Р Е Ш Е Н И Е
Номер 205 Година 18.02.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
ХVІ-ти състав, на двадесети ЯНУАРИ две хиляди двадесет и втора година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
С. Х.
Прокурор
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2890 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Бургас Воркс БГ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Сердика“ 2Б,
ет.3, офис 1, чрез адв. Е.М. ***, срещу
решение № 788/11.11.2021г. постановено по н.а.х.д. № 3869/2021г. на Районен съд
Бургас. Съдебното решение се
обжалва като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на административнонаказателното производство. Иска се отмяна на
съдебно решение и на присъдените с него разноски.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и прави искане за
оставяне в сила на обжалваното решение и да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 02-0003581/10.08.2021г.,
издадено от директора на Дирекция “ИТ“ Бургас, с което на касатора за нарушение
на чл.7 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата), на
основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. Прието е, че са спазени
всички изисквания относно процедурата по издаване на АУАН и наказателното
постановление, като са издадени от компетентни органи, в срока по чл.34 от ЗАНН
и съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността
на дружеството. Посочва, че не само текстът на нарушената разпоредба на чл.7,
във вр. с чл.2 от Наредбата е възпроизведен, но е посочено и конкретното
бездействие на нарушителя и са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на
нарушението, поради което правомерно е ангажирана отговорността на дружеството.
Не приема изложените в сезиращата го жалба доводи, че в случая се касае не за
„командироване“ на работник, а за „изпращане“, при което в чл.2, ал.1 от
Наредбата няма изискване за сключване на допълнително писмено споразумение. Посочено
е, че не са налице предпоставки за приложение на института по чл.415в от КТ, а относно размера на наложената имуществена санкция съдът е счел, че
същата правилно е определена в минималния размер.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните
правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал
фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Правилно
първоинстанционния съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съответно в хода на съдебното производство също не са допуснати съществени
процесуални нарушения, който да са довели до незаконосъобразност на
постановения съдебен акт.
С потвърденото от първоинстанционния съд наказателно постановление е ангажира
административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл.414, ал.1
от КТ, за нарушение чл.7 от Наредбата.
Съгласно чл.7 от Наредбата, не се
допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е
сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 107т, ал. 4 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването, като в ал.2 е предвидено какво
следва да е съдържанието на това споразумение.
По силата на чл.414, ал.1 от КТ,
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лева.
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства се установява, че между дружеството „Бургас Воркс БГ“ ЕООД -
работодател и А. Ю. М. - работник е налице сключен трудов договор на
22.03.2021г. Трудовия договор е сключен за длъжността машинен оператор,
пералня/перачница с месторабота гр.Бургас.
От
представените в хода на административнонаказателното производство писмени
обяснения на управителя на дружеството, се установява, че работниците работят в
Белгия, което обстоятелство не е спорно по делото. Спора по делото е дали в
случая е налице хипотезата на чл.121а, ал.1 или ал.2 от КТ, а именно дали е
налице командироване на работниците, съгласно ал.1, както приема наказващият
орган или изпращане на работници съгласно ал.2, както твърди касатора.
От
представените по делото доказателства се установява, че в случая не намира
приложение нормата на чл.121а, ал.2 от КТ, тъй като тя касае осигуряване на
временна работа, каквато в случая не е налице. В този смисъл, видно от
представеното Удостоверение за подадено уведомление „Лимоза“ (Документ L1), което представлява предварително уведомление за
работник/служител подадено в Белгия, това уведомление е подадено на
17.03.2021г. за работника А. Ю., като изрично е посочено, че не касае временна
заетост.
След като
не се касае за временна заетост е налице хипотезата на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, тъй като български работодател – „Бургас Воркс БГ“ ЕООД, командирова
работник – А. Ю., на територията на друга държава членка на ЕС – Белгия, за
своя сметка и под свое ръководство, въз основа на сключен договор с ползвателя
на услугата – „Стендинг Уърк Клийн“, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
За така
извършеното командироване не е представена заповед или друг надлежен акт
издаден от работодателя и не се установява такива да са били издадени, но от
тяхната липса работодателя не може да черпи благоприятни правни последици. В
този смисъл, неоснователно е възражението, че не е установена датата на
извършване на нарушението. Видно от АУАН и НП, в тях изрично е посочено, че към
23.03.2021г. работодателя е допуснал командироването на работника за полагане
на труд в Белгия, като от представения трудов договор се установява, че това е
датата на която е следвало работника да постъпи на работа. Съответно от
декларацията на управителя на дружеството се установява, че работниците са постъпвали на работа в
Белгия, тоест правилно е прието, че към 23.03.2021г., е било извършено
административното нарушение, за което е санкционирано дружеството. Процесното
нарушение, се извършва чрез бездействие и е допустимо да се посочи само
момента, до който е следвало да се извърши изискваното от закона действие,
както в случая е сторено. Касаторът, като не е сключил споразумение по чл.2,
ал.1 от Наредбата е извършил вмененото му нарушение на чл.7 от Наредбата и правилно
е бил санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ, като му е наложена
имуществена санкция, в предвидения от законодателя минимален размер.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото,
направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно, поради което и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва
да му се присъди в размер на 80,00 лева, определено на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ.
Мотивиран от изложеното Административен съд
гр.Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 788/11.11.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 3869/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Бургас Воркс БГ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.
„Сердика“ 2Б, ет.3, офис 1 да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
лева (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.