№ 2067
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Аделина И.ова
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
и прокурора С. Хр. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина И.ова Частно наказателно
дело № 20251100202274 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:28 часа се явиха:
ЗА СГП се явява прокурор Д..
ОСЪДЕНИЯТ И. Ф. – явява се лично, доведен от органите от ОЗ
„Охрана“ от СЦЗ.
В залата присъства адв. М. А., определен от САК за служебен защитник.
За Началника на Затвора-София – инспектор Г., съгласно представена от
същата заповед.
В залата се явява и преводач в лицето на Ц. М.Н.а.
С оглед горепосочените данни на първо място
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адв. М. А. за служебен защитник на осъдения И. Ф. по
настоящето дело.
НАЗНАЧАВА лицето Ц. М.Н.а за преводач по делото от български език
на руски език и обратно.
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПРЕВОДАЧА
Ц. М.Н.А – на 63 години, българка, българска гражданка, грамотна, с
висше образование, омъжена, неосъждана, без родство с осъдения Ф..
Съдът предупреди преводача за наказателната отговорност по чл.290, ал.2
1
НК.
ПРЕВОДАЧЪТ Н.: Ще дам верен и безпристрастен превод.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Ф.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради, което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272 ал.1 НПК снема самоличността на осъдения, както
следва /по данни от затворническото досие със снимка/:
И. Ф. – роден на *********г. в гр.Талин, Естония, руснак по
националност, неженен, осъждан, без ЕГН и ЛНЧ, с настоящ адрес на
територията на Естония: гр.Талин и валиден до 28.08.2030г. чужд документ за
самоличност издаден от Естония.
СЪДЪТ, разясни на процесните страни правата им по чл.274-чл.275 НПК.
ОСЪДЕНИЯТ Ф.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава
на съда, секретаря и прокурора.
АДВ. А.: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.
ПРОКУРОР: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.
ИНСПЕКТОР Г.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
СЪДЪТ, с оглед на горното
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на депозирана от осъдения Ф.
молба с отправено искане за УПО.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
АДВ. А.: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания. Приемам
делото за изяснено.
ОСЪДЕНИЯТ Ф.: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.
2
ИНСПЕКТОР Г.: Оспорвам молбата. От своя страна единственото ново
доказателство, което искам да представя е справка за изтърпяната част от
наказанието на осъдения Ф..
ПРОКУРОР: Оспорвам молбата. Да се приеме представената справка,
като заявявам, че нямам доказателствени искания.
АДВ. А.: Да се приеме справката представена от инспектор Г..Нямам
доказателствени искания
ОСЪДЕНИЯТ Ф.: Да се приеме справката.
С оглед на горното и приемайки представената справка от инспектор Г. за
съотносима към предмета на делото и по доказателствата,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представена
справка от затвора в гр.София от 15.04.2025г.
На основание чл.283 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателство по делото всички приложени
по делото писмени документи, включая и тези приложени към
затворническото досие № 617/2024г.
Съобразявайки липсата на други доказателствени искания от процесните
страни и доколкото съдът служебно не намери за нужно събиране на други
доказателства, приема делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. А.: Уважаема г-жо Председател, моля да уважите искането на
лишения от свобода за УПО съгл. чл.70 ал.1 НК. Смятам, че са налице данни за
неговото поправяне.Представен е доклад, в който се казва, че той има
положително отношение към администрацията на затвора и по-специално към
ЗООТ Казичене, има позитивно отношение в отношенията си с другите
лишени от свобода.В доклада се казва, че рискът от рецидив първоначално е
бил 49 точки, а сега е намален на 45 точки. Това завишаване се дължи защото
в момента той изпълнява приведена присъда на Естония, приравнена от СГС
по НЧД № 526/24г. за извършено престъпление по българския НК по чл.343б
ал.3 НК, за употреба на наркотични вещества при управление на МПС в
3
Естония. Второто приравнено наказание по българския НК е за престъпление
по чл.343в ал.2 НК, че неколкократно е управлявал МПС с по-ниска
категория, т.е. той е имал свидетелство за управление на МПС, но не за
съответната категория. В затвора в Пазарджик където е бил, след това в
ЗООТ Казичене, той не е употребявал наркотични вещества и е имал
отрицателно отношение към тях.Тук искам да отбележа, че когато за първи
път е бил задържан на 02.09.23г. от орган на КАТ е бил изследван за наличие
на наркотично вещество и алкохол в кръвта и не е установено такова. По
отношение на риска от вреди, също има намаление и се признава за среден
към нисък. Към индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
ЗИНЗС отношението е положително.Този план е за 1 година и изтича на
31.05.2025г. и смятам, че са налице всички основания по НК за УПО на
лишения от свобода.
Сега тук ще отворя една скоба искам да поясна нещо.СГП се е произнесла
с постановление от 30.07.2024г. по запитване и по-точно искане на
администрацията на затвора гр.Пазарджик, дали е възможно да бъде
приложено в евентуално производство в чл.306 ал.1 т.1 НК, налагане на едно
общо наказание по чл.25 вр. чл.23 НК, т.е. за кумулация на изтърпяваната
ефективна присъда от 9 месеца, наложена с определение от РС-Бургас, с
изтърпяващата се в момента ефективна присъда от 1 година и 7 месеца на
Естонски областен съд гр.Харамая. СГП е отказала с постановление за отказ,
което не е обжалвано по чл.200 НПК, влязло е в сила, като е заявил, че датата
която се приема за евентуална кумулация е влизането на присъдата на
Естонския областен съд, която е 20.02.2023г., а не датата на решението по дело
№ 526/2024г. по описа на СГС. Ако беше обаче направена кумулация, той
трябваше да е освободен в края на миналата година.
ОСЪДЕНИЯТ Ф. /за лична защита/: Поддържам становището на моя
защитник. Вече знам какво е затвор. Няма какво повече да кажа.
ПРОКУРОР: Считам, че молбата на И. Ф. за УПО следва да бъде
оставена без уважение.Към настоящия момент е налице първата предпоставка
на чл.70 НК, а именно да е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му
наказание, но по отношение на втората предпоставка, а именно да е дал
доказателства за своето поправяне считам, че такива не са налице.Съобразно
чл.439а НПК такива доказателства за положителната промяна на осъдения е
доброто поведение, участие в трудови, образователни, квалификационни или
спортни дейности, програми за въздействие и обществено полезни прояви.От
изготвения доклад на ИСДВР за осъдения и от затворническото досие,
приобщено към делото, се установява, че лишеният от свобода не е наказван,
но не е и награждаван. Същият към настоящия момент не извършва трудова
дейност, не участва в каквито и да е мероприятия и прояви в затвора, като е
отбелязана и липса за мотивация за полагане на труд, което от гледна точка на
обстоятелството, че същият се намира в затворническото общежитие от
открит тип, където се предлагат и повече възможности за трудова реализация
на осъдените е индикация, че с осъденото лице не е завършена корекционната
4
работа и съответно не е дал доказателства за своето
поправяне.Обстоятелството, че той не е наказван и че спазва режимните
изисквания следва да се преценява с оглед и съответните задължения на
лишения от свобода.Видно е, че към настоящия момент рискът от рецидив е в
средни стойности, а от друга страна са налице и дефицитни зони, в които
следва да се извърши съответната корекционна работа за изпълнение на
присъдата.Предвид изложените обстоятелства считам, че към настоящия
момент не са налице основания за УПО на осъденото лице.
ИСНПЕКТОР Г.: Уважаема г-жо Председател, началникът на затвора е с
отрицателно становище на молбата на осъдения Ф. да бъде УПО. Счита, че
към момента не са налице такива категорични данни за неговото поправяне,
превъзпитание и за завършен корекционен процес, което да дава основание да
бъде положително мнението му.И. Ф. е с такова поведение, каквото е
изискуемо от всички лишени от свобода и именно до толкова, доколкото да
спазва установения ред и да не допуска дисциплинарни нарушения. От там
нататък в градивен смисъл не са настъпили съществени промени, нито в риска
от рецидив, занижен е съвсем минимално и остава в средни
стойности.Вредите за обществото отразени като средни са изградени на база
на минали криминални прояви, както и настоящето му правоотношение.
Прави силно впечатление в общежитието от открит тип, нещо което е по-
скоро като негатив за нас в администрацията по отношение на лишените от
свобода да не полагат труд.Това общежитие и именно неговата същност е
точно това, да полагат труд, да бъдат активни, да се включват в предложените
мероприятия, курсове, обучения, въобще този в някакъв смисъл доста по-
свободния достъп до работа говори за инициативата на лишените от свобода,
да се включват и в плана на присъдата и самите те да бъдат настоятелни да го
реализират. Към момента все още Ф. не е включен в трудовия процес, не
изявява желание и е срещал известни езикови затруднения, но това явно е
превъзмогнато и не е от съществено значение.Обяснено му е, че в
общежитието не си избираш работата, а общо взето се стремиш да
изпълняваш някаква. При всичко това не можем да направим извод за
настъпили такива трайни последици и положителни промени, които да
доведат до извода, че той спокойно би могъл да бъде освободен по-рано от
изтърпяване на наказанието.
АДВ. А./реплика/: Искам да кажа, че той действително не упражнява
обществено полезен труд в ЗООТ Казичене понеже не му е предложена
позиция спрямо квалификацията, която притежава. Той по професия е
автомонтьор, но не му се предлага такава работа и тук искам да поясня, че
когато му е била постановена присъдата от естонския наказателен съд, тя е
била заменена с обществено полезен труд, т.е. 1 година и 7 месеца са били
заменени с 524 дни обществено полезен труд, от които са изпълнени 32
дни.Отделно е бил задържан 4 дни. Т.е. в Естония е полагал обществено
полезен труд. Вярно, че там законът е доста по-демократичен спрямо
5
осъдените лица, защото 1 час обществено полезен труд се признава за 1 ден
ЛСВ, което има голяма разлика с българския НПК и ЗИНЗС. Основната
причина да не се включва в такива масови самодейни мероприятия за
запълване свободното време е, че той не говори добре български език, все пак
е руско говорящ и той счита, че може би няма полза и не разбира тези
мероприятия и тяхната същност.
СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ Ф.: Във връзка с твърденията, че не работя искам да кажа,
че искам да работя в строителството или като автомонтьор. Другите
затворници искат от тези, които излизат да работят в строителството да им
крият наркотици, телефони и други неща и това е причината, поради която от
една страна не искам да работя.
СЪДЪТ, се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, СЪДЪТ постанови своята съдебен акт
в присъствието на страните:
Съдът, след като се запозна с приобщения по делото доказателствен
материал и след като отчете доводите на процесните страни отбелязва
следното :
Производството е по реда на чл.437 – чл.440 НПК и е образувано по
повод депозирана молба от осъдения, лишен от свобода И. Ф. с отправено
искане за условно предсрочно освобождаване, съобразно закрепената за това
възможност в чл.70 ал.1 т.1 НК.
В днешното с.з. в хода на съдебните прения процесните страни излагат
подробни съображения в подкрепа на защитаваната от тях теза, които
съображения са отразени по-горе в съставения протокол, поради което е
излишно тяхното преповтаряне в мотивационно-съобразителната част на
съдебния акт.
Молбата се явява процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес, предопределен от факта на
изтърпяване по настоящем на наказание ЛСВ.
Въз основа на приложените материали се установява по безспорен начин
обстоятелството на изтърпяване по настоящем от страна на молителя на
наложеното му наказание ЛСВ за срок от 1 година и 7 месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване.Наказанието се изпълнява въз
основа на влязло в законна сила на 26.06.24г. Решение на СГС, постановено по
НЧД № 526/2024г. в производство по реда и условията на Закона за
6
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание ЛСВ или на мерки, включващи ЛСВ, като наказанието е наложено
за извършени на територията на Реп.Естония две престъпления.
От фактическа страна се подчертава и обстоятелството на постановени
относно настоящия молител осъдителни съдебни актове и за извършени в
Реп.България престъпления – визират се НОХД с №№ 1480/23г. на РС
гр.Пазарджик и 5052/23 на РС гр.Бургас, като в последствие по ЧНД №
5133/23г. по описа на РС – Бургас и с нарочно определение, влязло в законна
сила на 28.02.24г., на осн. чл.25 вр. чл.23 ал.1 НК са групирани наложените на
осъдения по горните две дела наказания и е определено за изтърпяване едно
общо наказание, в размер на най-тежкото такова, а именно ЛСВ за срок от 9
месеца при ПОР на изтърпяване.Видно от доказателствените материали,
наказанието е изтърпяно в Затвора – Пазарджик за периода 08.11.23г. –
31.05.24г. В контекста на горното и доколкото защитата коментира
Постановлението на СГП за отказ за отправяне на предложение за групиране
на наказания и независимо, че това Постановление не е предмет на съдебна
проверка, то настоящият съд подчертава, че разгледа подробно данните по
делото и също не установи наличие на законовите изисквания по чл.25 вр.
чл.23 ал.1 НК за кумулиране на наказанията.
На 31.05.2024г. осъденият Ф. постъпва в СЦЗ за изтърпяване на
наказанието ЛСВ за срок от 1 година и 7 месеца.
Съобразно първоначалния доклад на ИСДВР, първоначалната оценка на
риска от рецидив е в средните стойности от 49 точки, като изрично е вписано
обстоятелството на демонстрирано неискрено желание за корекция на
поведението и са посочени проблемните зони, а именно отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене.В
рамките на времевия престой в пенитенциарното заведение и на 20.12.24г. е
изготвен текущ доклад от ИСДВР с редуцирана оценка на риска от рецидив на
45т., която оценка е формирана от констатиран спад в две от наблюдаваните
проблемни зони (отношение към правонарушението и начин на живот и
обкръжение), но е установено и завишение при злоупотребата с наркотици.
При така събраната и приета от съда доказателствена съвкупност и във
вр. със законово регламентираните в чл.70 ал.1 т.1 НК предпоставки за УПО,
се констатира на първо място, че безспорно е налице първата от тях, свързана
с времевата продължителност на изтърпяване на наказанието. В частност,
съгл. горната норма към днешна дата осъденото лице е изтърпяло не по малко
от 1/2 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, а именно
изтърпяно е общо 11 месеца и 20 дни, от които фактически 10 месеца и 14 дни
и от работа 1 месец и 6 дни, при оставащи за изтърпяване 7 месец и 10 дни.Тук
следва дебело да се подчертае, че самото лице не е полагало никакъв труд в
рамките на горния период, а отразеният в приобщената към доказателствената
съвкупност справка от 15.04.25г. факт на изтърпян 1 месец и 6 дни от работа
се дължи на положения в Реп.Естония обществено полезен труд за 32 часа,
7
който е отчетен от съда и е приспаднат от срока на приетото за изпълнение
наказание съгл. Решение на СГС по ЧНД № 526/24г. и съобразно същото, един
час обществено полезен труд се зачита за един ден ЛСВ.
На следващо място, Съдът намира, че не е налице другата кумулативно
предвидена предпоставка, а именно достатъчно доказателства за
окончателното поправяне на осъденото лице или поне за настъпил необратим
процес в тази насока.В тази вр. Съдът съобрази приобщените писмени
доказателствени източници, а именно документи от администрацията на
пенитенциарното заведение, където осъденото лице търпи наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ с изразено актуално становище за неговата
личност, както и съдържащите се в личното му затворническо досие №
617/2024г. писмени материали.Тук се визира отрицателният факт на липса на
полаган труд от осъдения; визира се и обстоятелството на намаление на риска
от рецидив още през м.12.24г., видно от изготвения Текущ доклад на ИСДВР,
като обаче от този момент до настоящия такъв размерът на оценката на риск
остава непроменен и липсва промяна в посочените фактически констатации, а
именно осъденият все още остава пасивен към предлаганите му мероприятия,
липсва преосмисляне и ясно дефиниране на проблемите му, допринесли за
извършване на правонарушенията.Видно от представения за целите на
настоящото производство Доклад по чл.155 ал.1 ЗИНЗС, лишеният от свобода
Ф. заявява декларативна мотивация за положителна промяна, без да проявява
самокритичност и без да изключва възможността за набавяне на финансова
изгода посредством престъпни действия, като в същото време е
манипулативен, комбинативен и интровертен, което по мнение на съда е
показател за липса на промяна в неговите субективни възприятия в насока
реализиране на законосъобразно поведение.Отново следва да се подчертае
вписаното в Доклада обстоятелство, че осъденият е насочен да проследява
обявите за работа, но до настоящия момент липсват постъпили заявления в
тази насока, респ. липсва обективирано желание за полагане на труд, като
липсва и желание за активно участие в пенитенциарните мероприятия, целящи
осмисляне на свободното време.
Всичко горепосочено и ясно изразеното становище в Доклада на ИСДВР
за необходимост от продължаване на корекционния процес с лишения от
свобода Ф. в насока реализиране на прогресивна система на устойчиви
персонални ценности се възприемат от този съдебен състав за
предопределящи при формиране на крайния извод за неоснователност на
процесната молба.Налице е изключително малко занижение в първоначално
идентифицираната стойност на риск от рецидив и липсва съществена промяна
в поведението на осъдения, която промяна да е устойчива и постоянна
такава.Съобразно доказателствената съвкупност, не се констатират
доказателства за надхвърлящо обичайното и изискуемо се добро поведение от
лишения от свобода осъден в условията на легитимна изолация от обществото
в пенитенциарното заведение.Именно такива обаче, са необходими, за да
обусловят намаление на стойността от риска на рецидив, респ. които да сочат
8
към възможност за УПО, поради започнат процес на поправяне, който за
целите на УПО трябва да бъде не само започнат, а и вече необратим такъв.
Изложените в хода на съдебните прения защитни възражения, свързани с
липсата на полаган труд от осъдения и изразяващи се в липса на отправени му
предложения за труд, съобразно неговата квалификация на автомонтьор и
съобразно липсата на владеене на български език, а така също и категорично
изразената от Ф. лична мотивация за неполагане на труд, предопределена от
отправяни му от други осъдени лица предложения за внасяне на забранени
вещи и вещества, се приемат за неоснователни.В последната си част тези
възражения са лишени от доказателствена опора и поради това, се приемат за
голословни такива. Също така е нужно изрично се подчертае, че заявеният от
осъдения личен довод се оценява за показател относно липсата на формирано
у него категорично убеждение за спазване на законите и обществения ред – в
противен случай не би се поддавал на убежденията за внасяне на забранени
вещи и вещества.От друга страна полагането на труд е признак за
ресоциализацията на осъдените, като разп. на чл.172 ал.2 ЗИНЗС
регламентира законовите изисквания за трудова дейност, респ. първият фактор
е преценката на самата затворническа администрация за съществуващите
възможности за работа, а едва след това трудовите предложения следва да се
съобразят с възрастта, пола, професионалната квалификация и
предпочитанията на лишения от свобода.Т.е. желанията на осъдения относно
конкретната работа не се явяват основният фактор, отчитан при предлагането
му на такава.
При всичко гореизложено и кредитирайки с доверие становището на
затворническата администрация, доколкото същото е резултат на преките и
непосредствени впечатления за поведението на осъдения Ф. и доколкото е
последователно, обективно и съответстващо на събраните по делото
доказателства, които в своята съвкупност мотивират извод за липса на
императивно изискуеми по чл.70 ал.1 НК предпоставки за постановяване на
УПО, то съдът приема процесната молба за неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.440 ал.1 НПК и чл.70 ал. 1 НК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. Ф., роден на
********* и със снета самоличност, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране в 7-
дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава ХХІІ.
С оглед участието на преводач по делото, Съдът
Определи
9
Да се изплати на преводача Ц. М.Н.а възнаграждение в размер на 150 лева
от бюджета на съда.
Издаде се 1 бр.РКО.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:26
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10