Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 30.03.2018год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело №6615 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен
от Е.Л.В. срещу П.на Р.Б.иск с пр.кв.
чл.2, ал.1, т.3,пр.2 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника
за сума в размер на 30000,00лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, съставляващи душевни болки и страдания, стрес,
накърняване на честта и достойнството, доброто име в обществото, ведно със
законната лихва от 11,02,2014год. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 244, ал.
2 вр. чл. 243, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Било е образувано ДП №
4638/2012г. по описа на СОП. Излагат се доводи, че на ищеца е била определена
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от два месеца, след
което променена на „Подписка“. Разследването продължило до 11.02.2014г., когато
с постановление на П.делото е било прекратено спрямо него. Посочва обвинението
да е било повдигнато независимо, че е констатирана вината на трето лице.
Обвинението срещу ищеца било огласено в медиите и за него са разбрали негови
приятели, съседи, както и бившата му съпруга. Твърди се в резултат на
наказателното производство да е влошено здравословното му състояние, което
допълнително се влошило по време на изтърпяване на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“. Посочва, че повдигнато обвинение за извършване на тежко
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода довело до
основателен страх да не бъде осъден. Поддържа се, че разследването е продължило
година и половина. Твърди се близки и
приятели, включително и децата му да са се отдръпнали и преустановили
контакти с него.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-П.на Р.Б.в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност
на исковата претенция. Релевира доводи, ищецът да не е представил доказателства за това кога
постановлението за прекратяване на производството е стабилизирано, тъй като това
е моментът, от който възниква отговорността на държавата за вреди. Оспорва
предявения акцесорен иск за заплащане на законна лихва като частично погасен по
давност. Твърди, че по делото не е доказана причинна връзка между повдигнатото
обвинение и твърдените неимуществени вреди. Счита предявения размер на
обезщетението за неимуществени вреди за завишен, с оглед изтърпените мерки за
неотклонение, продължителността на производството, претърпените вреди,
икономически стандарт в страната и съдебната практика по аналогични случаи.
Оспорва твърдените от ищеца негативни здравословни последици, доколкото посочените
в представените медицински документи заболявания са с дългогодишна давност. Поддържа
П.да не отговаря за публикации в пресата, извършени без нейно знание или
съгласие, както и начина на интерпретиране на наказателното преследване в
медиите.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се
установява и от събраните доказателства, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.244, ал.2, вр.чл.243, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК с постановление от 07,10,2012год.
По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража“
на 09,10,2012год., с определение на Софийски окръжен съд, НО, VІІ състав,
постановено по ЧНД №537/2012год. във връзка с ДП №167/2012год. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр.№4638/2012год. на СОП.
С определение на
САС постановено по ВНЧД № 1263/2012год. на 06,12,2012год. мярката
за неотклонение „задържане под стража“ е
изменена в „подписка“.
С постановление на Софийска окръжна
прокуратура от 11,02,2014год. е прекратено наказателното производство по пр.пр.№4638/2012год. по описа на СОП/ДП 64/2013 по описа на ОСлО при СОП,
водено срещу Е. Л.В. на осн.чл.199 и чл.243, ал.1, т.2
от НПК, поради недоказаност на обвинението.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля- Петко Коцев и
Георги Георгиев, от които се установяват
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Приложено е свидетелство за съдимост на лицето от
11,09,2017год. на СРС, от което е видно, че Е.Л.В. е осъждан по НОХД №124/73год., СРС; НОХД №2/86, СРС; НОХД №139/79 РС Бургас; НОХД
№4194-77 А, по описа на СРС;
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ/ДВ.бр.98/2012год./, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- повдигнато обвинение в извършване
на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето, характера на претърпените неимуществени вреди,
както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
Хипотезата на прекратяване на наказателното
производство поради недоказаност на обвинението е включена в предметния обхват
на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в частност в предложението „деянието не
е извършено от лицето“. В този смисъл са аргументите изложени в т.7 от ТР
№3/22,04,2005год., постановено по т.д.№3/2004год. на ОСГК на ВКС, в което се
сочи да се касае до необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е
подкрепено от събраните по делото доказателства, при което е приложима нормата
на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДВПГ/отм./, аналогичен на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ/ред
ДВ.бр.98/2012г./.
Възражението на ответника да липсват данни постановление за прекратяване на
производството да е стабилизирано, съдът намира за неоснователно. Постановлението за прекратяване
на наказателното производство не е измежду актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила, тъй като съществува
нормативната възможност служебно да бъде
отменено от прокурор от по-горестояща
прокуратура, а когато е обжалвано, постановените във връзка с него
съдебни актове /определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т.
2 от НПК/ подлежат на
проверка по реда на чл. 419, ал. 1 от НПК. Ето защо при ангажиране на отговорността на държавата
в хипотезата на прекратено наказателно производство поради недоказаност на
обвинението, е необходимо съобщаването му на лицето, претендиращо обезщетение
от дейността на правозащитните органи и лицето да не е поискало
наказателното производство да продължи и завърши с оправдателна присъда / Решение № 353 от 06.11.2015 г.
по гр. д. № 892/2015 г., ГК ІVГО на ВКС по чл.290 от ГПК, решение № 197 от 17.05.2011г.
по гр. д. № 1211/2010 г., ГК, ІІІ ГО
на ВКС/. Посочените условия съдът намира да
са налице.
От
събраните по делото доказателства се установи В. да е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения и страх, влошаване
на отношенията с децата му. Съдът намира
да е налице причинно-следствена връзка с установените неимуществени вреди и
повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното за
ищеца е налице активна материалноправна легитимация по предявения иск за
обезщетение.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30000лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва
да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди
като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък
размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът,
в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта
на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.244, ал.2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години, продължителността
на наказателното преследване от една
година, четири месеца и четири дни / от привличането на
ищеца, в качеството на обвиняем на 07,10,2012год. до 11,02,2014год. /, възрастта на лицето 61 години при привличането
му като обвиняем, продължителността на взетата мярка за неотклонение „ задържане под стража“, за периода от 09,10,2012год. до 06,12,2012год. от около два месеца,
впоследствие изменена в най-леката „подписка“, обстоятелството,
че по делото са налице данни за предходни осъждания на лицето, в който случай наказателното преследване се отразява с
по-нисък интензитет, спрямо лице което не е осъждано, както и с оглед отражението
на извършеното спрямо него наказателно преследване и вида на установените неимуществени
вреди -доказани в хода на настоящото производство
и социално
-икономическия стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство и обичайната съдебна практика по подобен род дела, съдът намира,
че справедливият размер на
обезщетение е 3000,00лв., в
който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата като неоснователна.
При определяне на размера на обезщетението,
съдът взе предвид като фактор обуславящ
по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че недоказано по делото е влошаването на
здравословното състояние на ищеца да се дължи на воденото срещу него
наказателно производство. Приложени са медицински документи, от които е видно
диагностицираните заболявания да са с давност предхождаща образуването на
наказателното производство, поради което не е установена причинна им връзка с
наказателното преследване. Ето защо и предвид липсата на данни за реализирани
неимуществени вреди извън обичайните негативни преживявания и дискомфорт на лице, спрямо което е
инициирано наказателно производство, съдът определи справедлив размер на
обезщетение в размер на 3000,00лв.
Като
последица от уважаване на иска е дължимостта на законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането.
По
претенцията с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата:
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда, в конкретния случай от стабилизиране на акта за
прекратяване на наказателното производство -11,02,2014год., от които момент е
дължима законна лихва за забава. Приложимата давност
съгласно чл.111, б.“В от ЗЗД е тригодишна. С оглед релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по претенцията за лихва на осн.чл.120
от ЗЗД и като съобрази датата на депозиране на исковата молба на
29,05,2017год., съдът намира, че непогасена по давност е претенцията за
обезщетение за забава, за периода от 29,05,2014год. до датата на исковата
молба.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т., както и възнаграждение за адвокат в размер на 143,00лв. от общо 1430,00лв./ Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършени процесуални действия, брой проведени съдебни заседания, както и предвид наличието на задължителна съдебна практика по релевантните за изхода на спора въпроси. Ето защо и с оглед цената на исковата претенция, съдът определи адв.възнаграждение по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ/ред.към датата на сключване на договор за правна защита/ в размер на 1430,00лв./.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.*****да заплати на Е.Л. В., с ЕГН **********,***, ж.к.*****на
осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума
в размер на 3000,00лв./три хиляди лева/, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -29,05,2014год. до изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 3000,00лв.-неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 30000.00лв., както и за законна лихва от 11,02,2014год. до
28,05,2014год. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.*****да заплати на Е.Л. В., с ЕГН **********,***, ж.к.*****на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума в размер на 153,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: