РЕШЕНИЕ № 1560
Гр. Пловдив, 27. 12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо
Иванов
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия
Иванов въззивно гр. дело № 1791 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от юриск. Т.В. против решение, постановено по
гр.д. № 20448/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, в частта в която
Община Стамболийски е осъдена да заплати на „Домовита“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от
4793 лв. – главница, представляваща недължимо платена такса битови отпадъци за
периода м.декември 2012 г. – м.декември 2016 г.
за собствен на на „Домовита“ ЕООД, недвижим
жилищен обект, както и сумата от общо 2 123, 20 лева-
лихва за забава върху главницата за периода от плащането й до 26.12.2018 г.
включително,
ведно със законната лихва, считано от
27.12.2018 г. до окончателното плащане. Във въззивната жалба са изложени
съображения, които касаят незаконосъобразността
и неправилността на обжалваното решение.
Няма постъпил отговор от
въззиваемата страна в законоустановения срок по чл.263 от ГПК.
Ищецът
„Домовита“ ЕООД, ЕИК: ********* е предявил против Община Стамболийски, БУЛСТАТ:
*********, иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от
общо 6 427, 86 лева- главница, представляваща недължимо платена такса
битови отпадъци за периода м. декември 2012 г.- м. декември 2016 г. за собствен
на ищеца недвижим жилищен обект и сумата от общо 3 118, 93 лева- лихва за
забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
27.12.2018 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че е собственик на
недвижими имоти в гр. Стамболийски с площ от 3 800 кв.м. и построената в него
сграда с 72 бр. апартамента. Счита, че за периода м. декември 2012 г.- м.
декември 2016 г. всички плащания за ТБО към общината били недължимо платени,
тъй като нямало норма, уреждаща размера на задълженията на търговските
дружества за такса битови отпадъци относно притежавани от тях недвижими имоти.
Тъй като сумите вече били платени от дружеството, било налице неоснователно
обогатяване от ответника. Ответникът е
оспорил иска по основание и размер. Твърди се, че искът бил недопустим,
защото ищецът вече бил заплатил доброволно сумите, които не подлежали на
връщане- чл. 174 от ДОПК. Прави се и възражение за изтекла давност на платените
суми преди 2014 г.
Безспорно е, че ищецът е търговско
дружество, което е собственик на жилищни имоти, като именно в тази връзка
следва да се изложат съображения за начина и реда, по който на този правен
субект са били начислени задължения по ЗМДТ от страна на ответника. В чл. 14 от
Наредбата на Общинския съвет в община Стамболийски за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги е предвидено, че таксата за
битови отпадъци (ТБО) се заплаща за услуги по събиране, извозване и обезвреждане
в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на
чистотата в населените места, като размерът на таксата се определя за всяка
услуга поотделно, като с идентично
съдържание са и разпоредбите на чл. 62 и чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ. Ответникът признава обстоятелството, че в конкретния
случай е приел, че жилищните имоти на търговците следва да се облагат с
промилите на гражданите, тъй като данъчната оценка както за физически лица,
така и за дружества се определяла по правилата приложение № 2 от ЗМДТ.
РС-Пловдив е приел, че няма правно
основание за прилагане на подобна аналогия, като е посочил, че установяването
на данъчни задължения по аналогия е недопустимо, тъй като от една страна засяга
разпоредба, създаваща тежести и отговорност за субекта, а от друга липсва
нормативно основание в специалната Наредба на общинския съвет за подобен
случай. Тоест, РС-Пловдив е разгледал делото по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно.
Пловдивски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства намери първоинстанционното
решение за недопустимо в обжалваната му част, поради
следните съображения:
Настоящият съдебен състав констатира, че производството по делото е
образувано по предявен от „Домовита“ ЕООД, ЕИК: ********* против Община
Стамболийски, БУЛСТАТ: *********, иск за осъждане на ответника да му заплати
сума, представляваща недължимо платена такса битови отпадъци за периода м.
декември 2012 г.- м. декември 2016 г. Съгласно чл.4 и
чл.9б от ЗМДТ събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинска администрация по реда на ДОПК, като е предвидено, че обжалването на
актовете, свързани с установяване на местни данъци и такси е също по реда на
ДОПК. Разпоредбата на чл.69 от ЗМДТ предвижда , че „ Таксата
се заплаща по ред, определен от общинския съвет, а Общината уведомява лицата по чл.
64 за
дължимите от тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл.
62, както и за сроковете за плащане“. Тези уведомления(съобщения)
представляват Индивидуални административни актове, което означава, че те могат
да бъдат атакувани пред административните съдилища. Разпоредбата на чл.128 от АПК е категорична, че „На административните съдилища са подведомствени всички дела
по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на
нищожност на административни актове“. Видно
от данните по делото, исковата сума съставлява вземане на Общината за такса
битови отпадъци установена в ЗМДТ, която и съгласно чл. 162,
ал.2, т.1 и т.3 ДОПК по смисъла си е публично общинско вземане. Изпълнителното основание
за публичните вземания е акта за установяването им, издаден от съответния
компетентен орган, съгласно чл. 165 от ДОПК, който акт подлежи на обжалване по предвидения за
това в АПК ред. Следователно е предвиден специален – административен
ред за реализиране на права при неправилно установяване на финансови
задължения, представляващи местни такси, при което ищецът разполага с възможността да
реализира правата си по административен ред. Наличието на изрична специална
процедура за оспорване на публични вземания на общините изключва приложението
на реда по ГПК. Недопустимо е да съществуват и да са приложими паралелно за
едни и същи вземания, както реда по ДОПК, така и реда по ГПК. Специалната
процедура по ДОПК изключва приложението на гражданско процесуалния ред за
установяване и събиране на публичните вземания на общините. Публичните общински
вземания не могат да бъдат предмет на исково производство пред съда, защото се
установяват с административен акт, подлежащ на обжалване по реда на
административното производство.
Действително, в конкретния случай, размерът на платените суми не е спорен, освен
това общината признава, че ги е
поискала, като е съобщила за тях на ищеца, а той ги е платил, като за всяка една от
сумите е посочено на коя дата е платена и за какво. Следователно, ако ищецът
счита тези платени публични задължения
са начислени незаконосъобразно, могат да бъдат оспорвани пред съответния
Административен съд. Тоест, ищецът може да възрази за недължимост на процесните
публични общински вземания само по реда на административното производство,
което обстоятелство води на липса на правен интерес от търсената защита в
гражданския процес. В посочения смисъл са Определение № 5900 от 11.05.2009 г.
на ВАС по адм. д. № 3424/2009 г., Определение № 433 от 22.07.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 634 от 11.11.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 609/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 26
от 15.01.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 311/2008 г., Іт.о., ТК, Определение № 444 от
31.12.2008 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2013/2008 г., V г.о., ГК. .
Предвид изложените съображения,
доколкото е налице друг ред за защита на претендираното от ищеца право, то
предявеният иск се явява недопустим, поради липса на правен интерес, като
образуваното по него производство следва да бъде прекратено.
С
оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 т. 1 ГПК
въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №1805/13.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 20448/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, в
частта, в която Община Стамболийски е осъдена да заплати на „Домовита“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от
4793 лв. – главница, представляваща недължимо платена такса битови отпадъци за
периода м.декември 2012 г. – м.декември 2016 г.
за собствен на на „Домовита“ ЕООД, недвижим
жилищен обект, както и сумата от общо 2 123, 20 лева-
лихва за забава върху главницата за периода от плащането й до 26.12.2018 г.
включително,
ведно със законната лихва, считано от
27.12.2018 г. до окончателното
плащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №1791 по описа на ПОС за 2019г.
поради недопустимост на Решение №1805//13.05.2019г, постановено по гр.д. №
20448/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, 16 с-в. в частта, в която
Община Стамболийски е осъдена да заплати на „Домовита“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от
4793 лв. – главница, представляваща недължимо платена такса битови отпадъци за
периода м.декември 2012 г. – м.декември 2016 г.
за собствен на „Домовита“ ЕООД недвижим
жилищен обект, както и сумата от общо 2 123, 20 лева-
лихва за забава върху главницата за периода от плащането й до 26.12.2018 г.
включително,
ведно със законната лихва, считано от
27.12.2018 г. до окончателното
плащане.
В останалата част решението е влязло в
сила.
Решението подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: