Р
Е Ш Е
Н И Е
№
***, 13.01.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, VI
граждански състав, в
публично заседание на 14.12.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Румяна
Конова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№6632 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взема предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ.
Образувано е по постъпила
искова молба от И.Г. Б.ЕГН ********** *** чрез адв. С.И. от Пл АК срещу
„Българска захар-Долна Митрополия“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от ***П.А.
, в която се твърди, че ищцата е работила при ответника до 24.07.2017 г. по
трудово правоотношение като „оператор машини“. Твърди, че на 21.07.2017 г. й
била връчена Заповед № 69 от 21.07.2017 г., с която трудовото й правоотношение
било прекратено на осн. чл. 328 ал.1 т.3 КТ – поради намаляване обема на
работа, считано от 24.07.2017 г. Твърди, че издадената заповед е
незаконосъобразна, тъй като работата не е намаляла. Твърди също, че преди да
извърши уволнението, работодателят не бил спазил разпоредбата на чл.329 КТ и не
бил извършил подбор. Твърди, че има неизплатено в пълен размер обезщетение за
неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 КТ, като същото било изплатено в размер
на 163,50 лв., като било дължимо такова в размер на една брутна работна
заплата, като разликата между двете суми била в размер на 408,75 лв. Твърди, че
обезщетението по чл.222 ал.1 КТ й било изплатено в пълен размер. Твърди, че
уволнението й било незаконно, поради което претендира и обезщетение по чл.225
ал.1 КТ за оставане без работа за периода на уволнението -24.07.2017 г. до
24.01.2018 г. в размер на 3433,50 лв., ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли се съда да
признае уволнението и за незаконно и да отмени Заповед № 02 от 29.05.2017 г.,
да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението – 24.07.2017 г. до 24.01.2018 г. в размер на
3433,50 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; да осъди ответника на осн. чл. 220 ал.1 КТ
да заплати на ищцата обезщетение от 408,75 лв. за неспазено предизвестие,
представляващо разликата между изплатената й сума и размера на едно брутно
месечно възнаграждение.
Препис от исковата
молба и доказателствата са изпратени на ответника по делото, и в едномесечния
срок по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, с който предявените искови
претенции се оспорват като неоснователни. Твърди се, че издадената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата не е незаконосъобразна.
Същата отговаря на изискванията на КТ и е издадена след извършен подбор в
съответствие с чл.329 КТ. Подборът бил извършен от определена за това комисия
след заповед на ***и измежду всички работници, заемащи длъжността „оператор
машини“. Излагат се твърдения, че е налице намаляване обема на работата в
предприятието поради намаляване обема на произведената и продадена продукция.
Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.
Алтернативно, моли да бъде извършено прихващане на получените обезщетения на
отпаднало основание.
С влязло в сила
протоколно определение от 09.11.2017 г. съдът е прекратил производството по
предявения иск с правно основание чл.220 ал.1 КТ поради оттегляне на същия по
реда и в срока по чл.232 ГПК.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между
страните не се спори, че ищцата е работила при ответника на длъжност „оператор-машини“, като същата е била
назначена с трудов договор №62/10.03.2003 г. Не се спори, че трудовото
правоотношение на ишцата е прекратено със Заповед № 69 от 21.07.2017 г.,
връчена на ищцата на 21.07.2017 г., считано от 24.07.2017 г. на основание
чл.328 ал.1 т.3 КТ във вр. с чл.326 ал.2 КТ поради намаляване обема на работа.
В заповедта е вписано като дължимо обезщетение по чл.220 ал.1 КТ, чл.222 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ.
По
делото е приета длъжностна характеристика на ищцата за длъжността „оператор
машини“, от която се установява, че основни функции и задължения за длъжността
са да проверява изправността на машините и съоръженията, наблюдава, регулира и
контролира параметрите на технологичното оборудване, осигурявайки висока
производителност и качество на полуфабриката или готовата продукция, обслужва
организационно и технически машините и ги настройва при необходимост, спазва
изискванията за грамаж, пакетиране и етикетиране на продукцията, опакова и
контролира качеството на опакованите изделия, осигурява безаварийна работа на
машините и съоръженията, спазва рецептурите за количеството и качеството на
вложените суровини, осигурява непрекъсваемост на технологичния процес, поддържа
висока производствен а и лична хигиена на работното място, съгласно
санитарно-хигиенните изисквания за работа с хранителни продукти, следи за
изпълнение на правилата и инструкциите за безопасност и здраве при работа.
Представена
е заповед №1/03.01.2015 г. на ***на ответното дружество, видно от която са
определени следните икономически показатели за намаляване обема на работа в
предприятието, а именно- обем реализирана продукция и обем произведена
продукция. От заповед №37/19.07.2017 г. на ***на „Българска захар-Долна
Митрополия“ ЕООД се установява, че след анализ на докладваните от гл.
счетоводител и началник-цех производство справки по посочените два компонента
по месеци за 2015, 2016 г. и първото шестмесечие на 2017 г., както и годишен
финансов отчет на предприятието за 2015 г. и 2016 г., след вземане предвид
очакваните параметри на тези икономически показатели до края на годината, както
и намаляване броя на клиентите и увеличаване на разходите за социални
осигуровки и трудови възнаграждения през 2017
г. и предстоящото през 2018 г., е констатирано намаляване обема на
работа в предприятието, изразено в равностойност на продадена и произведена
продукция. В мотивите на заповедта е посочено, че намаляването на обема на
работа е съотносимо към трудовата дейност, извършвана от работниците в
производството, като по-малкото производство води до невъзможност да се осигури
работа за всички оператори на машини и да им се уплътни работното време, поради
което следва щатната им бройка да бъде намалена от 7 на 6 броя, като за
шестмесечен срок е намалено производството на всички произвеждани артикули с 10
%.
Със
заповед №21/18.07.2017 г. на ***на ответното дружество е била сформирана
комисия по подбора, с председател началник цеха захарни изделия, и членове
технолог и отговорник за технически и качествен контрол. Определени са
показатели за класиране при извършване на подбора между работниците на длъжност
„оператор машини“, както следва: завършено образование – средно специално,
изпълнителски способности- качество на изпълнение на възложените задачи,
инициативност, организационни способности- умение за работа в екип, създаване
на подходяща атмосфера в колектива при изпълнение на поставените задачи, умение
да градира и разпределя възложените задачи, за да осигури качественото и в срок
изпълнение на същите. За всеки от показателите са определени максимален брой
точки, като след сумиране на общия брой точки за всеки от участвалите в подбора
работници, комисията е извършила класиране на същите.
От
протокол от 19.07.2017 г., в който в табличен вид са инкорпорирани оценките на
всеки от работещите на длъжността „оператор машини“, се установява, че ищцата И.Г.
Б.е получила най-малък брой точки-общо 30 точки, което е мотивирало комисията
да предложи нейното съкращаване.
По
делото е представено разписание на длъжностите на „Българска захар-Долна
Митрополия“ ЕООД, считано от 01.07.2017 г., видно от което на длъжността
„оператор машини“ в предприятието са били назначени 7 работника, като общата
численост на заетите е била 55 души. Представено е разписание на длъжностите на
„Българска захар-Долна Митрополия“ ЕООД, считано от 19.07.2017 г., видно от
което на длъжността „оператор машини“ в предприятието са били назначени 7
работника, като общата численост на заетите е била 52 души. Представено е
разписание на длъжностите на „Българска захар-Долна Митрополия“ ЕООД, считано
от 01.08.2017 г., видно от което на длъжността „оператор машини“ в
предприятието са били назначени 6 работника, като общата численост на заетите е
била 53 души.
Представени
са правила за атестиране на работниците в ответното дружество /л.83-84/, с които
са определени редът и критериите за извършване на атестиране, както и два броя
атестационни листи /л.85-86/ от делото на ищцата И. Б., в които в табличен вид
е сумирана общата оценка от атестирането на същата по посочените показатели,
като посочените атестационни листа са подписани от атестационната комисия.
По
делото са разпитани св.П.П., на длъжност „технически сътрудник“ в „Българска
захар-Долна Митрополия“ ЕООД и св.Ц.Б., на длъжност „началник-цех“. От
показанията на първата се установява, че в предприятието се правят ежемесечни
справки за производството и реализацията на продукцията, като свидетелката ги
предавала на управителя. Същата излага твърдения, че е налице намаляване обема
на работа в предприятието, като има намаляване на дистрибутори – „Хранкомерс“,
„Кауфланд“, както и други дистрибутори, които са работили с дружеството, вече
са прекратили дейността си с него. Свидетелката посочва, че тя е извършила
изписването на заповедите за намаляване обема на работа, както и заповедта за
сформиране на комисия по подбора. Посочва, че предприятието работи по поръчка
на клиент, като продукцията не може да залежава, тъй като се касае за
хранителни изделия. Свидетелката посочва, че като участник в комисията по
атестиране е запозната с правилата за атестиране в дружеството. Посочва, че в
дружеството се провежда ежегодно атестиране на работниците във връзка със
сертифицирането по ISO и системата изисква да се прави
атестация на всеки работник в дружеството. Посочва, че резултатите от атестациите
не се предявяват за запознаване на работниците.
От
разпита на свидетелката Ц.Б. се установява, че същата е участвала в комисията
по подбора като председател. Свидетелката посочва, че посоченото в протокола от
извършения подбор като краен резултат е получено вследствие заявената преценка
на всеки от членовете на комисията по подбор. Излага, че има лични впечатления
от работата на ищцата, тъй като същата работи под нейното пряко ръководство.
Ищцата работела на длъжност оператор машини, като работи с машините, използвани
за опаковане, маркиране, етикетиране на готовата продукция, на кашоните и
търговските етикети и т.н. Дружеството притежавало един цех, намиращ се на
територията на ***. Свидетелката пояснява, че работниците, назначени на длъжност
оператор машини, се редуват в зависимост от това какво изделие ще се работи
/вафли, бонбони, бисквити/. В зависимост
от получените заявки за производство се определя кой работник къде ще бъде
разпределен. Свидетелката посочва, че в задълженията й влиза да приема
ежедневното производство, съгласно изискванията на ISO 22000 и ISO 9001,
като месечният протокол се предава на ръководството на фирмата, като имала възможност
да наблюдава процеса, доколкото при нея минавали всички складови разписки,
заявки за суровини и материали. Посочва, че през 2015 г. се работело и на две
смени, като сега не е така и производството намалява. От показанията на
свидетелката се установява също така, че предприятието произвежда бонбони
лакта, вафли и бисквити. Свидетелката описва, че в производството на бисквити
например участвали месачи, оператори, работник захарни изделия, като готовата
продукция се опакова на отделна машина в зависимост от вида асортимент. Опаковъчната
машина изпълнява функции по опаковане на продукта, етикетиране и маркиране.
Един оператор машина може да обслужва опаковъчна машина за вафли, опаковъчна
машина за бонбони, увивачна машина. Всеки един от операторите на машини може да
обслужва всеки вид опаковъчна машина. Свидетелката посочва, че във връзка с
въведеното сертифициране по ISO 22000 и ISO 9001 всеки ден се съставят
технологични карти, в които се нанасят суровините и материалите, които се
използват за производството на съответния асортимент с техните партидни номера.
Посочва, че се описват всички операции по цялата технологична линия, като се
подписват от ОТК контрол, производствен контрол, както и операторът на
опаковъчната машина. Посочва, че от тези технологични карти не може да се
сравни производителността на отделните работници, доколкото същите се съставят
общо за деня и отразяват цялостния технологичен процес, като се посочва общата
бройка произведена продукция. Излага доводи, че има лични впечатления от
работата на ищцата. Пропуските при опаковането на продуктите се отстранявали на
място, в процеса на работа. От личните й впечатления на ищцата липсвало
инициативност, както и способност да организира работата си.
По делото са приобщени като писмени доказателства
технологични карти за произведени бисквити и бонбони лакта за периода м.01.-м.07.2017
г./л.99-317 от делото./.
Съдът кредитира заключението по допусната СИЕ по задачи
на ищцата, видно от която брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца,
прехождащ уволнението възлиза на 525 лв. ВЛ е дало заключение, че за периода 24.07.2017
г.-24.01.2018 г. размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ би бил 3433,50 лв.
За периода от 24.07.2017 г. до 09.11.2017 г. /датата на с.з./ размерът на
обезщетението би бил 2080,90 лв. ВЛ посочва, че на ищцата са изплатени
обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в размер на една брутна заплата, както и част от
обезщетение по чл.222 ал.1 КТ в размер на 163,50 лв.
Съдът кредитира заключението по допусната СИЕ по задачи
на ответното дружество, видно от което след запознаване с доказателствата по
делото и проверените документи при ответника по показатели обем на продадена и
обем на произведена продукция от оборотните ведомости по години за 2016 г. се
установява намаление от 6% на
продадената продукция спрямо 2015 г. По втория показател за 2016 г. се установява
намаление от 9% на прооизведената
продукция спрямо 2015 г.
При сравнение на показатели за шестмесечието на 2017 г.
се установява намаление на стойността на продадената продукция в лева в размер
на 122109 лв. за 2015/2016 г. и 19193 лв. за 2016/2017 г. Установява се
намаление на произведената продукция за 2015/2016 г. от 99392 лв., а за
2016/2017 г. в размер на 10724 лв.
Вещото лице посочва, че печалбата от произведената
продукция като разлика между себестойността на същата и продажната стойност за
периода от 01.01.2015 г.-31.12.2015 г. е 104 792,52 лв., а за периода
01.01.2016 г. -31,12,2016 г.-97 644,13 лв. За първото полугодие на 2017 г.
вещото лице посочва, че е реализирана загуба в размер на 14004,32 лв.
В о.с.з. вещото лице допълва, че през 2015 г. продадената
продукция е в размер на 671 т., а произведената – 682 т. За 2016 г.
произведената продукция е 595 т. срещу продадена такава от 607 т. Вещото лице
посочва, че от предходната година е останала непродадена продукция, което
обяснява разликите в обемите на произведена и продадена продукция. През първото
полугодие на 2017 г. дружеството е
произвело 269 т. срещу продадени 293 т. При извършено сравнение с първото
полугодие на 2015 г. и 2016 г. произведената продукция за 2015 г., същата
възлиза на 325 т., продадената е 331 т. За първото полугодие на 2016 г.
произведената продукция е 280 т., а са продадени 271 т. Вещото лице констатира
намаляване на обема продадена продукция за първото полугодие на 2016 г. спрямо
2015 г. с 60 т., като през 2017 г. се констатира увеличаване на продадената
продукция с 22 т. спрямо 2016 г. Произведената продукция през първото полугодие
на 2016 г. е намаляла спрямо 2015 г. с 45 т., а през 2017 г. спрямо 2016 г. с
11 тона.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ:
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, като предмет на
делото е съществуването на това потестативно право.
Съгласно изложените от страните твърдения с доклада по
делото е разпределена доказателствената тежест по спора, като на всяка от
страните са дадени конкретни указания относно релевантните за решаване на спора
и подлежащи на доказване факти.
В настоящия случай в тежест на ищцата е да докаже, че е
била в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено с обжалваната
заповед, оставането си без работа и периода, в който е останала без работа,
размера на обезщетението, което претендира за оставането си без работа.
В тежест на ответника е да докаже, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в нея основание е
законосъобразна, че е спазена законовата процедура за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на посоченото в заповедта правно основание. Да докаже
реално намален обем на работа; прието решение по надлежен ред и от компетентен
орган за намаляване на общия обем на работа и за намаляване на персонала. Да
докаже законосъобразността на извършения подбор, както и да представи
доказателства за спазването на законовите изисквания за извършването на подбор.
По исковете за обезщетение да докаже, че същото е
изплатено.
Съгласно чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор като
отправи писмено предизвестие до работника в случай, че има намаляване на обема
на работата.
Съобразно константната съдебна практика при намаляване
обема на работа не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански
дейности на работодателя, а се намалява обема на работа, който ще се изпълнява
с по-малко на брой работници, затова има за последица прекратяване на част от
трудовите договори. Практиката на ВС и ВКС е категорична, че намаляването на
обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за
фактическо състояние обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да
се установява с изрично приети решения от работодателя. Работодателят е този,
който преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има
намаляване обема на работа.
За настъпване на предпоставките по чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ е без значение този факт да е констатиран от компетентен
орган с нарочен акт, като решение на компетентен орган е задължително да има
само когато намалението на обема на работа е довело до структурни промени - закриване
на отдел, звено или друга структурна единица (В този смисъл Р № 21/01.02.2010
г. по гр.д.№ 5101/2008 г. на ВКС, І-во г. о.).
Освен изложеното, следва да се има предвид и поддържаното
в константната съдебна практика становище, че намаляването обема на работата по
своето естество е обективно състояние и представлява намаляване на
производствената програма, на количеството на продукцията, обема на
стокооборота, на обема на услугите, като това състояние трябва фактически да
съществува.
Не е необходимо това състояние да се отнася към дейността
на предприятието изобщо, а само към съответната дейност, реализирана чрез
дадените на съответния работник или служител трудови функции и задължения.
Поради това фактическият състав на чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ изисква при изследване наличието му да бъде установено
как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на
дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител
(така Р № 29/08.02.2011 г. по гр.д.№ 265/2010 г. на ВКС, IV г. о.). Това
означава, че намаляването на обема на работа следва да се установи като
обективен факт към момента на предприетото уволнение, като за него са
допустими, както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи
лица. Доказателствената тежест за установяването на това обективно състояние е
на работодателя (Р № 703/ 17.11.2010 г. по гр.д.№ 90/2010 г. на ВКС, ІІІ-то г.
о.).
В конкретният случай неоснователно е поддържаното от
ищцата оплакване, че не се констатира намаляване обема на работа в
предприятието. Намаляване обема на работа по отношение на заеманата от ищцата
длъжност е установено безспорно от свидетелските показания и данните и
констатациите на вещото лице, изготвило и представило по делото заключение на
СИЕ, което съда приобщава като доказателства по делото, като дадени обективно,
безпристрастно и без вещото лице да е заинтересовано от изхода на спора. Установява
се от представените щатни разписания, че за периода от 01.07.2017 г. до
01.08.2017 г. са били съкратени 2 бр. длъжности в предприятието, в т.ч. и тази
на ищцата, като в тази връзка следва да се отчете и естеството на извършваните
от същата трудови функции, предпоставящи висока степен на механизация на
процеса на работа спрямо останалите заети в предприятието работници.
По аргумент от чл. 329, ал. 1 КТ, когато се извършва
уволнение поради намаляване обема на работата и се уволняват част от
работниците, заемащи една и съща длъжност, работодателят е задължен да извърши
подбор. Подборът се извършва от работодателя, но той може да ползва помощен
орган - например комисия по подбора. Същността на подбора е анализ и
съпоставяне на професионалните качества /квалификацията и резултатите от работата/
на работниците, между които се извършва подборът, с цел да останат на работа
по-добрите, което е в интерес на производството. Затова при извършването му
трябва да се излагат обективни данни, че уволненият работник или служител е с
по-слаби качества, а предпочетеният да остане на работа е по-добър. Критериите,
от които следва да се ръководи работодателят, са два - професионалната
квалификация /включваща образованието, следдипломна квалификация, допълнителна
професионална квалификация - завършени курсове и школи за компютърна
грамотност, владеене на езици и пр./, и нивото на изпълнение на възложената
работа. Двете изисквания са дадени кумулативно и са законоустановени. Лицата,
между които следва да се извърши подбор, когато е задължителен, са всички работници
и служители, заемащи длъжността, щатни бройки, от която се съкращават.
Извършването на подбора е въпрос на приложение на закона,
поради което подлежи на съдебен контрол. /ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОС
на ГК на ВКС/. В настоящия случай работодателят е извършил подбор, поради което
и при изричното оспорване на същия от ищцата съдът следва да проверява
законността на му - дали той съответства на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ.
Доказателствената тежест за доказване извършването и законосъобразността на
подбора е на работодателя.
Настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът не е доказал
при условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразен подбор
по чл.329 ал.1 КТ. Решението на работодателя относно преценката на
показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в
различни негови актове, чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация
в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат
обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на
подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато
преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено
доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на
отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя
чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с
оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата
на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му
при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси -
включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите
критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на
работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички
доказателствени средства. Протоколът на
комисията е частен свидетелстващ документ, установяващ изгодни за работодателя
факти, който не е подписан от работника и следователно няма материална
доказателствена сила /в този смисъл Решение № 107 от 18.02.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 3293/2008 г., IV г. о., Решение № 210 от 03.12.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 241/2015 г., III г. о./.
От представения по делото протокол от 19.07.2017 г. от
подбор на специално назначената със заповед № 21/18.07.2017 г. комисия за
осъществяване на подбора се установяват само крайните аритметични оценки,
определени от членовете на комисията, на работниците, изпълняващи длъжността
"оператор машини", но не и конкретните причини за тези оценки. Няма
надлежно и изчерпателно мотивиране на тези аритметични оценки, т.е. липсва
точно и ясно словесно обяснение защо на съответния работник е поставена
съответната оценка. По този начин не може да бъде извършена съдебна проверка на
законосъобразността на осъществения подбор, който подлежи на правораздавателен
контрол. На следващо място, в самата заповед на ***на
ответника, с която са определени шест критерия за подбор, не е посочена
относителна тежест на отделните критерии.
От страна на ответника досежно обстоятелствата по
намаляване обема на работа в предприятието и извършения подбор са ангажирани
гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От показанията на св.Б., на
длъжност „началник цех“ при ответника и председател на комисията по подбор, се
установява, че след запознаване с трудовите досиета на работниците, членовете
на комисията са анализирали личните си впечатления от работата на всеки от тях,
като след това осреднената оценка по всеки критериите за подбор е била посочена
в представения по делото протокол.
Свидетелката излага твърдения, че всички членове на
комисията по подбор са имали преки впечатления от работата на служителите,
включени в подбора, тъй като заеманите от тях длъжности са свързани с непосредствения
работен процес. Посочва, че тя лично винаги може да прецени дали качествено се
извършват действията по опаковане. Посочва, че недостатъците на опаковките се
отстраняват в процеса на работа. Твърди, че по време на работния процес се
налагало да посочвала на ищцата, че опаковката е по-дълга, или е била скъсана,
или шевът не е достатъчен, като посочва, че който не работи, той не греши. Свидетелката
излага общи твърдения, че ищцата не проявявала инициативност в работата си,
като не винаги реагирала навреме, когато имало проблем, и се налагало да я
подканя. Не правела предложения как да се работи по-добре, а чакала на готово.
Свидетелката пояснява, че оценката на ищцата е формирана както на останалите
работници, участвали в подбора, като всеки от членовете на комисията направил
за себе си класация, без да оформят някакъв документ, а после осреднената
оценка била вписана в протокола. Същевременно
от страна на ответника не са ангажирани обективни и конкретни доказателства в
посока на това в какво се изразява по-лошото справяне с работата от страна на
ищцата спрямо останалите работници, включени в подбора, или конкретни
инициативи, които е следвало да бъдат проведени, като в тази връзка не бива да
остава вън от вниманието и обстоятелството, че ищцата е заемала процесната
длъжност при ответника от 2003 г., видно от представения по делото трудов
договор, респ.очевидно би следвало същата обективно да познава в детайли
изискванията на производствения процес.
От гореизложеното се налага изводът, че освен формалното
посочване на критерии за подбор в протокола от 19.07.2017 г. на комисията по
подбора, не се съдържат конкретни оценки на квалификацията и нивото на
изпълнение на работата на служителите според тези показатели, което води до
немотивираност на предложението за уволнението на ищцата и препятства съдебната
проверка за неговата законосъобразност.
Съдът намира, че за да бъде изпълнено законосъобразно
задължението по чл. 329 КТ,
трябва да бъде извършен реален, а не формален подбор. Необходимо е не просто
посочване на аритметични оценки на участващите в подбора работници и служители,
а мотивирано предложение за това, изготвено след подробно обсъждане и
съпоставка на критериите за всеки отделен работник или служител. Изброяването на критериите за
подбор без конкретна подробна оценка на съответните работници и служители,
както е в разглеждания случай, опорочава упражняването на правото на подбор по
чл. 329, ал.1 КТ.Неправилното извършване на задължителния подбор по чл. 329 КТ
има същите правни последици като неосъществяването на този подбор - опорочаване
уволнението и обуславяне на неговата отмяна.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че първият
обективно съединен иск за признаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение за незаконосъобразна се явява основателен и следва да бъде
уважен. Ищцата оспорва законността на подбора, поради което в
тежест на ответника бе да докаже, че подбора е законосъобразен, като ангажира
доказателства, че поставените от комисията оценки обективно съответстват на
действителното ниво на изпълнение на възложената работа от ищеца. Това не
се установи от показанията на разпитаната по делото свидетелка, участник в
комисията по подбора. По отношение изпълнението от ищцата на трудовите й
задължения изложеното от свидетелката не съдържа конкретни факти, като на
въпрос на процесуалния представител на ищцата дали се е случвало същата да не
си свърши работата, свидетелката заявява, че трябва да се върне назад във
времето, като може и да е имало такива моменти.
От друга страна, представените по делото 2 бр.
атестационни листи от проведено атестиране на ищцата, не променят гореизложения
извод на съда, доколкото свидетелката Б. посочва, че по показател 8 от
същите-явяване на работа с чисто работно облекло, ищцата не се е явявала с
мръсно работно облекло на работа, но независимо от това по този показател са й
поставени 5 точки от общо 10 възможни. Ето защо съдът намира, че при липсата на
доказателства, които да водят до несъмнен извод за законосъобразното извършване
на подбора, настоящият съдебен състав приема, че същият е бил
незаконосъобразен, което опорочава и уволнението на ищцата.
Искът за признаването на уволнението за незаконно и за
отмяната на заповедта за уволнение е основателен.
Относно иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225 КТ:
Основателен и е акцесорният иск за присъждане на обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ за периода 24.07.2017 г. – 14.12.2017 г. Същият се явява доказан по
основание, като акцесорен на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността му е необходимо и доказването, че в исковия период ищцата е
останала без работа. Това обстоятелство за периода 24.07.2017 г.-14.12.2017 г.
е установено от представената за констатация трудова книжка на ищцата, от която
се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното
дружество в трудовата книжка на ищцата ен е вписан друг трудов договор. По
делото с исковата молба е представена и Регистрационна карта от Бюро по труда –
***, видно от която ищцата се е регистрирала на 24.07.2017 г. като безработна.
Във връзка с изложеното от ответника, че е възможно ищцата да е представила
на евентуалния си нов си работодател различна трудова книжка, следва да се отбележи,
че в ТР №6/13 г. ОСГК е посочено, че при предявен иск по чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е
останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът
на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на
ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Съгласно
чл.1, ал.2 от НТКТС /ДВ бр. 102/1993 г./ трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява
от работника/служителя. Ето защо съдът намира, че на ищцата следва да бъде
присъдено частично обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението за периода от 24.07.2017 г. – 14.12.2017 г. в размер на 3052
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-28.08.2017
г., до окончателното изплащане на сумата.
По евентуалното възражение за
прихващане на ответника:
Съобразно с приетото в Решение №37/07.04.2016 по дело №3853/2015 на ВКС,
ГК, IV г.о., и цитираната в същото съдебна практика, възражение за прихващане,
което е надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само
между обезщетение при незаконно уволнение /чл.225, ал.ал.1 и 2 КТ/ и
обезщетенията при уволнение, поради неспазено предизвестие /чл.220, ал.1 КТ/ и това по чл.222 ал.1 КТ,
тъй като тези вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на
уволнение - оставането му без работа.
Съдебна компенсация на вземането на работодателя с вземане на работника или
служителя по чл.225,ал.1 КТ е допустима, когато са налице процесуалните и материалноправни
предпоставки за прихващане.Съдебната компенсация е допустима и основателна и
при условие, че насрещните вземания или едното от тях са неликвидни. Това е
така, защото съдебната компенсация /прихващане/ погасява насрещните вземания
занапред, като вземането на ответника в първоинстанционното производство се
установява със сила на присъдено нещо и тогава, когато бъде предявено с
възражение.
Налице е сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на така
предявеното възражение за прихващане - основателност на предявения иск по чл. 344, ал.
1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.
1 от КТ. Възражението за прихващане е валидно и допустимо, тъй като
е направено своевременно в срока за отговор на исковата молба, изхожда от
легитимирано лице - носител на вземането, и са налице изискванията за
компенсация - наличие на два дълга, идентичност на субектите и еднородност на
насрещните вземания, която компенсацията е възможна като съдебна такава дори и
насрещните вземания или едно от тях да не е ликвидно (установено по основание и
размер).
По делото е установено от заключението на вещото лице по изслушаната и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), че ответникът е заплатил
на ищцата обезщетение по чл. 220, ал.
1 от КТ за неспазения срок на предизвестието в размер на 572,25 лв. и
обезщетение по чл.221 ал.1 КТ в размер на 163,50 лв. Това обезщетение обаче е
предпоставено от законността на уволнението, поради което с признаването на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, същото не се дължи от работодателя
и става дължимо от получилия го служител като платено въз основа на отпаднало
основание.
По изложените съображения съдът намира, че възражението за прихващане на
ответника следва да се уважи за сумата 735,75 лв., тъй като получаването на обезщетението
по чл. 220, ал.
1 от КТ и чл.222 ал.1 КТ е предпоставено от наличието на законно
уволнение, като в случая съдебното прихващане на тази сума с обезщетението по чл. 225, ал.
1 от КТ до размера на по-малкото от тях ще настъпи
с влизане в сила на решението, с което се установява тяхната изискуемост.
Ето защот съдът намира, че разликата над 2316,25 лв. до сумата от 3052 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане, а за горницата над
сумата от 3052 лв. и за периода от 15.12.2017
г. до 24.01.2018 г. искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
В задължителната практика на ВКС, в това число цитираната /т.11 от ТР
6/6.11.13г. на ОСГТК на ВКС/ е предвидено, че претенция за разноски по чл.80 ГПК може
да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция – т.е. до приключване на
това съдебно заседание; с писмената защита не би могла да се върне вече
приключила фаза на процеса и с нея не могат валидно да се правят искания за
разноски и във връзка с техния размер. Приетото от въззивния съд не е в
отклонение от установената практика. Съдът изрично е посочил, че страната
своевременно, до приключване на делото по същество, е направила искане за
присъждане на разноски и е представила доказателства за извършването им.
Смисълът на така поставения срок – до приключване на съдебното заседание, е да
се даде възможност на страните в открито съдебно заседание да направят
исканията си за разноски и представят доказателствата за извършването им - като
по този начин на всяка страна се обезпечи равна възможност да вземе становище
по искането на насрещната страна и по представените от нея доказателства за
извършено плащане на разноските. Липсва основание за изкуствено разделяне на
крайния срок за искания във връзка с разноските, респективно представяне на
списък с разноските по чл.80 ЗЗД –
който визира приключването на последното съдебно заседание в съответната
инстанция, и за представянето на доказателства за извършването им. Последните
не съставляват такива във връзка със съществото на спора /каквито визира чл.149 ал.1 ГПК и за които краен момент е даването на ход на устните
състезания/, а касаят отговорността за разноски като последица от изхода на
спора и се подчиняват на същия режим, на който и исканията за присъждане на
разноски. Няма пречка при представяне на списък с разноски след даване ход на
устните състезания и преди приключването им със списъка да се представят и
доказателствата за извършване на тези разноски – респективно, насрещната страна
да вземе становище по тях при условията на публично заседание - като съдът
процедира съобразно това становище.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна
следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от предявените искове, а именно – сумата в размер на 668,37 лв.
С оглед отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати на ответника
разноски в размер на 389,13 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете, като съдът намира за неоснователно направеното
възражение по чл.78 ал.5 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС дължимата държавна
такса по отношение на предявените искове, съразмерно с уважената им част - а именно - сумата в размер на 172,65 лв., както и 90 лв.
депозит за вещо лице в полза на бюджета на съда.
Воден
от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ уволнението на И.Г. Б.ЕГН **********, с адрес *** от
длъжността „оператор машини“ при „БЪЛГАРСКА ЗАХАР-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ“ ЕООД ЕИК
*********, извършено със заповед №69/21.07.2017 г., издадена на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА
ЗАХАР-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***П.П.А., ДА ЗАПЛАТИ на И.Г. Б.ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ сумата от 2316,25 лв. за периода от 24.07.2017 г. – 14.12.2017 г., представляваща обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-28.08.2017
г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 2316,25 лв. до сумата от 3052 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ, а за горницата над 3052 лв. до пълния предявен
размер от 3433,50 лв. и за периода от 15.12.2017 г. до 24.01.2018 г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА
ЗАХАР-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***П.П.А., ДА ЗАПЛАТИ на И.Г. Б.ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 668,37 лв. направени
разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК и уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Г.
Б.ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БЪЛГАРСКА ЗАХАР-ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***П.П.А., сумата от 389,13 лв. направени разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК и
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА
ЗАХАР-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***П.П.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пл РС сумата в размер на 172,65
лв.държавна такса, както и 90 лв. депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: