2022 г. с териториално покритие цял свят с изключение на САЩ и Канада и
срок на действие от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.
При тази фактическа установеност съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,
като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.
За основателността на предявените искове е необходимо ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника, че през времетраенето на трудовото му
правоотношение при изпълнение на служебните му задължения, е настъпила посочената
злополука, че същата е призната за трудова по надлежния ред, както и че вследствие на
злополуката са претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и обезщетението
за временна неработоспособност, изплащано по реда на общественото осигуряване, както и
размерът на вредите, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата
трудовата злополука.
По делото е безспорно установено, че между пострадалия А. Б. П и ответното
дружество е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор, сключен
на основание чл. 68, ал. 1 т. 2 КТ. На 16.05.2023 г. А. Б. П е претърпял злополука, вследствие
на която е настъпила временна неработоспособност. Посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като е станала по време на работа, извършвана
в интерес на ответника. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата,
3
при които е настъпила са отразени в посочените по-горе Разпореждане №33410 от
18.08.2023г. на длъжностно лице при ТП на НОИ София –град и декларация за трудова
злополука. Страните не спорят, че вследствие на злополуката ищецът е ползвал отпуск
поради временна неработоспособност за периода м. юли 2023 г. до м. февруари 2024 г. вкл.
Съдът счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя.
Според разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, приложима на основание чл. 212 КТ обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
случая отговорността на работодателя ответник е обективна и безвиновна и произтича от
обстоятелството, че между него и ищеца е било налице трудово правоотношение и че
злополуката е приета за трудова, станала по време и във връзка с извършваната работа от
пострадалия. Обстоятелството, че трудовия договор е бил сключен със срок до извършване
на определена работа не изключва отговорността на работодателя, тъй като определящо е
наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука
(така в решение №21 от 08.03.2017 г. по гр.д. №2645/2016 г. на ВКС,4-то ГО). Съобразявайки
изложеното за отговорността на работодателя е ирелевантно и обстоятелството, че при
предявяване на исковата претенция трудовият договор на ищеца е прекратен, считано от
22.03.2024 г.
Ищецът претендира присъждането на разликата между получаваното от него през
периода на отпуск поради временна неработоспособност обезщетение и трудовото
възнаграждение, което би получил за периода 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г. с твърдения, че е
претърпял загуба в размер на 12355,08 лева.
От доказателствата по делото се установи, че за месеците май 2023 г. и юни 2023 г. на
ищеца е начислено трудово възнаграждение съгласно трудовия договор с включени суми за
командироване, както и че отпуск поради временна неработоспособност е ползвал за
периода м. юли 2023 г. до м. февруари 2024 г. вкл. Предвид това преценката дали е
претърпял имуществени вреди в размер на разликата между полученото обезщетение от
общественото осигуряване и трудовото възнаграждение, което би получил, следва да се
направи единствено за периода м. юли 2023 г. до февруари 2024 г. вкл.
Според разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда и обезщетението по общественото осигуряване. Вредата по
смисъла на посочената разпоредба е разликата между трудовото възнаграждение, което
работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото
обезщетение по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има
причинно-следствена връзка.
Относно начинът на формиране на обезщетението за имуществени вреди е налице
задължителна практика - т.т.5 и 6 от параграф I от ППВС №4/1968 г., съгласно която в
размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размера на
имуществените вреди, се включват всички добавки, които имат постоянен характер.
Съобразно чл.15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за
образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и
тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото си за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното
време. В чл.215 КТ е регламентирано обезщетението, което работникът или служителят има
право да получи при командироване, освен брутното си трудово възнаграждение.
Командировъчните суми, които включват пътни, дневни и квартирни пари, не представляват
допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, а обезщетение за
допълнителните разноски, свързани с изпълнението на работата в друго населено място, за
посрещане на ежедневни нужди от храна и нощувка. Командировъчните суми трябва
действително да са изразходвани при изпълнение на служебните задължения извън
населеното място, поради което не съставляват пропусната полза, от която работникът да е
лишен. Предвид това, в размера на обезщетението по чл.200 КТ за претърпени имуществени
4
вреди не следва да се включват командировъчните пари по Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина преди увреждането (така в Решение№194 от
18.06.2015 г. по гр.д. №6546/2014 на ВКС IV го Решение № 119 от 12.07.2013 г. по гр. д. №
675/2012 г. на Върховен касационен съд).
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза размерът на нетното
трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.07.2023 г. – 01.03.2024 г. е 5979,76 лева като
същият е изчислен на база сключения трудов договор при месечна заплата 780,00 лева (с
отчетен ръст на минималната работна заплата за 2024 г.) и 0,6 % допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 4,68 лева, които
са с постоянен характер и представляват предвидим и сигурен доход на служителя. При
съобразяване и на размера на командировъчните суми вещото лице е изчислило, че размерът
на нетното трудово възнаграждение за същия период би бил 23219,61 лева. Същевременно
за същия период на временна неработоспособност ищецът е получил обезщетение в размер
на 10864,53 лева. Както се посочи по – горе при определяне на възнаграждението, което
ищецът би получил за периода на временна неработоспособност не следва да се включват
сумите за командировъчни, които са с непостоянен характер. Същите представляват
компенсация за направени разходи като изплащането им зависи и от времето, през което
лицето е командировано. Съобразявайки нетния размер на трудово възнаграждение, което
ищецът би получил с включени суми с постоянен характер и полученото обезщетение от
общественото осигуряване се получава отрицателна разлика в размер на - 4884,77 лева, в
който смисъл е заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Ето защо съдът намира,
че щом не е налице разлика, която да се заплати от работодателя като обезщетение за
имуществени вреди, респ. вреда по смисъла на чл. 200, ал. 3 КТ, претенция на ищеца следва
да бъде отхвърлена в цялост.
Предвид неоснователността на исковата претенция за главница като неоснователна
следва да се отхвърли и акцесорната претенция за обезщетение за забава за периода
16.05.2023 г. до 26.11.2024 г.
По разноските
При този изход на спора разноски се следват на ответника, който претендира такива за
процесуално представителство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ла. 10 ГПК на третото лице
помагач не се присъждат разноски.
Независимо, че с нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, каквото е и настоящото, от заплащането на
дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на
делото, същите не са освободени от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на
исковете, поради което на ответника следва да се присъди сумата 1000,00 , ал. лева
адвокатско възнаграждение. Процесуално право е на страната да има повече от един
адвокат, а в случая адвокат и юрисконсулт , но по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК другата страна
следва да заплати разноски само за един процесуален представител, поради което не следва
да се присъжда юрисконсулстко възнаграждение на ответника, за което съдът не дължи
нарочен отхвърлителен диспозитив.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и депозитите за вещо лице
следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Б. П ЕГН ********** с адрес: с. ............. против
„======“ ЕООД ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. . обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ за заплащане на сумата 12355,08
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
5
настъпила на 16.05.2023 г. трудова злополука, съставляващи пропуснати ползи, изразяващи
се в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и
обезщетението за временна неработоспособност, изплащано по реда на общественото
осигуряване, за периода от 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г., ведно със законната лихва от
27.11.2024 г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
2571,81 лева обезщетение за забава за периода от 16.05.2023 г. до 26.11.2024 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА А. Б. П ЕГН ********** с адрес:с. ............. да заплати на „“ ЕООД ЕИК ....
със седалище и адрес на управление: гр. . на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1000,00
лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника „======“ ЕООД ЕИК .... – ......“ АД ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6