О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263 13.04.
2020 год. гр.Д.
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На тринадесети април 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 239/2020 год. за да
се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК въз
основа на жалба рег.№ 3397/12.02.2020 год.,подадена от И.П.Н. , ЕГН ********** ***,чрез
процесуалния й представител адв.Ю. О.срещу определение № 393/04.02.2020 год. по
гр.д.№ 2985/2019 год. на Районен съд Д. за връщане на искова молба с вх. № 16837/21.08.2019 год. и прекратяване
на производството по иска й срещу Д. П. Р., ЕГН **********,*** по чл.227 ал.1
б.”в” от ЗЗД .
Частната жалбоподателка счита обжалваното определение за незаконосъобразно
,като настоява за отмяната му и връщане
делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.Изложени са
доводи,че е отправила покана до
надарения с оглед настъпила житейска финансова и друга нужда,която не
предпоставя по презумпция като задължителна последица предявяване на иск за
отмяна на дарението.Именно знанието на надарения за намеренията на
дарителя,поставяло страните по договора в равнопоставено положение ,поради
което съдебната практика приемала като
начало на преклузивния срок по чл.227 ал.3 от ЗЗД узнаването/получаването на
покана от надарения,вкл.директното предявяване на иска.Доказателства за горното
,вкл. гласни следвало да бъдат събрани в хода на съдебното дирене,поради което
прекратяването на производството били преждевременно.
При данни,че постановеното
неизгодно за жалбоподателя определение му е връчено на дата 10.02.2020
год.,жалба рег.№ 3397/12.02.2020 год. е подадена
в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Ответникът по частната жалба Д.
П. Р., ЕГН **********,*** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана.Изводите си за предявяване на иска извън преклузивния срок по чл.227
ал.3 от ЗЗД, ДРС основал на твърденията на частната жалбоподателка в исковата й
молба и дадените от нея обяснения по чл.176 от ЗЗД за момента на отправена до
надарения покана.
Жалбата е неоснователна по съображения,основани
на фактически констатации и правни
изводи ,както следва:
Гр.д.№ 2985/2019 год. е с предмет претенцията по
чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД на И.П.Н.
срещу Д. П. Р.за отмяна на дарението,което е направила на неговия баща П. Д. Р.,отказал
да й даде издръжката,от която се нуждае.
Съобразно изложените в исковата молба
твърдения, с договор от дата 30.12.1993
год. ,сключен с нотариален акт № *** год. на нотариуса при ДРС,И.П.Н.
и Д. Р. Н.са дарили на сина си П. Д. Р. недвижими имоти-апартамент и гараж в
гр.Д..Здравословното и психическото здраве на частната жалбоподателка се
влошило през 2017 год. и след като
нейно тежко заболяване било констатирано с решение на ТЕЛК,отправила покана към
сина си да й заплаща месечна издръжка не по-малко от 400 лв.Той не откликнал на
поканата й и не предприел действия,за да й обезпечи подобаващи старини.
Експертното
решение на ТЕЛК ”МБАЛ Д. ”АД е издадено на дата 12.12.2017 год. и в него е посочено,че месец май
2017 год. е претърпяла ***.
В
съдебно заседание от дата 29.01.2020 год. , И.П.Н. е обяснила по реда на чл.176 от ГПК,кога и по
какъв начин е поканила сина си П. Д. Р. да й дава издръжка- устно при
разболяването си пред 2017 год.Същият
заявил,че няма възможност и
отказал да й дава издръжка.
В
съдебно заседание от дата 29.01.2020 год., И.П.Н. е поискала да й бъде допуснат
като свидетел Р. Д. Р./нейн син/ относно обстоятелствата,искала ли е и кога
издръжка от надарения,респ.давана ли е била такава.Независимо,че е заявила,че
свидетелят е воден , отказала е да бъде
разпитан ,тъй като бил служебно ангажиран и само я придружавал.
Надареният
П. Д. Р. е починал на дата ***
год. и е оставил като наследник по закон /низходящ от първа
степен/ответникът Д. П. Р..
Ищцата отправила писмена покана и до ответника през месец юни 2019 год.
Искът на
дарителя срещу наследник по закон на починалия надарен е заявен с искова молба вх. № 16837 от 21.08.2019 год.
Съгласно
разпоредбата на чл.227, ал.3 ЗЗД от ГПК искът може да се предяви в едногодишен
срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на
дарението.
Договорът за дарение е едностранен договор и по
начало не създава никакви задължения за надарения, включително и да дава
издръжка на дарителя. Надареният има само морално
задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение. Това морално задължение се трансформира в правно задължение
за даване на издръжка, само ако настъпят нови юридически факти - ако дарителят
изпадне в нужда и ако поиска от надарения да му дава издръжка. Последица от
неизпълнение на това вече правно задължение е възможността дарението да бъде
отменено от дарителя на основание чл. 227 ал.
1 б. "в" от ЗЗД. Със смъртта на надарения неговите наследници
придобиват всички негови права и задължения. По наследяване обаче наследниците
придобиват само правните, но не и морални
задължения на своя наследодател. Наследници на надареното лице не са
страни по облигационната връзка, поради което и същите могат да бъдат носители
на правното задължение само ако издръжката е била поискана приживе на
наследодателя и от наследодателя т. е. настъпили са фактите трансформиращи моралното задължение на дарения, в правно
такова и като елемент от съвкупността права и задължения, очертаващи наследството,
по силата на наследственото правоприемство, задължението за издръжка е
преминало към наследниците.
По тия съображения,при преценката за спазване на
преклузивния срок по чл.227, ал.3 ЗЗД от ГПК ,не следва да бъдат
съобразявани данните за
отправеното от дарителя след смъртта на надарения през месец юни 2019 год.
искане за издръжка до ответника,както и доводите,че релевантно за спора е
подаването на исковата молба с характер на отправена покана за предоставяне на
издръжка.
Въз основа на изложените в исковата молба
твърдения и изричните изявления на ищцата, направени лично и чрез процесуален
представител в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
29.01.2020 год., следва да се приеме, че наследодателят на ответника -
надарения П. Р. е бил поканен да дава издръжка на ищцата при разболяването й през
месец май 2017 год. ,на която покана последният е отказал. Доколкото поканата е
заявена устно, следва да се приеме, че едногодишният срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД започва да тече именно от момента на
отправянето – месец май 2017 год. Този
срок е изтекъл в края на месец май 2018 год., към който момент искът по чл.227,
ал.1, б.“в“ от ЗЗД не е бил предявен. Искът
е заявен на дата 21.08.2019 год. ,извън преклузивния срок,т.е. е недопустим и производството по същия
подлежи на прекратяване.
Обжалваното
разпореждане е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
|
|
|
|
|
По изложените съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 393/04.02.2020 год. по гр.д.№ 2985/2019
год. на Районен съд Д..
Определението подлежи на
обжалване при условията на чл.280 от ГПК,във връзка с чл.274 ал.3 от ГПК с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.