№ 8037
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладВ.ото от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20231110121274 по описа за 2023 година
Ищцовото дружество *** извежда съдебно предявените си субективни права, при
твърдения за сключен с ответника договор за мобилни услуги за ползВ.е на мобилен номер
от 15.07.2020 г. за номер **********, заедно с предоставено устройство, по които, поради
неплащане на месечните фактури, ищецът твърди, че е начислил неустойка по чл.11 от
договорите, от които 49,98 лева - три месечни абонамента, сумата от 96 лева - неустойка за
предоставено за ползВ.е устройство, което не е върнато, дължима на осноВ.ие т.12Б от
договора. Твърди се издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Предявява установителен иск за сумите 58,77
лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за период от 20.06.2020 г. до 19.09.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, 145,98 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяВ.е на договорен абонамент, ведно със законна лихва за период от
25.07.2022 г. до изплащане на вземането.
Ответникът, в срока за отговор, чрез особения си представител, назначен от съда, на
осноВ.ие чл.47 ГПК, е подал писмен отговор, в който сочи, че липсват доказателства
относно причините за неплащане на задължението, неясно е състоянието на самия ответник.
Сочи се, че исковата молба е неясна, и съдебно – счетоводна експертиза би я изяснила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
Представен е договор за услуга „Интернет за дома“, сключен на 15.07.2020 г., по
силата на който *** /понастоящем ***/ се е задължило да предоставя на ответника М. Н. В.
мобилна услуга чрез № *** според уговорен абонаментен план срещу сумата от 19,99 лв. на
месец, като потребителят се е подписал, че е получил екземпляр от общите условия. На
втора страница от договора е вписано, че на потребителя е предоставено мобилно
устройство, представляващо рутер марка Huawei, модел B311-221 with Antenna, IMEI:
869180044168037, като това обстоятелство е удостоверено и в подписан от страните приемо-
1
предавателен протокол от 15.07.2020 г. Страните са договорили още срокът на действие на
договора да е 24 месеца от сключВ.ето му, след изтичането на които да се превърне в
безсрочен, с право на всяка от тях да го прекрати с едномесечно писмено предизвестие.
На страница 3 от 6 от договора е уговорено, че в случай, че същият се прекрати преди
изтичането на срока по инициатива или вина на потребителя, или при нарушение на
задълженията му, последният дължи за всяка предоставена сим карта неустойка в размер до
три месечни абонамента, считано от датата на прекратяВ.е, а в случай че му е предоставен
рутер, който не е върнал, дължи и неустойка в размер на 96 лв.
В заповедното производство са представени общи условия, като според чл.26 и чл.27
от тях заплащането на услугите става в срока, указан в издадената за целта фактура, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаВ.е на същата. Изрично е отбелязано и че
неполучаВ.ето от потребителя на фактура, не го освобождава от задължението му да заплати
стойността на използВ.ите мобилни услуги. Съгласно клаузата на чл. 19б, б. „в“ от ОУ при
неизпълнение на задължението за плащане на дължими суми ищецът може едностранно да
прекрати индивидуалния договор, независимо дали е срочен или безсрочен.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че за периода 20.06.2020 г. – 19.09.2020 г. ищецът е предоставил на ответника
мобилен интернет чрез номер *** в размер на 307200 МВ, чиято стойност според
уговорения абонаментен план възлиза на 58,77 лв., като тази сума не е платена. Според
вещото лице не е налице потребление извън включеното в абонамента.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно, компетентно дадено и
кореспондиращо на представените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са установителни искове с правно осноВ.ие чл. 422 ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
С определение от 22.11.2023 г., съдържащо доклад по делото, съдът е указал на
ищеца, че в негова тежест е да докаже пълно и главно съществуВ.ето на валиден договор,
сключен при общи условия, твърдението си, че преди изтичане срока на договора го е
прекратил едностранно поради неплащане на вземанията, посочени в исковата молба и
съгласно ОУ, както и размерът на главницата и неустойката за невърнато оборудВ.е.
Договорите за предоставяне на мобилни услуги са консенсуални – сключват се с
постигане на съгласие на страните. Представеният от ищеца договор съдържа необходимото
съдържание – посочен е вид на услугата, която мобилният оператор предоставя, размер на
месечната такса и срок на договора. Следователно по делото се доказва наличието на
валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги през процесния
период, като ответникът е обвързан и от съответните общи условия, доколкото писмено е
потвърдил, че ги е получил. От заключението на съдебно-техническата експертиза се доказа,
че за периода 20.06.2020 г. – 19.09.2020 г. ищецът е предоставил на ответника мобилен
интернет чрез номер *** в размер на 307200 МВ, чиято стойност според уговорения
абонаментен план възлиза на 58,77 лв., като тази сума не е платена. С оглед изложеното,
искът за главница е основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за неустойки съдът намира следното. На стр. 3 от 6 от договора за
мобилни услуги изрично е предвидено, че уговорените неустойки се дължат, в случай че
същият бъде прекратен преди изтичането на уговорения срок. Очевидно е, че целта на тази
договореност е да гарантира, че ищецът ще има сигурен клиент в определен период от
време, а в случай че очакВ.ията му не се оправдаят поради предсрочно прекратяВ.е на
договорната връзка и бъде лишен от печалба, то ще получи обезщетение под формата на
дължимите абонаментни такси, което от своя страна ще го компенсира и за пропуснатите
2
ползи за обичайно необходимото време до намирането на нов клиент. Същевременно
страните са договорили още, че след изтичането на срока на договора същият се превръща в
безсрочен и може да се прекрати с едномесечно писмено предизвестие от всяка от тях.
Следователно, след изтичането на уговорения срок, договорът може да бъде прекратен
поради каквато и да е причина, включително доброволно, и това не е скрепено с уговорена
санкция като неустойка. От волята на ищеца е зависело дали да запази договорната връзка,
макар и носеща му загуби, или да я прекрати своевременно предсрочно и да намери нов
клиент, в случай че настоящият е бил некоректен, като същевременно се удовлетвори от
уговорената неустойка. По делото се установява, че към 25.07.2022 г., когато е депозирано
на заявлението по чл. 410 ГПК, с което се претендират и неустойки поради прекратяВ.е,
процесният договор е бил с изтекъл 24-месечен срок, т.е. – бил се е трансформирал в
безсрочен, според уговореното в него. Макар да са налице данни, че ответникът изначално
системно не е погасявал задълженията си /представени са доказателства за неплащане в
продължение на три месеца през 2020 г./ ищецът не доказва да е предприел своевременни
действия по предсрочното прекратяВ.е на договора – т.е. – по развалянето му. От това
следва, че ищецът може да претендира само незаплатените суми за мобилни услуги,
респективно връщане на предоставения рутер, но не и уговорените неустойки при
предсрочно прекратяВ.е на договора, защото изявлението на ищеца, че „прекратява“
договора, преди изтичане на уговорения в него срок, не може да породи исканите последици
– уговореният срок е изтекъл. Следва да се посочи, че при забава в плащането страните не са
уговорили автоматично прекратяВ.е на договора, тъй като съгласно чл. 19б от ОУ при
конкретните форми на неизпълнение ищецът „има право“ едностранно да прекрати
индивидуалния договор, т. е. уговорено е право на разваляне, което следва да бъде
упражнено, за да се прекрати договорната връзка. Преди завеждане на делото няма данни
волеизявление на ищеца за прекратяВ.е на договора да е достигнало до ответника.
ПрекратяВ.ето представлява едностранно волеизявление, което следва да достигне до
насрещната страна, като в случая не са представени доказателства ищецът да е отправял до
ответника прекратително волеизявление, а това е от особено значение, предвид начина, по
който е уговорена претендираната неустойка: „всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяВ.ето до изтичане на срока на договора“, макар и не повече от три. С
оглед изложеното се налага извод, че не се доказва твърдяното от ищеца предсрочно
прекратяВ.е преди изтичане на уговорения 24-месечен срок, поради което претендираните
неустойки не се дължат и тези искове подлежат на отхвърляне.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски по делото имат и двете страни, като само
ищецът претендира такива и представя доказателства за реалното им извършВ.е. В
заповедното производство са налице доказателства за заплатена държавна такса в размер на
25,00 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 180,00 лв. Съразмерно на уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца такси и разноски за
заповедното производство в общ размер на 58,84 лв. В исковото производство ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 175,00 лв., адвокатско възнаграждение в размер на
480,00 лв., депозит за особен представител в размер на 400 лв. и депозит за съдебно-
техническа експертиза в размер на 400 лв. Съразмерно на уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца такси и разноски за исковото
производство в общ размер на 417,63 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. Н. В. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на
3
*** с ЕИК: *** и адрес: *** (столица) сумата 58,77 лева (петдесет и осем лева и 77
стотинки), представляваща стойност на незаплатени мобилни услуги за периода 20.06.2020
г. – 19.09.2020 г., по договор за мобилни услуги от 15.07.2020 г. за номер ***, ведно със
законната лихва, считано от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата от 49,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяВ.е на
договора в размер на три месечни абонаментни такси, и сумата от 96 лв., представляваща
неустойка за невърнат рутер марка Huawei, модел B311-221 with Antenna, IMEI:
869180044168037, поради предсрочно прекратяВ.е на договора, за които суми по ч.гр.д.№
39934/2022г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. В. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на *** с ЕИК: *** и
адрес: *** (столица), сторените по делото разноски – сумата от 58,84 лева за заповедното и
сумата 417,63 лева за исковото производство.
СУМИТЕ са платими по банкова сметка: BG52CITI92501000104111.
Решението подлежи на обжалВ.е пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчВ.ето му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4