Р Е Ш Е Н И Е
№ .............
гр. Варна, 13.02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3127/2015г. по описа на
ВОС, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от К.Б.Ш., подадена чрез
пълномощника й – адв. Д., против А.В.Е. – Ш.,*** и „***”
ЕООД – гр. Варна, с която са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1
пр.1, 2 и 3 и чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД -
за прогласяване нищожността на Договор за цесия от 19.05.2011г., сключен между
„***“ ЕООД – гр. Варна и А.В.Е. – Ш..
В
исковата и уточняващите молби се твърди, че договорът е нищожен, като сключен в
противоречие със закона и при заобикаляне на закона, поради това, че в чл.2 от него
е посочено, че цесионерът се задължава да плати на цедента цена за прехвърлените вземания, допълнително
договорена между страните, но такава цена реално не е договорена и платена.
Излага се, че поради липсата на съществен елемент от договора за
покупко-продажба на вземане, същият се явява нищожен, като липсва постигната
воля относно цената. Твърди се, че цесията не е надлежно съобщена на ищцата.
Излага се, че е налице нееквивалентност на престациите
по договора, тъй като цена нито е уговорена, нито е платена, поради което и
договорът противоречи на добрите нрави. Излага се, че привидното договаряне на
цена без реално такава да е уговорена и платена всъщност води до привидност на
договора, като същият прикрива дарение на вземане Твърди се, че недоговарянето
и неплащането на цена по договора за цесия и встъпването в изпълнителното
производство и придобиването на процесния имот, от
страна на ответницата, без да е внесла задатък,
представлява заобикаляне на закона, евентуално нарушава добрите нрави. Прави се
искане за уважаване на предявения иск.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответницата, чрез пълномощика
й – адв. Ж., с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Поддържа се, че договорът за цесия не страда от порок,
който да води до неговата нищожност, тъй като е сключен от дееспособни страни,
има възможен предмет и не противоречи на закона Излага се, че твърдението за
липса на доказателства за плащане не влече нищожност на договора, доколкото ако
цена не е платена, изправната страна по договора може да поиска развалянето му.
Поддържа се, че уведомяването за цесията има значение само за това на кого
следва да плати длъжникът и няма никакво отношение към валидността на договора,
както и че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от „***” АД – гр.
Варна, чрез пълномощника на дружеството – адв. А., с
който исковете се оспорват. Възразява се както срещу допустимостта, така и срещу
основателността на същите. Излага се, че във връзка с твърдяното противоречие
със закона на договора за цесия не се сочи от ищцата на коя императивна правна
норма противоречи договора и как със сключването на договора се заобикаля
закона. Оспорват се твърденията, че липсва съществен елемент от съдържанието на
договора поради липсата на договорена и платена цена, като се излага, че
договора за цесия по принцип е неформален консенсуален
договор, като писмената форма е форма за доказване, а не форма за валидност на
договора., както и че за неговата действителност е достатъчно постигането на
съгласие между страните, каквато ищцата не е, поради което тя не може да черпи
аргументи от съдържанието на договора. Излага се, че дори договорът да е
безвъзмезден, същият не противоречи на добрите нрави. Възразява се срещу
твърденията на ищцата, че с невнасянето на депозит при извършената публична
продан, поради неплащане на цена по договора за цесия, ответницата е заобиколила закона и е нарушила добрите нрави. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
По идентични съображения относно недопустимостта и неоснователността
на предявените искове ответникът „***” ЕООД – гр. Варна оспорва предявените
искове в депозирания по делото отговор на исковата молба. Възразява се срещу
участието на дружеството в настоящото производство, доколкото исковете се
основават на правоотношения, възникнали между ищцата и „***” ЕООД – към момента
прекратено без ликвидация, на основание извършено преобразуване чрез отделяне
на имущество от преобразуващото се дружество „***” АД, по реда на глава
шестнадесета, чл.261 и сл.от ТЗ, а „***” ЕООД – гр. Варна е дружество, учредено по силата на извършено преобразуване чрез отделяне на
имущество от преобразуващото се дружество „***” АД, съгласно план за
преобразуване от 14.05.2018г. Твърди се, че „***” ЕООД – гр. Варна не е правоприемник на
„***” АД и съответно на „***” ЕООД за правоотношения, възникнали между
последното и ищцата. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна, следното:
От
представения по делото Договор за цесия от 19.05.2011г., сключен между „***“
ЕООД – Варна, в качеството на цедент, и А.В.Е. – Ш.,
в качеството на цесионер, на основание чл.99 и чл.100
от ЗЗД, се установява, че съгласно чл.1 от Договора, цедентът
прехвърля на цесионера своите вземания към длъжниците К.Б.Ш. и „С.Л.М.Д.А – ***“ ООД, както следва:
а/ вземане в
размер на 35 000 евро срещу солидарните длъжници
К.Б.Ш. и „С.Л.М.Д.А – ***“ ООД - подлежащо на връщане плащане по предварителен
договор за продажба и учредяване право на строеж срещу задължение за
построяване на жилищни и други обекти, сключен на 05.06.2008г. между К.Б.Ш., „***“
ЕООД и „С.Л.М.Д.А – ***“ ООД, на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Вземането е
установено с решение № 209/07.12.2010г., постановено по в.д.№ 447/2010г. на ВАпС и решение от 04.05.2009г. по т.д. № 496/2009г. на ВОС,
като за вземането е издаден изпълнителен лист от 13.01.2011г. в полза на цедента от ВАпС и по молба на цедента е образувано изп.д.№
21/2011г. на ЧСИ С.Д. № 718 в КЧСИи район на действие
ВОС за събиране на същото вземане;
б/ вземане в
размер 157,85 евро срещу солидарните длъжници К.Б.Ш.
и „С.Л.М.Д.А – ***“ ООД – мораторна лихва върху
сумата от 35 000 евро за периода 05.04.2009г. – 16.04.2009г., на основание
чл.86 от ЗЗД, установено по посоченото в б.“а“ дело;
в/ вземане в
размер на 10 000 евро, представляващо неустойка по чл.7 ал.1 от
предварителен договор за продажба и учредяване право на строеж срещу задължение
за построяване на жилищни и други обекти, сключен на 05.06.2008г. между К.Б.Ш.,
„***“ ЕООД и „С.Л.М.Д.А – ***“ ООД, на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД, установено
по посоченото в б.“а“ дело;
г/ вземане в
размер на 6874,71лв. срещу длъжника К.Б.Ш., представляващо присъдените в полза
на „***“ ЕООД съдебно-деловодни разноски с решение от 04.05.2010г. по т.д.№
496/2009г. на ВОС, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78
ал.1 от ГПК;
д/ вземане в
размер на 14 084,21лв. срещу длъжника К.Б.Ш. върху вземането от
35 000 евро, посочено в б.“а“ за периода 07.05.2009г. – 31.03.2011г.,
съгласно решение по т.д.№ 496/2009г. и по в.д.№ 447/2010г. на ВАпС
Съгласно
чл.1 ал.2 от Договора, общият размер в лева на прехвърляните вземания,
определен чрез превалутиране в български лева на фиксираните
в евро вземания по фиксинга на БНБ, е 109 279,99лв.
Съобразно
чл.2 ал.1 от Договора, цесионерът се задължава да
заплати на цедента цена за прехвърляните вземания,
допълнително договорена между страните, а по чл.2 ал.2 от него, договорената
цена е платима на датата на сключване на договора.
Видно от
чл.4 ал.2 от Договора, вземанията по чл.1 се считат за прехвърлени след
получаване по банковата сметка на цедента на 100% от договорената продажна цена на
всяко от прехвърляните вземания, като по чл.5 ал.1 от Договора цесионерът е длъжен да заплати на цедента
договорената цена на датата на сключване на договора.
От
представения по делото Анекс № 1 от 19.05.2011г. към Договор за цесия от
19.05.2011г., сключен между „***” ЕООД, като цедент и
А.В.Е. – Ш., като цесионер, се установява, че
страните по посочения договор са се договорили, че цесионерът
се задължава да плати на цедента следната цена за
прехвърляните вземания по т.1 от Анекса, а именно:
а/ за
вземането по чл.1 ал.1 б.”а” от Договора за цесия от 19.05.2011г. – 35 000
евро;
б/ за
вземането по чл.1 ал.1 б.”б” от Договора за цесия от 19.05.2011г. – 150 евро;
в/ за
вземането по чл.1 ал.1 б.”в” от Договора за цесия от 19.05.2011г. – 50 евро;
г/ за
вземането по чл.1 ал.1 б.”г” от Договора за цесия от 19.05.2011г. – 2500 евро;
д/ за
вземането по чл.1 ал.1 б.”д” от Договора за цесия от 19.05.2011г. – 7000 евро.
Съгласно т.2
от Анекса, цената на прехвърляните вземания в посочения в т.1 размер е платима
на датата на сключване на договора за цесия и анекса по банкова сметка ***,
посочена в анекса, в „Уникредит Булбанк“ АД.
От
представеното по делото удостоверение изх.№ 0757-58-049142/05.10.2018г. от „Уникредит Булбанк“ АД, приложено към отговорите на исковата
молба на двете ответни дружества, се установява, че на 19.05.2011г. по сметка,
идентична с посочената в Анекс № 1 към
Договор за цесия от 19.05.2011г., сключен между „***“ ЕООД, като цедент и А.В.Е. – Ш., като цесионер,
е постъпил банков превод за сума от 87 425,60лв., с наредител
А.В.Е. - Ш. от сметка на наредителя, описана в
удостоверението, и с основание „Дог. цесия за взем. К.Ш.
и СЛМДА *** ООД“. Видно от същото удостоверение е, че титуляр на посочената в
него сметка към 19.05.2011г. е „***“ ЕООД, ЕИК *********, както и че към
05.10.2018г. дружеството е влято в „***“ АД, ЕИК ***. Заплащането на сумата от
87 425,60лв., представляваща договорената цена на прехвърленото вземане,
се установява и от приложеното от ответниците авизо
от 19.05.2011г.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Договорът
за цесия е неформален двустранен консенсуален договор
за прехвърляне на вземане, по силата на който прехвърленото вземане преминава
върху цесионера
с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, като по делото не е
спорно, че Договорът за цесия от 19.05.2011г. е сключен с първоначалния взискател по изп.дело № 20117180400021 по описа на ЧСИ С.Д.
с рег. № 718 и район на действие ОС – гр. Варна –
„***” ЕООД.
Макар
договора за цесия да е неформален, неговото сключване подлежи на доказване с
допустимите от закона средства, поради което и писмената форма не е форма за
валидност, а форма за доказване.
В
случая, самата ищца се позовава на писмения договор за цесия, като не е
оспорила своевременно автентичността на подписите на страните, поради което и с
оглед уговореното между страните по договора, съдът счита, че те са постигнали
съгласие по предмета на договора при посочените в него условия относно съдържанието на престациите.
Налице
е съвпадение на волеизявленията им досежно съществените
клаузи на договора, вкл. и тази, относима към
възмездния характер на прехвърлянето - че цената ще бъде определена
допълнително и заплатена в деня на сключване на договора. С отговорите на
исковата молба ответните дружества са представили доказателства за заплащане на
сумата от 87 425,60лв.– левовата равностойност на 44 700 евро, като в
приложеното авизо от 19.05.2011г. – датата на сключване на договора, за основание
на банковия превод от сметката на ответницата А.В.Е. - Ш. по сметката на „***”
ЕООД, е посочен именно процесния договор, а преведената
сума представлява сбор от описаните суми в Анекс № 1 от 19.05.2011г., възлизащи
общо на 44 700 евро.
Цедирани са съществуващи вземания, произтичащи
от издадения в полза на цедента изпълнителен лист и
чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от
тяхното естество – чл.99 ал.1 от ЗЗД, поради което и с оглед изложеното по-горе
съдът намира, че договорът за цесия не противоречи на закона.
Неоснователен
е и иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, доколкото при заобикалянето на закона страните
по сделката съзнават, че резултатът от нея противоречи на закона, но се стремят
да го постигнат с позволени средства, а в случая резултатът от сделката не
противоречи на закона. Установи се от
събраните по делото доказателства, че цена е била договорена и заплатена от цесионера – ответницата по делото, на цедента,
а прехвърлянето на вземания е законово уредено в разпоредбата на чл.99 от ЗЗД,
поради което и неоснователни са възраженията на ищцата, че встъпването в
изпълнителното производство и придобиването на процесния
имот, от страна на ответницата, без да е внесла задатък,
представлява заобикаляне на закона, евентуално нарушава добрите нрави, а и тези
възражения не се отнасят до валидността на процесния
договор .
Неоснователен
е доводът на ищцата – длъжник в изпълнителното производство, че договорът за
цесия е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Цената за прехвърляне на
вземането е определена по взаимно съгласие на двете страни по договора за
цесия, постигнато в границите на установената от чл.9 от ЗЗД
свобода на договаряне. Законът не въвежда изискване цената по договора за цесия
да е равна на размера на вземането, нито въвежда забрана цената да бъде
допълнително договорена между страните, поради което и съдът намира, че договора
за цесия не е нишожен, на основание чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД. Следва да бъде съобразено и това, че за да се счете, че са нарушени
добрите нрави, неравностойността на престациите би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липсата на престация, какъвто не е настоящия случай.
Доколкото
според чл.99 ал.4 от ЗЗД по отношение на
длъжника, каквато е ищцата, цесията произвежда действие от момента на нейното
съобщаване, следва да се приеме, че се касае до предвидено в полза на длъжника
условие с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Неизпълнението на задължението за уведомяване за цесията, макар в случая същата
да е съобщена на ищцата в хода на изпълнителното производство, не се отразява
на действителността на договора за цесия,
а води до неговата непротивопоставимост на длъжника
само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. По делото не се твърди и
липсват доказателства ищцата – длъжник по изп.дело № 20117180400021 по описа на ЧСИ С.Д. с рег. № 718 и район на действие ОС –
гр. Варна
да е погасила задължението си по издадения изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело и да е престирала
на цедента.
Не
се събраха доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата, че договорът за
цесия е привиден и прикрива безвъзмездна сделка – дарение, както и че страните по договора не са имали намерение
за обвързване от явната сделка, предвид безспорно установеното плащане на
договорената цена за прехвърляне на вземанията, с оглед изложеното по-горе в
решението на съда, поради което и иска по чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД също следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид
изхода на спора и с оглед направеното искане за присъждане на сторените по
делото разноски, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на „***“ АД – гр.
Варна сумата от 3800лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от
дружеството, на основание чл.81 вр.чл.78 ал.3 от ГПК,
като възражението за прекомерност на договореното възнаграждение съдът намира
за неоснователно, предвид цената на предявените искове, фактическата и правна
сложност на делото и при съобразяване на обстоятелството, че минималното
адвокатско възнаграждение само по един от исковете, определено по реда на чл.7
ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 3152,78лв. Доколкото останалите ответници
не са представили доказателства за направени разноски в настоящото производство,
съдът считта, че такива не следва да им бъдат
присъждани, независимо от направените искания.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Б.Ш.,
ЕГН **********,***, против А.В.Е. – Ш., гражданка на ***, родена на ***г. в гр.
Варна, паспорт ***, издаден на *** от Консулство ***, „***”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.И.Н.
и „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Д.И.Н., искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1, 2 и 3 и чл.26 ал.2 пр.4
от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за цесия от 19.05.2011г.,
сключен между „***“ ЕООД – гр. Варна и А.В.Е. – Ш..
ОСЪЖДА К.Б.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на „***”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.И.Н. сумата от 3800лв./три хиляди и
осемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.81 вр.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: