Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На четвърти март две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Борислав
Милачков
Членове: Кремена Данаилова
М.Иванова-Даскалова
Секретар: Светлана С.а
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №96 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Дирекция „ИТ“-гр.Варна
против Решение №260021/09.11.2020г. постановено по НАХД №86/2020г. на РС-Д., с
което е отменено НП №03-008627/21.09.2018г. на Директора на дирекция
„ИТ“-гр.Варна, с което на „Т. СН“ООД-гр.Д.
е наложена имуществена санкция
в размер на 5000лв. на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ за
нарушение на чл.303, ал.3 от КТ и са осъдени да
заплатят на дружеството разноски в размер на 600лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че Решението на РС-Д. е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно бил
приложен закона към установената фактическа обстановка. Неправилно нарушението
било преценено като маловажно. Оспорват извода, че е изтекъл давностния срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН за търсене на административно-наказателна отговорност. По
аргумент от ТП №1/27.02.2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. на ОСК на НК на
ВКС и II-ра колегия на ВАС и препращането в чл.11 от ЗАНН
към НК считат за приложими разпоредбите за спиране и прекъсване на давността в
чл.81 от НК и по отношение на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В случая
абсолютният давностен срок от 4 години и половина за ангажиране на
отговорността за конкретното нарушение бил прекъснат с изпращане на делото в
прокуратурата след съставяне на АУАН във връзка с приложимостта на чл.192А от НК. Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на НП спрял да тече до момента на
връщане на преписката на административно-наказващият орган от прокуратурата след
прекратяване на наказателното производство. Освен това ВРС неправилно отменил
НП, с което законосъобразно била ангажирана отговорността на дружеството като
работодател на непълнолетния, които трудови правоотношения били доказани вкл.
със сключването на трудов договор между тях през следващия месец. Молят
Решението на РС-Д. да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с
което НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено. В писмена молба упълномощеният юрисконсулт моли
касационната жалба да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай на присъждане на адвокатско възнаграждение на
ответната страна прави възражение за прекомерност, ако е над минималния
предвиден в закона.
Ответникът „Т. СН“ООД-гр.Д. се представлява от
пълномощник, който в писмен отговор изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Правилно РС-Д. преценил, че при издаване
на НП са допуснати съществени нарушения на процедурните правила и на чл.34,
ал.3 от ЗАНН€ Основателно РС намерил за нечетлив връченият на нарушителя АУАН,
което нарушило правото му на защита. Правилно въззивния съд преценил, че не са
събрани достатъчно категорични доказателства М. С. да е бил в трудови
правоотношения с дружеството, което да налага получаване а разрешение от ИТ за
сключване на трудов договор между тях. Моли Решението да бъде потвърдено като
законосъобразно и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и
касатора да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.
В съдебно заседание се явява процесуалният представител и поддържа отговора.
Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита Решението на РС-Д. за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК,
като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона от
РС-Д..
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
е валидно и допустимо. Касационният състав извърши проверка
за правилността на приложението на материалния закон въз основа на фактическите установявания в Решението на въззивния съд, с оглед забраната
за нови установявания в чл.220
от АПК. Като взел предвид твърденията и становищата на
страните и преценил по отделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, ДРС установил от фактическа страна следното: На 26.07.2017г. в пицария
„Т.“ в град Д., стопанисвана от „Т. СН“ООД-гр.Д. служители в Дирекция
„ИТ“-Варна извършили проверката по спазване на трудовото законодателство. Установил,
че те констатирали, че в пицарията е непълнолетния М. С. С. и счели, че работи
като сервитьор. При справка в специалния регистър на инспекцията те не установили
на дружеството да е издавано от Инспекция по труда разрешение за сключване на
трудов договор с този непълнолетен и като намерили, че е извършено нарушение на
чл.303, ал.3 от КТ от дружеството на 21.08.2017г. му съставили и връчили АУАН. ДРС
установил, че предоставения на представителя на дружеството екземпляра от акта е
нечетлив, че не може да се види датата на съставянето му, датата на нарушението
и т.н. Въззивният съд установил, че въз основа на съставения на 21.08.2017г. АУАН
след повече от година директорът на Д“ИТ“ издал НП №03-008627 на 21.09.2018г.,
в което възприел изцяло приетото от актосъставителя, квалифицирал деянието като
нарушение на чл.303, ал.3 от КТ и на основание чл.414 ал.1 от КТ наложил на
дружеството имуществена санкция в размер 5000лв.
От показанията
на свидетелите при разпита им в съдебната фаза РС установил, че по време на
проверката М. С. не е бил работник в пицарията, а само наблюдавал работата във
връзка с бъдещо сключване на трудов договор. Отдал на възрастта и липсата на
достатъчен житейски опит попълването от него на декларацията, която му предоставили
проверяващите. Поради липсата на установени и събрани други доказателства С. да
е работил в полза на дружеството по време на проверката, въззивният съд намерил
за недоказано наличието на трудово правоотношение между тях, поради което не било
необходимо на дружеството да има разрешение за сключване на такъв договор от
Д“ИТ“-Варна.
РС-Д. намерил НП
за постановено от компетентен орган, но неправилно и незаконосъобразно,
издадено при съществено нарушение на правилата и на правото на защита на лицето,
на което се налага санкцията. В съответствие с направените въз основа на
доказателствата фактически установявания е извода в Решението, че не е доказано
по категоричен и несъмнен начин дружеството да е нарушило чл.303, ал.3 от КТ. В
тази разпоредба е регламентирано правилото лицата от 16 до 18 години да се
приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
По делото пред ДРС не е доказано непълнолетният М. С. да е бил приет на работа
в дружеството и от работодателя на 26.07.2017г. да му е било възложено да
работи като сервитьор, поради което правилно е постановена отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно. НП е правораздавателен акт, с който се налага
наказание на физическо лице, респ. имуществена санкция на юридическо лице,
поради което за него както и за присъдата са приложими основните изисквания в
чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК: да не може да почива на предположения и когато
обвинението не е доказано по несъмнен начин, привлеченото към отговорност лице
да се оправдава и да не се ангажира отговорността му. До същите констатации и
изводи е достигнал наблюдаващият наказателното производство прокурор по ДП
№296/2017г. по описа на РП-Д.. В Постановлението за прекратяване на
производството е посочено установеното от събраните при разследването
доказателства, че непълнолетният М. С. не е бил нает на работа в дружеството,
че с него не имало сключен трудов договор и не му е възлагана работа в обекта,
нито е бил нает да работи като сервитьор. В постановлението на РП е посочено
като установено от доказателствата, че на 26.07.2017г. от управителя на
заведението Т. Г. и работника К. непълнолетният е бил допуснат да стои в
пицарията за да гледа какво предстои да изпълнява, ако бъде нает. В
постановлението е направен извода, че на 26.07.2017г. не е било налице трудово
правоотношение между непълнолетния и дружеството, поради което от субективна
страна представляващият „Т. СН“ООД Г. не е извършила нарушение на чл.192а, ал.1
от НК. Поради това е направен извода за несъставомерност на деянието и на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство е прекратено. Във
връзка с констатирани други нарушения преписката е изпратена по компетентност в
Дирекция „ИТ“-Варна.
С оглед
изложеното неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно
приложение на закона към установеното за случая. В несъответствие с мотивите в
съдебният акт е твърдението на касатора, че НП е отменено поради квалифициране
на случая като маловажен. Мотивите в Решението на РС-Д. за отмяна на НП, а и в
Постановлението на РП-Д. за прекратяване на досъдебното производство са свързани
с констатацията за липса на 26.07.2017г. на трудово правоотношение между
дружеството и непълнолетния, за липса на качеството им на работник и
работодател и липса на извършено нарушение на чл.303, ал.3 от КТ.
Правилно е
установено от РС-Д., че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които са довели до неизясняване
на случая, до неправилния извод да се издаде НП, с което на дружеството да се
наложи санкция на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. В съответствие с установеното от РП-Д. в постановлението за прекратяване на
наказателното производство са изводите в Решението на ДРС, че декларацията попълнена
от непълнолетния не следва да се кредитира, тъй като при попълването й не е
присъствал негов родител и той нямал възможността да обясни на проверяващите за
уговорката само да се запознае с работата, за което е присъствал в обекта.
Обстоятелството,
че през следващият месец дружеството е получило разрешение от Инспекция по
труда да наеме на работа С. и сключеният с него трудов договор на 17.08.2017г.
не свидетелстват към 26.07.2017г. той да е бил приет на работа в пицарията,
нито наличие на трудово правоотношение между него и дружеството през юли 2017г.
Неоснователно касаторът счита, че тези писмени доказателства подкрепят извода в
НП, че е извършено нарушението. Въз основа на тези доказателства прокурора направил
извода в Постановлението за прекратяване на наказателното производство, че управителят
на дружеството спазва разпоредбите в КТ.
С оглед
изложеното правилен и законосъобразен крайния извод в Решението на ДРС, че НП издадено
за нарушение, каквото не е доказано по безсъмнен начин да е било извършено от
дружеството и следва да бъде отменено. Касационната
жалба се явява неоснователна,
а Решението на РС – Д. - правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на представителя на ответника за
присъждане на разноски е своевременно направено и следва да бъде уважено. На
основание чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, при отчитане на възражението
за прекомерност на заплатеното възнаграждение в размер на 600лв. за адвокат от
представителя на касатора, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на
делото и проведеното по него едно открито съдебно заседание, Дирекция
„Инспекция по труда“-гр.Варна следва да заплати на ответника „Т. СН“ООД-гр.Д.
сумата от 440лв. Това е минималния размер на адвокатското възнаграждение за
този вид дела по чл.18, ал.2 във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изчислен с оглед размера на наложената с конкретното
НП имуществена санкция от 3000лв. Поради това касаторът следва да бъде осъден
да възстанови сумата от 440лв. от разноските направени за адвокат от ответника
за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260021/09.11.2020г. на Районен съд – Д. постановено по НАХД №86/2020г.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“-гр.Варна да заплати на „Т. СН“ООД-гр.Д. с ЕИК ********* сумата
от 440/четиристотин и четиридесет/лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: