Р Е Ш
Е Н И Е № 265
гр. Пловдив, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на съдебен секретар
КРАСИМИРА КУТРЯНСКА и прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив МАРИН ПЕЛТЕКОВ,
след като разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВНОХД № 1508 /2019г. по
описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимия Х.С.
чрез защитника му адв.Д. и на частния обвинител и граждански ищец К.С. чрез
повереника му адв.Н. срещу присъда от 18.12.2018г., постановена по НОХД №
3868/2017г. на Пловдивски районен съд.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 128 ал.2 вр.ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода с
5-годишен изпитателен срок, считано от
влизане на присъдата в сила. Съдът е присъдил в полза на гражданския ищец
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, ведно със
законната лихва, като е отхвърлил иска над тази сума до претендирания размер от
60 000 лева. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените на
досъдебното и съдебно производство разноски, дължимата
държавна такса за уважения граждански иск, както и направените разноски от
частния обвинител и граждански ищец.
Във въззивната жалба на защитата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на присъдата, изразяваща се в неправилно
приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и явна несправедливост. Иска се въззивният съд да
постанови нова оправдателна присъда. Алтернативно се претендира изменението й чрез
преквалификация на престъплението в по-леко, иска се редуциране на наказанието
и на присъденото обезщетение или изцяло отхвърляне на гражданскоправната
претенция.
В жалбата на
частното обвинение се изразява несъгласие със срока на наказанието лишаване от
свобода и начина на изтърпяването му. Настоява се увеличаване на наказанието
лишаване от свобода и ефективното му изпълнение, дори ако същото не бъде
увеличен неговия размер. Развиват се подробни съображения и против явната
заниженост от първия съд на присъдения граждански иск и се иска уважаването му
в пълен размер от въззивния съд.
Против жалбата
на пострадалия С. е постъпил отговор от подс.С. чрез защитника му адв.Д., в
която излага аргументи в противовес на съдържанието й, желае да бъде оставена
без уважение.
В хода на
съдебните прения пред въззивния съд, прокурорът изразява становище за
неоснователност и на двете жалби в наказателноправните им части, но не е
съгласен с размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от пострадалия и предлага на съда да бъде коригирана в тази част присъдата на
ПРС, като се уважи изцяло гражданския иск.
Жалбите се
поддържат в съдебно заседание от страните със същите аргументи, които
доразвиват в пледоариите си по същество. Пострадалият поддържа доводите на своя
повереник и не излага отделно свои. Подсъдимият не е съгласен с така
постановената присъда, категорично отрича съпричастнос към инкриминирания
резултат, желае да бъде оправдан.
Пловдивският
окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314
от НПК и като взе предвид становищата на страните и приложените по делото
доказателства, намира за установено следното:
От събраните
по делото доказателства, въззивният съд приема за доказана изложената по-долу
фактическа обстановка, възприета в нейната цялост и от първоинстанционния съд:
Подсъдимият
Х.С.
и свидетелят К.С. били съседи и
живеели в гр.П.в ЖК Т. в различни входове на блок № ***. Х.С. живеел в апартамент на баба си и дядо си, а свид.С.
с родителите си – свидетелите В. С.-С.
и Г. С.. Свидетелят
М. Ш.също живеел в съседство. Тримата били приятели, израстнали заедно от
детските си години и към инкриминирания момент двамата посочени свидетели били
на 17 годишна възраст, а подсъдимият – отскоро
навършил пълнолетие.
Следобедът на 16.04.2016 г.
подсъдимият С., свидетелите С. и Ш. и техния
приятел – свидетелят В.Р., се събрали на беседка пред блока, където си приказвали
и консумирали алкохолни напитки. Привечер четиримата решили да отидат на
дискотека – заведение „Х.”, намиращо се на бул. „С. П.” в гр. П. до магазин „М.”,
като се насочили най – напред до близка в района пицария, където хапнали, а по
– късно се отправили към домовете си, за да се преоблекат за дискотеката.
След полунощ на 17.04.2016 г.
четиримата – С., С., Ш. и Р. с такси отишли до заведение „Х.” в гр.П. и влезли
вътре. За влизане се заплащал вход – по 10 лева, но на влизане те не го
заплатили, тъй като Р. се познавал с лице от персонала на заведението. В
дискотеката момчетата си поръчали алкохол. По-късно свид. В.Р. казал на
останалите, че трябва да си заплатят входа за заведението, като свид.К.С. извадил
пари и платил входа за себе си и за останалите две момчета -свид.Ш. и подс.С.. След
известно време младежите напуснали заведението, като Р. се отправил с такси към
друго заведение, защото не искал да се прибира, а подс.С. и свидетелите С. и Ш.
тръгнали пеша да се прибират. По пътя, докато вървели тримата основно разговаряли
за заплатения от К.С. вход, като подс.Х.С. изразявал несъгласието си с тази
постъпка на приятеля си, казвал, че не желае да дава пари за входа, никой не е
следвало да плаща за него без да го пита. По пътя подсъдимият се обадил по
мобилния телефон на свид. Р., за да изрази несъгласието си за плащането на
входа, като казвал, че искал да го набута с пари, но Р. като разбрал за какво
се обажда приятеля му прекъснал връзката и си изключил телефона.
Като наближили до т-образното
кръстовище до блока, в който живеят, постр.К.С., вървял най – напред, а вследствие
разправията за платения вход, нарекъл подс.Х.С. „м.“, която чул и свид. Ш.. Ядосан
от отправената му обида, значеща за подсъдимия Х.С. дребнав, мижав човек, неспособен да се изправи горд, той
бързо се насочил към свидетеля К.С. и го
ударил на два пъти с юмрук в лицето в областта на носа. От ударите С. загубил
равновесие, паднал на асфалтовата настилка. Надвесен над падналия по гръб
свидетел подсъдмимият Х.С. го изритал на няколко пъти с крак в областта на
кръста, като удар попаднал и в частта около левия бъбрек. Свидетелят Ш. видял С.
да удря постр.С., възприел и замахването с крак към тялото на пострадалия и
бързо се приближил до подсъдимия, хванал го за кръста и го издърпал. От
получените удари с крак на пострадалия било причинено разкъсване и хематом на
левия бъбрек. След С. се изправил, от носа му потекла кръв, получил отоци по
лицето и тримата отишли до чешмичка до пазара в ЖР
„Т.”, където С. поизмил лицето си от кръвта, а после се насочили към ресторант,
от който свид. Ш. взел лед за налагане на лицето на пострадалия с цел да
спаднат отоците от ударите. След това тримата се прибрали по домовете си.
При
прибирането си свид. С. бил посрещнат от майка си свид. С.-С., но не разказал
какво се било случило, прикрил и лицето си, така че тя да не забележи, че е
наранен, и си влезнал в стаята.
През
деня на 17.04.2016 г. К.С. и М. Ш. се видели на беседката пред блока, където
дошъл и свид. В.К. – техен приятел, пред когото двамата му разказали за случилото се удряне и ритане
спрямо С.. Свид. С. споделил, че много го боли бъбрека, че пикаел кръв, като
уринирането на кръв било показано на свид. К.. Последният извикал по мобилния
си телефон подсъдимия Х.С. и след като той дошъл при тях и бил запитан защо е
постъпил така, отговорил на К., че бил пиян и не знаел какво прави.
Същия
ден за случилото се спрямо него постр.С. разказал и на свид. В.Р.. И на него
казал, че уринира кръв, че много го боли в областта на корема, казал, че бил
удрян в лицето и ритан от С., докато бил на земята. Р. възприел нараняванията
по носа и лицето на свид.С..
Свид.
С-С. след като видяла през деня си детето си, който носил пред нея очила, за да
прикрие синините и отоците си, се опитала да разбере какво се е случило, но
пред нея пострадалият не споделил подробности. Тя помолила брат си – свид. А. Б.–
живущ в техния блок, да разбере какво се е случило. Свид. Б. разговарял с
приятелите на племенника си – свидетелите Р. и Ш.. Последният му разказал за случилото се
през нощта на 17.04.2016 г., и как Х. ударил К., който паднал на земята и след
това продължил да го рита.
Следващите
два дни свид. К.С. изпитвал много силни болки от травмата си в областта на
бъбреците, приемал обезболяващи лекарства, но когато болките му станали вече
нетърпими, а и уринирал по негова преценка само кръв, споделил на майка си. Тя поискала да й покаже дали наистина отделя кръв
и след като се уверила веднага със съпруга си закарали сина им до болнично
заведение в гр. П..
Постр.С.
бил настанен в Клиниката по урология при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. П., като на
20.04.2016 г. му била направена операция, при която увреденият ляв бъбрек бил
отстранен. Престоят на момчето в болничното заведение бил една седмица. В
издадената му епикриза в частта, сочеща извадка от оперативния протокол, било
вписано „Намери се уголемен и флутуриращ ляв бъбрек със силно изтънен паренхим.
Отвори се легенчето на бъбрека и се евакурира около 350 мл кръв и съсиреци.
Отново се огледа бъбречният паренхим, силно изтънен, наличен на „малки
острови”. Поради продължаващото активно кървене на бъбрека вътрекухинно и
поради напредналата хидронефротична трансформация на базата на най-вероятно
вродено заболяване, се прецени да се извърши нефректомия.”. До момента на
получаването на травмите в областта на левия бъбрек от ударите с крак от
подсъдимия К.С. не бил чувствал болка от бъбреците, не се и оплаквал от такава
нито на близки, нито на приятели, нямал установено и никакво бъбречно
заболяване до тогава при посещенията му при личен и други лекари.
След
изписването от болничното заведение пострадалият бил подложен на чести
периодични изследвания, които продължават и понастоящем, за да се проследи не
само оздравителния процес от оперативната интервенция, но и способността на
другия бъбрек да продължи да осъществява функцията си. Наложила се промяна в
хранителните и двигателни навици на свидетеля.
Описаната фактическа
обстановка първият съд е установил от събраните
пред него при условията на устност и непосредственост доказателствени източници
при спазване на процесуалния закон. Районният съд е направил обстоен и
задълбочен анализ на приобщените по делото доказателствени източници при
спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на доказване
по чл.102 от НПК. Съдът е разграничил и посочил за гласните доказателствени
средства в кои части ползва тези депозирани пред него, пред друг състав на съда
и пред разследващия орган, които е приобщил по реда на чл.281 от НПК и на кои именно
обстоятелства дава вяра, като ги съпоставил едни спрямо други. ПРС е отграничил
несъмнените факти от спорните, които е подложил на обстоен анализ. Съдът
аргументирано е изложил изводите си по установеността на фактите и тяхната
правна обусловеност, за да постанови съдебния си акт. Те се споделят напълно от
въззивния съд и не е необходимо буквалното им преповтаряне. Поради изложеното,
настоящата съдебна инстанция намира, че следва да акцентира на основните спорни
положения, възведени като възражения и в жалбите относно установеността на
престъплението:
Правилно проверяваният
съд е отчетел изводимото от преките свидетелски показания на пострадалия и свид.Ш.,
непосредствено възприели действията на подсъдимия и сочещи го недвусмислено за
извършител на посегателството над С., независимо че Ш. е твърде уклончив
относно удрянето с крак по тялото на пострадалия, докато е бил на земята. В
тази част обосновано са кредитирани приобщените му показания, дадени на
досъдебното производство пред съдия по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. От
тези му показания правилно първостепенният съд е извел факта, че свидетелят Ш.
е възприел към момента на деянието замахването с крак към тялото на
пострадалия, което оприличава като при
ритане. В тази насока първостепенният
съд е дал отговор на обстоятелството, че в течение на времето действително
отдалечавайки се от събитието, показанията на този свидетел стават все
по-несигурни и не е кредитирал дадените впоследствие след разпита му на
досъдебното производство. Наложило се е първостепенният съд да прочете
показанията на този свидетел и от досъдебното производство пред съдия и дадените
пред предходния съдебен състав. Казаното
от свид.Ш. на досъдебното производство е било в много –близък период от
разследваното събитие, а позицията му се променя като необективна хронологично
с отдалечаване от деянието, при което последно пред ПРС този свидетел отрича
напълно съпричастност по ритане по пострадалия от страна на подсъдимия. Достоверни
и според настоящия съд са кредитираните от РС показанията на свид.Ш., дадени
пред съдия на досъдебното производство, защото наличното в тях противоречие се
преодолява чрез проверката им посредством други производни доказателства. Именно
за ритане с крак в тялото на пострадалия от страна на подсъдимия, докато
първият е бил на земята, е било съобщено от свид.Ш. на останалите свидетели по
делото – К. и Б. и то непосредствено след деянието, а последните двама са
разговаряли за случилото се и с подсъдимия, който не е отрекъл. Следва да се
отчете и следното според въззивния съд - към момента на депозиране на
показанията пред съдия в хода на досъдебното производство свид.Ш. е бил сам, без присъствието на подсъдимия и
пострадалия /л.53 ДП/, а впоследствие пред съда е бил разпитан в
присъствието и на двамата, които са му били близки приятели.
Следва да се
отбележи, че в производството за причинено телесно увреждане основно значение
имат показанията на пострадалия и съобщеното от него относно механизма на
увреждането му и нападателя и тези показания са източник на преки
доказателствени факти /Р 467-2009-І/. Разказаното от страна на пострадалия за
процесното увреждане е непротиворечиво и последователно. Свид.С. след като
получил два юмрука в лицето бил повален на земята, след което бил ритан с крак
от подсъдимия. Именно след ритането, когато е бил повален на земята,
пострадалият е почувствал силни болки в поясната област, които значително нарастнали през следващите дни до
нетърпимост, а уринирането на кръв последователно се е засилвало, като
увреждането на състоянието го е
принудило да потърси специализирана медицинска помощ.
Непротиворечиво
съобщеното досежно тези факти от пострадалия се допълва от възприетото от неговия родител свид.С. и останалите свидетели по делото – Р., К., Б.
и Ш.. Р. е научил за случилото се от подсъдимия, който му се похвалил, че е
набил С., както и от свид.Ш. относно причинените наранявания на пострадалия и в
областта на кръста и с крак и преди това с юмрук. Свид.К. също на следващия ден
от боя се информирал лично за случилото
се от Ш., който му разказал за ритането, както и от постр.С., а и от
подсъдимия, който не отрекъл случилото се, но заявил, че бил пиян. Свид.Б.
направил собствено разследване, след като бил помолен от свид.С., уверила се
лично в значително увреденото здравословно състояние на сина си. Както се
посочи по-горе, свид.Б. възприел също от Ш., че племеникът му бил ритан от
подсъдимия. Относно ритането с крак към пострадалия съдът е кредитирал и
производните показания на свид.А., който е изградил собствено впечатление за
процесната ситуация в хода на проверката и изложеното от него по никакъв начин
не противоречи на приетото за установено от останалите посочени до тук гласни
доказателствени средства. Този свидетел на вместо е открил и разговарял с охранителя
от близкото заведение, където пострадалият се е мил до чешмата и е бил поискан
лед за налагане върху получените отоци. За тези факти ПРС е приобщил
показанията и на свид.С. по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК със съгласието на
страните.
На следващо
място, изясненият от първостепенния съд факт на нанесени удари с крак към тялото
на пострадалия, докато е бил на земята в областта на левия бъбрек и оттам
направеният извод за неговото увреждане до степен да бъде отстранен, се свързва
с кредитираните от контролирания съд експертни заключения. Ясно е, че
последните не са самостоятелен източник на доказателствени факти, но несъмнено
служат за проверката на вече установени такива /в случая установеното ритане и
неговия механизъм/ и за извеждането на други, относими към разследваната
деятелност /настъпилото увреждане като медико-биологичен процес – разкъсване на
левия бъбрек и причинно-следствената връзка между деянието и противоправния
резултат/.
Така, според
единичната СМЕ /л.108 – л.112, ДП/ и тройната комплексна /л.117 – л.121 ДП/, които
са непротиворечиви, се установява, че при станалия инцидент на 16.04.2016 г. в
гр. П. на постр.К.Г.С. е било причинено разкъсване и хематом на ляв бъбрек,
наложили оперативното му отстраняване, т.е. налице е загуба на бъбрек (ляв),
което е и юридическата категория като обективен елемент от фактическия състав
на престъплението по чл.128 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Това
травматично увреждане е причинено от удар с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да е получено при нанасяне на множество удари с крака
в областта на кръста. Описаното травматично увреждане е възможно да бъде
причинено и от нанасянето на един удар с крак в лявата поястна област в
зависимост от приложената сила. Нараняването на бъбрека може да бъде резултат
от притискането към прешлените и/или от директно засягане от травмиращия агент.
Травмите в областта на бъбреците се обуславят и от анатомичното положение на
бъбрека – разположен по задната коремна стена, на нивото между 12 – ти гръден и
2 – ри поясен прешлен, при което те не са напълно защитени от костните
структури около тях. При наличие на бъбречно увреждане и/или заболяване –
вродена хидронефроза на левия бъбрек, е възможно травматичното увреждане да
бъде получено и с по – малка сила на удара. Вродената хидронефроза е
симптомокомплекс, който включва прогресивно разширение на пиело-каликсната
система и атрофия на бъбречния паренхим, настъпващи след обструкция по хода на
уретера и последващо частично или пълно спиране оттока на урината. Причинява се
от увеличаващото се количество урина, чиято секреция не спира след възникването
на препятствието. Вещите лица са посочили, че вродените хидронефрози са
известни още като първични и обикновено са рядко срещани аномалии с водещи
симптоми: тъпа по характер болка, микроскопска хематурия, често уриниране,
пиурия, бактериурия, албуминурия. При преглед може да се опипва туморна
формация в лумбалната област. Като чести усложения се наблюдават пиелонефрит,
калкулоза, пионефроза. Много често вродената хидронефроза остава неразпозната
през целия живот на пациента. Води до трайно нарушение на функцията на бъбрека,
като тя се поема от другия здрав бъбрек. Раздутия бъбрек е с изтънен паренхим и
става по-лесно раним, къслив и податлив на травматични увреждания. При
разкъсване на капиляри или малки кръвоносни съдове в бъбрека и слабо кървене е
възможно клиничната картина да се прояви по-късно, а не непосредствено след
момента на получаване на травматичното увреждане. Ако няма руптура /разкъсване/
на капсулата на бъбрека и не се излее съдържимо /урина или кръв/ в коремната
кухина, състоянието може да остане продължително време неразпознато. В заключението си и в разпитите си пред
първоинстанционния съд по тройната СМЕ експертите приемат за настъпилото
увреждане при всички положения ритането с крак, като евентуалното наличие на вродено
заболяване може само да е благоприятствало настъпилото усложнение. Освен това
разкъсването на бъбрека може да се получи и от едни удар с крак и от множество
такива, включително и по отношение на напълно здрав орган. Приетото в експертизата, че нефункциониращия орган,
вследствие вродения недостатък, може да остане неразпознат през целия живот, несъмнено
води на извода, че разкъсването е вследствие на външно и то силно въздействие,
каквото е именно ритано те с крак и в каквато насока е коментираната по-горе
доказателствена маса, анализирана от настоящия и от предходния съд в един и същи
смисъл.
Правилно е
отчел районният съд, че подсъдимият като защитна позиция отрича единствено
фаталното ритане на пострадалия, без предхождаща му агресия, като е действал
след като пострадалия го нарекъл „мижитурка“, но без наличието на физиологичен
афект, за което е кредитирано заключението по СПЕ на подсъдимия. Изложеното от
предаденото на съд лице в останалата част е непротиворечиво на останалите
доказателствени източници за развоя на събитията и това е било отчетено и от
проверявания съд, като за думата “м.” дава сведение и свид.Ш.. Обосновано
същият е приел, независимо от отричането
на отправената обидна дума от пострадалия С., че такава е отправил, тъй като в
тази част единствено показанията на пострадалия остават изолирани.
Както се
посочи, за решаване на въпросите относно деянието и отговорността ПРС е
назначил съдебно – психиатрична експертиза /л.159 – л.171 от съдебното
следствие/ на подс.Х.К.С., от която е видно, че
той е бил със съхранени психични функции по време на деянието на
17.04.2016 г. Предвид данните за употребено количество алкохол, състоянието му
не е излизало извън рамките на обикновеното алкохолно опиване и качеството на
волевите актове е било нормално, изяснено и от разпита на в.л.П. в съдебно
заседание пред първата инстанция /л.239-240/, за което деецът има ясен спомен.
В този период от време С. не е бил в състояние, предизвикано от свидетеля К.Г.С.
при действията на физическа саморазправа с последния, покриващо критериите на
силното физиологично раздразнение. В този смисъл неоснователно е искането на
защитата за преквалификация на деянието
в по-леко наказуемо.
При тази правилно
установена доказателствена маса, обосновано за ПРС е липсвало съмнение при
постановяване на присъдата относно факта, че пострадалият е бил ритнат в
областта на левия бъбрек от страна на предаденото на съд лице. До този извод
при самостоятелен прочит на доказателствата по делото достигна и въззивния съд.
Т.е. първото възражение на защитата за липса на удар от страна на подсъдимия в
травмираната област е неоснователно.
Второто
основно възражение на защитата, след това за липсата изобщо на действие по
нанасяне на удар или удари с крак в кръста на пострадалия, е свързано с липсата
на причинно-следствена връзка на
нанесеното увреждане чрез ритане в левия бъбрек на С. и отстраняването на този
орган при извършената медицинска интервенция. В този смисъл се прави възражение
за наличието на грешка по смисъла на чл.14 от НК – липсата на съзнание на
извършителя за налично вродено заболяване на пострадалия, от което не би
следвало да носи отговорност за умишлено причиняване на телесна повреда с този
тежък престъпен резултат. Това възражение е било направено и пред първия съд по
същество. В случая е поставен на обсъждане въпросът за грешката в причинната
връзка, тъй като нанасяйки удари в лицето и в тялото с крак от страна на
подсъдимия С. е явно, че той е целял
увреждане на здравето на своя приятел. Факторът за телесното увреждане с
по-голям интензитет не е бил извън волята на дееца. Налице е съзнавано
поведение, насочено против телесния интегритет на дадено лице със знание за
неговата противоправност и обществена опасност. Но се отрича от подсъдимия фактът,
че е съзнавал, че с действията си ще доведе до значително по-тежкия резултат –
причиняването на телесна повреда по чл.128 от НК, а не по чл.130 от НК, защото
не е знаел за вродено бъбречно заболяване на пострадалия. Т.е. твърди се грешка
относно реално протеклия причинен процес. Или казано по друг начин – ако не е
имал вродено заболяване пострадалият С., причината за настъпилата тежка телесна
повреда нямаше да е следствие от действията на подсъдимия, при което липсва
връзка или тя не е пряка и наказателната отговорност за умишлено телесно увреждане
с характеристиките на тежка телесна повреда отпада. При здрав човек стореното
от дееца е щяло да се заключи в по-лека телесна повреда.
На първо място
е изяснено по делото, че пострадалият не е имал вродена хидронефроза на левия
бъбрек. Това напълно обосновано е приел и контролирания съд. В същия смисъл е и
приобщената медицинска документация по делото /л.74-129 съд.сл.ПРС/. Извод в
противната насока не може да се направи единствено от изписаното “предположение”
в епикризата от оперативната интервенция на постр.С.. Вещите лица са
категорични в разпита си пред ПРС, че такова заключение може да се направи
единствено след получаване на резултатите от хистологично изследване, каквото в
случая не е било проведено. На следващо място, доказано е, че паренхимът на
левия бъбрек на К.С. е бил изтънен и раздут, тъй като от него са били изведени
около 350 мл кръв и съсиреци. Последните са били причинени от понесената от бъбрека
травма, защото самостоятелно това състояние няма как да възникне, дори и при
вродена хидронефроза, която може да остане неразпозната. Непротиворечиво вещите
лица в съдебно-медицинските експертизи, приети от първоинстанционния съд, са
посочили, че разкъсването и хематома на бъбрека се дължи на действието на твърд
тъп предмет, какъвто е ударът с крак при достатъчна кинетична енергия. Не на
последно място, С. със своето поведение, вероятно от криворазбрано мъжество,
упорито не е търсел помощ в продължение на няколко дни след инцидента, независимо,
че състоянието му прогресивно се е влошавало и с това безспорно е допринесъл за
агравирането на травмата. Това му поведение не елиминира отговорността на
извършителя и не елиминира причинно-следствения процес /подобно при убийствата
– деецът носи отговорност за настъпилата смърт, независимо дали пострадалият е
потърсил медицинска помощ и дали същата е била навременна и квалифицирана/. Както
се посочи по-горе, вещите лица в
заключението по тройната СМЕ разглеждат хипотеза, в която при липса на руптура
на бъбрека, независимо, че е с изтънен паренхим при наличие на вродена
аномалия, може това състояние да остане неразкрито, т.е. за него няма други
признаци, каквато е болката. А в настоящия случай болките при пострадалия са
били налични след травмата и увеличаващи се, които С. е опитвал да тушира само
с обезболяващи средства.
Няма грешка в
причинната връзка и тогава, когато деецът е предвиждал съставомерната
последица, но като страничен или допълнителен резултат от своето деяние, и като
се е съгласил с нейното настъпване, действа с евентуален умисъл. Именно с тази
форма на вината е действал подсъдимият, обосновано прието и от първия съд.
Когато субектът на отговорността цели един вид телесна повреда, но предвижда
възможното настъпване и на по-тежко увреждане на здравето и се отнася
безразлично към това /в случая след двата удара в лицето на пострадалия и
падането му на земята, подсъдимият е продължил да го рита в тялото и по този
начин е допускал и настъпването на по-сериозни увреждания на здравето на
приятеля му/, той отговаря за по-тежкия резултат, поради наличието на
евентуален умисъл за него. В този смисъл Решения № 61-1975-ІІ, № 30-1987-І,
Постановление № 3/79г. т.17. Освен това
степента на влошаването на здравето, т.е. вида на телесната повреда, се извежда
от наличието на пряка и непосредствена причинна връзка с деянието, както е в
настоящия случай. Престъплението се квалифицира с оглед по-тежките последици,
независимо от това дали те са настъпили непосредствено след причиняване на
увреждането или по-късно чрез усложнения, които са в причинна връзка с
извършеното деяние.
Районният съд
е дал законосъобразен и изчерпателен отговор на възражението за наличието на
фактическа грешка по чл.14 от НК поставено пред него. Мотивите към атакувания
първоинстанционен акт са обстойни, задълбочени и изчерпателни, обсъдена е
доказателствената информация поотделно и във взаимовръзка с останалите
източници на факти, релевантни за наказателната отговорност на предаденото на
съд лице. Пред въззивния съд се направи възражение за незаконосъобразно
направени „експертни изводи“ от райония съд, който е приел, че падайки на
задните си части, мускулите на седалището са поели първоначалната тежест от
удара в земята и по този начин не е могъл самостоятелно да бъде увреден
бъбрека. Настоящият въззивен състав не намира, че контролираният такъв е
нарушил закона. Правилно по пътя на изключването, ПРС е приел, че не е имало
друг фактор в случая, който самостоятелно и независимо да доведе до увреждането
на бъбрека само от падането на земята на пострадалия. Налице е в случая пряко
въздействие в травмираната област с твърд тъп предмет и то вследствие ритането
от страна на подс.С., доказано със способите и средствата за това в
наказателно-процесуалния ни закон.
Предвид
извършеното в пълнота съдебно дирене, първостепенният съд законосъобразно е
приел, че подсъдимият е извършил вмененото му
престъпно деяние по чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият съзнателно и
целенасочено на инкриминираната дата е нанесъл побой над пострадалия, в
състояние на вменяемост и без наличие на физиологичен афект, като се е съгласил
с настъпването на по-тежките общественоопасните последици, действайки при
евентуален умисъл.
Настоящият съд
споделя решението на първия съд относно параметрите на наказанието, наложено на
подсъдимия. В тази част жалбите и на защитата и на частното обвинение са
неоснователни.
Решавайки въпросите относно
конкретната наказателна отговорност на подсъдимия първоинстанционният съд
правилно е наложил наказанието при условията на чл.54 от НК с оглед
обществената опасност на деянието и на самия извършител. Отчел е наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, липса на други
противообществени прояви, добри характеристични данни, млада възраст, и
обосновано е приел, че наказанието следва да е в минималиня размер от три
години лишаване от свобода. Същевременно липсва изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство или посочените такива от ПРС, с които настоящият съд
е съгласен, не могат да се преценят като многобройни такива, като е отчетен и
факта, че спрямо пострадалия деецът не е въздействал еднократно, а му е нанесъл
два удара преди това в лицето. Представените пред Окръжния съд доказателства за
добри характеристични данни /л.30 от възз.д./ не променя така отчетените
обстоятелства, релевантни за отмерване на наказанието. Законосъобразно с оглед и целите по чл.36 от НК контролираният съд е отчел, че не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, за което е определил максималния изпитателен срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила. Несъстоятелно е искането на повереника на частния
обвинител за реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият
е трудовоангажиран човек, без други противообществени прояви до момента. Настоящият
съд отчете и отдалечеността във времето на
деянието /през 2016г./ спрямо сега, когато ще се търпи наказанието и не се
налага изолиране на извършителя в затворническо заведение с оглед поправянето и
превъзпитанието му и предупреждаването на останалите членове на обществото.
Правилно при приет за съвместно
разглеждане граждански иск съдът в присъдата е приел, че той се явява
основателен, защото произтича от извършеното от подсъдимия неправомерно
поведение, заключаващо се в извършеното престъпление по чл.128 ал.2 вр.ал.1 от НК. То се явява и деликт по чл.45 от ЗЗД. Дължи се обезвреда на пострадалия,
заради причинените му виновно вреди от неимуществен характер. Причинените на
ищеца страдания във физическата и душевната му сфера са вследствие деянието на
подсъдимия и е налице изискуемата по закон причинно-следствена връзка,
установена и в ГПК при преценка основателността на гражданскоправната
претенция. Поради това направеното от подсъдимия и неговият защитник искане за
отхвърляне изцяло на гражданскоправната претенция е неоснователно.
Настоящият съд намира жалбата на
гражданския ищец за основателна относно направеното искане за увеличаване
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, поддържано в
съдебно заседание, вкл. и от представителя на държавното обвинение. Присъдата в
тази част е неправилна. Необосновано първостепенният съд е приел, че е налице
вреда от такъв неимуществен характер и
интензитет, която да се овъзмезди с присъденото обезщетение. То е занижено.
Според настоящия въззивен състав претендираната гражданскоправна обезвреда
следва да се увеличи на 50 000 /петдесет хиляди/ лева.
Обезщетение в този размер е
съответно на установените по делото факти по нанесените травми и понесените
болки и страдания от пострадалия вследствие действията на подсъдимия от
престъплението по чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК. По време на деянието ищецът е бил
на 17 години, като е преживял значителен стрес от посегателството спрямо него, от
неговия приятел и то вследствие спор относно заплатена дребна сума пари и
получилото се недоразумение в този смисъл, като макар, че го е засегнал с
думата „м.“ му е бил нанесен побой с ръце, а след това и с крака, след като е
паднал на земята. Непосредствено след инкриминираното събитие и преди да
потърси медицинска помощ, пострадалият С. е изпитвал значителни болки, уринирал
е кръв, вземал е обезболяващи. Освен това същият е понесъл дискомфорт,
значително отразен на здравето му и за не малък период от време при извършената
оперативна интервенция и престоя му в болницата, при който у бил отстранен
жизненоважен орган. От тогава до момента пострадалият спазва хигиенно-диетичен
режим, като изцяло е променен начинът му на живот, тъй като е загубил левия си
бъбрек и състоянието му се следи постоянно как другият здрав бъбрек понася
функциите на остранения такъв. Установено е и негативно отражение в
емоционалната му сфера, което състояние прави пострадалия унил, несигурен и
потиснат, провокирайки у него съпротива да спазва многобройните терапии и
изследвания, на които задължително следва редовно и периодично да извършва. Но
най-значителния фактор, който поражда необходимост от увеличение на
обезщетението е това, че увреденото здравословно състоянието на пострадалия ще
го съпътства в целия му житействи път, а се касае за млад човек, чиито социален
живот, трудови и семейни обязаности тепърва предстоят, а това му здравословно
състояние не ще се подобри. Т.е. в
настоящия случай възможността „времето да излекува раната“ е неприложима. При
така изложеното, според настоящия съд, присъденото обезщетение от ПРС не
покрива критериите за справедливост на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД.
Справедливо и адекватно на
преживяното в емоционално-психичната и физическа измеримост на понесените болки
и страдания на гражданския ищец К.С. е обезщетение в размер на ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ
лева, ведно със законната лихва, която е била присъдена и от ПРС, считано от
дата на деликта 17/04/2016г. до
окончателното изплащане на присъдената сума. Това налага изменение на
първоинстанционния съдебен акт в гражданско-осъдителната част. Предвид
увеличеното обезщетение, размерът на
дължимата държавна такса в случая се равнява на 2000 /две хиляди/ лева,
съгласно чл.2 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК). При това положение следва подсъдимият да
бъде осъден да заплати освен присъдената ДТ от районния съд в размер на 1000
/хиляда/лева, още 1000 /хиляда/ лева ДТ,
съответна на увеличеното обезщетение,
присъдено от въззивния съд. Тази сума подсъдимият следва да внесе по сметка на
Окръжен съд Пловдив.
В останалата
част присъдата следва да се потвърди, вкл.и относно отхвърлената част на иска,
който след корекцията от настоящия съд е за разликата над 50 000 лева до
60 000 лева. ПдОС отчете за това продължителността на търпените страдания
след инцидента и непотърсената помощ и несвоевременното евакуиране на кръвта и
съсиреците от засегнатия телесен орган, които се дължат и на действията на
самия пострадал.
Правилно ПРС
се е произнесъл относно разноските, за което е осъдил подсъдимия да ги заплати
съответно по сметка на ОДМВР Пловдив и РС Пловдив, както и тези, направени от
гражданския ищец.
От повереника на пострадалия адв.Н. е направено своевременно
искане за присъждане на разноски, направени от частния обвинител и граждански
ищец К.С. на въззивното производство. Представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено заплатено възнаграждение на защитника в брой при
сключване на договора в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Нормата на чл.189
ал.3 от НПК предвижда осъждане на подсъдимия, когато бъде признат за виновен,
да заплати разноските на ответната страна по наказателни дела. При това положение
и в съответствие с приетото с ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС в т.1, чл.7 ал.1
т.4 и чл.13 ал.1 т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва подсъдимият да
бъде осъден да заплати на гражданския ищец и тъжител разноските, които е
заплатил на своя повереник - за правна защита по настоящото производство в
горепосочения размер.
Воден от
горното и на основание чл. 334, т.3 и т.6 вр. чл.337 ал.3 и чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 18.12.2018г., постановена
по НОХД № 3868/2017г. на Пловдивски районен съд, в гражданско-осъдителната й
част, като УВЕЛИЧАВА размера на
присъденото на гражданския ищец К.Г.С. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева на 50 000 /петдесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА подсъдимия Х.К.С. освен
държавната такса, присъдена от РС Пловдив, да ЗАПЛАТИ и държавна такса в размер
на 1000 /хиляда/ лева върху увеличения размер на гражданския иск по сметка на
ОС Пловдив.
ОСЪЖДА подсъдимия Х.К.С.
да заплати на гражданския ищец и частен обвинител К.Г.С. сумата
от 3000 /три хиляди/ лева направени разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: