РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. ХАСКОВО, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500543 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260007 от 27.06.2022 год., постановено
по гражданско дело № 289 / 2021 г. по описа на Районен съд - Харманли е
признато за установено по отношение на Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза" № 114Б, съществуването на вземания на М. А. Д., ЕГН: ********** от
гр. ***, в следните размери: 6 010.42 лева - възнаграждение за извършени
писмени и устни консекутивни преводи за месец октомври 2014 г. по договор
№ *** г. и 2 008.33 лева – лихва за забава за периода от 30.11.2014 год. до
15.03.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 год. и
деловодни разноски, като искът за разликата до пълния предявен размер на
претенцията за лихви от 2 010.58 лева, е отхвърлен.
Недоволен от постановеното решение в частта, с
която исковете са уважени е останала Държавна агенция за бежанците /ДАБ/,
поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане за
отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Неправилен бил извода на
първата инстанция относно налично надлежно предаване и приемане на
работата на въззиваемия като преводач. Върху относимите за това бланки
липсвали задължителни реквизити, които да удостоверят приемане на
извършената работа - нямало данни за чужденеца, за който се извършвал
превода, какъв вид е този превод, държавата по произход. Документите били
попълнени общо, без конкретика, неточно и ненадлежно. Неправилно било
становището на съда, че след като тези документи носели подпис на началник
отдел „Производство по настаняване“ било достатъчно да се приеме, че
работата на преводача е извършена и приета.
Въззиваемият М. А. Д. представя отговор на
1
въззивната жалба, която намира за неоснователна, а постановеното решение
на РС - Харманли за правилно и законосъобразно.
Въззивникът приел извършената от него работа по
осъществяване на преводи, без възражения. За всеки превод е издавано
решение на началника на РПЦ - ***, като процесните преводи били
използвани от въззивника. Ако агенцията е имала забележки по формата на
въпросните отчети е следвало да ги заяви веднага, за да може документа да се
изправи. Въпросните бланки отразявали действително извършена работа от
Д. по преводи, били приети от администрацията на ДАБ и не били оспорени,
което сочело на приемане на осъществените преводи.
Въззивникът е надлежно активно легитимирана
страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното
решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в
правната му сфера чрез уважаване от съда на предявените против него искове.
Рамките на въззивното производство са очертани от
изложеното във въззивната жалба. В тази насока оплакванията на въззивника
са за неправилност на атакуваното решение. Не се излагат доводи относно
валидността и допустимостта на решението. Пороци в подобна насока не
установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция.
Постановеното решение на РС - Харманли е
допустимо, доколкото с него е даден точен отговор на надлежно предявени
установителни искове. Пред първата инстанция е установена фактическа
обстановка съобразно изискванията на производствените правила, която
обвързва страните и въззивния съд. Пред настоящата инстанция не се
направиха доказателствени искания.
Атакуваното решение е правилно и законосъобразно,
като при постановяването му съдът е извършил адекватен анализ на
събраните доказателства, ценил е същите съобразно истинската им
процесуална стойност и е приложил правилно относимите норми от закона.
Безспорно е, че Районен съд - София е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 11.09.2018 г. по
ч.гр.д. № 17782 / 2018 г. по заявление от 16.03.2018 г. на М. А. Д. с която е
разпоредено Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския
съвет /МС/ да му заплати сумите, обект на настоящото исково производство,
образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК от заявителя поради
отправено от длъжника възражение против заповедта за изпълнение.
Отношенията между страните са уредени с договор №
01 – 7621 от 13.06.2014 год., по силата на който ДАБ при МС възлага на М. А.
Д. на основание проведена обществена поръчка да извършва срещу
възнаграждение писмен и устен консекутивен превод за гр.*** от български
на арабски и кюрдски език и обратно. Заплащането на възнаграждението в
размер, определен в чл.2 от договора, е дължимо от възложителя в 30 дневен
срок от представяне на отчета от страна на изпълнителя.
Договорът е с действие една година от сключването
му и /или достигане на законоустановения праг.
Така изведеното правоотношение има гражданско
естество – договор за изработка, който обвързва двете страни със силата на
закон.
Като правилни съдът намира изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на заявеното от ответника –
въззивник в настоящото производство възражение за погасяване на исковете
по давност.
Сключеният между страните договор за изработка
няма и не предпоставя периодичен характер на престацията. Дължимото от
2
страна на изпълнителя Д. няма периодично естество. Същият е длъжен да
осъществи при възникнала нужда превод от български на арабски или
кюрдски език или обратно при възникване на необходимост в рамките на
действие на договора за изработка. Налице е алеаторност на престацията на
преводача, който действа ad hoc, което изключва същностните за
периодичните задължения регулярност и определеност. Възможно е в
рамките на процесния договор да не възникне никаква необходимост от
осъществяване на преводите обект на същия, или тази необходимост да не е
ритмична. Няма периодично естество и задължението на ДАБ да се разплати
за всеки предоставен отчет от преводача в рамките на 30 дни. Поради това в
случая за погасяване на вземанията на Д. тече общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД, предпоставена от естеството и основанията за възникването
им, а не тази по чл.111 от ЗЗД, неотносима към случая. Претенцията за
изплащане на сумите е предявена чрез подаденото на 16.03.2018 год. от
ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
рамките на срока по чл.110 от ЗЗД, изтичащ на 30.11.2019 год., считано от
настъпване изискуемостта на вземането – 30.11.2014 год. В тази насока
доводите относно погасяване по давност на вземането за възнаграждение по
сключения между страните договор за изработка, съдът преценя като
неоснователни. Доколкото във въззивната жалба не се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, като такова постановено при
нарушение на правилата, уреждащи погасителната давност по отношение на
вземането за лихви, съдът не дължи произнасяне по същото, предвид
изричната в тази насока разпоредба на чл.269, предл.2-ро от ГПК, съгласно
която въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Изложеният във въззивната жалба довод относно
неправилността на решението на първата инстанция, касае приемането от
възложителя на извършената работа от изпълнителя по процесната облигация.
Извършените преводи за месеците октомври 2014 г. от М. Д. са приети от
ДАБ. Този извод се налага от анализа на представените отчети и приетата
пред първата инстанция експертиза.
Представените отчети, изискуеми по договор от
преводача са заверени за всеки превод от служител на агенцията, след това
тези документи са проконтролирани и подписани от длъжностното лице в
ДАБ С.Х. - ** отдел ***, съобразно заповед на агенцията. Приемането и
контрола на извършената от преводача работа е била част от функциите на
РПЦ - ***, която и е осъществена. Тези документи се намират в
администрацията на ДАБ в гр.София. Ето защо се извежда, че възложителят
не е отправил своевременно възраженията по чл.264 от ЗЗД при анализа и
контрола на извършената работа, поради което е налице обвързващата
разпоредба на чл.264 ал.3 от ЗЗД и работата се счита за приета относно
извършените и неразплатени преводи за исковия период от страна на М. Д..
Съобразно изложеното ищецът е носител на субективното право да получи
възнаграждението за извършената работа по договор, възлизащо съобразно
експертизата и представените документи в претендирания от него размер. Ето
защо вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение
съществува, което предпоставя и основателност на предявената
установителна претенция по чл.422 от ГПК против ДАБ.
В подкрепа на изложените по-горе доводи за
основателност на предявените искове съдът отчита и липсата на
доказателства, в подкрепа на заявеното с отговора на исковата молба от
ответника оспорване истинността на приетите като писмени доказателства –
бланки за извършен писмен превод и бланки за извършен устен консекутивен
превод, отчитайки обстоятелството, че оспорените документи по своята
правна същност представляват частни свидетелстващи документи, носещи
подписа на страната, която ги оспорва, при което и на основание чл.193, ал.3
3
от ГПК, тежестта за доказване неистинността на документа се възлага на
ответника.
Решението на първата инстанция е правилно е
законосъобразно, даден е адекватен правен отговор на установените факти,
поради което същото следва да се потвърди, като въззивния съд препраща
към изложените мотиви на основание чл.272 от ГПК, които изцяло споделя.
Като неоснователни съдът намира и изложените във
въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, с
която в полза на ищеца са присъдени и сторените от него разноски в
заповедното производство, доколкото същото е съобразено със
задължителните указания, дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 год., постановено по т.д. № 4 / 2013 год. на ВКС, ОСГТК, съгласно
които съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство.
Съобразно изхода от делото ще следва въззивникът да
заплати разноски за процесуална защита на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на
упълномощаването, в полза на процесуалния представител на въззиваемия -
адвокат Е. Е. П. от гр***.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280
ал. 3 т.1 от ГПК, Окръжен съд - Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260007 от 27.06.2022
год., постановено по гражданско дело № 289 / 2021 год. по описа на Районен
съд -Харманли.
ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет, ЕИК: *********, с адрес на управление - гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза" № 114 Б, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адвокат Е. Е. П. от САК, със съдебен адрес - гр.
***, сумата в размер на 730.94 /седемстотин и тридесет лева и деветдесет и
четири стотинки/ лева - възнаграждение за адвокат за осъществена безплатна
правна помощ под формата на процесуално представителство на М. А. Д.,
ЕГН ********** от гр.***
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4