№ 31443
гр. София, 08.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110114867 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „Амиго Финанс“ ЕООД срещу С. М. М., която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна следва да отхвърлено – за
определяне размера на мораторната неустойка не са необходими специалния знания, а всички
други въпроси касаят обстоятелства, чието установяване, ако твърди тяхното настъпване /каквито
твърдения в случая липсват/, би било в доказателствена тежест на ответника, като част от тях –
размерите на неплатената главница и възнаградителна лихва, дори са безспорни по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.10.2023 г. от 10:10 часа , за когато ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 41660/2022 г. по описа на СРС, 85 състав – за послужване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД от
„Амиго Финанс“ ЕООД срещу С. М. М. с искане да се признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
1
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41660/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 1 861.94 лв. –
неплатена главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0008534/24.06.2019 г. за периода от 20.04.2020 г. до
20.12.2020 г., ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното плащане; 280.08 лв. –
неплатена възнаградителна лихва за периода от 20.05.2020 г. до 20.12.2020 г.; 125.19 лв. –
неустойка за забава в плащането на лизинговите вноски, дължими за периода от 20.04.2020 г. до
20.12.2020 г., за период на забава от 20.04.2020 г. до 21.07.2022 г.; 3.00 лв. – разход за данъчни
задължения. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и
исковото производства.
Ищецът твърди, че на 24.06.2019 г. като лизингодател е сключил с ответницата като
лизингополучател Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №
AG0008534, сключен при общи условия и имащ характера на договор за обратен лизинг. Сочи, че
в изпълнение на задълженията си е придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя лек автомобил и му предоставил неговото ползване. Излага, че финансирането
по договора се равнява на сумата от 3 360.05 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 41.16
%, като лизингополучателят се задължил да заплати 18 бр. месечни анюитетни лизингови вноски в
размер на 253.27 лв. всяка, с падеж на последната на 20.12.2020 г. Твърди, че ответницата
преустановила плащанията след 25.06.2020 г., на която дата заплатила сумата от 130 лв. – част от
десетата вноска, поради което сумата от 2 142.02 лв., включваща част от десетата вноска и пълните
вноски от единадесета до осемнадесета, е останала неплатена, въпреки че е изтекъл крайният срок
на договора. Посочва, че междувременно – на 29.12.2019 г., вещта е погинала при пожар и по
молба на ответницата регистрацията на лекия автомобил в ПП – КАТ е прекратена. Изтъква, че
лизингополучателят дължи заплащането на договорените вноски до края на срока на договора, тъй
като рискът от случайно погиване или повреждане на вещта е за него. Излага, че в т. 15.1. от
приложимите Общи условия е предвидена неустойка за забава, каквато в случая е начислена върху
неплатените вноски за период на забава от 20.04.2020 г. до 21.07.2022 г. Твърди, че
лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя платените данъци по чл. 52 ЗМДТ за
2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата С. М. М.,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че между нея и ищеца е
сключен процесният договор за финансов лизинг, със срок до 20.12.2020 г., по силата на който й е
предоставен за ползване посоченият в исковата молба лек автомобил. Твърди, че е плащала
редовно задълженията си по договора до момента на погиване на лизинговата вещ на 29.12.2019 г.
при пожар, причинен в резултат на престъпно деяние. Посочва, че е уведомила незабавно ищеца за
това и е заявила желание при получаване от него съгласно чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ на застрахователно
обезщетение договорът за финансов лизинг да бъде прекратен на основание чл. 10.14 от Общите
условия. Излага, че тя е имала задължение като лизингополучател да сключи застраховка „Каско“
за лекия автомобил, но счита, че инициативата за това следвало да бъде на лизингодателя.
Възразява, че в случая е била възпрепятствана да сключи застраховка, с която да обезпечи
обезщетяването на вредите при настъпване на риска от погиване на вещта в рамките на
договорения срок, поради поведението на кредитора – лизингодателят е трябвало да одобри
сключването на застраховката и застрахователя, но е проявил недобросъвестност и бездействие,
като не е положил достатъчно грижа да охрани имуществото си. Затова възразява, че настъпването
на вредата или нейният размер се дължат на неговото поведение. Счита, че именно то е довело до
това, че тя продължавала да дължи лизинговите вноски, при положение че е останала без
автомобил. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По исковете с правно основание чл. 342, ал. 2 ТЗ за главница и възнаградителна лихва по
лизинговите вноски в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването между
страните на процесния договор за финансов лизинг, в изпълнение на който той е придобил и
предоставил на лизингополучателя лизинговото имущество за възмездно ползване, като
последният е поел задължение да заплаща за него лизингови вноски в твърдения размер,
формирани от главница и възнаградителна лихва, както и изискуемост на вземанията за главница и
възнаградителна лихва по лизинговите вноски за исковия период в предявения размер.
2
В тежест на ответника е да докаже наличието на свое задължение за сключване на
застраховка „Каско“ за лизинговия автомобил за срока на договора за лизинг и наличието на
задължение за ищеца за оказване на съдействие за това, без което съдействие ответникът не би
могъл да сключи такава застраховка, за които обстоятелства не сочи доказателства, а при
доказване им в тежест на ищеца е да докаже оказване на дължимото съдействие на
лизингополучателя за сключване на застраховка „Каско“ за лизингования автомобил, за което не
сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидна кауза за неустойка за забавено плащане на лизинговите вноски,
настъпване на предпоставките за претендиране на неустойката – забава в плащането на процесните
лизингови вноски и нейната продължителност, и размера на дължимата неустойка.
По иска с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи: съществуването през 2020 г. на правоотношение между страните,
произтичащо от процесния договор за финансов лизинг, и предаване на вещта – предмет на
договора, на лизингополучателя; изискуемостта и размера на задължението за данък върху
превозните средства за процесния лек автомобил за 2020 г., а при установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил данъка, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № AG0008534, със срока до 20.12.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил
на ответницата лек автомобил марка „Mini”, модел „One”, с идентификационен номер на рама
WMWRA31090TA30200, рег. № CА 0654 ТК; погиване на лизинговия лек автомобил на 29.12.2019
г. при пожар; че главницата и възнаградителната лихва в предявените размери са неплатени от
ответницата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за
връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен
адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или
несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3