Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, ...........................
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П.М..............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 970 по описа за 2010 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск
с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността.
Постъпила
е искова молба от М.Г.Г., С.Г.Ц. и И.Г. ***, против Т.Л.Г. ***, на основание
чл. 109 от ЗС.
Ищците твърдят, че са съсобственици на
източната половина на сграда, находяща се в гр. Ловеч, ул. „Генерал
Доброволски” № 18, което се установявало от Нотариален акт № 35, том V, издаден
по нотариално дело № 1461/1993 г. на Районен съд - Ловеч. Твърди се, че по архитектурен план
праводателят на ответника притежава килер, който сега се е превърнал в коридор,
тъй като е променен входа на жилището му, а той е имал претенция да превземе
част от помещението, което е собственост на ищците. За установяване правата на
ответника върху западната част от двуетажната жилищна сграда, находяща се в
имота на ул. „Генерал Доброволски” № 18 ищците посочват, че прилагат като
доказателство Нотариален акт № 53, том ІV, рег. № 3643, издаден по нотариално
дело № 336/2005 г. на Нотариус Младен Дойнов. Ищците считат, че определящ за
собствеността на двамата братя Тодор и
Георги Ангелови е одобрения архитектурен проект и реално изпълненото на място
строителство, тъй като по типов договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя от 23.03.1955 г., те притежават по ½ част от учреденото им
право на строеж. Твърди се, че в действителност застроената квадратура на
западния близнак е 80,8 кв.м., без да се включват незаконно пристроените бани,
които са изградени на северната стена на източния близнак, като банята на
втория етаж закрива прозореца на килера им, който е изграден по одобрения
архитектурен проект. Твърдят, че застроената квадратура на източния близнак е
75 кв.м. Считат, че с това незаконно пристрояване е нарушена възможността им да
ползват свободно ½ идеална част от дворното място, което право
притежават по силата на учреденото право на строеж на техния праводател.
Твърдят, че незаконното пристрояване с баня към втория етаж било извършено през
месец май 2009 г., а незаконното пристрояване с баня на първия етаж било
извършено преди около 15-20 години. След като подали исковата молба било
издадено от Главния архитект на Община Ловеч разрешение за строеж №
155/25.08.2011 г. в полза на ответника Т.Л.Г. за преустройство на част от
тераса с цел изграждане на санитарен възел в УПИ-ХІV-628 от кв. 86 по плана на
гр. Ловеч, като получили обявление за това строително разрешение и обжалвали в
срок пред Административен съд – Ловеч.
На следващо място твърдят, че
ответникът извършил препокриване на западната част от сградата, при което променил
конструкцията на покрива, като съборил и вътрешната преградна стена в
подпокривното пространство между двете сгради – източен и западен близнак, в
резултат на което се получило пропадане на покрива на източната част от
сградата, която обитават ищците.
Ищците посочват, че изброеното по-горе
създало предпоставка при валежи да има течове от покрива към тяхната сграда,
което предизвиквало увреждане на стените. Освен това, ответникът направил
външна канализация, която минавала по делителната стена без знанието и
съгласието на ищците.
Твърдят, че с всички гореизброени
действия ответникът нарушавал правото им на собственост върху сградата, която
притежават.
Ищците изтъкват още, че ответникът
предявил по отношение на тях ревандикационен и негаторен иск с претенция да се
признае, че той е собственик на килера им, който е с площ от 3 кв.м., като
бъдат осъдени да му предадат владението върху това помещение, както и да
преустановят всички неоснователни посегателства върху него. Посочват, че по
тези искове било образувано гр.дело № 262/2010 г. на ЛРС, като исковете били
уважени, а с решение на ЛОС по в.гр.дело № 21/2011 г. първоинстанционното
решение било отменено и исковете изцяло отхвърлени. Ищците твърдят, че
продължават да си владеят килера, поради което нямат претенцията, предявена с
първоначалната искова молба за премахване на незаконно изградената преградна
стена в килера на сградата им.
Ищците молят, да се постанови решение,
с което да бъде осъден Т.Л.Г. да премахне външната канализация, която минава по
делителната стена, ведно с незаконно пристроените бани и тоалетни на северната
стена на сградата им, която е с идентификатор № 43952.507.628.1 по
кадастралната карта на гр. Ловеч, одобрена със Заповед на Изпълнителния
директор на АГКК – гр. София № 18-10/17.04.2007 г., находяща се в поземлен имот
в гр. Ловеч, на ул. „Генерал Доброволски” № 18, съставляващ по кадастралната
карта на града имот с идентификатор № 43952.507.628 с площ 524 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници и съседи: № 43952.507.627, № 43952.507.9601 и №
43952.507.629, както и да възстанови предишното положение на северната стена и
на нарушената покривна конструкция на сградата, ведно с всички законни
последици. Претендират се и направените разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника, чрез пълномощника му
адв. Г. /л.132-143 от делото/, с който счита, че искът е неоснователен и моли,
да бъде отхвърлен. Посочени са обстоятелства в б. “В” от отговора, по
основателността на иска, които ответникът счита, че не са спорни. Счита, че е
спорно твърдението на ищците, че външната стълба и площадката към нея, водеща
към втория етаж на западния близнак, е построена в нарушение на архитектурния
проект. Счита, че следва да се установи по делото по какъв конкретен начин
соченото от ищците незаконно строителство на двете бани смущава
собственическите им права. Счита, че твърдение за незаконен строеж не е
достатъчно, за да се приеме основателността на претенцията на ищците, а е нужно
конкретно действие, с което техните права са нарушени. Посочва, че ВКС приема,
че този иск е основателен само, когато при изграждането на незаконен строеж в
съседен имот се пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на
собственика. Счита, че незаконният строеж не създава такива пречки за
собственика на съседния имот, когато този строеж е изграден само без строително
или друго предвидено в закона разрешение, но в съответствие с установените с
благоустройствените закони строителни правила и норми. Моли за присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание, ищците М. и С. Георгиеви, лично и
с процесуалния си представител адв. С., поддържат така предявения иск и молят
да бъде уважен.
Ищцата
И.Н. също поддържа претенцията. В последното съдебно заседание се представлява
от адв. П., която моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
разноските за адвокатски хонорар. В представена писмена защита е развила
подробни доводи за основателност на претенцията.
Ответникът
Т.Л.Г., лично и с процесуалния си представител адв. Г., моли за отхвърляне на
предявения иск, като в писмена защита на адв. Г. са изложени подробни аргументи
за неоснователност и недоказаност на претенцията.
Ответникът възразява и по разноските в
представения списък от адв. С. в частта на сумата 110.00 лева – такса за
адм.услуга и счита, че това е недоказан разход. Направи и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата И.Н..
От приложените по делото писмени
доказателства, от гласните доказателства чрез разпита на свидетелите: Олег
Стефанов Йончев, Василка Димитрова Йончева, Павлина Петкова Вутова, Борислава
Веселинова Ичева, Дилян Колев Кочев и Данаил И. Данков, от заключенията на едноличната
и комплексната съдебно-технически експертизи, от констатациите при извършения
оглед на имота, както и от доводите на страните, всички преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно е, че в общински поземлен
имот с идентификатор № 43952.507.628 по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Ловеч, е построена сграда – източен и западен
близнак. Сградата е построена въз основа на отстъпено право на строеж върху
държавна земя, по силата на типов договор от 23.03.1955 г., съгласно който
Градски народен съвет-Ловеч е предал на строителите Георги Маринов Ангелов и
Тодор Маринов Ангелов от гр. Ловеч право на строеж върху държавно урегулирано
място от 490 кв.м., съставляващо тогава парцел ХIХ в кв. 243, находящо се в гр. Ловеч за постройка на
жилищна сграда, съобразно одобрен план.
Безспорно е, че за сградата има
архитектурен проект, утвърден на 10.05.1955 г. от Районен архитект при Община
Ловеч.
Видно от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 35, том V, дело № 1461/1993 г. на съдия при Ловешкия районен
съд, е сключен договор за дарение, по силата на който Цонка Симеонова Ангелова
и Георги Маринов Ангелов даряват на дъщерите си И.Г.Н., М.Г.Г. и С.Г.Ц.
следният свой жилищен имот: двуетажна жилищна сграда – източен близнак, със
самостоятелен вход от ул. “Генерал Доброволски”, състоящ се от: първи етаж –
кухня, две складови помещения, коридор, и втори етаж – три стаи, коридор, килер
и самостоятелно стълбище, със застроена площ от 75 кв.м., съставляваща парцел ХIV, пл.сн.№ 628 в кв. 86 по действащия регулационен
план на гр. Ловеч.
От Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 53, т. IV, рег.№ 3693,
дело № 336/2005 г. на Нотариус Младен Дойнов, се установява, че е сключен
договор за дарение, по силата на който Тодор Маринов Цонев дарява на внука си Т.Л.Г.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: западната част от двуетажна
жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище с отделен вход на запад, находящо
се в гр. Ловеч, на ул. “Подполковник Тутолмин” № 22, състоящо се от приземен
етаж със застроена площ от 72.11 кв.м. със стая за живеене, баня с тоалетна,
коридор, вътрешно стълбище за етажа, склад в сутерена, и жилищен етаж, със
застроена площ от 77.74 кв.м., състоящ се от три стаи, килер, вестибюл,
коридор, входно антре, заедно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж върху общински
урегулиран поземлен имот ХIV-628 в
квартал 86 по ПУП-ПРЗ на града, одобрен през 1995 г., при граници и съседи на
имота: на изток – имот № ХIII-627 на
Стефан Ст. Йончев, Милан Ф. Г.,***, на север – УПИ ХV – Зорка Генова Кунева,
Иван Андонов Кунев, Виолета Ст. Петкова, Петко Ст. Петков, на юг – улица, и
собственик на източната част на сградата и съсобственик на правото на строеж
върху земята – Георги Маринов Ангелов.
Не се спори, а и от приложените скици,
издадени от СГКК – гр. Ловеч, е видно, че по действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, двете двуетажни жилищни сгради, предмет на
посочените договори за дарение, са еднофамилни, като едната, която е
собственост на ищците, е с идентификатор № 43952.507.628.1, т.нар. източен
близнак, с адрес: гр. Ловеч, ул. “Генерал Доброволски” № 18, а другата -
собственост на ответника, е с идентификатор № 43952.507.628.4, т.нар. западен
близнак, с адрес: гр. Ловеч, ул. “Тутолмин” № 22.
От показанията на разпитаните свидетели
и при извършения от съда оглед на сградите-близнак, се установи, че в сградата
- западен близнак, собственост на ответника, има изградени две бани с тоалетни,
като едната е в приземния етаж, а другата е над нея, на втория етаж.
Ангажираните от ищците свидетели Олег
Йончев, Василка Йончева, които живеят на ул. “Ген. Доброволски” № 16 и са съседи
на страните, и Павлина Вутова, която често е посещавала дома на ищците,
установиха, че банята в приземния етаж в имота на ответника е построена от дядо
му Тодор преди около 15 години. В този смисъл бяха и показанията на
свидетелката на ответника – Борислава Ичева, която посочи, че много пъти е
влизала в жилището на Т. и помни вътрешната тоалетна в приземния етаж от доста
отдавна.
От показанията на св. Йончев и Йончева
се установи, че около 2008 г. ответникът е предприел ремонт на покрива на
своята част от сградата, а през 2009 г. започнал преустройство на външното
стълбище, което води към горния етаж в жилището му. Пред вратата имало площадка
с парапет с колони и остъкление, като при ремонта стъклата били премахнати, а
на тяхно място иззидани стени и се получило затворено помещение – антре към
входа на сградата на втория етаж. Св. Дилян Кочев е участвал в ремонта като общ
работник по замазка на стени и поставяне на гипсокартон. Наред с това, върху
плочата, покриваща банята на първия етаж /приземния/, ответникът изградил
допълнително помещение за баня и тоалетна, долепено до северната стена на
сградата на ищците. Св. Йончев и Вутова уточниха, че и двете бани са долепени
до стената на къщата на ищците, което беше констатирано и от съда при
извършения оглед на имота.
Установи се също, че с изграждането на
новото помещение – баня и тоалетна се е получило затваряне на малък прозорец,
който е на килера на северната стена на сградата на ищците. В този смисъл непосредствени
впечатления изразиха свидетелите на ищците, като по-конкретно св. Йончев заяви:
“...това ново помещение /има предвид допълнителното помещение за баня и
тоалетна/ е долепено до северната стена на сградата на ищците, даже се затвори
един прозорец, който е към сградата на ищците...”, св. Йончева: “...на стената
на сестри Георгиеви имаше прозорче, но сега вече го няма от новото строителство
от Т....”, св. Вутова: “...новата баня сега се пада на стената на килера на
Цонка и Георги и са затворили прозорчето на килера...влизала съм в килера на
ищците на втория етаж, килерът сега е празен, прозорецът е затворен и не се
вижда нищо от него, затворен е с банята на Т. на втория етаж...”. Според
тримата свидетели, новата баня на втория етаж в жилището на ответника пречи на
ищците, тъй като им затваря прозореца на килера на втория етаж, но свидетелите
не уточниха на какво се основават впечатленията им, че именно това пречи на
ищците.
От приложеното гр.дело № 262/2010 г. по
описа на Ловешкия районен съд се установява, че с влязло в сила решение №
169/30.06.2011 г. по в.гр.дело № 21/2011 г. на Ловешкия окръжен съд е отхвърлен
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от Т.Л.Г. против И.Г.Н., М.Г.Г.
и С.Г.Ц., за признаване за установено, че Т.Л.Г. е собственик на килер от 3
кв.м., намиращ се в жилище-апартамент с идентификатор 43952.507.628.4.2 на
втори етаж в двуетажна жилищна сграда – западен близнак с идентификатор
43952.507.628.4, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.628 в
гр. Ловеч, ул. “Тутолмин” № 22, и предаване владението върху процесния имот.
При извършения от съда оглед на
сградата-западен близнак, на втория етаж, непосредствено до банята, ответникът
показа на лявата стена по коридора врата, заключена с катинар, за която твърди,
че е килер към жилищния етаж, който е бил предмет на гр.дело № 262/2010 г. на
ЛРС. При огледа на източния близнак, при влизане в приземно помещение /маза/
ищците твърдяха, че над това помещение се намира килера, предмет на гр.дело №
262/2010 г. на ЛРС, на чиято стена е долепена банята на ответника на втория
етаж. По-нататък при огледа, при качване на втория етаж по коридора в ляво се
влиза в стая, която ищцата М.Г. посочи като килер и се видя, че в него има
стари вещи. На северната стена се видя малък прозорец и при отварянето му се
видя, че е поставена изолация, т.е. прозорецът е закрит с изолация. В ляво от
прозореца се видя, че на стената е закован стиропор и се твърдеше от ищците, че
зад този стиропор се намира вратата, която е затворена откъм страната на
ответника, т.е. вратата, която се видя в коридора до банята на ответника в
западния близнак.
По делото е приложено Разрешение за
строеж № 155/25.08.2011 г., издадено от Гл. архитект на Община Ловеч, с което е
разрешено на ответника по настоящия спор Т.Л.Г. да построи обект: Преустройство
на част от тераса с цел изграждане на санитарен възел, разположен в урегулиран
поземлен имот ХIV-628 от кв. 86 по плана на гр.
Ловеч, с административен адрес: гр. Ловеч, ул. “Подп. Тутолмин” № 22.
Със Заповед № ДК-10-СЗР-50/03.10.2011
г. на Началника на РДНСК-Северозападен район е отхвърлена жалбата на М.Г.Г., С.Г.Ц.
и И.Г.Н. против горепосоченото Разрешение за строеж и същото е оставено в сила.
Тази заповед е била обжалвана от М.Г.,
С.Ц. и И.Н., като с Решение № 477/25.07.2012 г. по адм.дело № 375/2012 г. на
Административен съд-Плевен е отхвърлена жалбата им срещу посочената заповед, а
с Определение № 11449/19.09.2012 г. по адм.дело № 10853/2012 г. на Върховния
административен съд е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу
решението на АС-Плевен. Няма данни дали посоченото определение на ВАС е
обжалвано пред петчленен състав на същия съд, но и не се спори, че решението на
АС-Плевен е влязло в сила.
Със Заповед № ДК-10-СЗР-25/03.10.2012
г. на Началника на РДНСК-Северозападен район е отхвърлена жалбата на М.Г.Г., С.Г.Ц.
и И.Г.Н. за обявяване на нищожност на същото Разрешение за строеж.
Не се спори, че тази заповед е влязла
в сила.
Безспорно е също, а и от
констатацииите на единичната съдебно-техническа-архитектурна експертиза се
установява, че издаденото Разрешение за строеж № 155/25.08.2011 г. се отнася за
спорната баня-тоалетна, изградена на второто ниво на западния близнак.
По делото е допусната и комплексна
съдебно-техническа експертиза с вещи лица архитект, инженер-конструктор и
специалист “В и К”, които в изпълнение на поставените им задачи са извършили
оглед на място и са се запознали с архитектурния проект от 1955 г., намиращ се
в Община Ловеч, касаещ сградата-близнак на ищците и ответника. Констатирано е
при изготвяне на експертизата, че през 1955 г., в УПИ ХIV-628, кв. 86, гр. Ловеч, са построени на калкан две
двуетажни, еднофамилни жилищни сгради: с идентификатор № 43952.507.628.1,
собственост на ищците, и с идентификатор № 43952.507.628.4, собственост на
ответника, като върху стълбищна площадка на втория етаж, използвана от
ответника е построена баня и тоалетна, които излизат пред част от северната
фасада на ищците. По поставените задачи в архитектурната част, вещото лице
архитект Д. дава следното заключение: спорните бани и тоалетни не съществуват
по първоначално одобрения архитектурен проект от 1955 г.; новопостроените
бани-тоалетни са долепени до северната стена на източния близнак и закриват
прозореца на килера на ищците, който им е отреден, съгласно одобрения проект
през 1955 г.; спорните бани и тоалетни на партер и етаж не фигурират в
одобрения през 1955 г. проект, а са допълнително построени помещения към
съществуващата сграда с идентификатор № 43952.507.628.4 и отговарят на
определението на Български тълковен речник за “пристройка”, а също и на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ за “строеж”. Вещото лице – архитект изразява категорично
становище, че спорните бани и тоалетни на партера и етажа не са преустройство,
тъй като се преустройва нещо, което съществува, а те не фигурират в одобрения
през 1955 г. проект, поради което представляват “пристройка”, която е към
северната стена на жилищната сграда с идентификатор № 43952.507.628.4 и част от
северна стена на жилищната сграда с идентификатор № 43952.507.628.1. В тази насока
е и заключението на вещото лице инженер-конструктор.
Относно Разрешението за строеж №
155/25.08.2011 г. за обект: “Преустройство на част от тераса с цел изграждане
на санитарен възел”, разположен в УПИ ХIV-628, кв. 86 по регулационния план на гр. Ловеч,
вещото лице – архитект е констатирало, че се отнася за баня-wc, 2.44 кв.м., съгласно чертеж с надпис “разпределение
жилищен етаж от одобрения проект № 146/04.08.2011 г., като въпросната баня-wc е изградена върху баня-wc от 2.66 кв.м., посочена като съществуваща в чертеж с
надпис “разпределение приземен етаж” /съществуващо положение/ от посочения
одобрен проект. Експертът отново подчертава, че банята-тоалетна на приземния
етаж не фигурира в проекта от 1955 г., по който е построена сградата на
ответника, за нея нямало строителни книжа, от което следвало, че е незаконно
изградена, а разрешението за строеж на новата баня-тоалетна е издадено в
противоречие с чл. 148 ал. 7 от ЗУТ.
По поставените задачи към експертизата
относно конструкцията и вида на покрива на западния близнак, вещото лице
инженер-конструктор при огледа на място е констатирало, че покривът на
западната сграда с идентификатор № 43952.507.628.4 е препокрит, като при
ремонта покривът е изпълнен по-ниско от първоначално одобрения архитектурен проект
на сградата /без поправки и зачертавания/, като по този начин се образува луфт
на покривната конструкция в участъка при делителната стена на сградата и се
получава теч. При извършения от съда оглед на имота също се констатира, че
покривът в частта на сградата на ответника е с нови цигли, като се видя, че от
върха на покрива на сградата – западен и източен близнак има разделителна линия
между двете половини на покрива, която е от ламарина, подпъхната под циглите на
двете половини на покрива на сградата-близнак и има неравенство на циглите
точно до ламарината, като има цигли, които малко стърчат откъм страната на
източния близнак.
В съдебно заседание вещото лице –
конструктор инж. Й. уточни, че покривът на сградата-близнак е общ, той е
четирискатен, делителната стена е на средата, като при направения ремонт на
покривната конструкция на западния близнак, същата е свалена с около 10 см.,
при което общата част на покрива не е на едно ниво, има фуга и е възможно да се
образува теч при валежи, евентуално ще се навлажни тавана на помещенията, които
са отдолу и ще капе до делителната стена на страните. Вещото лице поясни, че
конструкцията на покрива не е променена, а е направен основен ремонт на
конструкцията в частта на сградата на ответника. Другият покрив на ищците е с
направен текущ ремонт, при който са сменени само изгнили греди, а носещите
елементи и всичко друго е останало както е било. Според вещото лице, ако е
направен ремонт на покрива изцяло, не би се получила фуга и покривът ще бъде
равен.
Св. Йончев знае за течове от промяната
в покривната конструкция, като посочи че преди 2-3 години се наложило ищците да
си ремонтират северната част на покрива, за да предотвратят течовете. Св.
Вутова също знае, че покривната конструкция в мястото на Т. е подменена, като
не може да каже какво им пречи на ищците след ремонта на покрива на Т.. Свидетелката
посочи, че преди около 2 години, на покривната част на къщата на ищците също е
имало ремонти, като подменили гредите на покрива, защото като тече, мокри долу
стаите. След този ремонт, който ищците са направили, те вече не са й казвали да
им капе от покрива, нито тя има представа дали след този момент имат течове.
Относно “В и К” инсталацията на новата
баня-тоалетна, вещото лице специалист “В и К” – инж. В. е констатирала, че
водопроводната инсталация към арматурите е изпълнена скрита под фаянса, като
вертикалните щрангове преминават през санитарния възел на приземния етаж,
подвързани са към неговата ВиК инсталация, която е част от съществуващата
сградна такава. Източната и западната сгради са захранени с едно общо сградно
водопроводно отклонение, като съществуващата площадкова канализация минава успоредно
на северната фасада на сградата, отстоящо на около 70 см., мерено от външната
стена на санитарния възел на приземен етаж. Вещото лице е констатирало, че в
тази площадкова канализация е включена цялата сградна канализация на западната
част от сградата, собстеност на ответника, и част от канализацията /баня и
тоалетна, пристроени на приземен етаж до сградата/ на източната част от
сградата, собственост на ищците. При огледа на имота, извършен от съда, се
констатира, че на втория етаж в банята на ответника, канализацията е на
външната стена на банята, а на първия етаж има мивка и канализация от нея,
минаваща през ПВЦ-тръба, прикачена към стената, която води навътре към коридора
и стаите в жилището на ответника, като тази мивка и канализация се намират на
южната стена на банята на първия етаж.
В съдебно заседание инж. В. уточни, че
има одобрен В и К проект от 2011 г. за преустройството на част от тераса за
санитарен възел, т.е. за банята на втория етаж. По проект, на общата стена на
банята с килера, е нанесена водопроводна инсталация, но е изпълнен фаянс на
цялата баня и не се вижда. Оставени са водопроводни излази за душ и
електрически бойлер, които излази са на източната стена, която не е обща. По
общата делителна стена влиза общото водопроводно отклонение за цялата сграда,
но имало и две канализационни отклонения, като отвеждането на канализацията на мивката,
находяща се в приземния етаж, собственост на ответника, е посредством
канализационна тръба Ф50-ПВЦ, отстояща на 35 см. от кота готов под, видима по
стената, не е вкопана и е включена в канализацията на санитарния възел на
приземния етаж на ответника. Според вещото лице, инсталацията В и К не пречи на
ищците. В този смисъл е и заявеното от свидетеля на ищците – Йончев.
При така установената фактическа
обстановка съдът е сезиран с негаторен осъдителен иск с правно основание чл.
109 от ЗС, с който ищците търсят срещу ответника защита на правото си на
собственост върху сграда с идентификатор № 43952.507.628.1, чрез премахване на
външната канализация, която минава по делителната стена между тяхната сграда и
сградата на ответника с идентификатор № 43952.507.628.4, премахване на
построени бани и тоалетни, долепени до северната стена на сградата им,
възстановяване на предишното положение на северната стена и на нарушената
покривна конструкция на сградата им.
При предявяването
на иск по чл. 109 от ЗС, ищецът трябва да докаже обстоятелствата, основанията,
които са предизвикали потърсената съдебна защита. За да се уважи искът по чл. 109
от ЗС, ищецът следва не само да твърди за наличието на “пречещо” действие, а
следва да докаже и обоснове неоснователност, противоправност на такова действие
и преди всичко – реално смущаващо правата му фактическо състояние. В
Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/1984 г. на ВС, ОСГК, е
прието, че основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от
които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което
произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или
ограничават тези на потърсилия правната защита.
Безспорно е в конкретния случай, че в
общински поземлен имот с идентификатор № 43952.507.628 по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Ловеч, е построена сграда –
източен и западен близнак, като сградата – източен близнак, с идентификатор №
43952.507.628.1, е собственост на ищците, а сградата западен близнак, с
идентификатор № 43952.507.628.4 – собственост на ответника. Установи се, че в
сградата на ответника има изградени две бани с тоалетни, като едната е в
приземния етаж, построена преди около 15 години, а другата е над нея, на втория
етаж, изградена през 2009 година.
Ищците претендират, че и двете бани с
тоалетни са незаконни, като относно банята на приземния етаж обосновават
търсената с иска защита с нарушена възможност да се ползват свободно от 1/2
идеална част от дворното място, което право притежават по силата на учреденото
право на строеж на техния праводател, а относно банята на втория етаж и с
факта, че тя закрива прозорец на килер на ищците.
От заключенията на вещите лица
архитект и инженер-конструктор по комплексната експертиза, се установи, че
спорните бани и тоалетни на партер и етаж не фигурират в одобрения през 1955 г.
проект и са допълнително построени, с характер на “пристройка” към северната
стена на жилищната сграда на ответника и част от северна стена на жилищната
сграда на ищците.
Заключението на вещото лице архитект в
частта, в която прави извод, че банята в приземния етаж е незаконно изградена,
а оттам разрешението за строеж № 155/25.08.2011 г. относно банята на втория
етаж е издадено в противоречие с чл. 148 ал. 7 от ЗУТ, не се съобразява от
съда, тъй като това са правни въпроси, а освен това разрешението за строеж е
влязло в сила.
Относно банята и тоалетната в
приземния етаж на ответника, дори и да се приеме, че е незаконен строеж, тъй
като не фигурира в одобрения през 1955 г. архитектурен проект, следва да се
отбележи, че в този случай, когато се навежда довод, че правото на собственост
е смутено от незаконен строеж в съседен имот, освен незаконния статут на
извършеното строителство ищците следва да докажат още и че то им пречи да
упражняват пълноценно собственическите си права. Само фактът на изграждане
незаконна постройка в съседен имот не е достатъчно за уважаване на иска по чл.
109 ЗС. В този смисъл е налице практика на ВКС, изразена в Решение № 33/06.04.2010
г. по гр.д. № 27/2009 г., ІІ г. о., Решение № 690/ 08.02.2010 г. по гр. д. №
3394/2008 г., ІV г. о., Определение № 601/19.07.2012 г. по гр. д. № 405/ 2012
г., І г. о.
Безспорно е по делото, че сградата –
източен и западен близнак е построена въз основа на отстъпено в полза на
праводателите на страните право на строеж върху държавна земя, по силата на
типов договор от 23.03.1955 г. Видно от договора, правото на строеж е учредено върху
държавно урегулирано място от 490 кв.м., съставляващо тогава парцел ХIХ в кв. 243, находящо се в гр. Ловеч за постройка на
жилищна сграда, съобразно одобрен план.
Към настоящия момент, по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Ловеч, имотът, върху който е построена
сградата – източен и западен близнак, е собственост на Община Ловеч /видно от
приложените скици на имот с идентификатор № 43952.507.628/, т.е. както ищците,
така и ответникът се явяват собственици само на съответната част от сградата, а
не и на земята под нея.
Съгласно чл. 64 от ЗС, собственикът на
постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за
използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с
който му е отстъпено правото, е постановено друго. В случая с договора за
отстъпеното право на строеж на праводателите на страните не е постановено
друго, а фигурира само правото на строеж за постройка на жилищна сграда върху
държавна земя. Следователно, недоказано е твърдението на ищците, че е нарушена
възможността им да се ползват свободно от 1/2 идеална част от дворното място,
което право притежават по силата на учреденото право на строеж на техния
праводател. По смисъла на чл. 64 от ЗС, като собственици на сградата – източен
близнак те могат да се ползват от земята, върху която тя е построена, само
доколкото това е необходимо за използването на самата сграда според нейното
предназначение, а други доводи, че им е нарушено това право да ползват земята
според предназначението на сградата, няма наведени.
В същата насока следва да се разглежда
и търсената петиторна защита относно новопостроената баня и тоалетна в сградата
на ответника. Тук разликата е, че тази баня и тоалетна е законен строеж,
съгласно влязлото в сила Разрешение за строеж № 155/25.08.2011 г., издадено от
Гл. архитект на Община Ловеч. В случая петиторната защита се обосновава и с
факта, че новопостроената баня и тоалетна на втория етаж закрива прозорец на
килер на ищците.
От титулите за собственост и на двете
страни – договорите за дарение от праводателите им, се установи, че към сградата
на всяка от страните има и по един килер.
С влязло в сила съдебно решение по
в.гр.д.№ 21/2011 г. на Ловешкия окръжен съд е отречено правото на собственост
на ответника върху килер от 3 кв.м., намиращ се в жилище-апартамент с
идентификатор 43952.507.628.4.2 на втори етаж в двуетажна жилищна сграда –
западен близнак с идентификатор 43952.507.628.4. Фактът на съдебно отреченото
право обаче не означава, че това право върху същия килер е признато на ищците.
В хода на извършения от съда оглед на процесните сгради, ищците посочиха именно
този килер, предмет на приключилия съдебен спор по чл. 108 от ЗС и чийто
прозорец се установи, че е закрит от строежа на банята. Те не посочиха килера,
фигуриращ в техния документ за собственост, за да придобие съдът непосредствено
впечатление дали в него има закрит прозорец в резултат на строежа. В тази
насока съдът не съобразява заключението на вещото лице архитект Д., както и
показанията на свидетелите на ищците, че от строежа на банята на втория етаж в
сградата на ответника се е получило затваряне на прозорец на техния килер, още
повече, че свидетелите не конкретизираха на какво се основават впечатленията
им, че именно това пречи на ищците.
От друга страна, дори и да се приеме,
че е закрит прозорец на килер, собственост на ищците, следва да се отбележи, че
по своята същност това не е стая за живеене, а помещение, в което се слага
багаж, което беше констатирано и при огледа на имота относно посочения от
ищците килер, поради което единствено действието по закриването на прозореца на
същия, не може да се разглежда като действие, пречещо за пълноценното
упражняване правата върху него.
Относно исканото възстановяване на
покривната конструкция на сградата се установи, че действително при извършен от
ответника ремонт на неговата част от покрива на сградата му, покривът е
изпълнен по-ниско и вече не е на едно ниво с покрива в частта на сградата на
ищците, при което има фуга и според вещото лице инженер-конструктор е възможно да се образува теч при валежи. От
показанията на св. Йончев и Вутова се установи, че ищците също са правили
ремонт на покрива си с цел предотвратяване на течове, след което повече не са
споделяли за появата на течове.
По отношение на исканото премахване на
външната канализация, която минава по делителната стена между двете сгради, не
се установи същата да пречи по някакъв начин ищците пълноценно да ползват
сградата си, респ. да ползват земята, върху която тя е построена, според
предназначението й. В тази насока съдът съобразява заключението на вещото лице
инженер “В и К“, а също и показанията на свидетеля на ищците – Йончев.
По
изложените съображения съдът приема, че не се доказаха неоснователни действия
на ответника, реално възпрепятстващи ищците да упражняват правата си в пълен
обем върху сградата, която притежават. От това следва, че предявеният негаторен
иск не може да бъде уважен, а следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. В тази насока съдът съобразява и съдебната практика на ВКС по сходни
казуси /Решение № 411/02.03.1999 г. по гр.д.№ 2190/1998 г., V г.о.; Решение №
316/18.02.2005 г. по гр.д.№ 2746/2003 г., IV г.о.; Решение № 33/06.04.2010 г. по гр.д.№ 27/2009 г., II г.о.;
Решение № 299/15.06.2010 г. по гр.д.№ 500/2009 г., II г.о.; Определение № 364/21.06.2012 г. по гр.д.№
366/2012 г., II г.о./.
При преценка
фактите по делото съдът не е обсъждал приложената преписка № 907/2009 г. на
Районна прокуратура-Ловеч, образувана по жалба на Мая Тодорова Цонева за
разрушаване на преградна стена в процесната сграда, тъй като е неотносима към
настоящия спор, при който преградна стена не е била предмет на разглеждане,
предвид последната уточняваща молба на ищците.
При този
изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника направените разноски по делото, които съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер 450.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие серия А №
0927046/04.04.2012 г.
Предвид изхода на процеса, следва да се
отхвърли искането на ищците за присъждане на направените от тях разноски по
делото, включително не се налага произнасяне по възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата И.Н..
На основание чл. 70 ал. 3 във вр. с 71
ал. 2 във вр. с чл. 69 ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК, и с оглед изхода на
процеса, ищците следва да довнесат по сметка на Ловешкия районен съд сумата
67.42 лева, представляваща държавна такса върху предявения иск.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.Г., ЕГН **********,***, С.Г.Ц., ЕГН **********,***,
и И.Г.Н., ЕГН **********,***, против Т.Л.Г., ЕГН **********,***, негаторен иск с правно основание чл. 109 от
ЗС, за осъждане на Т.Л.Г. да премахне външната канализация, която минава по
делителната стена между сгради с идентификатор № 43952.507.628.1 и с
идентификатор № 43952.507.628.4 по кадастралната карта на гр. Ловеч, одобрена
със Заповед на Изпълнителния директор на АГКК – гр. София № 18-10/17.04.2007
г., ведно с пристроените бани и тоалетни на северната стена на сградата им,
която е с идентификатор № 43952.507.628.1 по кадастралната карта на гр. Ловеч,
находяща се в поземлен имот в гр. Ловеч, на ул. „Генерал Доброволски” № 18,
съставляващ по кадастралната карта на града имот с идентификатор №
43952.507.628 с площ 524 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници и съседи:
№ 43952.507.627, № 43952.507.9601 и № 43952.507.629, както и за възстановяване
предишното положение на северната стена и на нарушената покривна конструкция на
сградата им, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Г.Г.,
С.Г.Ц. и И.Г.Н., с горните данни, да заплатят на Т.Л.Г., с горните данни,
сумата 450.00 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Г.Г., С.Г.Ц. и И.Г.Н.,
с горните данни, за присъждане на направените от
тях разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Г.Г., С.Г.Ц. и И.Г.Н.,
с горните данни, да заплатят по сметка на Ловешкия районен съд сумата 67.42 лв. /шестдесет и седем лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща
държавна такса върху предявения иск.
Решението подлежи на
обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: