Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори състав, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от
съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 85/2019 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 91 от 06.07.2018 год.
по гр. дело № 980/2016 год. на Самоковския районен съд „В. 2003“ ЕООД е осъдено
да заплати на П.Н.В. сумата 1422,30 лв. – обезщетение за имуществени вреди –
разходи за закупуване на медикаменти и лечение в резултат на трудова злополука от 01.12.2014 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2014 год. до
окончателното изплащане, като съдът е отхвърлил иска за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 2 727,72 лв. С решението ответникът е осъден
да заплати на ищеца и сумата 2 731,62 лв. обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в разликата между получаваната от ищеца пенсия за инвалидност/обезщетение
за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би могъл да
получава за периода 01.12.2014 год. – 01.10.2016 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 01.12.2014 год. до окончателното
изплащане, като съдът е отхвърлил иска за разликата над тази сума до предявения
размер от 6 963,52 лв., като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати
на ищеца и сумата 3500 лв. – обезщетение за претърпените в резултат на
трудовата злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
злополуката до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 5000 лв. С решението са присъдени и направените от
страните разноски по съразмерност.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответника в осъдителната
част. Счита за недоказани разходите за лечение и рехабилитация на ищеца. Сочи
също така, че ищецът не е доказал намалената работоспособност, оценена на
26.10.2015 год., да се дължи именно на претърпяната трудова злополука, поради
което е неоснователен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи. Оспорва и размера на приетия от районния съд принос на ищеца в
причиняването на трудовата злополука, като счита, че същият е по-голям от 30%.
Неправилно според жалбоподателя съдът е присъдил и обезщетение за неимуществени
вреди от втора травма, получена от ищеца през месец юни 2015 год., тъй като
същата не е в причинна връзка с трудовата злополука. Твърди също така, че съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ, като е приспаднал
общия размер на обезщетението за временна неработоспособност от размера на
трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът от деня на трудовата
злополука до 01.10.2016 год., тъй като ищецът е претендирал единствено
пропуснати ползи, представляващи разликата между пенсията за инвалидност и трудовото
възнаграждение, което би получавал.
Ищецът оспорва въззивната жалба на ответника и моли съда да потвърди
решението на районния съд в частта, с която предявените искове са уважени.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищеца срещу решението на районния съд в отхвърлителната част във връзка с определения принос на
ищеца за настъпване на вредите по чл. 201, ал. 2 от КТ, тъй като работодателят
не е провел задължителния според вътрешните правила инструктаж за безопасност.
Моли решението де бъде отменено в частта, с която съдът е приел, че ищецът е допуснал груба
небрежност, като обезщетенията бъдат присъдени в пълен размер.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищецът е
работил при ответника на длъжността „секач“ в дружеството, както и че на 01.12.2014
год., докато изпълнявал трудовите си задължения претърпял трудова злополука в
резултат на падане на отсечени дървени трупи от управлявания от колегата му С.
трактор в местността „С.“, Р.участък, които премазали левия му крак.
С Разпореждане № 107/05.01.2015
год. на ТП на НОИ – София област злополуката, декларирана с вх. № К-07-1803 от
09.12.2014 год., е приета за трудова по
чл. 55, ал. 1 от КСО.
Според епикриза
на УМБАЛ Царица Йоанна-Исул“ ЕАД ищецът е постъпил на 01.12.2014 год. с
диагноза „счупване на горен край на тибията“ /голям
пищял/, като след извършена операция – открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация е изписан на 08.12.2014 год. с препоръки да
носи ортезна шина до 35-ия ден, когато следва да се
яви за контролна рентгенография. Назначено е било медикаментозно лечение с антикоагуланти и обезболяващи.
Видно от епикриза
от 12.01.2015 год. на „Специализирана болница за рехабилитация – Национален
комплекс“ ЕАД, филиал Момин проход, П.В. е постъпил на 12.01.2015 год. и е
изписан на 19.01.2015 год. с диагноза – лечение, включващо рехабилитационни
процедури – последици от др. счупвания на долен крайник с придружаващо
заболяване „счупване на горния край на тибията /голям
пищял/“. Изписан е с подобрение и в добро общо състояние.
Съгласно епикриза
от УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД ищецът е постъпил на лечение на 09.06.2015 год. и
е изписан на 12.06.2015 год. във връзка с получена на 01.05.2015 год. повторна
травма на същото коляно при усукване. Извършена е оперативна интервенция, като
е назначено медикаментозно лечение след изписването.
Според заключението на приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза на в.л. Николов травматичните
увреждания на ищеца, причинени при процесната трудова
злополука, се изразяват в счупване на външния кондил
на лявата голямопищялна кост с вътреставен
хематом, като установената травма е резултат от силен удар с твърд тъп предмет
по външната повърхност на лявата подбедрица в горната
й част и предвид локализацията и морфологията на увреждането отговаря да е
получена по начина, посочен от пострадалия и придружаващите документи – при
директен удар с дървена трупа в областта на лявото коляно. Травмата е причинила
на пострадалия трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период
по –голям от 30 дни. Счупването е свързано със значителни интензивни болки и
продължително страдание, причинени както от самата травма, така и от абсолютно
необходимата хирургична намеса. Пострадалият е приет за лечение в деня на
травмата, като след съответни клинични прегледи и образни изследвания на
04.12.2014 год. счупването е наместено оперативно – фиксиране на костните
фрагменти чрез винтове. За лечението и възстановяването на пострадалия – кръвно
наместване на счупването, са били необходими метални остеосинтезни
материали – канюлирани винтове, както и другите
посочени в представените по делото фактури /№ **********/2014 год., № **********/2014
год., № 28399/2014 год., № 653922/2015 год., № 653987/2015 год., № 654357/2015
год./ и в рецептурната бланка от 04.05.2015 год.
материали, лекарства и дейности. Разходите за проведеното рехабилитационно
лечение са съобразени с добрата медицинска практика, която изисква задължително
следоперативно раздвижване, поради което са медицински оправдани и необходими.
По отношение на разходните документи № **********/2015 год. и № **********/2015
год., свързани с повторното пролежаване
на ищеца в болница през периода 09.06.-12.06.2015 год., както и приложената рецептурна бланка от 12.06.2015 год., същите нямат
отношение към процесния инцидент. Според вещото лице
възстановяването след счупването на голямопищялната
кост е за около 6-8 месеца при срок за имобилизация
45-60 дни. Проведеното оперативно лечение цели намаляване на срока на имобилизация, поради което е указан минимален период за
носене на ортеза от 35 дни. Такъв е периодът на
максимално затруднени движения и необходимост за постоянни грижи от друго лице.
Първоначалната операция, свързана с възстановяване на счупването на
най-голямата кост на лявата подбедрица при
пострадалия, както и последвалото рехабилитационно
лечение са били абсолютно задължителни. Втората операция е свързана с
допълнителна травма на същия крак и няма причинно-следствена връзка с процесния инцидент на 01.12.2014 год.
Според заключението на повторната
съдебно-медицинска експертиза на в.л. Бончев от 08.02.2018 год. вследствие на
счупването на латералния кондил на тибията се е образувал голям кръвоизлив в ставата, като
непосредствено след това пациентът е изпитвал много силни болки, които са
продължили до имобилизацията на крайника. Срокът за
неподвижност на ищеца е няколко дни след травмата, след което се е придвижвал с
технически помощни средства – патерици, като срокът за лечение и възстановяване
и полагането на специални грижи е над тридесет дни: до 6-8 месеца.
Според показанията на разпитаните
по делото свидетели при изпълнение на трудовите функции на ищеца в ответното
дружество – отрязване и окастряне на дървета с моторна резачка на 01.12.2014
год. след проведен инструктаж по безопасност, по време на работа в сечище в
местността „С.то“, с. Р. същият претърпял трудова злополука. След като отрязал
две дървета и ги подготвил за извозване, същият ги закачил за трактор за
извозване, при което свидетелят С. потеглил с трактора към временния склад,
след като се уверил, че ищецът е на безопасно разстояние. По същото време
ищецът отново се приближил до трактора, за да отреже допълнително два клона,
при което дърветата се изметнали настрани и ударили ищеца в краката и в
резултат на това В. получил описаните по-горе увреждания. Според показанията на
св. Гигов след операцията ищецът бил обездвижен с шина, ползвал патерици и не
можел да се обслужва сам. Възстановяването отнело няколко месеца, като ищецът
провел и рехабилитация в санаториум, изпитвал физически и психически болки и
страдания, бил потиснат и дълго време вземал болкоуспокояващи.
С експертно решение на ТЕЛК №
1904/26.10.2015 год. на ищеца е призната 50% трайно намалена работоспособност
със срок до 01.10.2016 год., като му е отпусната лична пенсия за инвалидност с
разпореждане на НОИ в размер на 157,44 лв. В експертното решение е посочено, че
при определяне на процента неработоспособност е взето предвид полученото на
01.05.2015 год. травматично увреждане.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Николова от 15.05.2017 год. общата сума
за лечение, медикаменти и санитарни материали, пряко свързани с първото
пролежаване на ищеца, е в размер на 2031,85 лв., а разликата между брутното
трудово възнаграждение, което ищецът
би получил , ако е работел на длъжността „секач“ и получените от него
обезщетения за периода от 01.12.2014 год. до 01.10.2016 год. възлиза на
3 902,32 лв.
След
инцидента ищецът ползвал отпуск по болест през периода 01.12.2014 год. –
26.10.2015 год., като изплатеното обезщетение за временна неработоспособност
възлиза общо на 3 621,52 лв., а за периода на инвалидност от 27.10.2015
год. до 01.10.2016 год. получената инвалидна пенсия е в размер на 1774,25 лв.,
видно от съдебно-счетоводната експертизи. Последното начислено брутно трудово
възнаграждение на ищеца за месец декември 2014 год. е в размер на 404,80 лв. В
резултат на увеличаване на основното месечно възнаграждение за длъжността
„секач“ от 01.01.2015 год. ищецът е следвало да
получава БТВ в размер на 423,49 лв. месечно.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 200,
ал. 1 от КТ. Според тази разпоредба за вреди
от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им.
Съдът
намира, че по делото е доказано наличието на предпоставките за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Установи се от представените
по делото писмени доказателства - декларация за трудова злополука, протокол №
1/03.12.2014 год., епикризи, експертни решения на
ТЕЛК, както и от гласните доказателства, че на 01.12.2014 год., докато изпълнявал трудовите си
задължения на длъжността „секач“ при ответника ищецът претърпял трудова
злополука в резултат на падане на отсечени дървени трупи от управлявания от
колегата му С. трактор в местността „С.“, Р.участък, които премазали левия му
крак и в резултат на това получил счупване на външния кондил
на лявата голямопищялна кост с вътреставен
хематом.
С оглед това по делото следва да се
приеме за доказано както настъпването на трудовата злополука, така и причинената
в резултат на нея временна
нетрудоспособност на ищеца.
Съдът намира за доказано
възражението на ответника за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалия. Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Постоянната практика на ВКС
приема, че проява на груба небрежност по смисъла на цитираната разпоредба е
налице, когато работникът е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да
предотврати неговото настъпване, т.е. не всяко нарушение на инструкциите по
безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение,
което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е
положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Работодателят
е този, който носи доказателствената тежест за установяване на твърдяната от
него груба небрежност. По делото са ангажирани доказателства, от които може да
се направи категоричен извод, че пострадалият е действал с такова съзнание, тъй
като в деня на злополуката е пренебрегнал правилата за безопасност и с
действията си е създал предпоставки за инцидента, като се е приближил до
трактора по време, когато същият е влачил трупите – нарушение, отразено и в
представения по делото протокол № 1/03.12.2014 год., констатациите в който се
подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели. По въпроса за съпричиняването и неговия размер – 30% съдът споделя и
препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл.
272 от ГПК. Съдът не приема по-голям процент съпричиняване,
тъй като не се установи падането на трупите да е резултат от поведението на ищеца или да е в причинна
връзка с неизпълнение на задължението да спазва дистанция от движещия се
трактор, но спазването на правилата за безопасност от негова страна би намалило
значително неблагоприятните последици за здравето му.
С оглед това съдът намира, че са
налице предпоставките за намаляване отговорността на работодателя с 30%, на
основание чл. 201, ал. 2 от КТ.
Съдът намира, че сумата 5 000
лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца в резултат на злополуката
неимуществени вреди. При определяне на този размер съобразно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД съдът взе предвид вида, характера и интензитета на субективните
оплаквания в резултат на уврежданията, както и продължителността на търпените
болки, които са били особено интензивни през първите 45-60 дни след злополуката
и са отшумели в голяма степен чак около 8 месеца след това. През този период
пострадалият се е чувствал непълноценен, разчитал е на чужда помощ в бита и е
търпяла физически болки и стрес /свидетелските показания и съдебно-медицинската
експертиза/. Счупването е свързано със значителни интензивни болки и
продължително страдание, причинени както от самата травма, така и от абсолютно
необходимата хирургична намеса. Травмата е причинила на пострадалия трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период по –голям от 30 дни. Предвид
доказаното по делото виновно поведение на работника и приетия процент съпричиняване - 30% на вредите, съдът следва да намали с
този процент така определеното обезщетение, което след редуцирането му възлиза
на 3500 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер искът се
явява неоснователен.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Николова общата сума за лечение,
медикаменти и санитарни материали, пряко свързани с получената на 01.12.2014
год. травма на ищеца, е в размер на 2031,85 лв., поради което след приспадане с
приетия процент съпричиняване претенцията за
заплащане на имуществени вреди – разходи за лечение, следва да бъде уважена до
размера от 1422,30 лв. За разликата до пълния предявен размер искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Частично основателен е и искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
невъзможността ищецът да получава трудово възнаграждение в пълен размер за процесния период. Установи се от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че след инцидента ищецът е ползвал
отпуск по болест през периода 01.12.2014 год. – 26.10.2015 год., като
изплатеното обезщетение за временна неработоспособност възлиза общо на
3 621,52 лв. През този период
същият е следвало да получи брутно трудово възнаграждение в размер общо на
4 583 лв., изчислено въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, според която последното начислено брутно трудово възнаграждение на
ищеца за месец декември 2014 год. е в размер на 404,80 лв., а в резултат на
увеличаване на основното месечно възнаграждение за длъжността „секач“ от 01.01.2015 год. ищецът е следвало да получава БТВ в размер на
423,49 лв. месечно, или за периода до 26.10.2015 год. ищецът би получил БТВ в
размер общо на 4 583 лв. Разликата между БТВ за този период и полученото
обезщетение за временна неработоспособност възлиза на 961,48 лв., или след
приспадане на процента съпричиняване ищецът има право
на обезщетение за пропуснати ползи за този период в размер на 673 лв. За периода
27.10.2015 год. – 01.10.2016 год. искът е неоснователен. Установи се, че
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено по взаимно съгласие на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по предложение на ищеца на 01.12.2015 год. Така оставането без работа след тази
дата, респ. получаването на по-ниски доходи от В. не се намира в
причинно-следствена връзка с трудовата злополука и настъпилата намалена
работоспособност, а е резултат на волята на страната за прекратяване на
трудовото му правоотношение. След датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение по взаимно съгласие, не може да се ангажира отговорността на
работодателя за имуществени вреди по чл. 200 от КТ,
съставляващи разликата между получаваното трудово възнаграждение и пенсията за
инвалидност или по-ниското възнаграждение поради липса на причинно-следствена
връзка между тази вреда и трудовата злополука. За времето от 27.10.2015 год. до
01.12.2015 год. претенцията също е неоснователна, тъй като с експертното
решение № 1904/26.10.2015 год. на ТЕЛК е призната трайна неработоспособност на
ищеца 50% в резултат на втора травма, получена на 01.05.2015 год., която няма
връзка с трудовата злополука. Според заключенията на съдебно-медицинските
експертизи максималният срок за пълно възстановяване на ищеца след травмата,
получена вследствие трудовата злополука, е около 8 месеца. С оглед това съдът
намира, че ищецът не проведе успешно пълно доказване, че за периода след
27.10.2015 год. невъзможността да получава брутно трудово възнаграждение в
пълен размер е резултат именно от претърпяната трудова злополука. До пълния
предявен размер искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй
като изводите на настоящата инстанция в тази част не съвпадат с тези на
районния съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца
обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваната
от ищеца пенсия за инвалидност/обезщетение за временна неработоспособоност
и трудовото възнаграждение, което би могъл да получава за периода 01.12.2014
год. – 01.10.2016 год. за разликата над 673 лв., ведно със законната лихва и
вместо него следва да постанови друго, с което да отхвърли иска в тази част.
При този изход на спора ищецът
има право на част от направените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 570 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
ответникът има право на разноски в размер на 986 лв., на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът дължи държавна такса
съобразно уважената част от иска за производството пред районния съд в размер
на 224 лв. и разноски в размер на 240 лв. С оглед това и решението на районния
съд следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса за
разликата над 224 лв. и разноски по сметка на РС-Самоков
за разликата над 240 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца
разноски за разликата над 570 лв. В останалата част решението на районния съд
следва да бъде потвърдено. Ищецът дължи на ответника допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 224,28 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Предвид изхода на въззивното производство жалбоподателят-ищец има право на
част от направените във въззивното производство
разноски в размер на 183 лв., а жалбоподателят-ответник има право на част в
размер на 229 лв. от направените разноски. След извършена от съда компенсация
ищецът дължи на ответника сумата 46 лв. разноски за въззивното
производство. Предвид изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника допълнително общо сумата 270,28
лв. разноски за двете инстанции.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 91 от
06.07.2018 год. по гр. дело № 980/2016 год. на Самоковския районен съд в
ЧАСТТА, с която „В. 2003“ ЕООД, с. Р. е осъдено да заплати на П.Н.В. *** обезщетение
за пропуснати ползи от претърпяна на 01.12.2014 год. трудова злополука,
изразяващи се в разликата между получени от ищеца пенсия за инвалидност/
обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би
могъл да получи за периода 01.12.2014 год. – 01.10.2016 год. за размера над 673
лв. до пълния присъден размер от 2 731,62 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 01.12.2014 год. до окончателното изплащане,
както и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати държавна такса за разликата над 224 лв. и разноски по сметка
на РС-Самоков за разликата над 240 лв., както и в
частта, с която е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 570 лв.,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.Н.В. ***
срещу „В. 2003“ ЕООД, с. Р. за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за пропуснати ползи от претърпяна на 01.12.2014 год. трудова
злополука, изразяващи се в разликата между получени от ищеца пенсия за
инвалидност/обезщетение за временна неработоспособност и трудовото
възнаграждение, което би могъл да получава за периода 01.12.2014 год. –
01.10.2016 год. за размера над 673 лв. до пълния присъден размер от
2 731,62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 01.12.2014 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която „В.
2003“ ЕООД, с. Р. е осъдено да заплати на П.Н.В. *** сумата 1422,30 лв. – обезщетение за
имуществени вреди – разходи за закупуване на медикаменти в резултат на трудова злополука от 01.12.2014 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2014 год. до
окончателното изплащане и е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 2 727,72 лв.; в ЧАСТТА, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи до размера от 673 лв., представляващи разликата между полученото от ищеца
обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би
могъл да получава за периода 01.12.2014 год. – 01.10.2016 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.12.2014 год. до
окончателното изплащане и е отхвърлил иска за разликата над 2 731,62 лв.
до предявения размер от 6 963,52 лв., както и в ЧАСТТА, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата 3500
лв. – обезщетение за претърпените в резултат на трудовата злополука
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на злополуката до
окончателното изплащане и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 5000 лв., както и в частите, с които: ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 761,72 лв. разноски, а ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски до
размера от 570 лв., държавна такса до размера от 224 лв. и разноски по сметка
на РС-Самоков до размера от 240 лв.
ОСЪЖДА
П.Н.В. *** да заплати на „В. 2003“ ЕООД, с. Р. допълнително сумата 270,28
лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.