Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
град Горна Оряховица, 08.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 811 по описа за 2018 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът С.А.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адв. Б.Х.З. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът има качеството на потребител, комуто е предоставяна услугата мобилен достъп до интернет. Посочва, че изпълнително дело № 281/2018г. по описа на ЧСИ Силвия Косева е образувано на 19.03.2018г., а съобщението за образуването на делото е с изх. № 6463/26.03.2018г. Заявява, че изпълнителният лист е издаден по гр. д. № 1444/2014г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица въз основа на заповед за изпълнение от 16.09.2014г. по чл.410 от ГПК, т.е. между датата на издаване на изпълнителния лист (22.10.2014г.) и подаването на молбата за образуване на изп. дело (19.03.2018г.) са изминали повече от три години. Заявява, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания, по смисъла на чл.111,б.,,в” ЗЗД и ТР № 3/2011г. от 18..05.2012г., и за тях се прилага тригодишна давност. Счита, че съгласно посоченото тълкувателно решение тригодишната давност се прилага и за вземанията за предоставяне на услугата мобилен достъп до Интернет, които според изпълнителния лист са в размер на 51,99 лв. Посочва, че изпълнителният лист от 22.10.2014г. е издаден без провеждане на исково производство, поради което заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителният лист от 22.10.2014г. не се ползват със сила на присъдено нещо и правните им последици не се приравняват на тези на съдебното решение за осъждане на ответника да заплати определената сума на ищеца. Твърди, че поради това разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД не намира приложение, а срокът на новата давност по чл.117,ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяването на вземането, респ. вземанията, предмет на изпълнителното производство по изп. д. № 281/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 809 Силвия Косева. Твърди, че в конкретния казус тригодишната давност е изтекла на 22.10.2017г., а изпълнителното производство е образувано след изтичането й - едва на 19.03.2018г., когато е депозирана от ,,Макс Колект” ООД молбата за образуването на делото с вх. № 04954/19.03.2018г. на ЧСИ Силвия Косева. Сочи, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни (акцесорни) вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Твърди, че не дължи на ответника ,,МАКС КОЛЕКТ” ООД посочените в изпълнителния лист от 22.10.2014г. парични суми поради погасяване на задълженията по давност.
Моли съда да приеме за установено, че С.А.Ц. не дължи на ответника ,,Макс Колект” ООД с ЕИК *********, вземанията, посочени в изпълнителния лист от 22.10.2014г., издаден по гр. д. № 1444/2014г. на Районен съд - гр. Горна Оряховица, в общ размер на 342,34 лв., като погасени по давност, предвид изтекла тригодишна погасителна давност на дата 22.10.2017г.
Претендира разноски в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. във вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв., тъй като С.А.Ц. се явява материално затруднено лице (срещу него се водят и две изпълнителни дела - изп. дело № 281/2018г. по описа на ЧСИ С. Косева и изп. д. № 107/2016г. по описа на ЧСИ Ив. Цанкова). Моли съда да осъди ответника ,,МАКС КОЛЕКТ” ООД, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв., да заплати на адвокат Б.Х.З. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за изготвянето на исковата молба и за процесуалното представителство на ищеца С.Ц. по делото пред съда, в минималния размер, предвиден в чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Б.Х.З. от ВТАК, ищецът поддържа предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „МАКС КОЛЕКТ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1606, район „Триадица”, бул. „Х. Ботев” № 17, ет.1, ап./офис 208, представлявано от управителя Х.Й.Й., чрез пълномощника си – адвокат К.Б. от САК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Заема становище, че предявеният иск по чл.439 от ГПК е допустим, но неоснователен, тъй като няма факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание за завеждане на изпълнително дело № 20188090400281 при ЧСИ Силвия Велчева Косева с рег. № 809. Оспорва предявената искова претенция и моли съда да бъде отхвърлена изцяло. Счита, че искът е неоснователен и в противоречие на закона и задължителната съдебна практика. Счита, че независимо дали се е стигнало до стабилитет на заповедта за изпълнение, поради неподаване на възражение срещу нея или след подаване на възражение и успешно доказване на претенциите по реда на чл.422 от ГПК, или след подаване на възражение и последващото му оттегляне, последиците са идентични и настъпва нова петгодишна погасителна давност за вземането, без да се разграничава дали изначално вземането е било в категорията за обща давност от пет години или изричните хипотези на тригодишна давност. Цитира задължителна съдебна практика. Заявява, че след като длъжниците не са подали възражение в срока по чл.414 от ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в сила и всички възражения на длъжниците, в т.ч. и касателно изискуемостта на която и да е част от вземането в установения размер са преклудирани. Твърди, че влязлата в сила заповед за изпълнение има ефекта на влязло в сила съдебно решение по отношение на спорното правоотношение, поради което и на основание чл.117,ал.2 ЗЗД, от влизане в сила на заповедта започва да тече нова давност по отношение на всички установени със заповедта вземания, която всякога е петгодишна.
Моли съда да отхвърли изцяло претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана. В случай, че ищецът представи списък с разноски по чл.80 ГПК, прави евентуално възражение за прекомерност, като моли съда да го редуцира до законоустановения минимален размер. Моли съда, в случай че бъде осъден да заплати разноски на ищеца, да бъде разпоредено той да представи банкова сметка, ***-която да бъде заплатено. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, ответникът „МАКС КОЛЕКТ” ООД град София, не се представлява. Чрез пълномощника си – адв. К.Б. от САК, депозира писмена молба, с която поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че по ч. гр. дело № 1444/2014г. по описа на ГОРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.09.2014г. в полза на кредитора „МАКС КОЛЕКТ” ООД град София, срещу длъжника С.А.Ц., за заплащане на следните суми, произтичащи от неизпълнение на договор за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет : главница - 51,99 лв., за договорна неустойка - 100 лв., лихва за забава за периода 17.10.2011г. до 04.09.2014г. - 15,35 лв., както и законната лихва върху сумата от 51,99 лв., считано от датата на завеждане на заявлението - 15.09.2014г., до окончателното й изплащане, както и разноски в размер от 175 лв.
Тези факти се потвърждават и от писмените материали, съдържащи се по ч. гр. дело № 1444/2014г. по описа на ГОРС, видно от които, издадената заповед е връчена на длъжника на 07.10.2014г., в срока по чл.414,ал.2 от ГПК не е постъпило възражение и заповедта е влязла в законна сила на 22.10.2014г.
Безспорни по настоящото дело са и фактите, че въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.09.2014г. е издаден изпълнителен лист от 22.10.2014г., въз основа на който, на 19.03.2018г. срещу С.А.Ц. е образувано изпълнително дело № 281/2018г. по описа на ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809, с район на действие – ВТОС. Съдът е приел за безспорен по настоящото дело и фактът, че изп. дело № 281/2018г. по описа на ЧСИ Силвия Косева е висящо към настоящия момент. Тези факти се потвърждават и от писмените материали по изп. дело № 20188090400281/18 по описа на ЧСИ Силвия Косева, с рег. № 809, район на действие ВТОС, приложено към настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК, който съдът намира за допустим.
Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК се явява основателен по следните съображения :
Съобразно разпоредбата на чл.439,ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Въз основа на приетите в настоящото съдебно производство писмени доказателства, съдът приема за установени по безспорен начин по делото изложените в исковата молба факти, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено процесното изпълнително основание, са настъпили нови факти, обуславящи недължимост на процесното вземане.
Безспорен факт по настоящото дело, подкрепен изцяло от писмените материали по ч. гр. дело № 1444/2014г. по описа на ГОРС, е фактът, че в полза на кредитора „Макс Колект” ООД гр. София е издадена Заповед № 1763/16.09.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С.А.Ц., за заплащане на следните суми : сумата 51.99 лв., представляваща неиздължение по Договор № ВЕ3006825052011001/25.05.2011г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2013г. и издадена фактура № **********/01.10.2011г. за възникнало задължение за текущ период на отчитане : 01.10.2011г.-31.10.2011г., и задължение за предходен период на отчитане : 01.08.2011г.-30.09.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението – 15.09.2014г. до окончателното и изплащане; сумата 100.00 лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ВЕ3006825052011001/25.05.2011г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет, за периода: 01.11.2011г.-25.05.2012г.; сумата 15.35 лв., представляваща лихва за забава за периода: 17.10.2011г.-04.09.2014г.; сумата 175.00лв., представляваща направените по делото разноски.
Приетите писмени доказателства, съдържащи се в ч. гр. дело № 1444/2014г. по описа на ГОРС и в изп. дело № 20188090400281/18г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, потвърждават приетия с доклада на съда за безспорен факт, че на основание Заповед № 1763/16.09.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, влязла в законна сила на 22.10.2014г., е издаден изпълнителен лист от 22.10.2014г., въз основа на който срещу С.А.Ц. е образувано горепосоченото изпълнително дело, по молба на взискателя „Макс Колект” ООД гр. София с вх. № 04954/19.03.2018г.
При тези факти, съдът намира за основателно твърдението на ищцовата страна за погасяване на процесните вземания поради изтекла тригодишна погасителна давност, в резултат на непредприето принудително изпълнение за периода от 22.10.2014г. до 22.10.2017г.
В чл.111,б.“в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 - ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Според мотивите, изложени към цитираното ТР, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С оглед цитираната задължителна съдебна практика и след като взе предвид, че процесният изпълнителен от 22.10.2014г., е издаден по ч. гр. дело № 1444/2014г. по описа на ГОРС въз основа на влязлата в сила Заповед № 1763/16.09.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заплащане на сума в размер на 51.99 лв., представляваща неиздължение по договор № ВЕ3006825052011001/25.05.2011г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет, и издадена по този договор фактура № **********/01.10.2011г. за възникнало задължение за текущ период на отчитане : 01.10.2011г.-31.10.2011г., и задължение за предходен период на отчитане : 01.08.2011г.-30.09.2011г., съставляващи периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че погасителната давност в процесния случай е тригодишна съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо в пълния му размер, съобразно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.116,б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Погасителната давност се прекъсва на основание чл.116,б.”в” от ЗЗД от датата, на която е поискано или предприето валидно изпълнително действие, реализиращо съответния изпълнителен способ – независимо дали изпълнителният способ е посочен от взискателя или се реализира от частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,ал.1 от ЗЧСИ. По аргумент от чл.115,ал.1,б.”ж” от ЗЗД, давността не тече докато трае съдебния процес, а с оглед даденото в Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС разрешение, погасителната давност не тече и за времето, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, мотивите към т.14, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422,ал.1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415,ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен, какъвто е и процесният случай, давността не се счита прекъсната със заявлението. Наред с това, заповедта за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл.117,ал.2 от ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата давност по чл.117,ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД не намира приложение (в този смисъл са Решение № 94 от 27.07.2010г. на ВКС по т. д. № 943/2009г., I т. о., ТК, и други, която практика е актуална и за заповедта за изпълнение, тъй като не представлява съдебно решение, дори и да е влязла в сила в хипотезата на чл.416 от ГПК). Влязлата в сила заповед за изпълнение има единствено преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на заповедта в сила обаче не създава сила на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а единствено поражда изпълнителната й сила. Аргумент в тази насока е предвиденият в чл.424 от ГПК самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за изпълнение, който нямаше да е необходим, ако тя се ползваше със сила на пресъдено нещо като решение по делото, тъй като щеше да намери приложение чл.303,ал.1, т.1 ГПК, който регламентира идентични предпоставки. Поради това, неоснователни и необосновани се явяват възраженията на ответната страна, изложени в писмения отговор, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.117,ал.2 от ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.117,ал.1 от ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност, като ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години /ал.2/. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Поради това, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,ал.1 от ЗЧСИ), прекъсва давността : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. /В този смисъл са и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК по въпроса , както и Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015г., III г.о., ГК/.
В хода на настоящото производство са приети за безспорни фактите, че въз основа на изпълнителния лист, издаден на 22.10.2014г. по ч. гр. дело № 1444/2014г. по описа на ГОРС, срещу С.А.Ц. е образувано изпълнително дело № 20188090400281/2018г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с взискател „Макс Колект” ООД, което е висящо към настоящия момент. Съдът намира за установено от писмените доказателства по делото, че първото действие по принудително изпълнение по това изпълнително производство представлява предприето на 26.03.2018г. налагане на запор върху вземания на длъжника, чрез изпращането на запорни съобщения до „ОББ” АД с изх. № 6458 и изх. № 6459 от същата дата (т.5 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС). Въпреки възложената й доказателствена тежест, ответната страна не ангажира никакви други годни доказателства, които да удостоверяват предприемането и/или извършването на други действия за принудително изпълнение за времето от 22.10.2014г. (, когато е влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение № 1763/16.09.2014г.) до 22.10.2017г., нито до 26.03.2018г., (когато ЧСИ Силвия Косева е предприела принудително изпълнение чрез налагане на запор върху вземания на длъжника). При тези факти, в случая се налага извод, че от 22.10.2014г. до 22.10.2017г. /така, както се твърди в исковата молба/, и до 26.03.2018г. /датата на първото предприето принудително изпълнение/, не са били извършвани изпълнителни действия, които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането и да водят до прекъсване на давността. Поради това и с оглед гореизложените мотиви, следва да се приеме за установено по делото, че приложимата в случая тригодишна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е изтекла на 22.10.2017г., както по отношение на паричното вземане за главница в размер на 51.99 лв., представляваща неиздължение по договор № ВЕ3006825052011001/25.05.2011г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2013г. и издадена фактура № **********/01.10.2011г. за възникнало задължение за текущ период на отчитане : 01.10.2011г.-31.10.2011г., и задължение за предходен период на отчитане : 01.08.2011г.-30.09.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението – 15.09.2014г. до окончателното и изплащане /чл.111,б.”в” от ЗЗД/ , така и за паричното вземане от 100.00 лв., представляващо договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ВЕ3006825052011001/25.05.2011г., считано за периода от 01.11.2011г. до 25.05.2012г. /чл.111,б.”б” от ЗЗД/, както и за паричното вземане в размер на 15.35 лв., представляващо лихва за забава за периода от 17.10.2011г. до 04.09.2014г. /чл.111,б.”в” от ЗЗД/. Не на последно място, разпоредбата на чл.119 от ЗЗД повелява, че с погасяване на главното вземане, какъвто е процесният случай, се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
По изложените съображения решаващият състав приема, че вземанията на ответника в общия размер на исковата сума са погасени по давност, изтекла след приключване на заповедното производство по ч.гр.дело № 1444/2014г. по описа на ГОРС, по което е издадено процесното изпълнително основание, по смисъла на чл.439,ал.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, като съдът признае за установено по отношение на ответника „Макс Колект” ООД гр. София, че ищецът С.Ц. не дължи на ответника сумата от 51.99 лв. - главница, представляваща неиздължение по договор № ВЕ3006825052011001/25.05.2011г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2013г. и издадена фактура № **********/01.10.2011г. за възникнало задължение за текущ период на отчитане : 01.10.2011г.-31.10.2011г., и задължение за предходен период на отчитане : 01.08.2011г.-30.09.2011г.; сумата от 100.00 лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ВЕ3006825052011001/25.05.2011г., считано за периода от 01.11.2011г. до 25.05.2012г.; сумата от 15.35 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.10.2011г. до 04.09.2014г., както и не дължи законната лихва върху главницата от 51.99 лв., считано от датата на завеждане на заявлението – 15.09.2014г. до окончателното й изплащане, и разноските в общ размер от 175 лв., присъдени със Заповед № 1763/16.09.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1444/2014г. по описа на ГОРС, влязла в законна сила на 22.10.2014г.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника „Макс Колект” ООД гр. София, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, по отношение на „МАКС КОЛЕКТ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1606, район „Триадица”, бул. „Х. Ботев” № 17, ет.1, ап./офис 208, представлявано от управителя Х.Й.Й., че С.А.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „МАКС КОЛЕКТ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1606, район „Триадица”, бул. „Х. Ботев” № 17, ет.1, ап./офис 208, СУМАТА от 51.99 лв. /петдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща неиздължение по договор № ВЕ3006825052011001/25.05.2011г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2013г. и издадена фактура № **********/01.10.2011г. за възникнало задължение за текущ период на отчитане : 01.10.2011г.-31.10.2011г., и задължение за предходен период на отчитане : 01.08.2011г.-30.09.2011г., СУМАТА от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ВЕ3006825052011001/25.05.2011г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет, считано за периода от 01.11.2011г. до 25.05.2012г.; СУМАТА от 15.35 лв. /петнадесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 17.10.2011г. до 04.09.2014г., СУМАТА от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски в заповедното производство, както и СУМАТА, представляваща законната лихва върху главницата от 51.99 лв., считано от датата на завеждане на заявлението – 15.09.2014г. до окончателното й изплащане, всички присъдени със Заповед № 1763/16.09.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1444/2014г. по описа на ГОРС, влязла в законна сила на 22.10.2014г., и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 22.10.2014г., всички вземания предмет на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20188090400281/2018г. по описа на ЧСИ Силвия Велчева Косева с рег. № 809, с район на действие ВТОС.
ОСЪЖДА „МАКС КОЛЕКТ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1606, район „Триадица”, бул. „Х. Ботев” № 17, ет.1, ап./офис 208, представлявано от управителя Х.Й.Й., ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и СУМА в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..