Р Е Ш Е
Н И Е
№ 262
град Велико Търново, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 143/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Ц.И.Р. с адрес *** против Ревизионен акт
№ Р-04000422002141-091-001/16.11.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден с Решение № 16/13.02.2023 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят оспорва РА като издаден при съществени процесуални нарушения и в
противоречие на материалния закон. Сочи, че РА е постановен при липса на
мотиви. Твърди, че не е доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В тази връзка изтъква, че органите по приходите не били съобразили банкови
кредити от предходни периоди, в т.ч на дружеството „Метрон“,
както и получени от лицето средства по договори за управление и контрол, и като
дивидент от дружествата, в които е управител и/или едноличен собственик на
капитала. Счита, че неправилно ревизиращите органи не са признали заемни
средства от М.Р. в общ размер на 81 500 лв. С тези доводи от съда е
поискано да отмени РА, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата,
директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико
Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Твърди законосъобразност и правилност на
ревизионния акт, като излага доводи в писмена защита. Моли жалбата да бъде
отхвърлена, като претендира за разноски съгласно приложен списък.
Съдът, като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
На Ц.И.Р. е извършена
ревизия от органите по приходите при ТД на НАП В. Търново, за установяване на
задължения за данъци по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Ревизията е възложена със ЗВР №
Р-04000422002141-020-001/28.04.2022 г. /връчена по електронен път на 11.05.2019
г./, издадена от В.Г.П. – началник сектор при ТД на НАП В. Търново.
Първоначалната ЗВР е изменена относно срока на приключване на производството
със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000422002141-020-002/10.08.2022 г.
/връчена по електронен път на 10.08.2022 г./, издадена от същото лице.
С Протокол № Р-04000422002141-ППД-001/20.05.2022
г. са приобщени документи от извършена проверка на ревизираното лице. В хода на
ревизията, както и на предхождащата ги ПУФО, на Ц.Р. са връчвани искания за
представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани документи,
информация и разяснения във връзка с получени доходи, направени разходи и др.
през 2018 година. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки, и са
изискани и представени документи и писмени обяснения от трети лица – сочения
като заемател М.Р.Р., „Метрон“ ЕООД, „Мира ВТ 75“ ЕООД. Отправени са искания за
информация и са получени отговори от Община Велико Търново, ОД на МВР В.
Търново, телекомуникационни оператори и др. Приобщени са ревизионен доклад и
ревизионен акт, съставени на Х.М.Й. – съпруга на ревизираното лице. При
извършен анализ на така получената информация, органите по приходите са установили,
че за 2018 г. ревизираното лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50
от ЗДДФЛ, коригирана през 2022 г. след покана по чл. 103 от ДОПК, в която са
декларирани доходи от наем и от други източници. Установено е, че за
ревизирания период Ц.Р. се е осигурявал като самоосигуряващо
се лице, в качеството му на съдружник и управител в „Метрон"
ООД, като не е финансирал дружеството със собствени или заемни средства и
съответно няма възстановявани/връщани суми. При извършена съпоставка на получените
с изразходените парични суми, органите по приходите са намерили, че разходите
на лицето за 2018 г. надвишават доходите му на годишна база със сумата 28 280,30
лева. Тази сума е квалифицирана като сума с неизяснен произход и на основание
чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление изх. № Р-04000422002141-113-001/20.05.2022
г. ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ ще бъде определен по
реда на чл. 122 от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне
на доказателства и вземане на становище, връчено е ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000422002141-040-003/20.05.2022
г. за представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, както и уведомление
по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. № Р-04000422002141-139-001/20.05.2022 г. От
задълженото лице е представена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
От извършващите ревизията
органи по приходите е издаден Ревизионен доклад № Р-04000422002141-092-001/16.09.2022
г., връчен на задълженото лице по електронен път на 19.09.2022 г. От
ревизираното лице е подадено писмено възражение срещу доклада, към което са
приложени вече представяни доказателства. След обсъждане на възражението същото
е прието за неоснователно и производството е приключило с издаването на
процесния РА № Р-04000422002141-091-001/16.11.2022 г. от органа, възложил
ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на
същата. Като е отбелязано, че са взети предвид всички относими
обстоятелства по чл. 123, ал. 1, т. 2 и чл. 122, ал. 2 от ДОПК /в РД са
конкретно анализирани обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. т. 1-5, 8, 14 и 16
от ДОПК/, с ревизионния акт е установена обща годишна данъчна основа за
облагане в размер на 34 709,94 лв., върху която се дължи данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3470,99 лв. Взети са предвид декларираните и внесените
от лицето задължения, поради което с РА са определени допълнителни задължения
за внасяне за данък за 2018 г. в размер на 2828 лв. и лихви за забава в размер
на 1018,16 лв. Задълженото лице е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152
от ДОПК, като с Решение № 16/13.02.2023 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В.
Търново, същият е бил изцяло потвърден, с посочване от решаващия орган на още
едно основание за определяне на данъчната основа по особения ред – това по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решението е електронно връчено на адресата му на 16.02.2023
г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган на 28.02.2023
г.
В хода на съдебно
производство от жалбоподателя не са ангажирани писмени доказателства. От
ответника е представена адм. преписка. Приети са основно и допълнително
заключение на съдебно-икономическа експертиза, която е отговорила на въпроси на
жалбоподателя и на съда, като същите ще бъдат обсъдени по-долу. Прието е и
заключение на съдебно-графическа експертиза, която е дала заключение, че
подписите за „заемодател“ и „броил сумата“ в изследваните договори и разписки
са положени от М.Р.Р..
Съдът като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е
подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата
на административния контрол, в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал.
1 от ДОПК срещу РА в потвърдената му част. От външна страна
същата отговаря на изискванията на чл. 149 от
ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство
и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният
ревизионен акт е валиден, като издаден
от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията
на чл. 113 от ДОПК. Компетентността на възложилия ревизията орган се установява
от приложената по преписката Заповед № 1270/15.11.2021 г. на директора на ТД на
НАП В. Търново. В случая от представените електронни документи се установява,
че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани електронни подписи, като
следва да се има също така предвид, че истинността на електронните документи не
е била оспорена от жалбоподателя в срока по чл. 184, ал. 2 от ГПК, въпреки
дадената възможност. С оглед изложеното съдът приема че изброените ЗВР, РД и РА
са подписани от лицата, които са посочени с квалифициран електронен подпис и
издадените от тях документи вкл. и РД и РА са валидни такива.
Ревизионният акт е издаден
в предвидената в чл. 120 от ДОПК, вр. чл. 3, ал. 2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и съдържа изложение
на фактическите и правните основания за постановяването му. Неоснователно е
възражението за незаконосъобразност на РА поради липса на мотиви. Издателите на
РА подробно са обсъдили възражението на жалбоподателя, а в останалата част са
препратили към мотивите на ревизионния доклад, което е допустимо съгласно Търкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ВС, още повече,
че съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от
ревизионния акт.
При проверката за
процесуална законосъобразност, включително за спазване на особените правила по
чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът също не установи пропуски, водещи до
незаконосъобразност на РА само на това основание. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК, и РД и РА са съставени в предвидените в ДОПК
срокове. Безспорно е, че ревизираният субект е уведомен за установените
обстоятелства по чл. 122, ал.1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл.
124, ал. 1 от същия кодекс. Налице са достатъчно основания за провеждане на
ревизията по аналог и съдът намира този подход на приходната администрация за
законосъобразен, предвид изложената по-горе фактическа обстановка. Доказателствата
за паричните постъпления и за осъществените разходи за периода, и отрицателната
разлика между тях представляват данни за укрити доходи, което е самостоятелно и
достатъчно основание да се направи извод, че са налице обстоятелствата по чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Превишението на
разходите над доходите води до извод, че декларираните доходи не съответстват
на имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период. Недекларирането
на всички реализирани доходи от задължения субект опорочава установяването на
задължения по общия ред и води до изкривяване на резултатите. По общото правило за облагане на всички
доходи извън лимитативно изброените изключения, тези обстоятелства са
довели до облагане по особения ред на недекларираните
доходи. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен
акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са
налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт в
неговата цялост. Не се установяват нарушения при събирането на доказателствата
при извършване на ревизията. Доколко правилна е преценката на събраните
доказателства е въпрос по съществото на спора, който няма отношение към
процесуалната законосъобразност на РА.
Тоест, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му, нито пък процесуални нарушения, които да са
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Относно приложението на
материалния закон:
Както
бе посочено, от ревизиращите органи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена
обща данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 34 709,94
лв., като същата представлява сбор на данъчна основа от 1080 лв. – получени
доходи от наем, данъчна основа от 5349,64 лв.
– получени средства от трети лица по банкова сметка, ***, че
представлява доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и данъчна основа от 28 280,30 лв. – представляваща превишение по чл. 123 от ДОПК на разходите над доходите на
лицето за периода. Всъщност първите две данъчни основи и произтичащите от тях
задължения не се оспорват от жалбоподателя, тъй като са декларирани от него в
подадената коригираща декларация от 31.03.2022 г. и съответните на тях данъци и
лихви са внесени. Предмет на спор са допълнително определените с РА задължения за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2828 лв. и начислените лихви в
размер на 1018,16 лв., които изцяло произтичат от данъчната основа на
установеното превишение на разходите на доходите на
лицето в размер на 28 280,30 лв.
От
органите по приходите е изготвен баланс на разполагаемите, постъпилите и
разходвани парични средства на лицето в брой и по банков път на годишна база, като
са приели, че сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в
началото на периода и постъпленията следва да се намали с разходите и наличните
парични средства в брой и банкови сметки в края на периода, при което е установено
превишение на разходите над доходите на физическото
лице. Методът на органите по приходите при издаването на РА следва разбирането
за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано
само движението на парите в брой, тъй като не само касовите операции определят
имущественото състояние на лицето. По този начин се отчитат обективно
измененията в имущественото състояние на лицето, тъй като дори да има изтеглени
от сметките парични средства, използвани за покриване на разходите по кол. 4 от
таблицата в РД, в такъв случай изтеглените пари няма да са налични в края на
периода, а увеличената разлика в разполагаемите средства в началото и в края на
периода ще компенсира превишението на разходите над
постъпленията. И обратното, ако през годината лицето е захранвало банковите си
сметки със суми в брой, то това ще бъде отразено чрез нарастването на
разполагаемите средства по банковите сметки в края на периода. Така за ревизираната
2018 г. са установени парични средства в началото на данъчния период в банкови
сметки – 752,11 лева, постъпления – 17 630,31 лв., разходи – 45 621,71 лв.
и парични средства в края на периода – 1041,01 лева в банкови сметки.
Ревизията
е определила нулево начално и крайно салдо на паричните средства в брой, тъй
като в хода на ревизията и на предходната ПУФО Ц.Р. не е декларирал никакви
налични парични средства в брой към началото и края на периода, нито е
представил доказателства за наличието на такива. Доказателства за това не са
представени от жалбоподателя и в производството пред съда, нито пък са направени
някакви конкретни твърдения в тази насока. Началните и крайните салда
представляват установените от ревизията наличности по банковите сметки на
лицето съответно към 01.01.2018г. и 31.12.2018 г.
Следва да се посочи, че според допълнителното заключение на СИЕ крайното салдо
по банковите сметки е неправилно определено и следва да е 1185,58 лв. или със
144,57 лв. повече. Този пропуск обаче е изцяло в полза на жалбоподателя предвид
посочения по-горе подход на изчисление на финансовото състояние на жалбоподателя
и не следва да бъде коригиран с оглед забраната на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, тъй
като това би довело до още по-голяма
отрицателна разлика.
Постъпленията
на лицето са формирани от: доходи от наем от „Д енд Д" ООД /546 лв./; доходи от трети лица общо в размер на 7253,88 лв., представляващи
преведени суми по сметка № *** на жалбоподателя в „Банка ДСК" АД, както
следва: в размер на 1429,24 лв. от „Строителна фирма България" ООД
/всъщност тези плащания също представляват наемно възнаграждение в размер на
1200 лв. и консумативи от 229,24 лв. според събраните доказателства/ и плащания
от лицата З.Г. (Гърция) в размер на 862,34 лв., К.А.Б. (Чехия) в размер на
4487,30 лв. и „Риа 2009" ООД в размер на 475 лв.;
получени лихви в размер на 0,05 лв. по сметки в „Банка ДСК" АД; получени
обезщетения от НОИ в размер на 928,38 лв.; усвоени точки по банкова сметка № ***
в „Юробанк България" АД в размер на 25 лв.; усвоени
суми по кредитни карти на ревизираното лице във връзка с негови покупки:
4472,12 лв. по сметка № *** в „Банка ДСК" АД и 627,88 лв. по кредитна
карта № *** в „Юробанк България" АД; усвоен
стоков кредит от „Ти Би Ай Банк" ЕАД в размер на
3777 лв.
Констатираните
от ревизията разходи през 2018 г. са формирани от следните разходи: разходи за платени местни данъци и такси в размер на 291,35
лв.; разходи за плащания към „Енерго-Про Продажби" АД в размер на 873,56
лв. и „БТК" ЕАД в размер на минус (-) 7,18 лв.; разходи за консумативи в
размер на 229,24 лв. във връзка с отдаден недвижим имот под наем на „Строителна
фирма България " ООД, които са били платени от жалбоподателя; разходи за
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице в
размер на 1332,56 лв.; разходи за
пътувания до Румъния в размер на 2310 лв. въз основа обясненията на
жалбоподателя и данните от ОДМВР В. Търново; разходи за плащания по банков път
към Д.Т. в размер на 1971,73 лв. (сметка № *** в „Банка ДСК" АД) и Н.П. в
размер на 1000 евро с левова равностойност 1955,83 лв. (сметка № *** в „Юробанк България" АД); разходи за покупки, платени на
ПОС устройства с кредитни карти, в т.ч. в размер на 4472,12 лв. (сметка № *** в
„Банка ДСК" АД) и в размер на 627,88 лв. (кредитна карта № *** в „Юробанк България" АД); разходи за покупки, платени на
ПОС устройства с дебитна карта в размер на 193,09 лв. (сметка № *** в „Банка
ДСК" АД); усвоените точки по банкова сметка № *** в „Юробанк
България" АД в размер на 25 лв.; разходи за погасителни вноски по заеми и
кредитни карти, както следва: по сметка № *** в „Банка ДСК" АД в размер на
5434,68 лв., по сметка № *** в „Банка ДСК" АД в размер на 5072 лв., по
сметка *** в „ПИБ" АД с кредитна карта в размер на 3800 лв., по сметка ***
в „ПИБ" АД в размер на 11 734,53 лв. - левовата равностойност на 5999,77
евро, по кредитна карта № *** в „Юробанк България"
АД в размер на 3420 лв., по стокови кредити от „Ти Би Ай Банк"
ЕАД в размер на 1563,10 лв.; разходи
за банкови такси и данък, както следва: по сметките на ревизираното лице в „Банка
ДСК" АД общо в размер на 252,79 лв., по сметките в „ПИБ" АД общо в
размер на 27,77 лв., и по сметките в „Юробанк България" АД общо в размер
на 41,66 лв.;
Така от сбора на началното салдо / 752,11 лв./ и доходите /17 630,31 лв./, който общо възлиза на 18 382,42 лева е изваден сборът на разходите за годината /45 621,71 лв./ и крайните салда за периода /1041,01 лв. /, който възлиза на 46 662,72 лв. Определено е превишението на разходите за 2018 г. – 28 280,30 лева.
Производството
по чл. 122 от ДОПК определя дължими данъци по аналог, поради което органите по
приходите определят основата за облагане по правилата на този особен ред, при
използване на критериите, посочени в чл. 122, ал. 2 ДОПК, на база на
доказателствата, събрани в ревизионното производство и изхождащи приоритетно от
самото ревизирано лице. Тежестта да опровергае констатациите на ревизиращите
органи и да установи друга основа за облагане в тази хипотеза, е на
ревизираното лице. Констатираното от ревизията несъответствие между доходите на
ревизираното лице и направените от него разходи за ревизирания период съгласно
чл. 123, ал. 1 от ДОПК е достатъчно основание, за да се презумира
наличието на подлежащ на облагане доход. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2
от ДОПК предвижда в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по
реда на чл. 122, ал. 2 да се смята до доказване на противното, че е налице
подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от
лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а” от ДР на ДОПК явно
съществено превишават размера на декларираните доходи, получени от него.
Разбира се, определената по този начин данъчна основа ще се различава в
определена степен от реално осъществените данъчни фактически състави, но това е
в резултат на действията, респективно бездействието на ревизираното лице.
Жалбоподателят
оспорва размера на така определените от ревизията размери на паричните му
постъпления. В тази връзка съдът на първо място ще разгледа възражението на
жалбоподателя, че органите по приходите неправилно не са взели предвид получени
от него през 2018 г. заеми в размер на 81 500 лв., предоставени от М.Р.Р., тъй като евентуалното му уважаване би довело до липса
на превишение и съответно до отмяна на допълнително
установените с РА задължения. От доказателствата по делото се установява, че в
хода на ревизията жалбоподателят е представил 12 бр. договори за заем за
послужване, сключени между М.Р.Р. като заемодател и Ц.И.Р.
като заемател – от 17.01.2018 г. за сумата от 7700
лв., от 08.01.2018 г. за сумата от 6000 лв., от 13.02.2018 г. за сумата от 6200
лв., от 22.02.2018 г. за сумата от 8100 лв., от 07.03.2018 г. за 5300 лв., от
27.03.2018 г. за сумата от 8900 лв. от 03.04.2018 г. за сумата от 7400 лв., от
16.04.2018 г. за сумата от 9100 лв., от 25.04.2018 г. за сумата от 5100 лв., от
02.05.2018 г. за сумата от 5000 лв., от 09.05.2018 г. за сумата от 8700 лв., от
25.05.2018 г. за сумата от 4000 лв. Всеки от договорите е със срок 72 месеца,
считано от датата на сключването му. Представени са и разписки за получени суми
от същите дати. Извършена е насрещна проверка на М.Р., като в хода на същата
лицето не е представило никакви доказателства. След приключването ѝ от Р.са
представени същите договори и разписки, както и извлечения от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., и протокол от извършена му ПУФО.
Според
настоящия състав органите по приходите правилно не са приели като годни
доказателства представените договори и разписки. Следва да се има предвид, че
твърденията на жалбоподателя и представените от него документи не могат да
бъдат приети априори за истинни, а следва да бъдат
ценени ведно с останалите доказателства, събрани при ревизията и извършената проверка за установяване на факти
и обстоятелства /ПУФО/. В случая от заключението на съдебно-графическата
експертиза се доказва автентичността на оспорените подписи на заемодателя
Райков, но това не е достатъчно, за да се приемат за действително осъществили
се отразените в документите факти. Става въпрос за частни диспозитивни
и свидетелстващи документи, които не притежават материална доказателствана
сила, а нито един тях няма и достоверна дата. За целите на данъчното облагане,
не може да бъде формиран извод за реално получаване от ревизираното лице на
суми по декларирани заеми единствено въз основа на твърденията на самите лица,
дори и да са обективирани и в писмени документи, без
да се установи наличие на парични средства у заемодателите по договорите и без
да се установи по безспорен начин предаването на парите. Следва да е доказано
по несъмнен начин, че заемодателят е разполагал с финансовата възможност да го
извърши, като след това му останат достатъчно средства за издръжка, както и
доказателства относно съхранението на сумите, доколкото става дума за парични
суми над средния жизнен стандарт на страната.
В
конкретния случай се установява, че жалбоподателят безспорно не е представил
горепосочените договори и разписки в хода на извършената му проверка, нито
тогава е твърдял получаването на заеми от М.Р.. В подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., както и в коригиращата такава от 31.03.2022 г., а също така в последващите
ГДД за 2019 г., 2020 и 2021 г. Ц.Р. не е декларирал получени заеми от М.Р.,
нито от трети лица. Същевременно в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г.
М.Р. също не е декларирал предоставени заеми на жалбоподателя, а е посочил
такива към трето лице в размер на 100 000 лв. /т.е. Р.очевидно е бил наясно със
задължението си да декларира подобни заеми/, нито е декларирал заеми към Ц. Р. в
ГДД за последващите години. При тези факти органите
по приходите правилно са приели, че представените договори и разписки са
новосъздадени за целите на ревизията, поради което не следва да бъдат
кредитирани.
В
подкрепа на този извод са и изявленията на вещото лице графолог в съдебно
заседание на 31.05.2023 г., че всички документи са подписани с един и същ
химикал, и при едни и същи условия, което според съда е невъзможно, ако
документите бяха действително съставяни в рамките на 4 месеца. На следващо място
следва да се посочи, че в хода на ревизията жалбоподателят е представил
договора от 02.05.2018 г. неподписан от негова страна – папка 1, л. 112, гръб
от адм. преписка. Същевременно М.Р. също е представил този договор неподписан
от страна на Р. – папка 1, л. 176, гръб от адм. преписка. Този пропуск на
едната страна да подпише и двата екземпляра на договора няма логично обяснение,
ако договорът действително беше съставен на посочената в него дата.
Впоследствие вече с възражението срещу РД договорът се представя подписан от
жалбоподателя. На следващо място, според данните на ОДМВР-В. Търново относно
излизанията на жалбоподателя извън страната, посочени в РД, към датите на два
от тях – 02.05.2018 г. и 09.05.2018 г. Р. е извън страната, а във всички
договори е отразено, че са съставени в гр. София.
На
последно място, заемодателят не е потвърдил пред настоящата инстанция
възможността си да заема подобна крупна сума в брой и самото предаване на
парите. С това доказателствата, свързани с твърдяните
заеми се изчерпват, а сами по себе си тези договори не са достатъчни да
гарантират получаването на 81 500 лв. от Ц.Р. през 2018 г. При това положение
съдът не намира основание да коригира възприетите от приходния орган факти и да
включи тази сума в паричните постъпления на жалбоподателя.
В
жалбата също така се възразява, че органите по приходите не били съобразили
банкови кредити от предходни периоди, в т.ч на дружеството „Метрон“
ООД, както и получени от лицето средства по договори за управление и контрол и
като дивидент от дружествата, в които е управител и/или едноличен собственик на
капитала. По делото обаче не са събрани доказателства в подкрепа на тези
твърдения, вкл. при извършената ПУФО и при ревизията на жалбоподателя, като
последният не сочи конкретни суми, които да не са били съобразени от ревизията.
Предвид изложеното и след извършената служебна проверка на признатите от
ревизиращите органи приходи съдът намира, че същите са определени правилно.
Съдът
намира, че размерът на разходите е определен неправилно, въпреки липсата на
конкретни възражения в жалбата в тази насока. Органите по приходите са включили
в разходите на лицето сумите от 4472,12 лв. и 627,88 лв., представляващи
плащания чрез ПОС терминали по кредитни карти съответно на „Банка ДСК" АД
/неправилно посочена в таблицата в РД като разплащателна сметка *** / и на „Юробанк
България" АД. Тези суми правилно са включени в приходите на жалбоподателя,
тъй като представляват усвояване на чужд паричен ресурс /този на банката/, но
не представляват разход на лицето именно поради тази причина – не разходва свои
средства, за разлика от плащанията с дебитни карти. Разходи за жалбоподателя са
единствено погасителните вноски, които той внася за покриване на ползвания
кредит. В случая такива суми са отразени в разходите на лицето, съответно в
размер на 5072 лв. – погасителни вноски по кредитната карта в „Банка ДСК"
АД и 3420 лв. по кредитната карта в „Юробанк България" АД. С възприетия от
органите по приходите подход се начисляват двукратно разходи, което не е обосновано.
Ревизиращите органи е следвало да процедират по начина, по който са подходили
със стоковите кредити от „Ти Би Ай Банк" ЕАД – в
приходите на лицето е отразена отпуснатата от банката сума /общо 3777 лв./, а в
разходите – направените от жалбоподателя погасителни вноски общо в размер на
1563,10 лв. /неточно отразени в таблицата на РД като плащане на ПОС устройство
по кредитна карта в „Юробанк България" АД/.
На
следващо място, по отношение на горепосочената сума от 3420 лв. /описана като погасителни
вноски по кредитната карта в „Юробанк България" АД/ вещото лице е
установило, че размерът на платените от жалбоподателя суми всъщност е 3400 лв.,
а 20 лв. са бонуси/лихви от банката /стр. 8 от доп. заключение/. Следователно
тази сума от 20 лв. също не представлява разход на лицето, независимо че е
постъпление по сметката и неправилно е взета предвид при изчисленията на
органите по приходите. Неправилно в разходите на жалбоподателя е прибавена и
сумата от 25 лв., представляваща доход от усвоени точки по кредитна карта в „Юробанк
България" АД. Общоизвестно е, че предоставяните от банките бонус точки имат
характер на отстъпка при закупуването на различни стоки или услуги или пък срещу
тях се получават някакви предметни награди, т.е. усвояването /ползването/ им
няма как да бъде разход на лицето.
Предвид
изложеното, разходите на лицето следва да се намалят общо със сумата от 5145
лв. /4472,12 лв.+627,88 лв.+20 лв.+25 лв./
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че и други разходи са определени
неправилно, видно от допълнителното заключение на СИЕ. От органите по приходите
е отразен разход в размер на 193,09 лв. като „плащане на ПОС устройство чрез
разплащателна сметка ***, ДСК“, а вещото лице е установило, че действителните
плащания през ПОС устройство от тази сметка за 2018 г. възлизат на 1129,82 лв. или
с 936,73 лв. повече /отговора на въпрос 3.1 от доп. заключение/. В таблицата на
РД е отразен разход в размер на 5072 лв. – погасителни вноски по кредитната
карта в „Банка ДСК" АД, като вещото лице е установило, че ревизията е
включила в разходите по-малка сума със 7,14 лв. от действително платените /стр.
8 от доп. заключение/. От органите по приходите са включени разходи в размер на
11 734,53 лв. – разходи за погасителни вноски по заем в евро по сметка ***
в „ПИБ" АД, а вещото лице е установило, че действително платените суми по
тази сметка са общо в размер на 11 747,49 лв. или с 12,96 лв. повече /стр.
7 и 12 от доп. заключение/. Вещото лице е установило също така, че ревизията е
включила по-малко разходи за банкови такси в размер на 42,09 лв. от
действително платените от лицето /въпрос 3.3 от доп. заключение/. По-горе беше
казано и за приетото от ревизиращите по-малко крайно салдо към 31.12.2018 г. по
банковите сметки от действителното такова. Тези грешки обаче не могат да бъдат
коригирани от съда, тъй като биха довели до увеличаване на разходите, а това
противоречи на забраната на чл. 160, ал. 6 от ДОПК за влошаване положението на
оспорващия.
За
прецизност следва да се посочи, че вещото лице е установило и други неточности:
грешно отнасяне на разходи в друга банка, отразяване на разходи като обща сума
без разграничение на главници, лихви и такси, включване на едни банкови такси в
погасителните вноски по банковите кредити и кредитните карти и същевременно
самостоятелното отразяване на други платени банкови такси, и др. Всички тези
неточности обаче не водят до промяна на резултата, както посочи и вещото лице в
съдебно заседание, тъй като въпросните суми следва да бъдат включени в
разходите и са определени правилно като краен резултат /с изключение на
посочените по-горе/.
Не
намира никаква житейска или законова опора твърдението на жалбоподателя от
съдебно заседание, че разходи за него следва да бъдат единствено платените лихви
по банковите заеми и кредитните карти – в случая отпуснатите заемни средства са
включени в приходите на лицето, поради което в разходите следва да бъдат
включени всички платени от него суми за погасяването им. Неоснователна е и
претенцията за изготвяне на съвместен паричен поток на жалбоподателя и
съпругата му Х.Й. – на първо място, данъчното облагане на всяко от лицата е
самостоятелно, а на следващо място от приложения в адм. преписка ревизионен
акт, издаден на Х.Й. е видно, че за 2018 г. също е налице превишение
на разходите над доходите на това лице.
С
оглед всичко изложено, превишението на разходите над
постъпленията на жалбоподателя следва да се определи на 23 135,30 лв. /28
280,30 лв.-5145 лв./, която отрицателна разлика подлежи на облагане съгласно
чл. 123, ал. 1, т.2 от ДОПК. При наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1,
т. 2 и
т. 7 от ДОПК е получен от жалбоподателя презюмираният
доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК, а основата за облагане на дохода е определена
по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е прието, че това превишение следва да се обложи в брутния му размер. На тази
данъчна основа съответства допълнително определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2313 лв. /предвид закръгляването на данъка към всеки пълен
лев съгласно чл. 48, ал. 8 от ЗДДФЛ/. Или РА следва да се отмени в частта, в
която незаконосъобразно е определено допълнително задължение за данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 515 лв., на което съответстват лихви в размер на
185,41 лв. В останалата част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход
на делото и двете страни
имат право на разноски съразмерно уважената, респ. отхвърлената част на
жалбата. Разноските на жалбоподателя възлизат на внесена държавна такса в
размер на 10 лв. /останалите 40 лв. са недължимо внесени, тъй като
жалбоподателят не е ЕТ/, депозит за СИЕ в размер на 500 лв., депозит за СГЕ в
размер на 350 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв., или общо в
размер на 2260 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В действителност платеното
адвокатско възнаграждение надхвърля минималния размер, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр.
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /684,61 лв./, но с оглед значителната фактическа сложност на делото съдът намира, че
същото не е прекомерно. Съразмерно уважената част на жалбата в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 411,56 лв. Претендираните от ответника разноски за ***ско възнаграждение и депозит за СИЕ възлизат на 1154,61 лв.,
като съобразно отхвърлената част на жалбата в полза на Национална агенция за
приходите следва да се присъдят разноски в размер на 944,35 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000422002141-091-001/16.11.2022
г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №
16/13.02.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в частта, в която за 2018 г. са
определени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер
на 515 лв. и са начислени лихви в размер на 185,41 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.И.Р. с адрес *** против
Ревизионен акт № Р-04000422002141-091-001/16.11.2022 г. на органи по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 16/13.02.2023 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП в останалата част, в която за 2018 г. са определени допълнителни
задължения за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2313 лв. и са
начислени лихви в размер на 832,75 лв.
ОСЪЖДА Ц.И.Р. с адрес ***, ЕГН **********, да заплати на Национална агенция за
приходите – гр. София разноски по делото в размер 944,35 лв. (деветстотин
четиридесет четири лева и тридесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на Ц.И.Р. с адрес ***, ЕГН **********,
разноски по делото в размер 411,56 лв. (четиристотин единадесет лева и петдесет
и шест стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: