№ 7492
гр. С., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110107824 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Н. Г., чрез адв. Б., срещу „Топлофикация
С.” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на
559,71 лв. - част от общо начислена сума от 760,26 лв. през отчетен период м.05.2020 г. –
м.04.2021 г., представляваща стойност на доставена от „Топлофикация С.“ ЕАД топлинна
енергия за посочения период.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че след
направена справка в деловодството на ответното дружество научил, че „Топлофикация С.“
ЕАД претендира от него заплащане на суми за топлинна енергия за апартамент № 24,
находящ се в гр. С., ж.к. „О.К. – 1“, бл. ***, вх. 3. Според твърдения на служители на
ответника, за описания по – горе имот била дължима сума в общ размер на 760,26 лв. за
отчетен период м.05.2020 г. – м.04.2021 г. Ищецът оспорва, че са налице валидни
облигационни правоотношения между него и ответника, въз основа на които
„Топлофикация С.“ ЕАД да претендира каквито и да било суми от Д. Н. Г. в качеството му
на потребител на топлинна енергия. На следващо място, оспорва, че през исковия период
ответникът доставял стоки или услуги на процесната стойност, както и че доставял
топлоенергия на адреса, отговаряща на българския държавен стандарт за топлопреносната
мрежа. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Счита, че ответното
дружество префактурирало суми за стари периоди, погасени по давност, в отчетния период
м.05.2020 г. – м.04.2021 г., за който била издадена изравнителна фактура от 31.07.2021 г. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника сума в размер на 559,71 лв., представляваща част от общо начислената сума от
760,26 лв., начислена през отчетен период м.05.2020 г. – м.04.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. А., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Претендира разноски.
1
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ответника е изразило
становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват. С оглед наведените в
исковата молба основания за недължимост на сумата ответникът следва да докаже пълно и
главно факта на сключен между него и ищеца договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, в т.ч., че ищецът е собственик на процесния недвижим имот; количеството на
реално доставената топлинна енергия през процесния период и размера на нейната цена,
както и факта, че е публикувал процесните фактури на интернет страницата си.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с титулярство на вещно право на
ползване на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот НОМЕР,
том III, рег. № ***, дело № *** от 15.06.2018 г., се установява, че на посочената дата Д. Н. Г.
придобил собствеността върху процесния апартамент № 24, находящ се в гр. С., ж.к. „О.К. –
1“, бл. ***, вх. 3. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки
с имота преди или по време на процесния период. При това положение, въз основа на
доказателствата по делото следва да се приеме, че ищецът Д. Н. Г., в качеството си на
собственик на процесния имот, e бил потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ответника за исковия период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ищецът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
2
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот е имало 4 броя
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление
(ИРРО) с дистанционен отчет в следните помещения: хол, 2 стаи и кухня; за исковия период
2020/2021 г. отчетените стойности на 4-те уреда били „0“ и за същия период нямало
изчислена ТЕ за отопление на имот; през процесния период сградната инсталация била
изчислявана по формула, приложена в наредба № 16-334/06.04.2007 г. върху пълната
отопляема кубатура 203 куб.м., съгласно списък с разпределение на кубатурите в сградата,
представен на вещото лице; за процесния период нямало изчислена ТЕ за отопление на
общи части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на 13.11.2000г.; за
периода 2020/2021 г. не е бил осигурен достъп на двете дати за отчет 09.05.2021 г. и
14.05.2021 г. и за същия период имало служебно изчислена ТЕ за БГВ за един брой
потребител, при служебно определен разход 140 литра на денонощие; поради разлика в
показанията на общия водомер в абонатната станция, отчетеното количество топла вода за
2020/2021 г. било увеличено и разпределено на абонати с нередовни водомери или
неотчетени водомери съгласно наредбата за топлоснабдяването; през процесния период
нямало начислявана такса мощност, тъй като същата отпаднала след 06.2006 г.;
изчисленията, извършени от ФДР, били в съответствие с действащите нормативни актове;
технологичните разходи в абонатната станция били приспаднати от топлопреносното
предприятие; топломерът с фабр. № 80329713 е преминал на метрологична проверка през 2
годишен период и при проверката през м.09.2021 г. не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че от ищеца не са постъпвали плащания за
погасяване на суми по претендираната от ответното дружеството главница.
Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ клиентите в сграда етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Поради това от обстоятелството, че ищецът не е ползвал топлоподаване към
отоплителни тела в процесния имот, не следва извод за основателност на предявената
претенция за недължими суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както
и за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Настоящият съдебен състав приема, че при определяне на дължимите суми е спазена
нормативно установената методология, тъй като разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (приложима за исковия период) установява
задължение за всички клиенти да осигуряват достъп до отоплителните тела и изводите за
гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето
по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или
осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, като съгласно
чл. 70, ал. 4 от наредбата на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл.
61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Съответно според чл. 69, ал. 2 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., изразходваното количество гореща вода от отделните
3
клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са
повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л.
на обитател за едно денонощие на потребление. В частност от приетия по делото и
неоспорен от ищеца Протокол № ********* (л. 62), подписан от представител на ЕС и
служител на „Техем Сървисис“ ЕООД, несъмнено се установява, че за периода 2020/2021 г.
не е бил осигурен достъп за отчет на водомера в процесния апартамент № 24. Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената топлоенергия в
определено количество, като основанието на което се претендира е възникнало
облигационно правоотношение между страните и доставката на топлинна енергия, а не
нейното реално отчитане (в този смисъл Решение № 842 от 16.12.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 7808/2021 г.). В случая е видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че в изпълнение на изискванията на приложимата наредба правилно е изчислено
потреблението за битово горещо водоснабдяване при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие. Изрично в този смисъл е Решение
№ 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о., ГК , в което е прието, че
когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на
доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. С оглед на
гореизложеното следва да се приемат за неоснователни възраженията на ищеца, че през
исковия период ответникът не доставял стоки или услуги на процесната стойност, както и че
не доставял топлоенергия на адреса, отговаряща на българския държавен стандарт за
топлопреносната мрежа.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че в чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации (възражения) по
отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации
(възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за
предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не
се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка. По
делото не се установява, а и не се твърди в определения срок ищецът да е подал възражения
относно разпределението на топлинната енергия или искания за допълнителен отчет на
измервателните уреди. Поради това и такъв отчет не би могъл да се направи в настоящото
производство.
По отношение на размера на потребеното количество топлинна енергия за процесния
период следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ,
съгласно което общо дължимата сума за потребена топлинна енергия за процесния период
възлиза в размер на 903,17 лв.
При положение, че отричаното от ищеца вземане е установено в горепосочения размер,
следва да бъде разгледано релевираното в исковата молба правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност, по което съдът приема следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД. В случая отричаното от ищеца вземане за сума в
размер на 559,71 лв. - част от общо начислена сума от 760,26 лв., е за отчетен период
м.05.2020 г. – м.04.2021 г., поради което давността не е изтекла. Ето защо възражението на
ищеца за настъпила погасителна давност е неоснователно.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че предявеният иск е неоснователен и
4
като такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият е сторил разноски, както следва: 350 лв. – депозит за СТЕ,
350 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и възнаграждение за юрисконсулт, което съдът
определя в минимален размер от 100 лв. или общо 800 лв., които следва да му бъдат
присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О.К.“, бл.
542, вх. „Д“, ет. 6, ап. 136, съдебен адрес: С., ул. „Г.“ № 31, офис - партер, чрез адв. К.Б.,
срещу „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
ул. “Я.” № 23Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че Д. Н. Г. не дължи на „Топлофикация С.” ЕАД сума в размер на
559,71 лв. - част от общо начислена сума от 760,26 лв. през отчетен период м.05.2020 г. –
м.04.2021 г., представляваща стойност на доставена от „Топлофикация С.“ ЕАД топлинна
енергия за посочения период.
ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О.К.“, бл. 542, вх. „Д“, ет. 6,
ап. 136, съдебен адрес: С., ул. „Г.“ № 31, офис - партер, чрез адв. К.Б., да заплати на
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 800 лева, представляваща
разноски за производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-
помагач „Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5