Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1737
гр.
Пловдив, 26.9.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 30.9.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР
КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3309/2019г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на К.СТРОЙ ООД
против Наказателно постановление № 16-002726/16.5.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Пловдив, с което на К.СТРОЙ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
С
жалбата се оспорва приетата за установена от наказващия орган фактическа
обстановка. Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна счита жалбата
за неоснователна.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка: При извършена
проверка на 17.04.2019г. на строителен обект жилищна сграда в гр. Пловдив, кв.
„Остромила", изпълняван от „К.строй" ООД, и от представените на
18.04.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда" Пловдив документи е
установено, че от страна на работодателя „К.строй" ООД към 17.04.2019г. в
проверения обект е приет на работа като общ работник Ш.Ш.М., ЕГН **********, с
установено работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без
да е сключен с него трудов договор в писмена форма. С Ш.Ш.М. е сключен
граждански договор от 15.04.2019г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. Същият съответства на показанията на актосъставителя,
който разпитан в съдебно заседание категорично потвърди констатациите в
АУАН. Изложеното в АУАН и от
актосъставителя в съдебно заседание изцяло
кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства-Декларация
по чл. 402 КТ.
При все многократното
отлагане на делото, за да се предостави възможност на жалбоподателя да организира защитата си, същият не
представи доказателства, с които да опровергае гореприетите фактически
обстоятелства.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Компетентността
на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от
страните, а и се установява от чл. 20,
ал.3, т.4 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (ДВ бр. 44/2008), както и от Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 23.4.2019г., а НП - на 16.05.2019г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми, поради което и изричното възражение в
жалбата в този смисъл се явява неоснователно
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал.1,
вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.
Съгласно визираните разпоредби
отношенията между страните по предоставяне на работна сила следва да се уредят
безусловно с трудов договор в писмена форма. В конкретния случай не е спорно,
че такъв трудов договор между жалбоподателя и Ш.М. не е сключван, а точно
обратното представен е граждански договор, който лишава престиращия труда си
работник от облагите на трудовото законодателство.
С оглед гореизложеното
същественият въпрос относно съставомерността на деянието е преценката дали с
оглед действителните отношения между страните в случая е било наложително сключването
на трудов договор или отношенията е могло валидно да се регулират от граждански
договор.
Като в теорията, така и в
практиката безспорно се приема, че въпреки някои прилики трудовият договор и
гражданския договор /за изработка/ имат съществени разлики, които дефинират и
различното им приложно поле.
-
На първо място различен е предмета
на двата договора. Договор за изработка се сключва за постигане на определен трудов резултат, за
изработване на готов продукт, произведение или указване на услуга с ясно очертани и уговорени между
страните параметри и характеристики. Предмет на трудовия договор е
предоставянето от работника и
използването от работодателя на работната сила на работника или „живия
труд в процеса на неговото отдаване“, при условия създадени от
работодателя.. Работната сила е благо, което се съдържа в личността на нейния
носител и е неотделимо от нея. Поради това предоставянето й на друго лице да я
използва може да стане единствено като самата личност на нейния носител се постави в известна икономическа и
юридическа зависимост от волята на този, комуто се предоставя.
-
различни са и вътрешните отношения между страните. При договора за
изработка изпълнителят е
самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата.
Поръчващият не се интересува от организацията на труда, нито я създава.
Изпълнителят сам организира своята дейност и постига резултата. При трудовия
договор изпълнителят-работник е
подчинен и зависим от работодателя. Той работи под негов контрол,
указания и трудов ред.. В този смисъл същностна характеристика на задълженията
на работника е спазването на работно
време и трудова дисциплина.
-
договорът за изработка предполага еднократно изпълнение на определена
задача. С изпълнението й той изчерпва значението си и се прекратява. Трудовият
договор предполага продължаващо и многократно изпълнение на трудови операции,
които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се
изчерпват.
-
Различно е разпределението на риска. При договора за изработка риска е за изпълнителя. Той се
задължава да постигне и достави определен трудов резултат и ако не го постигне,
той няма право на възнаграждение. При трудовия договор рискът е за работодателя. Работникът дължи работната си
сила, тоест полагане на известни трудови усилия, като заплащането на трудово възнаграждение се дължи
безусловно, без оглед на постигнатите трудови резултати.
-
различно е мястото на изпълнение на договора. Мястото за изпълнение на
договора за изработка се определя от самия изпълнител и поначало е по мястото
на осъществяване на неговата дейност. Трудовият договор се изпълнява в мястото на работа, което се
определя по взаимно съгласие на страните, представлява един от съществените
елементи на трудовия договор и поначало е в седалището или мястото на дейност
на работодателя.
-
договорът за изработка се изпълнява по правило със средства за производство
на изпълнителя, а трудовият договор се изпълнява с материали, оръдия и предмети
на труда на работодателя. Използването на „живия труд“ на работника става винаги
при веществени условия, създадени от работодателя, който е техен собственик.
В този смисъл Трудово Право,
Шесто издание, автор Васил Мръчков, стр. 197-200, както и Коментар на Кодекса
на труда, десето издание, авторски колектив, стр 28-33.
В този смисъл и трайната съдебна
практика на Административен съд Пловдив- Решение № 559 от 12.03.2019 г. по к.
адм. н. д. № 163 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 52 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3356 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 391 от 20.02.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 3705 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1616 от 11.10.2017 г. по н. д. № 1500 / 2017 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1233 от 15.06.2016 г. по н. д. № 1189
/ 2016 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1226 от
15.06.2016 г. по н. д. № 1252 / 2016 г. на XXIII състав на Административен съд
– Пловдив.
В конкретния случай от писмената
декларация на работника, на която чл. 402 КТ придава силата на годно доказателствено
средство за обстоятелствата отразени в нея / за разлика от правилата на общия
граждански и наказателен процес, които по правило не допускат свидетелски
показания в писмена форма/ се установява, че работникът се е задължил да предоставя работната си сила като общ работник, на строителен обект на работодателя.
Уговорено е трудово възнаграждение,
което е дължимо на ден, а не на постигнат трудов резултат. Определено е
и работно време от понеделник
до петък от 08.00 до 17.00 часа, като почивни дни са събота и неделя. А в
напълно аналогичен смисъл са и показанията на актосъставителя.
От гореизложеното е видно, че
действителният предмет на договора между жалбоподателя и Ш.М. е работната му
сила, срещу определено трудово възнаграждение и при уговорено работно време и
място на работа, което определя трудовия характер на отношенията и
необходимостта от сключване на трудов договор в писмена форма.
Гореизложените изводи не се разколебават
от представения като доказателство по делото граждански договор от 15.04.2019г.
Трайно утвърдено виждане в теорията и
практиката е, че при преценка на вида на отношенията, съществуващи между
страните, съдът не е обвързан от
наименованието, което са дали на договора, а следва да се изследва действителната
им воля. В този смисъл от начина, по който е описано задължението на изпълнителя
по договора не може да се направи извод, че става въпрос за задължение за
престиране на трудов резултат, с определено качество и характеристики. Точно
обратното използваната терминология подкрепя извода на страна, че всъщност
предмет на договора е работната сила на работника.
Приложена е правилната санкционна
норма- чл. 414, ал.3 КТ, която предвижда имуществена санкция в размер от 1500
до 15 000 лв. за ЮЛ, което допусне нарушение на чл. 61, 62 и 63 КТ. Предвид
естеството на нарушението, а именно приемане на работа на работник, с когото изобщо не е
сключен трудов договор, а точно обратното действителния
характер на правоотношението е прикрито чрез граждански договор и
продължителността на периода, през който работникът е работел без сключен
трудов договор /10 дни видно от Декларацията по чл. 402 КТ/ съдът намира, че
санкцията правилно е индивидуализирана малко над минимално предвидения размер,
а именно 2000 лева.
Особеностите на конкретния случай
не го разкриват като такъв отличаващ се с по-ниска конкретна степен на
обществена опасност в сравнение с типичните нарушения по чл. 62, ал.1 КТ поради
което и случаят не може да се приеме за маловажен.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002726/16.5.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Пловдив, с което на К.СТРОЙ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.