Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260040, 19 ноември 2021г, град
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на деветнадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, прокурор ……………, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 208 по описа за 2018г, за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищец в
производството е С.Д. *** и Държавата. Ищецът твърди, че е собственик на
неурегулиран недвижим имот, представляващ дворно място от 5.898 дка в махала
Птичари в землището на село Кипилово, община Котел, при граници : Йордан
Добрев, Добри Борисов Добрев, дере и гора, ведно с построените в него
едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със застроена
площ 42 кв.м. от две изби и първи етаж със застроена площ от 42 кв.м, състоящ
се от входно антре и три стаи, както и паянтова стопанска постройка. Ищецът
твърди, че е придобил собствеността на основание договор за покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт № 22/25.01.2005 г. том І, рег. № 140, нотариално
дело № 22/2005 г. на Съдията по вписванията при РС Котел.
С молба от
26.02.2020г прави уточнение, че площта на имота е 6046 кв.м.
По
кадастралната карта за землището на село С., одобрена със заповед №
РД-18-1614/18.09.2018г, процесният имот попадал в следните поземлени имоти :
2689 кв.м. попадали в ПИ № 69821.14.19 (земеделска територия) – собственост на
Община Котел, 3078 кв.м. попадали в ПИ № 69821.14.20 (земеделска територия)–
собственост на Община Котел, 111 кв.м. попадали в ПИ № 69821.14.1 (земеделска
територия) – собственост на Община Котел, и
168 кв.м. попадали в ПИ № 69821.11.444 (горска територия) – собственост
на Държавата.
Поземлени имоти
№№ 69821.14.19, 69821.14.20 и 69821.14.1 били записани като общинска
собственост на основание чл.19 от ЗСПЗЗ.
ПИ №
69821.11.444 бил записан като горска територия, собственост на Държавата.
Твърди се, че
имотът никога не бил одържавяван или включван в блок на ТКЗС, имал селищен
характер и праводателите на ищеца, вкл. техните праводатели, го били владели за
периода от 1900 г до 2005 г. в реалните му граници. След 2005г ищецът бил този,
който установил владение.
Предявяват се
следните искове :
Да се признае
за установено в отношенията между ищеца и Община Котел, че ищецът е собственик
на основание сделка на 2689 кв.м., попадащи в ПИ № 69821.14.19, на 3078 кв.м.,
попадащи в ПИ № 69821.14.20 и на 111 кв.м., попадащи в ПИ № 69821.14.1,
находящи се в землището на село С., община Котел, съобразно очертанията им в
комбинираната скица, изготвена от инж. С.Б..
При условията
на евентуалност и ако искът, основан на сделка бъде отхвърлен, моли съда да
признае за установено в отношенията между ищеца и Община Котел, че ищецът е
собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 2689
кв.м., попадащи в ПИ № 69821.14.19, на 3078 кв.м., попадащи в ПИ № 69821.14.20
и на 111 кв.м., попадащи в ПИ № 69821.14.1, находящи се в землището на село С.,
община Котел, съобразно очертанията им в комбинираната скица, изготвена от инж.
С.Б..
Да се признае
за установено в отношенията между ищеца и държавата, че ищецът е собственик на
основание сделка на 168 кв.м., попадащи в ПИ № 69821.11.444, находящ се в
землището на село С., съобразно очертанията на тази част в комбинираната скица,
изготвена от инж. С.Б..
При условията
на евентуалност и ако искът, основан на сделка бъде отхвърлен, моли съда да
признае за установено в отношенията между ищеца и държавата, че ищецът е
собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 168 кв.м.,
попадащи в ПИ № 69821.11.444, находящ се в землището на село С., съобразно
очертанията на тази част в комбинираната скица, изготвена от инж. С.Б..
Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока за
отговор ответникът Община Котел, чрез пълномощник, е подал два отговора срещу
исковата молба, в които се възразява срещу допустимостта на производство и
редовността на исковата молба. Твърди, че се стигнало до недопустимо изменение
на предявените искове, тъй като се променили както основанието, така и вида на
търсената защита.
Оспорва всички
обстоятелства, на които се основават предявените искове. Твърди се, че в
землището на село Кипилово нямало такъв имот.
Твърди се, че
Община Котел е собственик на имота на основание чл.19 от ЗСПЗЗ.
Моли за присъждане
на направените па делото разноски, вкл. и в случай на прекратяване на делото.
Ответникът
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, е
подал отговор, в който искове за собственост за ПИ № 69821.11.444 се оспорват. Поддържа се, че
имотът е държавна собственост, което било установено посредством две
последователни инвентаризации, извършени през 2001/2002г. и 2013/2014г. Към
момента имотът попадал в териториалния обхват на ДГС Кипилово – териториално
поделение.
В съдебните заседания ищецът се
явява лично и се представлява от адв. Д.О. ***, който поддържа предявените
искове и претенцията за разноски,
съобразно представен списък.
Ответникът Община Котел се представлява по пълномощие от адв. С.Р. ***,
който поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания. Моли за
отхвърляне на предявения срещу Община Котел иск. Разноските се претендират по
списък.
Ответникът Държавата, представлявана
от министъра на земеделието, храните и горите, се представлява по пълномощие от
А. Д. и В.К. ***, които поддържат отговора и молят за отхвърляне на иска,
предявен срещу държавата. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
С нотариален акт № 21/25.01.2005г, том І, рег. № 138, нотариално дело №
21/2005г на Съдията по вписванията при РС Котел, Йордан Иванов Димитров бил
признат за собственик по давностно владение на недвижим имот в махала „Птичаре“
в землището на село Кипилово, община Котел, представляващ дворно място от 5898
кв.м., при граници : Йордан Добрев, Добри Борисов Добрев, дере и гора, ведно с
построените в него : едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от
приземен етаж от две изби със застроена площ 42 кв.м. и първи етаж, състоящ се
входно антре и три стаи със застроена площ 42 кв.м., както и паянтова стопанска
постройка със застроен обем 166 куб.м.
По нотариалното дело е било представено удостоверение от служба „Общинска
собственост“ при Община Котел, че имотът не е актуван като общинска
собственост.
Приложена е и обяснителна записка от 01.12.2004г, издадена пак от Община
Котел, че имотът се намира в махала „Птичаре“ село Кипилово и е описан по
начин, пресъздаден в описания по-горе нотариален акт.
Границите са били заснети от геодезист и въз основа на заснемането Община
Котел издала скица.
С нотариален акт № 22/25.01.2005г , том І, рег. № 140, нотариално дело №
22/2005г на съдията по вписванията при РС Котел, бил сключен договор, по силата
на който ищецът купил описания по – горе имот.
В писмо от 15.10.2018г на ОбСЗ Котел се сочи, че махала „Птичаре“ е
обособена като строителен полигон.
От свидетелските показания се установява, че махала „Птичаре“ отстои на
около 3-4 км от село Кипилово и допреди 30-40 години била населена. Махалата
била застроена поне преди 100 години. Била електрефицирана, водоснабдена, имало
училище. Махалата била свързана и с радиокабел, който е наличен и понастоящем.
В махалата има и гробищен парк.
Свидетелите твърдят, че имотът, който ищецът купил, последно бил обитаем от
майката на продавача Й. Д., която живяла там до смъртта си. Границите му никога
не били променяни. Никога имотът не бил влизал в ТЗКС или отчуждаван. В имота
имало построени две къщи, едната от които Й. Д. съборил и с материалите си
построил друга в село Кипилово, където се преместил да живее.
Със заповед № РД-18-1614/18.09.2018г е одобрена кадастралната карта на село
С..
Според твърденията на ищеца неговият имот попада в четири имота, както
следва :
1/2689 кв.м. в ПИ № 69821.14.19, с площ на целия имот 2877 кв.м, земеделска
територия, НТП – Неизползвана нива (угар, орница), VІІІ кат, при граници на
имота : ПИ №№ 69821.14.1, 69821.14.15, 69821.14.264, 69821.14.16, 69821.14.18,
69821.14.20 и 69821.11.345. Номерът по предходен план е 014019, т.е. КВС. Като
собственик е посочено „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“.
2/3078 кв.м в ПИ № 69821.14.20, с площ на целия имот 4474 кв.м, земеделска
територия, НТП – ливада, VІІІ кат, при граници на имота : ПИ №№ 69821.14.1,
69821.14.18, 69821.8.5, 69821.8.265, 69821.11.444, 69821.11.345 и 69821.14.19. Номерът
по предходен план е 014020, т.е. по КВС. Като собственик е посочено „земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ“.
3/111 кв.м. в ПИ № 69821.14.1, с площ на целия имот 39438 кв.м., земеделска
територия, НТП – пасище, VІІІ кат, при граници на имота : ПИ №№ 36854.8.28, 69821.14.2,
36854.8.27, 69821.14.261, 69821.14.4, 69821.14.3, 36854.8.24, 69821.14.5,
69821.14.7, 69821.14.8, 69821.14.10, 69821.14.21, 69821.14.14, 69821.14.20,
69821.14.15, 69821.14.19, 69821.14.13, 69821.11.345 и 36854.8.30. Номерът по
предходен е 014001, т.е. по КВС. Като собственик е посочено „земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ“.
4/168 кв.м. в ПИ № 69821.11.444, с площ на целия имот 40147 кв.м., горска
територия, НТП – друг вид дървопроизводителна гора, в който попадат два отдела
- № 1038/1 с площ 1083 и № 1038Ж с площ 39064. Посочено е, че номерът по
предходния план е 000444, т.е. по КВС. Границите на имота са ПИ №№
69821.11.345, 69821.14.20, 69821.8.18, 69821.8.265, 69821.8.16, 69821.9.7,
69821.11.357, 69821.11.8, 69821.3.252, 69821.11.343 и 69821.11.1. Като собственик
е посочено „МЗГ-ДЛ“.
В кадастралните скици е посочено, че имот № 014019 е в местността
„Канарата“, имот № 014020 – в местността „Шарлана“ и имот № 014001 – в
местността „Шарлана“, всички в землището на село С.. И трите имота са били
включени в остатъчния фонд на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че се
стопанисват от общината.
За подотдел 1038Ж по ГСП от 2015г е представена таксационна характеристика
с описание на насаждението и почвата.
От геодезическата експретиза, изготвена от инж. Ж.Ж., се установява
следното :
Имотът е заснет на място от вещото лице. Материализирани граници са тези от
запад и югозапад, а в останалата си част имотът е ограничен от скатове и
синори. От изток граничи със скат на дере и гора. Установени са стопанска постройка,
основи на жилищна сграда, запазени каменни зидове и подпорни стени от
благоустояване. Границата от запад и югозапад представлява частична паянтова
ограда от бетонни и дървени колове с бодлива тел. В останалата част няма
запазена ограда, като за граници са нанесени съществуващите на терена
топографски елементи – синори и скатове. Заснет е и транспортен подход към
имота.
Заснетите от вещото лице граници частично съвпадат с тези, заснети през
2004г – съвпадат запазената ограда от запад, дере и гора, сградите и каменните
зидове.
Вещото лице е установило, че в Община Котел нямат устройствени планове на
махалите. Най-старият картен материал представлява едромащабна топографска
карта (ЕТК), изработена през 1962г, въз основа на фотометрично заснемане, извършено
през 1959г. Съвместявайки заснемането на място, кадастралната карта и ЕТК,
вещото лице е установило, че процесният имот видимо е съществувал към 1959г. На
ЕТК са различими и много други самостоятелно къщи или групирани по няколко
къщи.
През 1980г било извършено ново заснемане, на което били видими същите
постройки.
Вещото лице сочи, че в план за земеразделяне са пречертани границите,
заснети през 1959г. На ЕТК от 1959г границите на имот с № 19 (съвпадащ с ПИ №
69821.14.19) са очертани с точки и ясно се виждат постройките (на картата са
отбелязани като квадратчета – две в южната му част и три в северната, като
сградата в северозападния ъгъл има Г-образна форма), а след това границите са
очертани с непрекъсната червена линия. Съседният му от изток имот № 20
(съвпадащ с ПИ № 69821.14.20) също е очертан с точки и са поставени знаци – две
къси прави вертикални линии, обозначаващи ливада. Границите и на този имот са
очертани допълнително с непрекъсната червена линия, минаваща по точките.
Според вещото лице, имотът има селищен характер, изводим от посочените
по-горе характеристики.
Според извършеното от вещото лице заснемане, в ПИ № 69821.11.444 попадат 46
кв.м, повдигнати със зелен цвят на комбинирана скица № 3, в ПИ № 69821.14.20 –
3096 кв.м., повдигнати с жълт цвят и в ПИ № 69821.14.19 – 2671 кв.м.,
повдигнати в оранжево. Към комбинираната скица вещото лице е посочило
координатните точки на съответните площи. Заснетият на място имот не засяга ПИ
№ 69821.14.1.
Според вещото лице, засягането на ПИ № 69821.11.444 е следствие на изменени
във времето топографски елементи и той счита, че границата навремето не е била
там, тъй като не е била заснета по този начин през 1959г. Вещото лице уточни,
че кадастралната карта била изготвена чрез оцифряване именно на ЕТК, а не въз
основа на заснемане на актуалното състояние на имотите.
Със заповед № 17-538/31.07.2012г на кмета на община Котел е наредено да се
проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от пет
стопански години на общински земеделски земи в землището на село С.. Имот с №
14019 е посочен под № 40 в списъка.
Следващата заповед е № 17-349/18.07.2014г за провеждане на търг при същите
условия. Имот с № 14019 е посочен под № 8 в списъка.
Следващата заповед е № 17-450/20.07.2015г за провеждане на търг при същите
условия. Имот с № 14019 е посочен под № 8 в списъка.
Следващата заповед е № 13-226/16.06.2017г за провеждане на търг при същите
условия. Имот с № 14019 е посочен под № 7 в списъка.
Следващата заповед е № 13-180/12.07.2018г за провеждане на търг при същите
условия. Имот с № 14019 е посочен под № 11 в списъка.
Последната представена заповед е № *****г за провеждане на търг при същите
условия. Имот с № 14019 е посочен под № 10 в списъка.
Представени са три страници - извадки от някакъв по-голям документ, в които
е описано, че на „БЕА АЛМАЛЪК“ ЕООД, на Г. Р.М. и на Я. Х. М. се разпределя
един и същ имот, описан като имот с кадастрален № 014020.
На 04.09.2018г между Община Котел, наемодател, и „БЕА АЛМАЛЪК“ ЕООД,
представлявано от свидетеля А.А., бил сключен договор, по силата на който
Община Котел предоставила на дружеството ползването на два недвижими имота,
един от които „част от имот с кадастрален № 014020, целия с площ 4.475 дка, НТП
– ливада, VІІІ кат, находящ се в местността „Шарлана“ – 1.573 дка източната
част, при граници : имоти №№ 000345, 000444, 000265, 014018 и 014019“, за срок
от пет години – от 01.10.2018г до 30.09.2023г, а наемателят поел задължение да
заплаща наемна цена в размер на 98.97 лева годишно. В съдебно заседание
управителят на дружеството, разпитан като свидетел, изясни, че наемал от
общината имоти, които почиствал и заявявал за субсидиране. Свидетелят заяви, че
трасира границите на имотите с GPS. Лично бил почиствал ПИ № 69821.14.20 с храсторез.
Ползвал имотите за паша на животните.
Горните факти съдът установи след съвкупна преценка на всички събрани
писмени доказателства, които кредитира изцяло, съобразно доказателствената
сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира и показанията на тримата свидетели,
които са изцяло непротиворечиви както помежду си, така и с останалите
доказателства. Към доказателствената съвкупност съдът приобщи приетата по
делото съдебно строителнотехническа експертиза, след като прецени, че е
компетентно изготвена и след като страните не изразиха основателни съмнения в
обективността и безпристрастността на вещото лице инж. Ж.Ж..
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи :
Въз основа на наведените в исковата молба твърдения, очертаващи рамките на
спора, съдът е квалифицирал правно предявените искове по чл.124 от ГПК вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР, основани на сделка, към които при условията на
евентуално съединяване са предявени и искове, основани на давност.
Ищецът твърди да е собственик на 6046 кв.м, попадащи в четири имоти,
заснети като отделни поземлени имоти в кадастралната карта.
Ищецът твърди непълнота (имотът, на който твърди, че е собственик, изобщо
не е заснет) в кадастралната карта по смисъла на §1, т.16 от ЗКИР, която се
отстранява по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като е свързана със спор за
материално право. Независимо че в кадастралната карта е посочено, че имотите,
части от които се претендират от ищеца, са земеделски, спорът пак се решава по
реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР (така решение № 73/06.10.2020г на ВКС по гражданско
дело № 3789/2019г, І г.о).
Характерът на иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР е разяснен в мотивите на ТР №
8/23.02.2016г. на ВКС по тълкувателно дело № 8/2014г., ОСГК : положителен
установителен иск за принадлежността на правото на собственост, който е от
значение за отразяването на имота в кадастралната карта, съобразно
действителните граници на правото на собственост.
В чл.2, ал.5 от ЗКИР е установена оборима презумпция за вярност на
отразените в кадастралната карта и кадастралните регистри данни за имотите.
Ищецът носи тежестта на проведе пълно обратно доказване, за да обори
презумпцията за вярност – че имотът, на който той претендира да е собственик,
не е заснет и части от него попадат в четири имота.
В тълкувателното решение е изоставено разбирането, че се установява правото
на собственост към минал момент и е указано, че собствеността се изследва към
момента на подаване на исковата молба или към момента на приключване на устните
състезания, ако се твърдят новонастъпили факти след подаване на исковата молба.
В отговора срещу исковата молба беше повдигнат въпроса за
несъществуване на процесния имот, първо, защото нямало такъв имот в землището
на село Кипилово, и второ, защото не бил заснет по никакви планове, а оттам се
прави и възражение за недопустимост на исковете. Възраженията са неоснователни.
Че имотът се намира в землището на село Кипилово е удостоверил служител на
Община Котел през 2004г, което очевидно е невярно и в хода на делото се
установи, че имотът попада не в землището на село Кипилово, а в землището на
съседното село С.. На следващо място, за да бъде даден имот обект на защита, не
е необходимо да е заснет с номер по някакъв план. Обратното би означавало
правото на защита да бъде предпоставено от действие на административен орган,
натоварен със задължение да приеме съответен план, но въпреки това, не
изпълнява вмененото му задължение – така решение № 100/23.07.2010г на ВКС по
гражд. дело № 3426/2008г, ІV г.о.
Както се установи и от свидетелските показания, и от
експертното заключение, процесният имот е бил част от махала „Птичаре“, заснет
е в ЕТК през 1957г, на която се виждат и съседните жилищни имоти, следователно
махалата е имала селищен характер и собствениците са имотите са запазили
правото си на собственост в реалните граници – ТР № 104/1964г на ВК, ОСГК, и
чл.8 от Примерния устав на ТКЗС, приет през 1950г. Запазването на селищния
характер на посочената категория земи следва и от Постановление на МС от
26.08.1954г за земеустройството, групирането на земите, одворяването на ТКЗС,
ДЗС, МТС и други обществени организации.
Свидетелите са категорични, че този и съседните имоти
никога не са били отчуждавани и групирани в блокове на ТКЗС. Малко по малко
обаче махалата започнала да се обезлюдява, хората напускали домовете и
започнали да се преселват другаде. Изоставени, къщите започнали да се събарят,
а махалата да запустява.
Независимо че този и съседните му имоти били вече изоставени след 1990г, те
не са подлежали на реституция, тъй като не са били отнети по смисъла на чл.10
от ЗСПЗЗ. Без значение е дали за съседен имот е проведена реституционна
процедура и дали такава изобщо е било необходимо да се провежда.
От всичко изложено следва, че имотът никога не е бил нито държавна, нито
общинска собственост, нито пък собствеността би могла да се трансформира в
собственост на общината по реда на чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че
незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на
общината, а след изтичане на десет години стават общинска собственост.
Независимо че махалата се обезлюдила, наличието и към момента на елементи
на селищна инфраструктура, опровергава записването в кадастралната карта, че
процесният имот и съседните му са с предназначение на територията – земеделски
земи.
Според §1, т.3 от ДР на ЗКИР, трайното предназначение на територията е
постоянният ù статут, определен по реда на закон.
Според чл.13 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, териториите с
еднакво трайно предназначение са : урбанизирани; територии на транспорта;
земеделски територии; горски територии; територии, заети от води и водни
обекти; защитени територии; нарушени територии.
Земеделски територии са тези, определени с планове и карти, одобрени по
реда на ЗСПЗЗ, а урбанизирани са тези територии (селищната територия на населеното място и селищни
образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и
селищните образувания) – определени с устройствен план съгласно Закона
за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен
полигон съгласно отменения Закон
за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно (фактическо)
ползване, доколкото то не противоречи на закон – в територии без устройствени
планове.
Чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г препраща към ЗСПЗЗ,
следователно приложим е чл.2 от ЗСПЗЗ, в който е дадено определението за
земеделски земи чрез комбинация на един положителна характеристика (земята да е
предназначена за земеделско производство) и няколко отрицателни : 1/да не се
намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), определени с ПУП или с околовръстен полигон; 2/да не са включени
в горския фонд; 3/да не са застроени със сгради на промишлени или стопански
предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други
обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към
такива сгради; 4/да не са заети от открити мини и кариери, от енергийни,
напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито
представляват прилежаща част към такива съоръжения.
Очевидно, процесният имот не е предназначен за земеделско производство,
застроен е с жилищни и други второстепенни сгради и е част от селищно образувание
от гледна точка на фактическото му ползване, макар за махалата да е била
одобряван план по някой от устройствените закони. Нито има данни, нито пък са
наведени възражения ползването на територията като селищна да се явява в
противоречие със закона. Както вече се посочи по-горе, в ЗКИР и в Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г се отдава правно значение на трайното (фактическо)
ползване на територията и картата следва вярно да отразява фактическото
състояние.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в одобрената
през 2018г кадастрална карта трайното предназначение на територията неправилно
е записано като земеделска, вместо като урбанизирана. Съвсем произволно е
посочен и начинът на трайно ползване на ПИ №№ 69921.14 и 69821.14.20, като
първият, върху който са построени сградите, част от които съществуват и
понастоящем, е посочено, че е неизползваема нива (угар, орница), а вторият –
ливада.
Посредством експертизата, изготвена от инж. Ж.Ж., съдът
установява границите на спорния имот, които вещото лице е заснело на място –
материализираните и тези по топографски елементи. Съдът възприема изцяло
поддържаното от вещото лице, че частта от 46 кв.м, попадаща в ПИ №69821.11.444,
не е част от имота на ищеца, който извод вещото лице прави, сравнявайки
заснемането през 1959г, и че изменението на границата е следствие изменението
на съществуващите на място топографски елементи – вещото лице обясни, че там
минава дере, което е променяло положението през годините.
С нотариалния акт от 2005г ищецът придобил чрез покупко-продажба
собствеността върху имот от 5898 кв.м. в махала „Птичаре“, намиращи се в
землището на село С., независимо че в нотариалния акт е записано, че имотът се
намира в землището на село Кипилово, по причини, които съдът очерта по-горе.
Тъй като легитимационният акт на неговия праводател е нотариален акт от 2004г,
издаден по обстоятелствена проверка, са важими
разрешенията, дадени с ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. по тълкувателно дело №
11/2012г. на ВКС, ОСГК, във връзка с доказателствената тежест : оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право, като докаже свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта или че признатото право се е
погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Не беше опроверган изводът на нотариуса, че праводателят
на ищеца Й. Д. е придобил собствеността върху имота. Както съдът посочи
по-горе, това бил домът на Й. Д. и на неговите родители, майка му живяла там до
края на дните си и никой никога не е оспорвал правото им на собственост.
Тъй като се установи, че имотът не е подлежал на
реституция, не е станал общинска собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
Обстоятелството, че Община Котел е откривала процедури по отдаване под наем, не
води до придобиване на някакви права. Същото се отнася и до сключения с „БЕА
АЛМАЛЪК“ ЕООД договор за наем, който е действителен в отношенията между
страните по договора, тъй като наемодателят може да отдаде под наем и вещ, на
която не е собственик. Според чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят – да му плати наем. От друга страна, Община Котел не противопостави
възражение да е придобила собствеността на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност, поради което този въпрос не се обсъжда от съда.
Въз основа на експертното заключение и изготвената
комбинирана скица № 3 съдът приема, че ищецът е придобил на основание договор
за покупко-продажба собствеността върху 5767 кв.м, попадащи в ПИ №№ 69821.14.20
и 69821.14.19 – 3096 кв.м. в първия и 2671 кв.м. във втория.
Съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР, при необходимост
съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на
комбинирана скица с координати на граничните точки и влязлото в сила
съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно
лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а, т.1. Инж. Ж. е правоспобно лице по кадастър и изготвената от
него комбинирана скица № 3 е придружена от координатните точки на тези части,
които попадат в ПИ №№ 69821.14.20 и 69821.14.19.
По изложените съображения, основателни се явяват исковете
да се признае за установено по отношение на Община Котел, че ищецът е
собственик на основание договор за покупко-продажба на имот от 5767 кв.м,
попадащ в ПИ № 69821.14.20 и в ПИ № 2671 кв.м. – 3096 кв.м. в първия и 2671
кв.м. във втория. Съдът следва да постанови, че комбинирана скица № 3 и
координатния регистър на точките да се считат за неразделна част от решението.
Разминаванията в претендираната площ от единия и от
другия имот, и тези, установени от инж. Ж., не водят нито до нередовност на
исковата молба, нито до произнасяне свръх петитум – така определение № 44/29.01.2018г
на ВКС, постановено по гражданско дело № 1580/2017г, І г.о.
Евентуалните искове, основани на давностно владение,
следва да се оставят без разглеждане.
Неоснователни се явяват иска, предявен срещу Община Котел
за 111кв.м, попадащи в ПИ № 69821.14.1, както и иска, предявен срещу Държавата
за 168 кв.м., попадащи в ПИ № 69821.11.444, тъй като не се установи имотът, на
който ищецът е собственик, да попада в посочените два имота. По тези причини
следва да се отхвърлят и евентуално съединените искове, основани на давностно
владение.
По претенцията за разноски :
Ищецът претендира разноски по списък, както следва : държавна такса в
размер на 100.00 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 890 лева, както и
допълнително платено в размер на 600.00 лева, от които 300.00 лева по иска,
предявен срещу Община Котел, и 300.00 лева по иска, предявен срещу Държавата;
500.00 лева депозит за повторно назначената експертиза; 20.00 лева депозит за
призоваване на свидетел.
Съдът е обвързан от описаните в списъка разноски и не може да присъди
повече от това, което е поискано, независимо дали има данни да са били
направени и други неописани в списъка разноски. По делото са предявени четири
иска, два от които уважени и два отхвърлени. В полза на ищеца следва да се
присъди държавната такса, която е била платена върху уважените два иска.
Претендира се само възнаграждението, платено на вещото лице инж. Ж.. Ищецът е
платил 500.00 лева, от които следва да му се присъдят половината, т.е. 250.00
лева. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 1490.00 лева, от
които 1190.00 лева платени по исковете, предявени срещу ***, и 300.00 лева,
платени по иска, предявен срещу Държавата. Претенцията срещу Държавата следва
да бъде отхвърлена, предвид отхвърляне на предявения срещу нея иск. Плащането
по отделните предявени срещу Община Котел искове не е разграничено, поради
което съдът приема, че по всеки от трите иска е платено по равно, т.е. по
396.67 лева, от които в полза на ищеца следва да се присъдят 793.34 лева – за
двата уважени иска. Ищецът не е внасял 20.00 лева депозит за призоваване на
свидетел, поради което този разход не следва да му се присъжда. В обобщение,
Община Котел следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 1143.34 лева, а
претенцията за разликата до 2110.00 лева следва да бъде отхвърлена.
Ответникът Община Котел претендира разноски също по списък, уточнен устно в
хода на устните състезания : 1080.00 лева адвокатско възнаграждение, 500.00
лева за експертиза и 20.00 лева депозит за свидетел. Както беше по-горе, поради
това, че в договора за правна помощ не е разграничено плащането по трите иска,
съдът приема, че по всеки от трите предявени срещу Община Котел иска е платено
по равно, т.е. по 360.00 лева, от които съдът следва да присъди само плащането
по отхвърления иск, т.е. 360.00 лева. За възнаграждение на инж. Ж. Община Котел
е платила не 500.00 лева, а 250.00 лева и по същите съображения следва да
ù се присъди 1/3 от плащането, а именно 83.34 лева. Същото се отнася и
до възнаграждението на св. А.. В обобщение, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на Община Котел разноски в размер на 450.01 лева, а претенцията за
разликата до 1600.00 лева следва да бъде отхвърлена.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите, претендира само присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. Приложим по силата на чл.37 от ЗПП се явява чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен
материален интерес (под 10000.00 лева) възнаграждението е от 100.00 до 360.00
лева. Предвид обстоятелството, че делото се отличава както с фактическа, така и
с правна сложност, в полза на Държавата следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер над средния, а именно 300.00 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.124 от ГПК вр.
чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявени от С.Д.Д., ЕГН **********,***, срещу Община
Котел, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба №
22/25.01.2005г, том І, рег. № 140, нотариално дело № 22/2005г на съдията по
вписванията при РС Котел, на недвижим имот с площ 5767 кв.м. в землището на
село С., община Котел, в който са построени едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от
приземен етаж със застроена площ 42 кв.м. от две изби и първи етаж със
застроена площ от 42 кв.м, състоящ се от входно антре и три стаи, както и
паянтова стопанска постройка, едната част от
който с площ 3096 кв.м. попада в ПИ № 69821.14.20 в местността „Шарлана“,
неурбанизирана територия, повдигнати с жълт цвят на комбинирана скица № 3 и
координатен регистър към нея, изготвени от инж. Ж.Ж. – правоспособно лице по
кадастъра, а другата част с площ 2671 кв.м - в ПИ № 69821.14.19 в местността
„Канарата“, неурбанизирана територия, повдигнати с оранжев цвят на комбинирана
скица № 3 и координатен регистър към нея, изготвени от инж. Ж.Ж. –
правоспособно лице по кадастъра.
ПОСТАНОВЯВА
комбинирана скица № 3 заедно с координатен регистър към нея, изготвени от
вещото лице инж.Ж.Ж. – правоспособно лице по кадастъра, приподписани от съдия
Йовка Бъчварова, да представляват неразделна част от решението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните искове с правно основание чл.124 от ГПК
вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявени от С.Д.Д.,***, да се признае за установено в
отношенията между тях, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова
полза придобивна давност на недвижим имот с площ 5767 кв.м. в землището на село
С., община Котел, в който са построени едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със
застроена площ 42 кв.м. от две изби и първи етаж със застроена площ от 42 кв.м,
състоящ се от входно антре и три стаи, както и паянтова стопанска постройка, едната част от който с площ 3078 кв.м. попада в ПИ №
69821.14.20 в местността „Шарлана“, а другата част с площ 2689 кв.м - в ПИ №
69821.14.19 в местността „Канарата“, неурбанизирана територия.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124 от ГПК от ГПК вр.чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от С.Д.Д.,*** да се признае за установено в отношенията между
тях, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба №
22/25.01.2005г, том І, рег. № 140, нотариално дело № 22/2005г на съдията по
вписванията при РС Котел на 111 кв.м. от ПИ № 69821.14.1 в местността „Шарлана“
в землището на село С., община Котел,
неурбанизирана територия.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск с правно основание чл.124 от ГПК от ГПК вр.чл.54,
ал.2 от ЗКИР, предявен от С.Д.Д.,*** да се признае за установено в отношенията
между тях, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза
придобивна давност на 111 кв.м. от ПИ № 69821.14.1 в местността „Шарлана“ в
землището на село С., община Котел,
неурбанизирана територия.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124 от ГПК от ГПК вр.чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от С.Д.Д., с посочени данни, срещу Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите, да се признае за установено в
отношенията между тях, че ищецът е собственик на основание договор за
покупко-продажба № 22/25.01.2005г, том І, рег. № 140, нотариално дело №
22/2005г на съдията по вписванията при РС Котел на 168 кв.м. от ПИ №
69821.11.444 по кадастралната карта на село
С., община Котел, горска територия.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск с правно основание чл.124 от ГПК от ГПК вр.чл.54,
ал.2 от ЗКИР, предявен от С.Д.Д., с посочени данни, срещу Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, да се признае за
установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на основание изтекла
в негова полза придобивна давност на 168 кв.м. от ПИ № 69821.11.444 по
кадастралната карта на село С., община
Котел, горска територия.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Община Котел, да заплати на С.Д.Д.,
с посочени данни, сумата 1143.34 лева (хиляда сто четиридесет и три лева и
тридесет и четири стот), представляваща направени по делото разноски, като
претенцията за разликата до 2110.00 лева отхвърля.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Д.Д., с посочени данни, да заплати
на Община Котел, сумата 450.01 лева (четиристотин и петдесет лева и една стот),
представляващи направени по делото разноски, като претенцията за разликата до
1600.00 лева отхвърля.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК С.Д.Д., с посочени данни, да заплати
на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите,
сумата 300.00 (триста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред ОС ***** с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
С Ъ Д И Я :