Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр. Враца, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 14.07.2020 г.
/четиринадесети юли две хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 215 по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Н.К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния представител * И.И. ***,
против Решение № 104 от 10.03.2020 г., постановено по
АНД № 54/2020 г. по описа на РС – Враца. С оспореното решение е потвърдено като
законосъобразно НП № 26-0000001/02.01.2020 г.,
издадено от Началник ОО "АА" – Враца, с което на касатора на
основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 7а,
ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП.
В касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и
отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – ОО "АА" – Враца, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. Депозиран е писмен отговор по касационната
жалба, в който се развиват доводи за неоснователност на жалбата и правилност на
съдебния акт.
Представителят на ОП - Враца дава мотивирано заключение за
основателност на жалбата.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Административен съд - Враца, в настоящия
касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с
доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата
е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Враца е НП № 26-0000001/02.01.2020
г., издадено от Началник ОО "АА" – Враца, с
което на касатора на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 7а,
ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
При
осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените
доказателства, първоинстанционният съд е приел, че при реализиране на
административно - наказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила по ЗАНН, което да доведе до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Изложил е мотиви за
доказаност на нарушението, описано в НП и е потвърдил издаденото НП като
законосъобразно.
Решението
на Районен съд – Враца е неправилно.
От словесното
описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление е видно, че
отговорността на касатора е ангажирана за това, че е „извършил превоз на товар
в Р. България от гр. В. до гр. В.Т. и обратно на 25.10.2019г. с начало на
превоза 20:30 часа и приключване на превоза в 01:10 часа на 26.10.2019г. с
товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос“ с рег. № ******** кат. N * с водач В.Т.В. с
ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност за
превоз на товари, видно от пътен лист № 028681 от 25.10.2019г. и разпечатка от програма TDCS-3 за 25.10.2019г.“. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.
7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, а като основание за налагане на санкцията – чл. 96г, ал. 1 от същия закон.
Тези
разпоредби предвиждат следното:
Чл. 7а. (2) (Изм. - ДВ,
бр. 99 от 2003 г., изм. и доп., бр. 9 от 2017 г.) Лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.
7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Чл. 96 г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., изм., бр. 9 от 2017 г.) (1) Който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Настоящият състав на съда намира, че при съставянето на АУАН и издаване
на НП са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 42, т. 4 и 5, и
чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, относно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
разпоредбите, които са нарушени.
На първо място, в обстоятелствената част на АУАН и НП е вменено на
касатора деяние – „извършил превоз“, каквото не е предвидено в санкционната норма на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП. Съгласно посочената разпоредба, наказуемо е
назначаването на работа или допустителството да бъде извършен превоз от водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В настоящия случай от
фактическа страна не е описана нито една от двете форми на изпълнително деяние,
което нарушава правото на защита на касатора, доколкото не е ясно по кое
обвинение същият следва да се защитава – за това, че е наел на работа водач,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност или за това, че е
допуснал такъв водач да извърши превоз. Допуснатото нарушение препятства
правото на защита на касатора и представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган не е
посочил в правната квалификация предложението на конкретната правна норма,
което приема като основание за налагане на санкцията. Макар съобразно разпоредбите на Указ
№ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове това посочване да не е
задължително, коректното отбелязване на предложението би способствало за
изясняване на волята му.
На следващо място, посочените в АУАН и в НП правни норми
са бланкетни и следва да бъдат допълнени с такива от други нормативни актове.
Разпоредбата въз основа, на която е наложена санкцията – чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП – изрично сочи, че
е наказуемо назначаването на работа или допустителството да бъде извършен
превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със
ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съответно в
посочената като нарушена разпоредба на чл.
7а, ал. 2 от ЗАвтП е въведено изискването водачите да отговарят на три
групи общо посочени изисквания: за минимална възраст, за правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, които групи изисквания са конкретизирани в съответни
наредби.
Посредством словесното описание на нарушението буквално е
цитирана посочената като нарушена разпоредба на чл.
7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАП, като е посочено, че касаторът е извършил
превоза без да отговаря на изискванията за психологическа годност. Липсата на
словесна конкретизация на тези изисквания и непосочването на нормативния акт и
неговата конкретна разпоредба, в която те се съдържат е довело до
неконкретизиране на административнонаказателното обвинение и съответно не е
изпълнило със съдържание бланкетната правна норма на вмененото административно
нарушение.
Към момента на извършване на нарушението изискванията за
психологическа годност на водачи на МПС са регламентирани в Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, издадена от Министъра на транспорта на основание
чл. 152, ал. 1 ,т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава 6 от
посочената Наредба се съдържа изискването за наличие на удостоверение за психологическа
годност, което финализира психологическото изследване с положително заключение.
При това положение, настоящият състав на съда приема, че вмененото
на касатора словесно и като правна квалификация нарушение е посочено бланкетно,
което в максимална степен нарушава правото му на защита и препятства проверката
от страна на съда дали същият е извършил административно нарушение.
За да
предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа
законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57
от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат
извеждани по тълкувателен път.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че
НП е незаконосъобразно. Като го е потвърдил Районен съд - Враца е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на
основание чл.
222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се
произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и
по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход на
делото и своевременно направено искане за разноски от страна на касатора,
такива му се дължат на основание чл. 63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.
143 АПК. В производството пред първата инстанция е представен договор за правна
защита и съдействие от 11.02.2020 г. /л. 28 от АНД № 54/2020 г. на РС - Враца/,
от който е видно, че касаторът е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение от 300,00 /триста/ лева. Претенцията за присъждане на разноски е
основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на ИА „АА“.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 104/10.03.2020г., постановено по АНД № 54/2020г. на Районен съд - Враца, с което
е потвърдено НП № 26-0000001/02.01.2020 г., издадено от Началник ОО "АА" – Враца и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 26-0000001/02.01.2020
г., издадено от Началник ОО "АА" – Враца,
с което на „Н.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева
за извършено нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на „Н.К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 300,00 /триста/ лева –
разноски по АНД
№ 54/2020г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.