РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Сливен, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230102380 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на К. Е. Б., с която е
предявен срещу „Банка ДСК” ЕАД иск с правно основание чл. 439 от ГПК и
иск по чл. 55 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е издадена Заповед за
изпълнение от 07.06.2010 година и Изпълнителен лист от 07.06.2010 година
по ч.гр.д. № 2873/2010 година по описа на Районен съд - Сливен, по силата на
които е осъдена да заплати на „Банка ДСК" ЕАД сумата 1000,00 лева -
главница по договор за кредит от 16.05.2009 година, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 02.06.2010 година до окончателното й
изплащане, сумата 89,47 лева - договорна лихва за периода от 16.05.2009
година до 01.06.2010 година, сумата 8,54 лева – договорна лихва за периода
от 20.10.20009 година до 01.06.2010 година, сумата 25,00 лева – държавна
такса и сумата 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С издаденият Изпълнителен лист „Банка ДСК” ЕАД образува
изпълнително дело № 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., рег. № 837,
район на действие ОС Сливен.
С договор за цесия от 12.07.2012 година „Банка ДСК” ЕАД прехвърля
вземането срещу ищцата на „ ОТП Факторинг България“ ЕАД.
„ЕОС Матрикс" ЕООД и цесионерът се е конституирал като взискател
по изпълнителното дело с молба от 15.04.2013 година.
1
Изпълнително дело № 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г. е
образувано на 08.10.2010 година. На К. Б. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на 12.10.2010 година, като след това няма поискани или
предприети валидни изпълнителни действия по делото и изпълнителното
дело се е прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК на 12.10.2012 година.
Сочи се, че ЧСИ не е прекратил, а е продължил изпълнителното дело
срещу ищцата, на която незаконосъобразно са удържани суми в периода от
04.05.2017 година до 28.12.2018 година от наложен запор върху трудовото
възнаграждение на 07.04.2017 година.
Твърди се, че всички поискани и предприети изпълнителни действия
след 12.10.2012 година за К. Б. са невалидни и не прекъсват сроковете на
перемпция и давност, тъй като изпълнителното делото № 1282/2010 година по
описа на ЧСИ П. Г. вече било прекратено по силата на закона.
Към датата на предявяване на настоящия иск, гореописаните вземания
по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година по ч.гр.д. № 2873/2010 година по
описа на Районен съд Сливен са погасени по давност на основание чл. 110 от
ЗЗД, съгласно, който с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б. „в"
от ЗЗД, с тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В случая,
давността е изтекла на 12.10.2015 година за главницата и на 12.10.2013 година
за лихвите. Към 30.03.2023 година размерът на дълга е 2 509,92 лева.
Изпълнителното дело № 1282/2010 по описа на ЧСИ П. Г. е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 29.01.2021 година. По делото не е
конституиран новият взискател „ЕОС Матрикс" ЕООД, който е придобил
вземането от „ОТП Факторинг България" ЕООД с договор за цесия от
19.03.2020 година. Твърди се, че по изпълнително дело № 1282/2010 година
по описа на ЧСИ П. Г. от К. Б. е удържана сума в размер на 163,00 лева, видно
от Удостоверение с изх. № 19223/30.03.2023 година, издадено от ЧСИ П. Г.,
peг. № 837. Сумата е удържана след настъпването на перемпцията и е в
резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение. От тази сума
155,05 лева е преведена на „ОТП Факторинг България'' ЕООД, а остатъкът от
7,95 лева е удържан за такси към ЧСИ П. Г..
Претендираната от К. Б. за връщане сума, дадена без основание в полза
на тогавашния взискател „ОТП Факторинг България'' ЕООД, по изпълнително
дело № 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., следва да й се възстанови,
тъй като е събрана в резултат на незаконосъобразно принудително
изпълнение. Изтъква се, че претендираната сума от К. Б., дадена без
основание за такси към ЧСИ по изпълнително дело № 1282/2010 година по
описа на ЧСИ П. Г., представлява разноски по изпълнението, които по
правило са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати на основание чл. 433 от ГПК. Според ищеца търсената сума се
счита удържана незаконосъобразно след погасяване по давност на вземането,
2
поради което и по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските следва да
останат в тежест на взискателя. Доколкото същите са били платени от
длъжника, ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи за сметка на
обедняването на ищеца в размер на платените разноски. Счита, че е налице
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването именно на ответника, а
не на съдебния изпълнител, доколкото последният няма правомощие по
правораздаване и следва да образува изпълнително дело дори за погасено по
давност вземане и да начисли и удържи таксите към този момент, но
доколкото правото на принудително изпълнение на взискателя е погасено по
давност и следва да бъде отречено с обратна сила (към датата на изтичане на
давностния срок), а изпълнителното производство следва да бъде прекратено,
то дължимите на ЧСИ такси следва да останат в тежест на взискателя, а не на
длъжника. Изложеното обуславя основателността на претенциите за връщане
на суми.
От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество „Банка ДСК" АД
сумата от 1000,00 лева - главница по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година,
издаден по ч.гр.д. № 2873/2010 година по описа на Районен съд Сливен,
сумата от 1309,96 лева - законна лихва за периода от 02.06.2010 година до
30.03.2023 година върху главницата по Изпълнителен лист от 07.06.2010
година, издаден по ч.гр.д. № 2873/2010 година по описа на Районен съд
Сливен, сумата от 89,47 лева - договорна лихва за периода от 16.05.2009
година до 01.06.2010 година по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година,
издаден по ч.гр.д. N° 2873/2010 по описа на Районен съд Сливен, сумата от
8,54 лева - наказателна лихва за периода от 20.10.2009 година до 01.06.2010
година по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година, издаден по ч.гр.д. №
2873/2010 по описа на Районен съд Сливен, сумата от 25,00 лева - държавна
такса по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година, издаден по ч.гр.д. №
2873/2010 година по описа на Районен съд Сливен, сумата от 76,95 лева -
остатък от юрисконсултско възнаграждение по Изпълнителен лист от
07.06.2010 година, издаден по ч.гр.д. № 2873/2010 година по описа на Районен
съд Сливен, сумата от 155,05 лева, получена неоснователно в резултат на
незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД 1282/2010 година по
описа на ЧСИ П. Г., peг. № 837, район на действие ОС Сливен, сумата 7,95
лева, представляваща платени разноски към съдебния изпълнител по ИД
1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., peг. № 837, район на действие ОС
Сливен, с които ответникът-взискател неоснователно се е обогатил.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който исковите претенции се оспорват като неоснователни и се иска
отхвърлянето им. Излагат се съображения, целящи опровергаване
твърденията на ищеца, че процесното задължение е погасено по давност.
Излага се, че в настоящия случай приложение следва да намери общият
петгодишен давностен срок, който е бил прекъснат с образуването на
изпълнително дело № 1282/2010 година на ЧСИ П. И. Г., peг. № 837 към
3
КЧСИ, а по-късно с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на 12.10.2010 година.
Сочи се, че не могат да бъдат приети за верни наведените в исковата
молба твърдения, че давностният срок не е бил прекъснат с наложения на
07.04.2017 година запор върху трудово възнаграждение на длъжника и
последвалите вследствие на него постъпления по изпълнителното дело в
периода от 04.05.2017 година до 28.12.2018 година.
Изтъква се, че давността е свързана с поведението на кредитора и не се
влияе от поведението на други лица, както и изхождайки, както от пределно
ясната формулировка на чл. 116, б. „в" от ЗЗД, така и от същността на
прекъсването на давността, разбирана като необходимост от активно
поведение на кредитора, насочено към установяване и събиране на вземането
му, не би следвало да има съмнение, че от значение за прекъсване на
давността ще бъде изявлението на кредитора, с което се иска принудително
удовлетворяване на вземането му. Според съдебната практика при направено
искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да
го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист.
Сочи се, че дори да бъде прието, че нов петгодишен давностен срок е
започнал да тече на 12.10.2012 година, то същият е бил прекъснат, както с
налагането на запор на 07.04.2017 година, така и с постъпленията в периода
от 04.05.2017 година до 28.12.2018 година и същият не е изтекъл към датата
на подаването на исковата молба. Петгодишният давностен срок не тече
докато трае съдебният процес относно вземането.
Възразявайки сочи още, че искът по чл. 55 от ЗЗД е предявен в условия
на евентуалност и не следва да бъде разглеждан, в случай, че се разгледа
предявения иск, се иска да се вземе в предвид, че ищцата е предявила иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на получена без основание
парична сума. Счита, че претендираните суми не са платени на отпаднало
или липсващо основание, доколкото са получени вследствие на проведеното
принудително изпълнение и не са налице последиците на погасителната
давност, които да обосноват основателността на иска.
Сочи се, че петгодишния давностен срок не е изтекъл към момента на
предявяване на иска и вземането не е погасено по давност, от което следва
неоснователността на предявените искове.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни, тъй като изложените в исковата молба твърдения
са неправилни, необосновани и недоказани. Претендират се разноски.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявените
искове и предвид обстоятелството, че ищцата претендира да й бъдат
заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, се
прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и
4
фактическа сложност на делото.
В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява и не се
представлява. Депозирано е писмено становище, съгласно което исковите
претенции се поддържат и се иска уважаването им.
Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание се
представлява от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на разноски по делото, за което представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В хода на процеса „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. София, р-н Витоша, ул. Рачо Петков-
Казанджията, 4-6 е привлечена като трето лице помагач на ответника „Банка
ДСК” ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Московска, № 19. Представител на третото лице помагач в съдебно
заседание не се явява и няма изразено становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед за изпълнение № 1951 от 07.06.2010 година,
постановена по ч.гр.д. № 2873 по описа на Районен съд – Сливен за 2010
година е издаден Изпълнителен лист от 07.06.2010 година за осъждането К. Е.
Б. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 1000,00 лева - главница по договор
за кредит от 16.05.2009 година, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 02.06.2010 година до окончателното й изплащане, сумата 89,47 лева -
договорна лихва за периода от 16.05.2009 година до 01.06.2010 година,
сумата 8,54 лева – договорна лихва за периода от 20.10.20009 година до
01.06.2010 година, сумата 25,00 лева – държавна такса и сумата 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
С молба, вх. № 12573/08.10.2010 година, ползвайки се от издадения
Изпълнителен лист „Банка ДСК" ЕАД образува изпълнително дело №
1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., рег. № 837, район на действие ОС-
Сливен срещу ищцата.
С договор за цесия от 12.07.2012 година „Банка ДСК” ЕАД прехвърля
вземането срещу ищцата на „ ОТП Факторинг България“ ЕАД.
„ЕОС Матрикс" ЕООД и цесионерът е поискал конституиране като
взискател по изпълнителното дело с молба от 15.04.2013 година.
Изпълнително дело № 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г. е
образувано на 08.10.2010 година. На К. Б. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на 12.10.2010 година.
ЧСИ е продължил изпълнителното дело срещу ищцата, на която са
удържани суми в периода от 04.05.2017 година до 28.12.2018 година от
наложен запор върху трудовото възнаграждение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
5
след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване
по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи изпълнение по
изпълнителното дело, образувано по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1951 от 07.06.2010 година,
постановени по ч.гр.д. № 2873 по описа на Районен съд – Сливен за 2010
година е допустима, но е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Такава е и осъдителната претенция с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
По правило длъжникът в изпълнителното производство има интерес да
установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7
от ГПК.
Безспорно по делото се прие за установено, че със Заповед за
изпълнение № 1951 от 07.06.2010 година, постановена по ч.гр.д. № 2873 по
описа на Районен съд – Сливен за 2010 година е издаден Изпълнителен лист
от 07.06.2010 година за осъждането К. Е. Б. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД
сумата 1000,00 лева - главница по договор за кредит от 16.05.2009 година,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.06.2010 година до
окончателното й изплащане, сумата 89,47 лева - договорна лихва за периода
от 16.05.2009 година до 01.06.2010 година, сумата 8,54 лева – договорна
лихва за периода от 20.10.20009 година до 01.06.2010 година, сумата 25,00
лева – държавна такса и сумата 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. С молба, вх. № 12573/08.10.2010 година, ползвайки се от
издадения Изпълнителен лист „Банка ДСК" ЕАД образува изпълнително дело
№ 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., рег. № 837, район на действие ОС-
Сливен срещу ищцата. С договор за цесия от 12.07.2012 година „Банка ДСК”
ЕАД прехвърля вземането срещу ищцата на „ ОТП Факторинг България“
ЕАД. „ЕОС Матрикс" ЕООД и цесионерът е поискал конституиране като
взискател по изпълнителното дело с молба от 15.04.2013 година.
Изпълнително дело № 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г. е образувано
на 08.10.2010 година. На К. Б. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на 12.10.2010 година. ЧСИ е продължил изпълнителното
дело срещу ищцата, на която са удържани суми в периода от 04.05.2017
година до 28.12.2018 година от наложен запор върху трудовото
възнаграждение.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 година на ВКС по тълк. д.
№ 3/2020 година, ОСГТК е прието, че погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 година на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 година по т. д. № 2/2013 година, ОСГТК, ВКС. Съгласно чл. 130,
6
ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Така в случая следва да се приеме, че за вземането по лист от 07.06.2010
година давността е започнала да тече на 26.06.2015 година. След тази дата
изпълнителното дело са искани и извършвани изпълнителни действия, които
са годни да прекъснат отново давността. Поради това и вземанията не са
погасени по давност. Това обосновава извод за неоснователност на исковите
претенции, поради което същите следва да се отхвърлят.
По правилата и с оглед изхода на процеса, съдът следва да присъди на
ответника претендираните от него разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Е. Б. с ЕГН: ********** с адрес: гр.
*** против „Банка ДСК“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. Московска, № 19 искове с
правно основание чл. 439 от ГПК и с правно основание чл. 55 от ЗЗД за
признаване за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество
сумата от 1000,00 лева - главница по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година,
сумата от 1309,96 лева - законна лихва за периода от 02.06.2010 година до
30.03.2023 година върху главницата по Изпълнителен лист от 07.06.2010
година, сумата от 89,47 лева - договорна лихва за периода от 16.05.2009
година до 01.06.2010 година по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година,
сумата от 8,54 лева - наказателна лихва за периода от 20.10.2009 година до
01.06.2010 година по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година, сумата от
25,00 лева - държавна такса по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година,
издаден по ч.гр.д. № 2873/2010 година по описа на Районен съд Сливен,
сумата от 76,95 лева - остатък от юрисконсултско възнаграждение по
Изпълнителен лист от 07.06.2010 година, издаден по ч.гр.д. № 2873/2010
година по описа на Районен съд Сливен, сумата от 155,05 лева, получена в
резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД 1282/2010
година по описа на ЧСИ П. Г., peг. № 837, район на действие ОС Сливен,
сумата 7,95 лева, представляваща платени разноски към съдебния изпълнител
по ИД 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., peг. № 837, район на действие
ОС Сливен като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Е. Б. с ЕГН: ********** с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ Банка ДСК“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Оборище, ул. Московска, № 19 сумата 200,00 лева /двеста
лева/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
7
възнаграждение.
Решението е постановено при участие в процеса на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Рачо Петков-Казанджията, № 4-6 в качеството на трето лице - помагач на
страната на ответника „Банка ДСК“ АД с ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Московска, № 19.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8