Р Е Ш Е Н
И Е
260028/17.8.2020г.
гр.Варна,
17.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при
секретаря Петя Георгиева, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 1503 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от А.П.А. *** срещу Наказателно постановление № 19-0819-007398/21.01.2020г.
на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“- Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева, на
основание чл.178е от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява
становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди,
че обжалваното наказателно постановление не съдържа описание на наказуемо по
чл.178е от ЗДвП деяние, а именно- твърдение, че това място не е сред
разрешените места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено
изискуемото отстояние от два метра за преминаване на пешеходци. Сочи, че
мястото на нарушението е изградено като уширен и подсилен тротоар, оформен с
цел ползването му за парко-места. В тази връзка намира, че не е налице
извършено административно нарушение. Привежда и доводи за маловажност на
случая, като изтъква, че в наказателното постановление не са обсъдени
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на
евентуалност моли размерът на наложеното наказание да бъде намален до
законоустановения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с процесуален представител, като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е
подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 11.11.2019г.
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка “Киа Сийд 1.4 ЦВВТ”
с ДК№ В 3498 КТ в гр.Варна. Около 08,46 часа същият паркирал автомобила на
тротоара на ул.“Отец Паисий“ пред жилищна сграда №48, в която живеел. На същия
тротоар имало паркирани и други автомобили. Във връзка с практиката да се
паркират автомобили на посоченото място на
електронната поща на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна били изпращани сигнали от граждани за неправилно
паркиране. В тази връзка на
посочената дата от св.А.П.П.- младши автоконтрольор при ОДМВР-Варна била
извършена съответна проверка. Същият преценил, че паркираният
от жалбоподателя автомобил затруднява достъпа до жилищната сграда, поради което
на същата дата издал фиш за налагане на глоба на жалбоподателя, като оставил
съответно уведомление и заснел паркирания автомобил. Впоследствие
жалбоподателят депозирал до
ОДМВР-Варна молба с искане мястото на нарушението да се третира като усилен
тротоар за паркиране и наложените глоби да бъдат анулирани. Молбата била
възприета като възражение срещу издадения фиш и било разпоредено анулиране на
фиша и съставяне на АУАН. На 13.12.2019г. жалбоподателят попълнил
декларация, в която удостоверил, че на процесните дата и място е
управлявал лично автомобила, след което фишът бил анулиран
по реда на чл.186, ал.2 от ЗДвП, а свидетелят П. съставил акт за
установяване на административно нарушение на А. за това, че е паркирал върху
тротоар на ул.“Отец Паисий“ в гр.Варна, пред жилищна сграда №48, с което е
затруднил достъпа до сградата. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя,
бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 21.01.2020г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 150,00 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетеля А.П.П., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви
особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при
което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите
показания.
По делото като веществени доказателства е приложена и фотоснимка (част от
административнонаказателната преписка), отразяваща извършеното нарушение. Последната не е
изготвена по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство
по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно
създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109,
ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по
н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).
В съдебно заседание от страна на жалбоподателя е представена разпечатка от
фотоснимка, за която се твърди, че отразява мястото, откъдето се влиза и излиза
при паркиране, с поставен на това място знак „Изход“. Същата обаче не следва да бъде обсъждана при
формирането на фактическите изводи на съда, тъй като не съдържа информация за
конкретното нарушение, а и отразява място, различно от фиксираното на
представената от наказващия орган снимка, поради което не може да бъде счетена
за предмет, върху който има следи от нарушението, съобразно установената
съдебна практика.
Доколкото жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП съдът отхвърли като
неотносимо към предмета на доказване искането за назначаване на
съдебно-техническа експертиза със задача- да се установи след паркиране на
автомобили има ли отстояние до сградите
2 метра и повече, както и има ли забранителни знаци относно паркиране в
същия район.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, т. е. следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма. Съдът е обвързан от съществените елементи на фактическите и правни рамки на
административно-наказателното обвинение, като в случай, че установи наличието на съществено
процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното
производство, няма процесуална възможност да върне делото на административнонаказващия
орган за отстраняване на констатираните нередовности, а единствената възможност е наказателното постановление да бъде отменено на това основание. Съдът намира, че в случая са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с описанието на нарушението от фактическа страна. Жалбоподателят е санкциониран
за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Цитираната норма установява забрана за
паркиране на платното за
движение и на тротоара непосредствено
пред входовете на жилищни сгради и
гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Както в
съставения акт, така и в обжалваното наказателно постановление, при описанието
на обстоятелствата на нарушението се посочва, че жалбоподателят е паркирал на
тротоар пред жилищна сграда, с което
затруднява достъпа до сградата. Липсва обаче фактическо твърдение, че паркирането е осъществено непосредствено пред входа на жилищна
сграда или гараж, както и че по този начин се затруднява достъпа до тях (а не до самата сграда). Следователно в НП не се съдържат съществени
съставомерни признаци на самото нарушение.
Допуснатата
непрецизност е от особено значение, тъй като е довела до накърняване на
процесуалните права на санкционираното лице. Видно е от съдържанието и на възражението
срещу фиша, и на жалбата до съда, че жалбоподателят е насочил защитата си към
оспорване на обстоятелството, че мястото, на което е паркирал, представлява
тротоар по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП, както и към обосноваване на
твърдението, че откъм страната на сградите е оставало разстояние от два метра
за преминаване на пешеходци. Липсата в НП на твърдение, че процесният автомобил
е паркиран непосредствено пред вход
на жилищна сграда, както и на посочване на конкретния
вход, достъпът до който е бил затруднен, несъмнено е затруднила
осъществяването на правото на защита на санкционираното лице и обуславя
отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Отделно от изложеното
съдът констатира, че след като в НП се посочва, че нарушението се изразява в
паркиране на тротоар пред жилищна сграда, с което се затруднява достъпът до
сградата, наказващият орган приема, че жалбоподателят е извършил следното: „паркира на тротоара пред жилищна сграда или
гараж, с което затруднява достъпа до тях“. По този начин при издаването на
наказателното постановление е допуснато
и друго съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като по отношение на изпълнителното
деяние е използван съюз „или“, който въвежда алтернативност относно съставомерни
елементи. Това
обстоятелство от своя страна
води до липса на
яснота относно фактическите
рамки на обвинението, като не позволява да се
разбере за какво нарушение е санкцониран жалбоподателя – за паркирано от него
МПС пред входа на жилищна сграда или за паркирано МПС пред входа на гараж. Касае се за процесуално нарушение
от категорията на съществените, което представлява самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
При установяване наличието на съществено процесуално нарушение съдът поначало не дължи проверка на останалите предпоставки за издаване на НП. За изчерпателност обаче съдът
намира за необходимо да посочи, че от събраните по делото доказателства не се
установява жалбоподателят да е извършил нарушението, което му е вменено. В
показанията си актосъставителят не твърди А. да е паркирал непосредствено пред входа на сградата, нито че по този
начин е затруднил достъпа до този вход. От приложената фотоснимка също не става
ясно кой от заснетите автомобили е паркираният от жалбоподателя, намира ли се
същият пред входа на сградата и затруднява ли достъпа до него. При това
положение извършването на нарушението следва да се счете за недоказано, което
обуславя отмяната на оспореното наказателно постановление и на това основание,
а именно- като необосновано.
Предвид изложеното искането за
отмяна на наказателното постановление се явява основателно. С оглед наличието
на абсолютни основания за отмяна на НП съдът не следва да се произнася по
останалите наведени от жалбоподателя доводи за наличие на други процесуални
нарушения, както и за маловажност на случая.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат деловодни разноски, предвид
липсата на данни за направени такива, а и на съответно искане.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0819-007398/21.01.2020г. на
началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“- Варна, с което на А.П.А. ***, ЕГН:**********, на основание чл.178е от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 150.00 лева за
нарушение на чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: