РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Сандански, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250100226 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 537, ал. 2 от ГПК и
е образувано, въз основа на иск, който е предявен от Б. А. М. от гр. **** против А. И. Е. и
М. А. Е. и двамата от с. ******, общ. Сандански.
Ищцата сочи, че е наследник на С. А. Х.. Посочва, че с решение на „Общинска служба
по земеделие” Сандански на наследниците на С. А..Х. е било възстановено правото на
собственост върху две ниви в местността „******” в землището на с. *******, общ
Сандански. Твърди, че по наследство е собственик на 1/9 ид.ч. от тези имоти. Твърди, че от
момента на възстановяване на собствеността тя, заедно с други наследници и съсобственици
е владяла имота, поради което го е придобила по давност и твърди, че е станал собственик
на 1 / 4 ид.ч. от имота по наследство и давност. Твърди, че от тогава тези ниви се отдават
под наем с договор на лицето С. .В, който ползва имота и заплаща наем. Посочва, че от това
лице е разбрала, че ответниците, които са съпрузи са се снабдили с констативен нотариален
акт, с който са признати за собственици по давностно владение на двете ниви. Оспорва този
нотариален акт. Оспорва, че ответниците са владяли имотите. Твърди, че с този нотариален
акт ответниците оспорват правото й на собственост, поради което твърди, че за нея е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на нея, че ответниците не са собственици на процесните имоти, а при условията
на евентуалност ако съдът не уважи предявения иск изцяло да признае за установено по
1
отношение на нея, че ответниците не са собственици на 1 / 4 ид. част от процесните имоти.
Ответниците подават отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Оспорват,
че ищцата е собственик по давностно владение на частите от имота. Твърдят, че от момента
на възстановяване на собствеността от Общинска служба „Земеделие“ владеят имотите и са
ги придобили по давност. Оспорват, че ищцата е придобила по давност1 / 4 ид. ч. от имота.
Твърдят, че тя никога не е владяла нивите, че живее в ******, не е идвала в с. ******** и не
е владяла нивите.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответниците поддържат отговора на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени
следните факти по делото:
Ищцата Б. А. М. и ответникът А. И. Е. са наследници – внуци на С.А. Х., починала на
**.**.**** год. От удостоверение за наследници № *** от **.1**.*** год., издадено от
кметство с. *****, общ. Сандански се установява, че след смъртта си наследодателката е
оставила като наследници три деца – В. А. Я., починала на **.**.** год., М. А.ова Е.,
починала на **.**.**** год. и С. А. Г., починала на **.**.**** год. Ищцата е дъщеря на В.
Я., а ответникът е син на М. Е.. В.Я. след смъртта си е оставила като наследници четири
деца, сред които ищцата М., а М. Е. след смъртта си е оставила като наследници седем деца,
сред които ответникът А. Е..
От удостоверение, издадено от Служба по ликвидация към Главна Дирекция за
настаняване на бежанците № 14068 от 23.09.1935 год. се установява, че наследодателката С.
А., бежанка от Г., е била оземлена по реда на Закона за селскостопанското настаняване на
бежанците с шест ниви в землището на с. *****, Свети Врачка околия, (сега община
Сандански – ноторен факт), сред които нива в местността „********” с площ от 11,5 дка,
при съседи: В. С., Д. Ив. К., А.Ив. П., П. К. К. и дере. В удостоверението се посочва, че с
протокол от 15.08.1928 год. на Общинската комисия за настаняване на бежанците за
парцелиране и разпределение на земите между бежанците, нивата е била оценена съгласно
чл. 49 от Закона за селскостопанското настаняване на бежанците на 6 900 лева. Към
удостоверението е била издадена и скица.
През 1958 год., по време на колективизацията, с опис – декларация за членство в
ТКЗС, И.Е. А., съпруг на дъщерята на С. А.. – М. Е. (родители на ответника Е.), е заявил
желанието си за членство в ТКЗС и е декларирал, че е собственик на нива от 11 дка в
м.”*****” в землището на с. ****, при съседи: С. В., Г. М., П. К.и дере.
На 04.02.1992 год. Е. И. Е.– наследник на И. Е.Е. е подал пред ПК- Сандански
заявление с вх. № 54, с което е заявил желанието на наследниците на И. Е. А. за
възстановяване на собствеността върху редица ниви, сред които в т. 1 от заявлението нива с
площ от 11,0 дка в м. „.*******”. Като доказателство за правото на собственост той е
приложил описаната опис – декларация.
По така подаденото заявление ПК се е произнесла с решение № 29А/Е от 14.05.1993
2
год., с което е признала и определила за възстановяване правото на собственост с план за
земеразделяне на нива от 11,00 дка в м. „*******”.
На 06.09.1996 год. с решение № 29-27 ПК- Сандански е възстановила правото на
собственост на наследниците на И. Е. А. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.
*****местността „******”.
С влязло в сила на 23.07.1999 год. съдебно решение № 370 на РС- Сандански,
постановено по гр.д. № 275/ 1999 год., на наследниците на С. А. Х., на основание чл. 11, ал.
2 от ЗСПЗЗ, е било признато по отношение на ПК- Сандански правото на възстановяване на
собствеността върху редица земеделски земи, сред които и на нива от 11,6 дка в м.”******”.
Въз основа на съдебното решение, на 26.07.1999 год. ищцата по делото Б. М., като
наследник на С. Х. е подала заявление пред ПК- Сандански с вх. № 3825, с което е заявила
желанието на наследниците за възстановяване на собствеността върху същата нива с площ
от 11,6 дка в м.”*****” – т. 1 от заявлението.
По това заявление ПК- Сандански се е произнесла с решение № 29А/Е от 13.08.1999
год., с което е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността на
наследниците на С. А. Х. върху тази нива с мотив, че е налице спор за материално право и
имотът е заявен и е възстановен на наследниците на И. Е. А. по преписка № 54/ 04.02.1992
год.
Това решение е било обжалвано от наследниците и по жалбата е било образувано гр.
дело № 573 от 1999 година по описа на РС- Сандански.
След получаване на отказа за възстановяване на собствеността, ищцата Б. М., като
наследник на С. Х., е предявила пред РС- Сандански и иск с правно основание чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗ срещу наследниците на И. Е. А. за установяване на правото на собственост на
наследниците на С. Х. върху нивата от 11,6 дка в м.”******”. По иска е било образувано гр.
дело № 605/ 1999 год. по описа на РС- Сандански. С влязло в законна сила на 16.03.2000
год. съдебно решение № 66 по това дело, съдът е признал за установено по отношение на М.
А. Е., К. И. Е., Е.И. Е. и А. И. Е. (ответник по настоящото дело), че наследниците на С. А..Х.
са собственици на нивата от 11,6 дка в м. „*******” в землището на с. ******.
След влизане на това решение в сила на 06.06.2000 год. ПК- Сандански отново се е
произнесла по преписката на наследниците на И. Е. А. и с решение № 29А/Е е отказала да
признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху нива от
11,00 дка с мотиви, че съгласно описаното по- горе съдебно решение № 66 от 14.02.2000 год.
имотът е собственост на С. А. Х..
На същата дата, 06.06.2000 год. ПК- Сандански се е произнесла и по преписка с вх. №
3825/ 26.07.1999 год. на наследниците на С. Х. и с решение № 2927П е възстановила правото
на собственост на наследниците съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ***** на
нива от 3,487 дка, местност „******”, имот № 055010 по плана за земеразделяне, при
съседи: нива № 055009 – на наследниците на П.К. К., имот № 005008 – нива на Б. А. К. имот
№ 055011 – нива на ползвател Община Сандански 29, имот № 055013 – нива на Г. И. Ш.,
3
имот № 000113 – полски път на Община ****** и на нива от 4,498 дка, местност „*****”,
имот № 057003 по плана за земеразделяне в землището на с. ******, при съседи: имот №
057002 – нива на наследниците на П. К. К, имот № 000114 – напоителен канал на Община
Сандански 29, имот № 057004 – нива на наследниците на С. В. Н., имот № 000110 – полски
път на Община ****** 29.
Междувременно, с друго свое решение № 530 по цитираното по- горе гр.д. № 573/ 1999
год., влязло в сила на 27.11.2000 год., Районен съд - Сандански е отменил като
незаконосъобразно протоколно решение № 29А/Е от 13.08.1999 год. на ПК- Сандански, с
което на наследниците на С. Х. е било отказано правото на възстановяване на
собствеността върху нивата от 11,6 дка и е признал на наследниците правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху същата нива.
На 07.05.2015 год. с нотариален акт № 36, том втори, рег. № 1836, дело № 222/ 2015 год.
по описа на Нотариус № 198 от регистъра на Нотариалната камара, ищцата Б. М. и лицата
А.И. Я., А. Т. Я., В. Т.М., Н. А. П., А. Д. Я.и Д.Й. Г. били признати за собственици по
давностно владение и наследство на гореописаните две ниви в м. „*****”. От представеното
по делото удостоверение за наследници № 243 от 26.10.2021 год. се установява, че
посочените лица са наследници на В. А.. Я., починала на 08.08.1985 год., дъщеря на общата
наследодателка С. А..Х..
На 19.01.2016 год. между ищцата Б. М. и свид. С. В. е бил сключен договор за наем на
земеделска земя, по силата на който М. предоставила на В. за временно, възмездно ползване
за срок от една стопанска година 2016/ 2017 год. четири ниви, сред които нива от 7,480
представляваща имот № 075003 в землището на с. Л.. На 24.07.2017 год. е бил сключен нов
договор за наем между ищцата и същото лице за следващата стопанска година 2017/2018
год. за същата нива. На 17.02.2021 год. двамата са сключили друг договор за наем за
стопанска година 2019/ 2020 , с който считано от 01.10.2019 год. В. е ползвал освен имота от
7,480 дка и имот № 005001 от 3,487 дка в м.”.******”.
На 18.03.2021 год. с нотариален акт № 57, том първи, рег. № 256, дело № 56/ 2021 год.
по описа на Нотариус № 197 на Нотариалната камара, за констатиране на право на
собственост върху недвижим имот придобит по давност, ответникът А. И. Е., след
извършена обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587, ал. 2 от ГПК и приложени писмени
доказателства бил признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 43243.55.10. по
КККР на с. ******, общ. ******, с адрес на имота: местност „*****”, целият с площ от 3
488 дка, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, номер по предходен план: 005010, при съседи на имота по скица: 43243.57.15,
43243.55.13, 43243.55.11, 43243.55.8, 43243.55.9 и на Поземлен имот с идентификатор
43243.57.3 по КККР на с. ******, общ. Сандански, с адрес на поземления имот : местност
„******” , с площ от 7 498, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, номер по предходен план: 057003, при съседи на имота по скица:
43243.57.4, 43243.49.32, 43243.57.14, 43243.57.2. Към онзи момент А. И. Е. и ответницата
М. Е. били съпрузи.
4
В показанията си свид. С. В. – наемател по гореописаните договори за наем
потвърждава, че от 2017 год. до 2021 год. е ползвал под наем имоти в землището на с.
********като пасища и че за това е плащал рента на ищцата. Сочи, че последният му
договор за наем с М. е бил от 2021 год., тъй като същата година, ответникът А. Е., с когото
се познавал от селото му казал, че не може повече да ползва нивите, тъй като си е „изкарал
нотариален акт” за тях и е техен собственик. Свидетелят сочи, че през периода от 2017 г. –
до 2021 год. само той е ползвал имотите за пасища.
Свид. В.А. сочи, че откакто бащата на ответника е починал той ползва две ниви:
едната от 3 – 4 дка и другата от 7 дка в м.”*******” в с. *****. Сочи, че имотите били
обработваеми и А. Е. засаждал на тях пшеница и люцерна за животните и че после същите
били ползвани от С. В.. С.. А. Т. сочи, че от както е станала демокрацията, около пет – шест
години през 90 – те години, ответникът А. Е. с помощта на братята си е обработвал две ниви
в м.”*****” – едната от 3 – 4 дка, а другата от 7,0 дка. Сочи, че нивите били засаждани с
жито и люцерна. Свидетелят също сочи, че ниви в момента се ползват от свид. С. В.. Сочи,
че не познава ищцата и никога не я е виждал в селото.
Съдът не обсъжда като доказателство по делото договор за наем на земеделска земя от
10.07.2017 год., тъй като се отнася за имот в землището на с. Н. К. и няма връзка с предмета
на настоящото дело.
При така установеното съдът прави следните изводи:
По иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Т.е. наличието на правен интерес е условие за
допустимост на иска. В настоящия случай ищцата предявява отрицателен установителен
иск, с който иска да установяви, че ответниците не са собственици на процесните имоти и
при условията на евентуалност, че не са собственици на нейните идеални части от имота.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ВКС по тълкувателно дело
№ 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, „Павен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. В
мотивите по точка първа от решението ОСГТК разяснява, че всяка страна, независимо от
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за
собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния
си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
5
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта.
Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца
право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на
ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при
доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би
означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява”.
В настоящия случай ищцата твърди, че е собственик на 1 / 4 ид. част от процесните
имоти по наследство и давностно владение. Ответникът оспорва тези права и твърди, че той
е собственик по давност на целите имоти.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства приема за неоснователно
твърдението на ищцата, че е придобила идеална част от нивите по давност. В подкрепа на
това тя представя констативен нотариален акт за придобиване на недвижим имот на
основание давностно владение и наследство. От друга страна ответникът противопоставя
също констативен нотариален акт за придобиване на двата имота по давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2012 год. постановено по тълкувателно дело № 11/
2012 год. на ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. В случая и двата нотариални акта освен, че са
констативни, т.е издадени по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, са оспорени от противните
страни, поради което и според задължителните указания в цитираното ТР № 11/ 2012 год.,
при оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на собственост, тежестта
за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 от
ГПК. В казуса обаче, при предявен отрицателен установителен иск за собственост и с оглед
указанията, дадени в ТР № 8/ 2012 год. в тежест на ищцата е да докаже, че е придобила 1/ 4
идеална част от нивите по наследство и давностно владение.
От доказателствата по делото се установи, че тя е наследник на С. Х.. Установи се, че
с влязло в сила на 16.03.2000 год. съдебно решение е признато, че процесните нивите са
собственост на наследниците на С. Х.. С влязло в сила съдебно решение е бил решен спорът
за правото на собственост върху имотите между наследниците на С.Х.и наследниците на И.
Е., но към момента на образуване на ТКЗС, тъй като решението е постановено по спор с
правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Въз основа на съдебното решение органът по
поземлена собственост на 06.06.2000 година е постановил окончателно решение, с което е
възстановил правото на собственост на наследниците на С. Х. върху процесните ниви. Т.е.
от този момент нивите са станали сънаследствени, т.е. съсобствени. Ищцата е получила по
наследство от майка си 1 /12 ид. част от тях, тъй като наследодателката й, нейната майка В.
Я., като едно от трите деца на С. Х.по реда на чл. 5, ал.1 от ЗН е придобила 1 / 3 ид. част от
6
нивите. Ищцата, от своя страна на същото основание, като едно от четирите деца на Я. е
придобила по наследство 1 / 12 ид. част. Следователно, въз основа на завършена земеделска
реституция и по наследство към 06.06.2000 год. ищцата е била собственик на 1/ 12 ид. част
от нивите. Не се доказа, че в нейна полза се е осъществил съставът на придобивната давност
и тя е придобила още 2/ 12 ид. части до претендирата от нея 1 / 4 ид. част от нивите. За да се
придобие по давност съсобствен недвижим имот освен наличието на упражнявана в
продължение на 10 годишна фактическа власт върху имота, следва да се докаже и своенето
на имота, като претендиращият придобиване на идеални части съсобственик трябва да
докаже, че е променил държането на чуждите идеални части от имота в своене и е
демонстрирал това пред останалите съсобственици, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си - така Тълкувателно решение № 1/ 2012 год. на ОСГК на ВК от 06.08.2012
год. по тълк. дело № 1 / 2012 год. В казуса, ищцата не доказа, че от 07.06.2000 год., след
възстановяване на имотите, е упражнявала фактическа власт върху тях и ги е държала като
свои. Представените от нея доказателства в тази насока, че в период от около 5 години, в
периода от 2017 год. до 2021 год. ги е отдавала имотите под наем на свидетеля С. В., не са
достатъчни за да се приеме, че е придобила по давностно владение още 2 / 12 ид. части от
тях. Предвид изложеното съдът приема за доказано, че ищцата е собственик по наследство
на 1/ 12 ид. част от двата имота, поради което съдът приема, че за нея липсва правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за другите части, за
притежаваните от другите наследници права, т.е. предявеният от нея иск в частта над
собствената й 1 / 12 ид. част се явява недопустим и производството по него следва да бъде
прекратено – така и Решение № 35/ 05.03.2019 год. на Първо Г.О. на ВКС по гр.д. № 1845/
2018 год. , както и Тълкувателно решение № 3/ 2021 год. от 25.10.2022 год. по
тълкувателно дело № 3/ 2022 год., на ОСГК на ВКС, с което ОСГК отклонява
предложението на състав на Първо г.о. на ВКС за постановяване на тълкувателно решение
по въпроса: „Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за
собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“.
Разгледан по същество съдът намира иска за частично основателен.
Както съдът посочи по- горе установи се по делото, че към 106.06.2000 год. процесните
имоти са били съсобствени на наследниците на С. Х.. Установи се, че ответникът е
наследник на Х., поради което по наследство той е станал собственик на 1/ 21 ид. част от
нивите. Като едно от седемте деца на дъщерята на общата наследодателка М. Е. той е
наследил 1 / 7 ид. част от нейната 1 / 3 ид. част от нивите, равняваща се на 1/ 21 ид. част от
нивите. Както съдът посочи по- горе относно придобиването по давност на сънаследствен
недвижим имот, за да се позовава на давностно владение ответникът трябва да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху имотите в продължение на 10 години, т.е. с начало от
07.06.2000 година, че ги е държал като свои, че е променил държането на чуждите идеални
части от имота в своене и е демонстрирал това пред останалите съсобственици, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението
7
да владее техните идеални части за себе си. Ответникът не доказа това. Откъслечните
свидетелски показания за упражнявана фактическа власт се отнасят за други периоди, през
90 – те години, но не и за релевантния период, след 2000 година. Но дори и да се приеме
частично от показанията на единият от свидетелите, че ответникът и неговата съпруга са
упражнявали фактическа власт върху имотите от 2000 година до 2021 год. когато са се
снабдили с констативния нотариален акт, те не доказаха субективния елемент на
владението, не доказаха, че през това време Е. е демонстрирал пред останалите
съсобственици намерение да свои техните идеални части. Предвид изложеното съдът
намира, че ответникът и неговата съпруга не са придобили процесните имоти по давност.
Ответникът е собственик на 1 / 21 от тях по наследство от С. Х., равняващи се на 4/ 84 ид.
части от имота. Предвид изложеното предявеният срещу него иск за установяване по
отношение на ищцата, че не е собственик на 3/ 84 ид. части от имота се явява основателен и
следва да се уважи, а в останалата част над претендирания размер от 7 / 84 ид. части,
равняващи се на 1/ 12 ид. част следва да се отхвърли. Предявеният срещу ответницата М. Е.
иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
Съдът намира, че не следва да се произнася по втория, предявен от ищцата при
условията на евентуалност иск, тъй като съединяването му при тези условия с първия,
относно целия имот е недопустимо. В тази част производството по делото следва да бъде
прекратено.
По иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК
С оглед изхода на делото по първия иск, следва да се уважи частично иска за отмяна
на констативния нотариален акт на ответника в частта над 1 / 21 ид. част от описаните в
него имоти.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора, съдът присъжда в тежест на
ответниците част от направените от ищцата разноски по делото до сумата от 120 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед изхода на спора, съдът присъжда в тежест на
ищцата част от направените от ответниците по делото разноски до сумата от 120 лева от
общо направени разноски от 800 лева. Съдът намира възражението на ищцата за
прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение за основателно.
Съгласно действащата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
и заплащане на адвокатското възнаграждение от ответниците разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакция до изм.
Обн. ДВ, бр. 88/ 04.11.2022г.), минималното адвокатско възнаграждение по настоящото дело
възлиза на 300 лева. Ответниците са заплатили сумата от 800 лева, поради което и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че същото следва да бъде
намалено до 600 лева и от тази сума ищцата ще следва да заплати сумата от 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. А. М. с ЕГН ********** от гр.
С. ж.к. „******” № **, вх. Б, ет.*, ап. *, че А. И. Е. с ЕГН ********** от с. ******,общ.
Сандански, ул. „****” № * не е собственик по давностно владение на 3 / 84 (три
осемдесет и четири) идеални части от следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 43243.55.10. по КККР на с.*****, общ. Сандански, с адрес на имота:
местност „*****”, целият с площ от 3 488 дка, с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план: 005010, при съседи
на имота по скица: 43243.57.15, 43243.55.13, 43243.55.11, 43243.55.8, 43243.55.9 и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43243.57.3 по КККР на с. *******, общ. Сандански,
с адрес на поземления имот : местност „******” , с площ от 7 498, с трайно предназначение
на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план:
057003, при съседи на имота по скица: 43243.57.4, 43243.49.32, 43243.57.14, 43243.57.2,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения размер от 3 / 84 идеални части до
претендирания размер от 1/12 (една дванадесета) идеална част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. А. М. с ЕГН ********** от гр.
***** ж.к. „******” № ***, вх. *, ет.*, ап. *, че М. А. Е. с ЕГН ********** от с. ******,общ.
Сандански, ул. „*****” № * не е собственик по давностно владение на 1/12 (една
дванадесета) идеална част от следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
43243.55.10. по КККР на с. ******, общ. Сандански, с адрес на имота: местност „*****”,
целият с площ от 3 488 дка, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, номер по предходен план: 005010, при съседи на имота по скица:
43243.57.15, 43243.55.13, 43243.55.11, 43243.55.8, 43243.55.9 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 43243.57.3 по КККР на с. ****, общ. Сандански, с адрес на поземления имот
: местност „******” , с площ от 7 498, с трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план: 057003, при съседи на имота по
скица: 43243.57.4, 43243.49.32, 43243.57.14, 43243.57.2.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от Б. А. М. отрицателен
установителен иск за собственост срещу А. И. Е. и М. А. Е. В ЧАСТТА му над 1 / 12 (една
дванадесета) идеална част от следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
43243.55.10. по КККР на с. *****, общ. Сандански, с адрес на имота: местност „*****”,
целият с площ от 3 488 дка, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, номер по предходен план: 005010, при съседи на имота по скица:
43243.57.15, 43243.55.13, 43243.55.11, 43243.55.8, 43243.55.9 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 43243.57.3 по КККР на с. *****, общ. Сандански, с адрес на поземления
имот : местност „*****” , с площ от 7 498, с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план: 057003, при съседи
на имота по скица: 43243.57.4, 43243.49.32, 43243.57.14, 43243.57.2, поради
НЕДОПУСТИМОСТ на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения при условията на
9
евентуалност от Б. А. М. отрицателен установителен иск за собственост срещу А. И. Е. и М.
А. Е. за 1 / 4 (една четвърт) идеална част от следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 43243.55.10. по КККР на с. *****, общ. Сандански, с адрес на имота:
местност „*****”, целият с площ от 3 488 дка, с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план: 005010, при съседи
на имота по скица: 43243.57.15, 43243.55.13, 43243.55.11, 43243.55.8, 43243.55.9 и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43243.57.3 по КККР на с. *****, общ. Сандански, с
адрес на поземления имот : местност „*****” , с площ от 7 498, с трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план:
057003, при съседи на имота по скица: 43243.57.4, 43243.49.32, 43243.57.14, 43243.57.2,
поради НЕДОПУСТИМОСТ.
ОТМЕНЯ нотариален акт за констатиране на собственост на недвижим имот
придобит по давност № 57, том първи, рег. № 256, дело № 56 от 2021 год. по описа на
нотариус № 197, вписан в Службата по вписванията в Дв. вх. рег.: 683 от 18.03.2021 год., Вх.
Рег. № 683 от 18.03.2021год., Акт № 174, том 2, дело № 360/ 2021г., Партидна книга: том
27246, стр. 27247, в ЧАСТТА НАД 1 / 21 (ЕДНА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА) идеална част от
описаните в акта имоти.
ОСЪЖДА А. И. Е. с ЕГН ********** от с. ****,общ. Сандански, ул. „*** ****” № 3 и
М. А. Е. с ЕГН ********** от с. ****,общ. Сандански, ул. „*****” № * да заплатят на Б.
А. М. с ЕГН ********** от гр. **** ж.к. „С****” № ***, вх. *, ет.*, ап. * сумата от 120
(сто и двадесет) лева за на направените от нея разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. А. М. с ЕГН ********** от гр. ***** ж.к. „*****” № ***, вх. *, ет.*, ап.
*да заплати на А. И. Е. с ЕГН ********** от с. ****,общ. Сандански, ул. „*** ***” № * и
М. А. Е. с ЕГН ********** от с. *****,общ. Сандански, ул. „******” № * сумата от 150
(сто и петдесет) лева за направените от тях разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10