№ 1521
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510285 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12499 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 6652/2022 г. по описа на СРС,
155 с-в е осъдена „Адида 2020” ООД, ЕИК *********, да заплати на М. К. К., ЕГН
**********, на основание чл.49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1 000 лв. /хиляда
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени морални вреди, изразяващи се в преживени възмущение, обида и
унижение, претърпени вследствие поведение на служител на ответника на 01.09.2021 г.
в заведение „Българан“, който отказал да обслужи ищцата като клиент на заведението
с обяснение, че са ставали и са говорени неща, на които служителят не е присъствал,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от извършване на увреждащото
действие - 01.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска
за сумата над 1 000 лв. до първоначално претендирания размер от 4 000 лв. /четири
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени морални вреди, изразяващи се в психологически
дискомфорт, и за сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, за претърпени физически болки
и страдания, изразяващи се в повишаване на кръвното налягане в продължение на
няколко дни.
Срещу постановеното съдебно решение в частта на отхвърляне на исковете, е
депозирана въззивна жалба от ищеца М. К. К. с излагане на доводи, че решението е
1
неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните
доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение
на материалния закон.
Заявява, че неправилно съдът е приел за недоказана претенцията за понесени
неимуществени вреди поради влошаване на здравословното състояние на ищцата от
описания инцидент. Чрез показанията на свидетеля Л. /съпруг на ищцата/ в
производството е доказано, че след описаната неприятна случка, ищцата е повишила
кръвното налягане за няколко дни. Тези показания, както неправилно е приел СРС, не
са изолирани, тъй като се подкрепят и от показанията на свидетеля Д.. В отклонение
от принципа на чл.52 ЗЗД съдът е присъдил обезщетение за понесените от ищцата
неимуществени вреди в занижен размер.
Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част, като неправилно
и за уважаване на исковете като основателни в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника „Адида 2020” ООД, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във
въззивните жалби съдът намира следното:
Производството е образувано по искова молба на М. К. К.-Д., с която против
„Адида 2020” ООД, са предявени искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от общо 7 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от които: сумата от 4 000 лв. за
претърпени морални вреди, изразяващи се в преживени възмущение, обида и
унижение, психологически дискомфорт, и сумата от 3 000 лв., за претърпени
2
физически болки и страдания, изразяващи се в повишаване на кръвното налягане в
продължение на няколко дни, вредите претърпени вследствие поведение на служител
на ответника на 01.09.2021 г. в заведение „Българан“, който отказал да обслужи
ищцата като клиент на заведението с обяснение, че са ставали и са говорени неща, на
които служителят не е присъствал, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от извършване на увреждащото действие - 01.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 01.09.2021 г. посетила заведение „Българан“, където имала
срещу с нейна близка. Когато седнала на масата и започнала да разговаря с близката
си, до масата дошъл служител на заведението и съобщил на ищцата, че няма да бъде
обслужена като клиент и трябвало да напусне заведението с познатата си, тъй като са
ставали и са говорени неща, на които служителят не е присъствал. Твърди, че е
редовен клиент на заведението и в нейно присъствие не са ставали инциденти. Била
неприятно изненадана от случилото се. Когато се опитала да разбере каква е причината
за поведението на служителя, той съобщил, че два пъти бил викан в Пето РПУ. В
резултат на случилото се, ищцата била възмутена, обидена и унизена, вдигнала кръвно
налягане, наложило се да се прибере. В продължение на няколко дни изпитвала
дискомфорт в резултат действията на служителя на ищеца, представил се като
управител.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Адида 2020” ООД, с който исковата претенция се оспорва като недопустима и
неоснователна. Оспорва изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба. Оспорва наличието на пасивна правна легитимация за ответника. Твърди, че не
е посочено лицето, извършило увреждането, като не е индивидуализирано и
заведението по местонахождение. Оспорва се управление на заведение за обществено
хранене „Българан“. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на
деликта. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишен. Моли съда
за отхвърляне на исковете като неоснователни.
С постановеното решение, за да уважи в една част предявените искове, съдът е
приел, че от събраните в производството доказателства са установени предпоставките
на чл.49 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника – гаранционно
обезпечителна по своя характер. Приел е, че ответникът е възложител по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД и носи отговорност за неправомерните действия на неговите служители,
които са причинили на ищцата неимуществени вреди. Досежно техния вид и размер,
съдът е приел, че чрез събраните в производството доказателства е установено, че след
станал на 01.09.2021 г. в ресторант „Българан“, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„Мърфи“ № 9, неприятен инцидент свързан с поведението на служител на ответника,
ищцата е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в понесена обида,
неудобство, възмущение, зачервяване главата, треперене. Като е взел предвид
3
възрастта на ищцата, характера на причиненото увреждане, мястото, където е
настъпил инцидента, при съобразяване критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
съдът е определил сумата 1 000 лева, като достатъчна за възмездяване понесените от
ищцата неимуществени вреди. За разликата над посочената сума до предявения
размер 7000.00 лв. съдът е приел исковете за неоснователни.
Решението е правилно.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. по гр. дело № 2/68 г. на Пленума
на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Направено е разграничение на
вредите на неимуществени и имуществени. При първия вид вреда пострадалият търпи
болки и страдания - физически и душевни. Това са вреди, които не са свързани със
засягане на определено имущество на пострадалия. Имуществените вреди се изразяват
в накърняване на съществуващи материални блага - лишаване от правото на
получаване на трудово възнаграждение, на доходи от допълнително извършвана
работа преди увреждането, извършване на допълнителни разходи, необходими за
възстановяване на здравето след увреждането и др.
Приетото деление на вредите на неимуществени и имуществени в правната
теория и съдебна практика, определя самостоятелния характер на исковете за
обезщетяване на отделните видове вреди. Искът за имуществени вреди е
самостоятелен от иска за неимуществени вреди. По двата иска подлежат на доказване
различни факти и обстоятелства, поради различното съдържание на вредите, които
трябва да бъдат възмездени, в зависимост от това дали са засегнати материални блага
на пострадалия или неговото телесно или психическо здраве.
Следователно, след като на обезщетяване подлежат конкретни вреди които
могат да бъдат имуществени и неимуществени, с полученото обезщетение по иск за
неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД не може да се компенсират търпените от
пострадалия имуществените вреди от деликта. Обезщетението за неимуществени
вреди трябва да възмезди доколкото е възможно страданието на пострадалия. Въпреки,
че обезщетението има паричен еквивалент, функцията на обезщетението за
неимуществени вреди е да облекчи състоянието на страдащия от причинените му от
деликта болки и страдания. Материалните вреди са отделен вид вреди и подлежат на
самостоятелно възмездяване. Ако се приеме, че с полученото обезщетение за
неимуществени вреди трябва да бъде покрита/ компенсирана/ причинената на ищеца
имуществена щета, това би означавало отпадане на отговорността на деликвента, респ.
на застрахователя при предявен пряк иск, за останалите вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, извод който ще е в противоречие с
4
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая изложените от ищцата фактически и правни доводи сочат за
понесената от нея нематериална вреда във връзка с неправомерното поведение на
служител на ответника, който я помолил да напусне заведението за обществено
хранене – ресторант, с обяснението, че тя няма да бъде обслужена като клиент за
разлика от другите посетители на това публично и достъпно за всички потребители
място.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили от
бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат
осъществени конкретни, нормативно предписани действия.
И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане,
изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича
от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината
на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или
в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно
регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29.X.1958 г.
Или, за да бъде осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
е необходимо да бъде осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,
като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението
на възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се
осъществят определени действия.
В производството е установено чрез събраните гласни доказателства, чрез
показанията на свидетеля Д. и свидетеля Л. /съпруг на ищцата/, като последните са
преценени с оглед събраните доказателства при съобразяване евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора /чл.172 ГПК/, че на 01.09.2021 г. в гр.София,
ищцата заедно със свидетелката Д. посетила ресторант „Българан“ /находящ се в гр.
София, ул. „Мърфи“ № 9/, стопанисван от ответното дружество, като при пристигане в
заведението, до заетата от тях маса се приближил мъж, когото свидетелката разпозна
като лице, което ръководи работата в заведението, който казал, че са ставали и са
говорени неща, на които служителят не е присъствал, и е заявил на два пъти, че няма
да бъдат обслужени и че трябва да напуснат заведението. Установява се, чрез
5
показанията на свидетеля Д., че след това изявление на служителя ищцата била
объркана и изненадана от действията на служителя. Съответно, след напускане на
заведението, главата на ищцата се зачервила, ищцата започнала да трепери.
Чрез показанията на свидетеля Л. се установява, че вечерта след инцидента
ищцата е имала повишено кръвно налягане и ускорен пулс.
При така установеното, съдът намира за доказани елементите на посочената по-
горе разпоредба на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответника по
реда на чл.49 ЗЗД.
При съобразяване принципа за справедливост указан с разпоредбата на чл.52
ЗЗД, настоящият състав намира за справедливо обезщетение в размер на 1000.00 лв. за
понесените от ищцата неимуществени вреди изразили се в преживяно възмущение,
обида и унижение, психологически дискомфорт и повишаване на кръвното налягане
вечерта след случката.
За обосноваване на този извод, съдът съобрази възрастта на ищцата към датата
на инцидента – 53 г., негативното отражение на последния върху нейното
здравословно състояние, обстоятелството, че неправомерното поведение спрямо нея е
било извършено на публично място, както и че същото не е причинило трайни
негативни за здравословното й състояние последици.
Доводите на въззивника, че при постановяване на решението си съдът е
игнорирал показанията на свидетеля Л. без излагане на съображения за това, съдът
намира за основателни. Същевременно обаче, както бе посочено по-горе, чрез
показанията на свидетеля Л. се установява причиняване на описаното нарушение на
здравословното състояние на пострадалата-повишаване на кръвното налягане вечерта
след инцидента, а не и през следващите няколко дни /каквито са изложените твърдения
в исковата молба/. Доказване /пълно и главно/, т.е. без съмнение, че това нарушение на
здравето е било предизвикано единствено и само от поведението на служителя на
ответника не е извършено в процеса /чл.154 ГПК/. С оглед това, съдът намира че в
проведеното производство не е доказана причинно – следствена връзка между
поведението на ответника и понесените от ищцата неимуществени вреди изразили се в
повишаване на кръвното налягане вечерта след инцидента. Освен това, както бе
посочено, в производството не е доказано, че това нарушение на здравословното
състояние е продължило и през следващите дни /каквито са изложените твърдения в
исковата молба/.
Доводите на въззивника, че описаното обстоятелство- причинено повишаване на
кръвното налягане от неправомерното поведение на служител на ответника се
установява и от показанията на свидетеля Д., съдът намира за неоснователни. В своите
показания дадени пред първата инстанция свидетеля Д. сочи, че по данни на ищцата
след случката е била цяла нощ с високо кръвно налягане. Същевременно се
6
установява, че по настояване на свидетеля Д. ищцата не е посетила лечебно заведение
за получаване на медицинска помощ за описаното състояние /треперене на тялото и
зачервяване на главата/.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД -по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесния деликт причинените на ищцата вреди са свързани
преди всичко с понесени от нея физически болки във връзка с емоционалното и
психическото й състояние, вследствие на описаното неправомерно поведение на
служител на ответника.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Постановеното от
първата инстанция решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната
част, на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. За обосноваване на този извод,
настоящият състав намира възраженията на ищеца за прекомерност на сторените от
ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за основателни. При
съобразяване постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на
Европейския съюз /с ретроактивно действие/, минималния размер на адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1/2004 г., както и дадените разяснения с Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
намира че договорения общ размер 1300 лв. е прекомерен с оглед извършените
процесуални действия пред въззивната инстанция и действителната правна и
фактическа сложност на спора.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12499 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 6652/2022 г. по
описа на СРС, 155 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни
7
предявените от М. К. К., ЕГН ********** срещу „Адида 2020” ООД, ЕИК *********,
искове по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени морални вреди, изразяващи се в психологически дискомфорт, и за сумата
от 3 000 лв. /три хиляди лева/, за претърпени физически болки и страдания,
изразяващи се в повишаване на кръвното налягане в продължение на няколко дни,
които неимуществени вреди са били причинени след неприятен инцидент от
01.09.2021 г., настъпил в ресторант „Българан“, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„Мърфи“ № 9, свързан с поведението на служител на ответника,
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН ********** да заплати на „Адида 2020” ООД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК сумата в размер на 300,00 лева-
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8