РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Габрово, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600158 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалба от подсъдимия И. В. И. от гр. ** срещу присъда № 7 от 20.07.2022 г. по НОХД
№ 52/2022 г. по описа на Районен съд - Трявна.
С обжалваната присъда подсъдимият И. В. И. е признат за виновен в това, че на
05.07.2022 г. в гр. Трявна управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, след употреба
на наркотични вещества – метамфетамин, установено по надлежния ред – с техническо
средство, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, чл. 36 и чл. 54 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което наказание да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим и ГЛОБА в размер на 800 лева.
Със същата присъда, на основание чл. 343г от НК, подсъдимият И. В. И. е
лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА,
като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен
по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 06.07.2022 г. до
привеждане в изпълнение на присъдата.
С присъдата е постановено вещественото доказателство, съставляващо 1 бр.
1
бял полиетиленов плик, съдържащ 1 бр. тестова касета от орален тест „Drager Drug
Check 5000 STK 7“ с положителна проба за метамфетамин, да бъде унищожено като
вещ без стойност.
Във въззивната жалба се излага, че присъдата е явно несправедлива, тъй като
не са отчетени многото смекчаващи вината обстоятелства. Жалбоподателят заявява, че
се е признал за виновен и счита, че следва да понесе наказателна отговорност, но в
друг размер. Посочва, че е сътрудничил на полицейските служители при проверката,
както и по време на бързото производство; приел е показанията на техническото
средство; дал е подробни обяснения относно извършеното и е изразил искрено
съжаление за случилото се; изяснил е на съда причините за извършване на деянието.
Заявява, че не оспорва нищо по доказателствата, а само извода, че липсват
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Жалбоподателят твърди, че работи по
трудов договор като строител и изпълнява съвестно трудовите си задължения.
Претендира присъдата на районния съд да бъде изменена, като се приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК и наказанието лишаване от свобода се определи в размер
под специалния минимум, както и да се намалят размерите на наказанието лишаване от
права и глоба.
В проведеното пред настоящия съд съдебно заседание подсъдимият И. И. се
явява лично. Поддържа въззивната жалба по изложените в нея доводи. При
упражняване на правото си на последна дума моли за намаляване на размера на
наказанията.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. По
съществото на делото пледира за потвърждаване на присъдата, като правилна и
законосъобразна.
Въззивният съд разгледа жалбата на подсъдимия и като обсъди становищата на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание
чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимия И. И., показанията на свидетеля Е.Т., показанията на
свидетеля И.И.. от ДП (приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с
ал. 1, т. 5 от НПК); писмените доказателства - заверени копия на акт за установяване на
административно нарушение; протокол за извършена проверка за употреба на
2
наркотични или упойващи вещества; талон за медицинско изследване на подсъдимия, в
който е отразен отказът за предоставяне на кръвна проба; заповед за прилагане на
ПАМ; справка за нарушител/водач на подсъдимия; копие от длъжностна
характеристика на подсъдимия от местоработата му и характеристична справка;
справка за съдимост; както и приложената тестовата касета от орален тест „Drager Drug
Check 5000 STK 7“ с положителна проба за метамфетамин. След собствен комплексен
анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намира че установената от
районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на доказателствата, като без да я променя съществено по всички
основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият И. В. И. е роден на *** г. в гр. Д.. Живее в гр. **. Същият е
български гражданин, **** гр. **. Осъждан е многократно за престъпления от общ
характер. Подсъдимият И. е правоспособен водач на МПС от категории „В“ и „М“ от
*** г. и притежава СУМПС, издадено на *** г.
На 04.07.2022 г., късно вечерта, подсъдимият И. празнувал с приятели в гр. **.
По време на тържеството някой от присъстващите предложил да употребят бяло
прахообразно наркотично вещество - метамфетамин, което носел със себе си.
Подсъдимият също решил да употреби от наркотика и сторил това чрез шмъркане със
сламка. Към онзи момент не знаел какъв точно вид е наркотика, но бил наясно, че
веществото, което употребява, е наркотично. Известно време след употребата на
наркотика И. се почувствал превъзбуден, усетил еуфория и приповдигане на
настроението. След приключване на тържеството се прибрал в дома си, а на сутринта
отишъл на работа. Тъй като в следствие на употребения наркотик не се чувствал добре,
отказал да шофира служебен автомобил. Изпълнявал други трудови задачи. След
приключване на работното му време, се прибрал в дома си.
На 05.07.2022 г., вечерта, приятел на подсъдимия И. го повикал да отиде да го
вземе с автомобила си от гр. Трявна. Въпреки че все още се намирал под въздействието
на наркотичното вещество, подсъдимият потеглил от гр. ** към гр. Трявна с лек
автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на Ц.К.Г.. Около 23,15 ч. навлязъл с
превозното средство в гр. Трявна, като на ул. „**“ до дом № ** бил спрян за проверка
от служители на РУ - Трявна – свидетелите Т. и И.. Полицаите забелязали, че
подсъдимият се държи несвойствено и превъзбудено, има разширени зеници и
тремори, поради което му извършили проверка за употреба на алкохол с техническо
средство. Уредът не отчел наличие на алкохол в кръвта на водача. След това
извършили проверка за употреба на наркотици с техническо средство „Drager Drug
Check 5000 STK 7“. Уредът отчел употреба на високорисково наркотично вещество –
метамфетамин. Полицаите издали на водача талон за медицинско изследване и го
съпроводили до ФСМП гр. Трявна, където подсъдимият отказал да даде кръвна проба
3
за химически анализ.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл. Пред
състава на първоинстанционния съд същият е депозирал подробни обяснения, чрез
които на практика изцяло е признал фактите, описани в обвинителния акт. Аналитично
обясненията на подсъдимия са съпоставени с показанията на свидетелите и писмените
доказателства, които в своята съвкупност водят до заключението, че на посочената
дата и място И. И. е управлявал МПС, след употреба на наркотично
вещество. Фактологията по делото не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал
до обоснован и законосъобразен правен извод, че подсъдимият И. И. е осъществил от
обективна и от субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК, след като на 05.07.2022 г. в гр. Трявна управлявал лек автомобил
„***“ с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества – метамфетамин,
установено по надлежния ред – с техническо средство. От обективна страна е
установено по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин, че на посочената
дата и място подсъдимият е управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества, а
от субективна страна е действал при пряк умисъл, защото е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, като е имал ясното съзнание, че управлява
превозното средство след употреба на наркотични вещества.
Основното оплакване на въззивния жалбоподател е по размера на наложените
му наказания, като се претендира наказанието лишаване от свобода да се определи при
приложение на чл. 55 от НК.
За престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК законодателят е предвидил наказания
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева, както и лишаване от права по реда на чл. 343г от НК.
При извършената проверка на присъдата в тази част и след собствен анализ на
обстоятелствата по делото на плоскостта на чл. 54 от НК, въззивният съд счита, че не
са налице основания за корекция на отмерените от районния съд наказания. Като
смекчаващи обстоятелства правилно първоинстанционният съд е отчел
самопризнанията на подсъдимия и подробните му обяснения, чрез които е съдействал
за разкрИ.е на обективната истина; демонстрираното искрено разкаяние за стореното;
трудовата му ангажираност и положителните му характеристични данни, след
последното му освобождаване от затвора. В съответствие с данните по делото,
4
правилно са взети под внимание очертаните отегчаващи обстоятелства – осъжданията
на подсъдимия за тежки умишлени престъпления и многобройните наказания за
нарушения по ЗДвП. Наред с посоченото, при положение, че се касае до извършено
престъпление по транспорта, този съд намира, че върху степента на обществена
опасност на деянието и на дееца се отразява и обстоятелството, че подсъдимият И. е
правоспособен водач на МПС от края на 2020 г., като само около година и половина
след това извършва поредно тежко нарушение на правилата за движение по пътищата.
При съвкупния анализ на обстоятелствата, имащи значение за
индивидуализация на наказанието, правилно наказанието лишаване от свобода е
определено при превес на смекчаващите обстоятелства и в размер на специалния
минимум от една година. Наложената глоба е в размер под средния и е съобразена с
данните за имущественото положение на подсъдимото лице, изводими от подписаната
от него съответна декларация. И. И. е лишен от право да управлява МПС за срок от
една година, като не са налице основания за намаляване на размера на това наказание,
още повече, че е недопустимо срокът на лишаването от права да е по-кратък от срока
на наказанието лишаване от свобода. Настоящият състав намира, че така наложените
наказания съответстват на целите по чл. 36 от НК.
Въззивният съд счита, че не са налице основания за приложение на чл. 55 от
НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното
проявление на две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото, предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай
не може да се приеме, че е налице кумулативност на двете условия. Проявените
смекчаващи обстоятелства (процесуалното поведение на подсъдимия, изразеното
разкаяние, трудовата му ангажираност и положителните характеристични данни) са
взети под внимание от първоинстанционния съд. Те обаче не са нито изключителни,
нито многобройни, за да им се предаде по-голяма тежест от действителната при
индивидуализация на наказанието. В самата въззивна жалба не се сочат неотчетени
смекчаващи обстоятелства, като такива не се установяват и от настоящия състав. В
същото време са налице съществени отегчаващи обстоятелства. Съдебното минало на
подсъдимия И. сочи, че същият е осъждан многократно за тежки умишлени
престъпления, като е изтърпявал наказания лишаване от свобода. Освободен е от
затвора на 19.11.2019 г. и около година и половина след това извършва поредно
умишлено престъпление. На следващо място, данните от справката/картон на водача
установяват, че същият трайно и системно нарушава правилата за движение по
пътищата. Наказван повече от десет пъти за управление на МПС, без да е
правоспособен водач. След като придобива правоспособност за управление на МПС в
края на 2020 г., И. е наказван общо 16 пъти с фишове и един път по наказателно
постановление за извършени различни нарушения по ЗДвП. При тези данни, които
5
разкриват подсъдимия като лице, което трайно и упорито не спазва установените в
обществото правила на поведение, каквото и да е облекчаване на отговорността му би
било проява на неоправдан либерализъм, което противоречи на целите на личната и на
генералната превенция, очертани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определен
първоначален строг режим за изтърпяване от подсъдимия И. И. на наложеното му
наказание от една година лишаване от свобода.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК, като от
срока на наказанието лишаване от права е приспаднато времето, през което
подсъдимият И., за същото деяние, е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, считано от 06.07.2022 г.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за
разпореждане с вещественото доказателство.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната й.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 7 от 20.07.2022 г. по НОХД № 52/2022 г.
по описа на Районен съд – Трявна.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6