РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Казанлък, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИЛ. И.А
при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. И.А Административно
наказателно дело № 20215510200910 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0284-001490 от
11.08.2021г.на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък.
Жалбоподателят,недоволен от наложените му наказания,моли съда да
ги отмени.
Въззиваемата страна,редовно призована за съдебните заседания,не
изпраща процесуален представител по делото.
От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт
и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява
неоснователна.
Административно-наказващият орган е приел за установено,че на
15.07.2021г.в 20,40 часа в с.Ш.,на ул.“Г.С.“ № 34,в посока запад-изток
жалбоподателят С. управлявал лек автомобил Форд Кугар с регистрационен
номер ********,собственост на К.П.К.от гр.К.,като до дом номер ** поради
движение с несъобразена скорост изгубил контрол над автомобила,излязъл в
ляво по посоката си на движение извън пътното платно и се блъснал в
метален контейнер за смет и овощно дърво /слива/.Водачът не изпълнил
1
задължението си като участник в ПТП и го напуснал,без да уведоми и изчака
пристигането на компетентната служба на МВР.Бил установен в 22,00 ч.на
15.07.2021г.,като автомобилът бил намерен паркиран в гаражна клетка в с.Ш.
на ул.“М.“ № **.Били снети сведения и съставен протокол за ПТП.АНО
приел,че деянието не е маловажно.
АНО приел,че жалбоподателят не избирал скоростта на движение
съобразно атмосферните условия,релефа,условията на
видимост,интензивността на движение и др.обстоятелства,за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението,с което
виновно е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП; и не спрял и не установил
последиците от ПТП,с което виновно нарушил чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Предвид на това и на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП и
чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя С. административни
наказания ГЛОБА в размер на 200 лв; ГЛОБА в размер на 100 лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 месеца.
Съдът намира,че при съставянето на АУАН и при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,които да са довели до нарушаване на
процесуалните права на жалбоподателя и поради това да са основание за
отмяна на наказателното постановление.Твърдението на жалбоподателя в
тази насока,изложено в жалбата /което е изложено съвсем бланкетно/,съдът
намира за неоснователно.
Извършването на двете,визирани в наказателното постановление
административни нарушения,се установи напълно,по безспорен и несъмнен
начин от показанията на актосъставителя И. и на свидетеля Т.,и от съставения
протокол за ПТП.Актосъставителят И. и св.Т. описаха подробно и
обстоятелствено фактическата обстановка,при което не остава никакво
съмнение,че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил с несъобразена
скорост и поради това е причинил ПТП.Свидетелят Т. установява,че
управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил със „страхотна
скорост“,т.е.се е движил с много висока скорост,която очевидно не е
съобразена с пътните условия.Този извод следва и от настъпилите последици
от причиненото ПТП.Св.Т.,който е пряк и непосредствен очевидец на
станалото /свидетелят се е намирал само на няколко метра от станалото ПТП
и по думите му по една случайност е жив/ установява,че скоростта,с която се
е движил управляваният от жалбоподателя автомобил,е била толкова
висока,че автомобилът е изкоренил намиращата се край пътя слива и
автомобилът е щял да се взриви.Свидетелят установява също така,че
жалбоподателят не е намалил скоростта при завоя.В даденото от него
писмено сведение жалбоподателят С. твърди,че в завоя имало много пясък
върху асфалта и поради това автомобилът на жалбоподателя се завъртял и се
ударил в ляво на пътя в една слива.Това обстоятелство обаче не се установява
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.Св.Т. категорично
2
установи,че върху асфалта не е имало пясък.С оглед на така събраните
доказателства и установените факти съдът намира,че правилно и
законосъобразно АНО е наложил на жалбоподателя административно
наказание по чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП.Наказанието е правилно определено и
наложено по вид и размер съобразно предвиденото в закона.
Относно второто визирано в НП нарушение актосъставителят И. и св.Т.
установиха,че след настъпването на ПТП жалбоподателят веднага е потеглил
с автомобила си и е напуснал мястото на произшествието.Бил е установен със
съдействието на кмета на населеното място,който пристигнал на мястото на
произшествието,и жалбоподателят е бил установен от органите на МВР в
парк до сградата на кметството на с.Ш.,като преди това прибрал автомобила в
гараж в дома на съпругата си и автомобилът бил открит в този гараж.С оглед
на така събраните доказателства и установените факти е безспорно
установено,че жалбоподателят е напуснал мястото на произшествието,с което
е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие,и поради това правилно и законосъобразно АНО му е наложил
административни наказания по чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП за нарушаване на
чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.В с.з.пълномощникът на жалбоподателя твърди,че
деянието е несъставомерно,тъй като жалбоподателят следвало да бъде
наказан за нарушаване на чл.123,ал.1,т.3,б.“а“ от ЗДвП,а не на чл.123,ал.1,т.1
от ЗДвП.Съдът намира това становище за неоснователно.Приемането от
страна на АНО,че жалбоподателят е нарушил чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП не е в
нарушение на закона,тъй като разпоредбата на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП
поглъща разпоредбата на чл.123,ал.1,т.3,б.“а“ от ЗДвП и регламентира
задължение на участвалия в ПТП водач да спре,за да установи какви са
последиците от произшествието-задължение,което жалбоподателят не е
изпълнил.Наказанията по чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП са едни и същи за
нарушаване на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП и на чл.123,ал.1,т.3,б.“а“ от
ЗДвП.Предвид изложеното съдът намира,че и по т.2 от наказателното
постановление правилно и законосъобразно са наложени административни
наказания.Наказанията са наложени в размери около и дори малко под
средните,предвидени в закона,поради което съдът намира,че размерите на
наказанията не са несправедливи,а дори са и малко занижени предвид
обстоятелството,че жалбоподателят е бил издирван от органите на МВР.
Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и тъй като въззиваемата страна в писмено
становище на л.12 от делото е направила изрично искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение,такова следва да и се присъди в размер на
100 лева.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0284-001490 от
11.08.2021г.на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък,с
което на В. ИВ. СТ. от с.Бутан,обл.Враца,ул.“Климент Охридски“ № 36,с
ЕГН ********** са наложени административни наказания ГЛОБА в размер
на 200 лв; ГЛОБА в размер на 100 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА нарушителя В. ИВ. СТ. да заплати на ОД на МВР Стара
Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4