№ 96
гр. Провадия, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20213130200412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35/17.11.2021г., издадено
от д-р К. Г. М. – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните
Варна, с което на С.Р. Х. ЕГН ********** с адрес: с.Р., общ.Д., обл.Варна за
нарушение по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВД на основание чл. 416, ал.1 от ЗВД е
наложено наказание глоба в размер на 200 лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, като въззивника отрича да е бил титуляр на правото
на собственост на животновъден обект с №35/17.11.2021г. издадено от ОДБХ-
Варна. Изтъква и други процесуални нарушения на базата на които се иска
отмяна. При условията на евентуалност моли за приложение на разпоредбата
на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените
основание и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на храните
- Варна, редовно и своевременно призована, се представлява от гл.
юрисконсулт Г. Г.ев. В пледоарията си заявява, че желае наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли и
за определяне на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна, РП-Варна, ТО-Провадия, редовно призована,
не изпраща представител.
1
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 28.06.2021 г. е била извършена справка във Вет. ИС на БАБХ и е
било установено, че в животновъден обект с per. № 9252-0068, собственост на
С.Р. Х. са регистрирани 12 бр. овце.
При извършена проверка на 30.06.2021 г. от д-р Т. ИВ. ИВ., на
длъжност-главен инспектор в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ-Варна, в присъствието
на С. С.-служител на община Д. в животновъден обект с peг. № 9252-0068 с
адрес на обекта: с. Р.. община В., област Варна, е установено, че С.Р. Х. ЕГН
********** в качеството си на собственик на животновъдния обект с рег.№
9252-0068 не е уведомил в указания срок писмено или по електронен път чрез
Интегрираната информационна система на БАБХ регистрирания ветеринарен
лекар, обслужващ животновъдния обект преди транспортиране, промяна на
собствеността или клане за липсващите в обекта 12 броя дребни преживни
животни с идентификатори: 100001000170436, 100001000170501,
100034000003593, 100034000003597, 100034000003600, 100034000003602,
100034000003603, 100034000353851, 100034000353852, 100034000353896,
100034000353897, 100034000353899 по реда на чл.132, ал.1, т.6 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност.
В следствие на горните констатации св. д-р Т. ИВ. ИВ. приел, че
въззивника не е изпълнил задължението си като собственик и не е уведомил в
указания срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната
информационна система на БАБХ регистрирания ветеринарен лекар,
обслужващ животновъдния обект преди транспортиране, промяна на
собствеността или клане за липсващите в обекта 12 броя дребни преживни
животни, за което съставил на собственика на обекта акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 32/06.07.2021 г., който бил връчен и
подписан от жалбоподателят на 08.07.2021г. при отказ, в присъствието на
един свидетел.
Възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили и въз основа
на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
В хода на делото са представени: Списък от 20.11.2020 г. утвърден със
заповед № РД-11-1063/04.06.2019 г. на изпълнителният директор на БАБХ.;
Протокол № 69/20.11.2020 г. утвърден със заповед № РД-11-30/08.03.2011 г.
на изпълнителният директор на БАБХ; Справка за съответствие на
мероприятията на НППНЛБЖЗ за периода от 16.11.2020 г. до 31.12.2020 г.,
трудов договор на Н.Н. и длъжностна характеристика.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
свидетелските показания на актосъставителя Т. ИВ. ИВ., както и
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН и представените
в съдебно заседание доказателства.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
2
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Провадийски районен съд,
достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява, като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в
срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че
в проверения на процесната дата обект находящ се в с. Р., общ. Д., обл. Варна
са били отглеждани 12 броя дребни преживни животни, които са били със
съответната официална идентификация.
Установява се от доказателствата по делото и че собственик на
проверявания обект към датата на проверката е въззивника. При извършената
проверка било установено, че от наличните животни по извършена справка
във Вет. ИС липсват 12 броя дребни преживни животни.
Освен това при направена справка във Вет. ИС било установено, че
животновъдният обект собственост на въззивниика е регистриран по реда на
чл. 137 от Закона за ветеринаромедицинската дейност.
Всичко това се потвърждава от разпита на актосъставителя по акта и
приложените по делото писмени доказателства.
Видно от показанията на св.И., след извършена от него справка в
информационната система за наличието на 12 дребни преживни животни
извършил проверка на место, като установил тяхната липса. След разговор
със собственика станало ясно, че той по никакъв начин не е изпълнил
разпореждането на закона, а именно да уведоми в законоустановения срок
регистрирания ветеринарен лекар на обекта, който има правомощия да
извършва корекция в системата с тези животни.
По отношение на лекаря който е обслужвал обекта е бил регистриран в
системата д-р Т.Т., който тъй като е бил регистриран в системата, като лице,
което обслужва обекта е било логично и да има сключен договор с него.
В хода на делото по искане на въззивника бяха допуснати до разпит
свидетелите М. С. И. и М. И. А., които разказват, че Х. е отглеждал животни,
но малко на брой 2-3 за лични нужди. Съдът не кредитира техните показания,
тъй като същите според разказаното в съда споделят информация от слухове и
споделено им при общи разговори, като не ся имали визуална представа за
3
броя на животните. Отделно от това, двамата свидетели са от селото на
въззивника което предполага да са в близки отношения и техните показания
да са дадени с цел същият да избегне административно-наказателна
отговорност.
По делото бе разпитан и св.Т. М. Т., който в детайли описва своята
дейност. Твърди, че е имал сключен договор с въззивника, който договор
фигурирал и в ОДБХ. По отношение на въззивника заявява, че е имал
многократни разправии, като е възпрепятствал поставянето на ваксини на
животните. Разказва и за случай от 2018г., когато ходил да му изражда една
овца и тогава го помолил, младите животни които не отговарят на
изискванията и нямат ушни марки да бъдат маркирани, а за липсващите
животни да предостави мозъчен ствол за да бъдат отчислени от
интегрираната система, което не било сторено.
При посещение на адреса винаги съпругата на въззивника се е
подписвала за извършените процедури, тъй като Х. винаги излизал агресивно
спрямо всяка една ваксинация.
От свой колега е разбрал, че при посещение в стопанството е намерил 12
други животни и го е информирал. От юни 2021г. св.Т. прекратил
отношенията си с въззивника. Твърди, че всяка година в двора на въззивника
намирали, ако е имал 10-12 овце, винаги при ваксинациите е имало едни
животни, които са били проблемни, немаркирани, тоест извън регламента и
извън закона.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Т., той като същите изцяло
кореспондират със събраните писмени доказателства по делото.
По делото бе разпитан и св.Н. П. Н., който е бил ветеринарен техник,
назначен при св.Д-р Т.. По отношение на въззивника твърди, че няма спомен
за лицето поради големия брой на стопанствата, които е обслужвал.
Констатациите в АУАН и НП се потвърждават и от приложените по
делото справка за наличните животни в ОЕЗ към 28.06.2021г. в животновъден
обект с рег.№9252-0068 със собственик С.Р. Х. както и регистъра на обекти с
епизоотично значение към 28.06.2021г.
Съдът не споделя изложеното в жалбата, че въззивника нямал спомен,
да е титуляр на правото на собственост на животновъден обект с рег.№9252-
0068 и състоящ се от 12 дребни преживни животни, като твърди, че никога не
е бил собственик на 12 броя овце.
4
Това обстоятелство се опровергава от приетите по делото справка за
наличните животни в ОЕЗ към 28.06.2021г. в животновъден обект с рег.
№9252-0068 със собственик С.Р. Х..
Точно е конкретизирано в АУАН и обжалваното НП нарушението,
което е извършил въззивника, като е дадено точно и ясно описание на
нарушението.
Съдът не споделя и становището, че през последните години
въззивника е отглеждал дребни преживни животни, като някои от тях са били
изгубени, умрели и откраднати. Дори и да приемем, че е така, то същият е
следвало да предприеме необходимите действие, те да бъдат отчислени от
интегрираната система, а по отношение на откраднатите, затова да бъдат
информирани съответните органи на МВР, за което не са представени
доказателства.
Както в АУАН, така и в НП са посочени датата и място на
нарушението, като за дата на нарушението е приета датата на извършената
проверка, а за място на нарушението- животновъден обект с per. № 9252-0068
с адрес на обекта: с. Р., община Д., област Варна.
Жалбоподателят е признат от Административно наказващият орган
(АНО), че е извършил едно деяние, за които законодателят е предвидил
административно наказателна отговорност – по чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВД.
Деянията е формално, тъй като за да бъде съставомерно, не се изисква
настъпването на определен противоправен резултат.
Обоснован е изводът, че от обективна страна е осъществен съставът
на административното нарушение, предвидено в текста на чл. 132, ал.1, т.6 от
ЗВД, с която се задължават собствениците съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни в срок не по-късно от 24
часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни
от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична
консумация, писмено или по електронен път чрез Интегрираната
информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват ветеринарния
лекар, обслужващ животновъдния обект.
Наказващият орган е определил и наложил административно
наказание „глоба“ на основание чл.416, ал.1 от ЗВД в размер на 200 лева за
нарушението по чл. 132, ал.1, т.9 от ЗВД.
Санкцията е определена към законовия минимум. Така определения
размер на наказанието в пълна степен отговаря и на целите на наказанието,
посочени в чл. 12 ЗАНН. Определената санкция ще въздейства
предупредително върху останалите членове на обществото и ще окажи
възпитателен ефект и към подведеното под отговорност лице.
Предвид на така изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно издадено в тази
му част, поради което следва да бъде потвърдено. При цялостния контрол за
5
законосъобразност не се установиха допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон от
страна на наказващия орган. Наказващият орган е отчел, че нарушението е
извършено за първи път, но не са налице основания за приложението на чл.
28 от ЗАНН, тъй като липсват данни нарушението да е с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните такива, а и следва да се има предвид, че
става въпрос за не един брой животно, с оглед на бума на заразени животни в
страната с болести по домашните животни, приложението на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, не намира приложение.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в четири съдебни заседания,
съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и
процесуалният представител се е явил във всяко едно съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от
120 /сто и двадесет/ лева. Воден от гореизложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №35/17.11.2021г.,
издадено от д-р К. Г. М. – Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните Варна, с което на С.Р. Х. ЕГН ********** с адрес: с.Р., общ.Д.,
обл.Варна за нарушение по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВД на основание чл. 416, ал.1
от ЗВД е наложено наказание глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА С.Р. Х. ЕГН ********** с адрес: с.Р., общ.Д., обл.Варна
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Областна дирекция по безопасност на храните
6
Варна сумата от 120 /сто и двадесет /лева юрисконсултско възнаграждение,
на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Варна от страните в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7