Решение по дело №716/2019 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 56
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20195520100716
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 56                                        15.06.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и шести юни                                                                             2020 година

В публично заседание в следния състав:                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 716 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ вр. чл. 211 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Мини Марица - изток” ЕАД срещу И.Г.Т.. Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен трудов договор № 26/12.11.2013 г. и допълнително споразумение № 1208/01.11.2018 г., съгласно който ответникът е изпълнявал длъжността „Експерт-сигурност“ в отдел „Сигурност“, с място на работа клон „Рудник Трояново-3“, село Медникарово, в периода от 18.11.2013 г. до 06.08.2019 г. Твърди, че трудовото правоотношение с ответника било прекратено със заповед № РД-09-344/06.08.2019 г. Твърди, че ответникът в изпълнение на трудовите си задължения получил от работодателя вещи, като на 06.08.2019 г. ответникът отказал да присъства и да предаде водещите се на отчет активи, за които отговаря, за което бил съставен протокол с участие на свидетели. Твърди, че със заповед № РД-09-347 от 07.08.2019 г. изпълнителният директор назначил комисия за предаване на активи, които се водят на отчет на ответника и за което да се съставят протоколи. Твърди, че на 07.08.2019 г. комисията пристъпила към процедура по приемо-предаване на активите, като констатирала, че липсва кожен стол с номенклатурен номер 80000004115, който бил предоставен на ответника за изпълнение на работата му срещу подпис на 11.10.2018 г. Твърди, че за липсата на стола бил съставен протокол. Твърди, че било извършено предаване на активи от склад „Гражданска защита“, вещите в който били поверени на ответника за пазене, като била констатирана липса на моторен трион Husqvarna 440 /погрешно заприходен като 340/ с номенклатурен номер 7-4255, получен от ответника срещу подпис, като вместо него се намирал друг моторен трион Щил, който бил видимо различен от предоставения на ответника. Била констатирана и липса на ъглошлайф Sparky с номенклатурен номер 7-4940, получен от ответника срещу подпис, като бил открит само кожух от неустановен уред, наподобяващ ъглошлайф. Твърди, че била направена проверка на датите за заприходяване на липсващите активи и стойността, на която са придобити – столът в размер на 124,50 лв., ъглошлайф Sparky в размер на 269,25 лв., моторен трион Husqvarna 340 в размер на 682 лв., на обща стойност 1075,75 лв. без ДДС, върху които суми на основание чл. 79 ЗДДС следвало да се добави 20 % данък добавена стойност, което правило стойност на липсващите активи в размер на 1290,90 лв. с ДДС. Твърди, че ответникът бил поканен да възстанови стойността на установената липса в размер на 1290,90 лв. с ДДС, но не възстановил щетата. Излага правни аргументи за наличието на качеството на отчетник на ответника, като получил въпросните вещи за съхранение във връзка с работата си. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата от 1290,90 лв. с ДДС за констатирани липси и сумата от 29,76 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода на забава от 14.08.2019 г. до 04.11.2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.Г.Т., чрез адв. Й., в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не оспорва обстоятелствата досежно наличието на трудово правоотношение с ищеца и неговото прекратяване на 06.08.2019 г. Твърди, че нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика било посочено, че ответникът заемал материално отговорна длъжност, отчетническа длъжност, поради което не бил лице по смисъла на чл. 207 КТ. Излага съображения за липса на качеството на отчетник на ответника, както и че към датата на констатиране на липсите не работил при ищеца. Твърди, че липсвали инвентаризационни описи, а представените документи не доказвали предаване на вещите на ответника за съхранение. Твърди, че отговорник за склада бил лицето Н.Г. и той можел да влиза в склада, а за това нямало контрол. Твърди, че в периода от 26.07.2019 г. до 28.08.2019 г. бил отпуск по болест, а в този период било прекратено трудовото му правоотношение и съставен протокола за липси, без присъствието на ответника. Излага съображения за неотчитане на амортизационната стойност на вещите, както и липсата на данни дали вещите не се намират в друг склад след преместване с оглед липсата на инвентаризации на складовете на ищеца. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

По повод на постъпила молба от ищцовото дружество вх. № 874/25.02.2020 г. за частичен отказ от предявения иск по отношение на частта за липса на 1 бр. кожен стол на стойност 149,40 лв. и за мораторно обезщетение в размер на 3,44 лв. върху главницата то 149,40 лв., с определение № 84 от 25.02.2020 г. е прекратено производството по делото на основание чл. 233 ГПК по отношение на предявения иск за липси с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във вр. чл. 211 КТ за сумата от 149,40 лв. с ДДС за липса на 1 бр. кожен стол с номенклатурен номер 8*4115, като част от общо претендираната сума от 1290,90 лв., и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,44 лв. – мораторно обезщетение върху главницата от 149,40 лв. за периода от 14.08.2019 г. до 04.11.2019 г., като част от общо претендираната сума от 29,76 лв. Определението е влязло в законна сила на 12.03.2020 г.

С оглед на това предмет на делото са липси на активи – ъглошлайф Sparky в размер на 269,25 лв. и моторен трион Husqvarna 340 в размер на 682 лв., на обща стойност 951,25 лв. без ДДС или в размер на 1141,50 лв. с ДДС, и мораторно обезщетение в размер на 26,32 лв.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 30.01.2020 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение № 460 от 10.12.2019 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК Съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че по сключен трудов договор № 26/12.11.2013 г. и допълнително споразумение № 1208/01.11.2018 г. ответникът е изпълнявал длъжността „Експерт-сигурност“ в отдел „Сигурност“, с място на работа клон „Рудник Трояново-3“, село Медникарово, в периода от 18.11.2013 г. до 06.08.2019 г., както и че трудовото правоотношение с ответника било прекратено със заповед № РД-09-344/06.08.2019 г.

За основателността на исковете на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да установи, че на ответникът е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности /материално-отчетническа длъжност/, че на 07.08.2019 г. е констатирана по съответния законов ред липса на активи – ъглошлайф Sparky в размер на 269,25 лв. и моторен трион Husqvarna 340 в размер на 682 лв., на обща стойност 951,25 лв. без ДДС или в размер на 1141,50 лв. с ДДС /с оглед на последващото частично прекратяване на производството по отказ от иска/, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и уговорен срок за плащане на дълга /падеж/ или покана за плащане.

При доказване на тези факти ответникът следва да опровергае презумпцията, че липсата е причинена от него или по негова вина.

Първият спорен между страните въпрос е дали ответникът е имал качеството на материално отговорно лице.

По този въпрос е налице константна съдебна практика на ВКС. В решение № 15 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2098/2019 г. на 4-то ГО, е посочено, че е константна практиката, която приема, че отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност. Това означава, че съдът по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е длъжен да изследва за всеки конкретен случай не само длъжностната характеристика, но и какви действия извършва работникът/служителят при изпълнението на трудовите си функции, за да обоснове или да изключи качеството му на материално отговорно лице (в този смисъл и решение на ВКС и решение № 226/ 10.07.2013 по гр.д. № 1298/ 2012 г. на ВКС, Четвърто ГО). С решение № 1 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 158/2010 г., ІІІ г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, е потвърдена утвърдената практика на ВКС с решение № 60/18.02.2010 г. по гр.д. № 324/2009 г., ІІІ г. о., с което е приета, че за доказване на липса в пълен размер съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа.

От приетия като писмено доказателство по делото трудов договор № 26/12.11.2013 г. /л.11-13/ е видно, че ответникът И.Т. е назначен на длъжност „Експерт-сигурност“ в „Мини Марица-изток“ ЕАД – управление, считано от 18.11.2013 г. С допълнителното споразумение към трудовия договор /л.14/ не се установяват различни обстоятелства от трудовия договор, които да касаят конкретния спор между страните.

Със заповед № РД-05-583/20.11.2013 г. /л.108/ на управителя на Рудник Трояново – 3, с. Медникарово, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, с цел приемане на материална отговорност в задбалансов склад № 1335 „Гражданска отбрана“ при Рудник Трояново – 3 е наредено комисия в конкретен състав да извърши цялостна инвентаризация на задбалансови ДМА и МЗ задбалансов склад № 1335 „Гражданска отбрана“ при Рудник Трояново – 3, като се прехвърли цялата материална отговорност от С.С.на И.Т., като инвентаризацията да се счита за годишна. С инвентаризационен опис съгласно заповед № РД-05-583/20.11.2013 г. /л.110-111/, подписан от членовете на комисията, както и от С.С.като „МОЛ Предал“ и от И.Т. като „МОЛ Приел“, е констатирано наличието на определени задбалансови активи в склада, в които не са описани процесните две вещи – ъглошлайф Sparky с номенклатурен номер 7-4940 и моторен трион Husqvarna 440 /погрешно заприходен като 340/ с номенклатурен номер 7-4255. От посочената заповед и инвентаризационен опис, независимо да не изхожда от работодателя – изпълнителния директор, а от управителя на рудника, което е с оглед структурата на управление на ищцовото дружество, е видно, че ответникът е приел да бъде материално отговорно лице за наличностите в задбалансов склад № 1335 „Гражданска отбрана“ при Рудник Трояново – 3. Това е видно и от показанията на св. Н.Г., който посочва, че ключът за склада е бил на съхранение от ответника И.Т. в неговата стая, като в склада се е влизало само със знанието на ответника И.Т., независимо дали в негово присъствие или не, което е косвен извод, че ответникът И.Т. е бил наясно, че е отговорен за находящите се в склада вещи. В исковата молба представителят на ищеца използва термина „склад Гражданска защита“, като в този смисъл е употребеното понятие и от разпитаните свидетели И.И., Н. Г., като няма данни да е имало друг склад, за който ответникът И.Т. да отговаря, поради което съдът приема, че се касае именно за посочения в заповедта задбалансов склад № 1335 „Гражданска отбрана“ при Рудник Трояново – 3. Поради изложеното съдът намира, че се установи по делото с изрична заповед да е възложено на ответника И.Т. да е материално отговорно лице за находящите се активи в задбалансов склад № 1335 „Гражданска отбрана“ при Рудник Трояново – 3, което всъщност е в унисон и със заеманата от ответника длъжност „Експерт-сигурност“. Допълнителен аргумент е, че ответникът е постъпил на работа на 18.11.2013 г., а прехвърлянето на активите от склада нему като МОЛ е станало на 20.11.2013 г., което напълно логично и закономерно. Обаче не се установява ответникът И.Т. да е бил материално-отговорно лице по отношение на други вещи, предадени му за осъществяване на задълженията като „Експерт-сигурност“. Няма и доказателства в насока той да е изпълнявал функцията на МОЛ за други активи – нито да следва пряко от длъжността му, нито е посочено в длъжностната характеристика, нито в друг документ, а е видно, че това се е осъществило въз основа на писмена заповед по отношение на склада. Поради това съдът намира, че ответникът И.Т. е бил МОЛ само по отношение на задбалансовите активи, находящи се във въпросния склад за задбалансови активи, но не и по отношение на други активи на ищцовото дружество, спрямо които не е МОЛ.

Съгласно трайно утвърдената съдебна практика /Решение № 56 от 10.03.2010 г. на ВКС, гр. дело № 540/2009 год., ІІІ г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК/ в производството по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на работодателя - ищец е да установи наличието на липса, а в тежест на работника /респ. служителя/ МОЛ е да опровергае презумпцията, че същата е причинена от него или по негова вина. За да е налице липса по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостигът на парични или материални ценности, на второ място този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. Последното е така доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ /чл. 207, ал. 1 КТ/. Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход.

От приетите писмени доказателства е видно, че моторен трион Husqvarna 440 /погрешно заприходен като 340/ с номенклатурен номер 7-4255 е придобит от ищцовото дружество въз основа на покупка, за което е съставен счетоводен документ – фактура от 31.08.2012 г. /л.60/, като съответно същият е заприходен задбалансово на 31.08.2012 г. /л.40 и л.41/. Съответно е видно, че ъглошлайф Sparky с номенклатурен номер 7-4940 няма данни кога е придобит, но пък е видно, че същият е заприходен счетоводно задбалансово на 21.03.2012 г. /л.38, л. 42/. От това е видно, че двете вещи са придобити и заприходени счетоводно задбалансово от ищцовото дружество преди повече от година преди постъпване на работа на ответника. Тези две вещи както се посочи по-горе не присъстват в инвентаризационния опис на въпросния склад, тоест не се установи същите да са част от активите в задбалансов склад № 1335 „Гражданска отбрана“ при Рудник Трояново – 3 към дата 20.11.2013 г., спрямо които ответникът да е МОЛ.

В тази връзка се установява от представените по делото в оригинал и заверени копия на личния картон на ответника И.Т., че същият на 27.11.2013 г. срещу подпис е приел определен набор от активи на ищцовото дружество, част от които са и въпросните две вещи - моторен трион Husqvarna 440 /погрешно заприходен като 340/ с номенклатурен номер 7-4255 и ъглошлайф Sparky с номенклатурен номер 7-4940. В същите картони /№ 1 и № 2/ е видно, че на 27.11.2013 г. ответникът И.Т. е приел срещу подпис вещи, подобни или идентични като вид на описаните в инвентаризационен опис съгласно заповед № РД-05-583/20.11.2013 г. /л.110-111/, като например противогаз № 13*473 /позиция 5 в инвентаризационния опис и позиция 11 в личния картон № 1/ и спасителна жилетка /позиция 18 в инвентаризационния опис и позиция 12 в личния картон № 1/, но пък е видно, че количеството на двата вида активи се значително разминава между количеството в склада и количеството прието в картона. От тук следва извод, че приетите в личните картони вещи от ответника И.Т. нямат връзка с активите в задбалансов склад № 1335 „Гражданска отбрана“ при Рудник Трояново – 3, само по отношение на които ответникът има качеството на МОЛ съгласно изричната писмена заповед.

Не може въз основа на заповедта, с която ответникът И.Т. има качеството на МОЛ по отношение на активите в конкретния задбалансов склад № 1335 „Гражданска отбрана“ при Рудник Трояново – 3, което той е приел с подпис в инвентаризационния опис, да се разпростира това му качество на МОЛ и спрямо други активи на дружеството, в това число предадени му срещу подпис в личния картон различни вещи за изпълнение на длъжността. Както се посочи по-горе няма данни ответникът да е МОЛ извън само възложеното му такова качество по отношение на задбалансов склад № 1335 „Гражданска отбрана“ при Рудник Трояново – 3, поради което той не може да отговаря за липси на активи по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, извън тези в склада.

Инвентаризацията е способ, чрез който се обхващат процесите и фактите, настъпили през определен период в предприятието, и оказали влияние върху неговите активи и пасиви. Чрез инвентаризацията се установяват наличните активи и пасиви към точно определена дата. Инвентаризация на активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет – чл. 22, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗС/. В случая инвентаризацията и получените от ответника активи в картона към края на месец ноември 2013 г. установяват извод, че приетите от ответника в картона активи не са част от инвентаризираните такива в склада в същия момент, тоест приетите в картоните вещи не са част от вещите в процесния склад.

Както се установи от гласните доказателства и писмените доказателства по делото дейността на длъжността на ответника е обхващала множество задължения, като само една малка част от тях е да бъде МОЛ на въпросния склад, в който се влизало рядко и се използвали вещи само при кризисни ситуации. Всъщност се установи, че длъжността на ответника има съвсем различни функции от тези на МОЛ на въпросния склад /виж длъжностната характеристика и показанията на свидетелите/. Във връзка с тази друга негова основна дейност той се е помещавал в стая в друга сграда, където е изпълнявал част от задълженията си, и във връзка с изпълнението на длъжността е получавал различни активи, независимо дали са включени в баланса на ДМА на ищцовото дружество или са заведени задбалансово. Но по отношение на всички тези дадени му активи, които не са част от задбалансовите активи във въпросния склад, част от които всъщност се установява да са и процесните две вещи – ъглошлайф и моторен трион, ответникът няма качеството на МОЛ. Тоест ответникът не е от категорията лица, посочено в чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, на комуто да е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, извън тези, находящи се в задбалансов склад № 1335 „Гражданска отбрана“ при Рудник Трояново – 3. Поради това не следва да се ангажира отговорността му по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.

Отхвърлянето на главния иск влече отхвърляне на акцесорната претенция за обезщетение за забава.

Ето защо съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове.

По разноските:

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за производството, които са в размер на 350 лв. по договор за правна защита и съдействие /л.76/.

Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, но те изцяло неоснователно, тъй като с оглед фактическата и правната сложност на делото възнаграждение от 350 лв. не се явява прекомерно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в актуалната ѝ редакция към датата на сключване на договора за правна помощ.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, срещу И.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ вр. чл. 211 КТ за заплащане на сумата от 951,25 лв. без ДДС и в размер на 1141,50 лв. с ДДС за установени липси на ъглошлайф Sparky с номенклатурен номер 7-4940 на стойност 269,25 лв. и моторен трион Husqvarna 440 /погрешно заприходен като 340/ с номенклатурен номер 7-4255 на стойност 682 лв. от склад „Гражданска защита“ в Рудник Трояново-3, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 26,32 лв. (двадесет и шест лева и 32 ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1141,50 лв. за периода на забава от 14.08.2019 г. до 04.11.2019 г.

 

ОСЪЖДА „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева) за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: