Р Е Ш Е Н И Е № 222
гр.Пловдив, 22.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 23.01.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия И. Анастасов въззивно гражданско дело №
706/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от С.С. против решение № 20/18.01.2018г. по гр.д.№ 354/2016г. на РС- гр.Асеновград,
с което е допусната съдебна делба между него и въззиваемите М. и Б. С. на
следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.513.148.10.11; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.515.1.1.7 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.515.1.1.6
по КК на гр. Асеновград, ведно с 2,641 идеални части от 66% от поземлен имот № 00702.515.1;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.518.8.2.2 също по КК на гр.
Асеновград, при квоти от ½ ид. ч. за жалбоподателя и по ¼ ид. ч.
за въззиваемите. Във въззивната жалба се твърди, на първо място, че първоинстанционният
съд е възприел погрешно твърденията в обстоятелствената част на исковата молба,
както и петитума на иска, по причина на което са останали необсъдени съществени
за спора по делото обстоятелства, за които били налице преки писмени
доказателства и съответно неправилно е приложен материалният закон. Уточнява се
досежно втория и третия имоти– самостоятелен обект с идентификатор
00702.515.1.1.7 и с идентификатор 00702.515.1.1.6, находящи се в гр. **********,
че жалбоподателят има по-голяма квота, предвид трансоформацията на лични
средства, а именно квота от 28 973/112410 ид.ч. за имота с идентификатор
00702.515.1.1.6, а по отношение на другия имот- квота от 14684/56970 ид.ч.
Твърди се също така, че четвъртият имот представлява обща част към сградата в
ПИ№ 515 и квотите в собствеността следва да бъдат определени на база на квотите
от общите части на построената в това дворно място сграда.
Въззиваемите М. и Б. С. оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Те считат, че обжалваното решение е постановено в пълно
съответствие със събраните доказателства и с материалния закон. По-конкретно се
сочи, че по-голям принос в придобиването на имоти по време на брака между две
лица може да се претендира единствено като дробна част от цялото семейно
имущество, а не по отношение на отделни имоти, цитира се съдебна практика в
този смисъл. Не са заявени доказателствени искания.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
По първоинстанционното дело са предявени обективно
съединени искове за съдебна делба. В исковата молба се твърди, че ответниците
по исковете са деца на ищеца от брака му с Л. С. Гражданският брак между С. и Л.
С. бил прекратен с решение от 29.12.2014г. по бр.д.№ 5577/2014г. на ПРС, ІІ
бр.с.. През време на брака те придобили множество имоти. С нот.акт за
покупко-продажба от 09.05.2001г. бившите съпрузи купили апартамент № ***, на
трети жилищен етаж в жилищен блок на адрес: гр.******, с площ 97.50 кв.м.,
ведно с избено помещение № 3 и 10,49 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, който апартамент е идентичен със самостоятелен обект с
идентификатор 00702.513.148.10.11. Твърди се, че част от продажната цена в
размер от 36000 лева, а именно сумата 8 600 лева, преведена по сметка на
продавачите, както и платените в брой 2400 лева са лични средства единствено на
ищеца, представляващи част от получените от него обезщетения при пенсионирането
му. Ползваният за доплащане на останалата част от цената кредит от банка „ДСК”
в размер на 25000 лева, бил изплатен само със средства от неговата пенсия. По
отношение на този имот ищецът претендира да е индивидуален собственик, а при
условие на евентуалност твърди, че е индивидуален собственик поради влагане на
лични средства на 11000/36000 ид.ч. и на 9/10 от останалите 25000/36000 ид.ч. в
режим на СИО поради по- голям принос.
Относно самостоятелни обекти с идентификатори 00702.515.1.1.7
и 00702.515.1.1.6, находящи се на адрес:
гр.********, ет.1 се твърди, че ищецът е заплатил капаро в размер съответно от
56 970 евро и 44 933,10 евро, като по-голяма част от средствата,
необходими за заплащане на капарото, били негови лични, които той реализирал от
работа във Великобритания. Твърди, че на 01.02.2004г. ищецът е заминал за
Великобритания, където работил без прекъсване до 23.12.2013г.. Останалата
необходима сума, необходима за придобиване на горепосочените два имота, била
осигурена от изпращани от него пари от Великобритания, както и от продажба на
семеен имот. През 2007г. изтеглил кредити от „Алфа банк”- клон България и от
„Българо-Американска кредитна банка” за изплащане на остатъка от продажната
цена. Относно самостоятелен обект с идентификатор 00702.515.1.1.7 ищецът
твърди, че е индивидуален собственик на 28973/112410 ид.ч. и на 9/10 ид.ч. от
останалите 83437/112410 ид.ч. в режим на СИО. За самостоятелен обект с
идентификатор 00702.515.1.1.6 той твърди, че е придобил в индивидуална
собственост 14684/56970 ид.ч. и 9/10 от придобитите в режим на СИО 42286/56970
ид.ч.
С нот.акт № 93/10.09.2012г. придобили 2.641 ид.ч. от
66 % от ПИ № 00702.515.1 по кадастралната карта на гр.Асеновград, с адрес: *******,
с площ 56 кв.м.. Този имот представлявал прилежаща част към самостоятелните
обекти в сградата, построени върху него, с идентификатори 00702.515.1.1.6 и
00702.515.1.1.7. По отношение на този имот ищецът претендира за 9/10 ид.ч.
С договор от 18.09.1991 г. за продажба на държавен
недвижим имот от Военно жилищния фонд апартамент в гр.*******, идентичен със
самостоятелен обект с идентификатор 00702.518.8.2.2. В исковата молба се
твърди, че сумата за апартамента е изплатена изцяло със средства, дарени от
бащата на ищеца- жалбоподател в настоящето производство, и преведени от
неговата спестовна книжка от ДСК- Ведраре, по сметка на продавача. По отношение
на този имот също се твърди, че е индивидуална собственост на С.С. поради
трансформация на лични средства.
В исковата молба се твърди също така, че наемите от
част от имотите са били събирани от ответницата, но те произхождат от лично
имущество на ищеца и добивите от тях представляват личен принос в придобиване на
имуществото в режим на СИО. През периода от 2004 г. до 2013г., когато той
работил в Англия, децата от брака /въззиваеми по настоящето дело/ вече били
пълнолетни, съпругата не е полагала никакви грижи нито за него, нито за децата
им, поради което няма принос в придобитите от него средства и имущества.
С отговорите на исковата молба, подадени от ответниците
в първоинстанционното производство, исковете за делба се оспорват само по
отношение на посочените от ищеца квоти, като твърдят, че притежават по ¼
идеална част от правото на собственост върху делбените имоти по силата на
договора за дарение, оформен с нот.акт № 123/2015г., с който тяхната майка Л. С.
им прехвърлила притежаваната от нея общо ½ ид.ч..
Видно от приетото по
първоинстанционното дело решение от 29.12.2014г. по бр.д.№ 5577/2014г. на ПРС,
гражданският брак между ищеца и Л. С., сключен на 05.09.1982г., е прекратен на
датата на влизане на решението в сила- 29.01.2015г.. През време на брака си
двамата бивши съпрузи са придобили възмездно правото на собственост върху петте
делбени имота. Както е посочено и в мотивите към т.4 от Тълкувателно решение №
5/29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК, „критерият за
преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло
обективен- изследва се характерът на вложените в придобиването средства;
съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на
брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за
признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и
изключи от съпружеската имуществена общност“. Оборването на презумцията за
наличие на съвместен принос е в тежест на бившият съпруг, твърдящ наличие на
пълна или частична трансформация.
В първоинстанционното производство са
приети множество писмени доказателства относно доходите на ищеца- жалбоподател
в настоящето производство, относно негови спестявания, банкови операции и
плащания. По отношение на тези доказателства следва принципно да се отбележи,
че съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. №
2/2001 г., ОСГК, само имотите, придобити от едноличния търговец по време на
брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща
сграда, принадлежат на съпругът- едноличния търговец, и придобитото от него в
резултат на реинвестиране на печалбата не е съпружеска имуществена общност. В
мотивите към това тълкувателно решение е записано, че „Придобиването в резултат
на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето
естество приноса на другия съпруг-нетърговец, защото последният, дори когато
работи за едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не
носи стопански риск, който носи едноличният търговец“. С влизане в сила през
2009г. на действащия СК правилото, че са лични вещните права, придобити от съпруг-
едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност
и включени в неговото предприятие, е изрично закрепено в разпоредбата на чл.22,
ал.3. От горното следва, че в общия случай, когато съпругът, претендиращ
определен имот да е негово лично имущество в резултат от трансформация на лични
средства, не е регистриран като едноличен търговец, какъвто е и настоящият
случай, лично е имуществото по чл.22, ал.1 от СК, т.е. това придобито преди
брака, придобитото по време на брака по наследство и по дарение, както и
вещните права, придобити в резултат от насочване на принудителното изпълнение
за личен дълг на другия съпруг върху имот в режим на СИО.
Съгласно чл.21, ал.2 от СК, съвместният принос може да
се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството. Тогава, когато липсва какъвто и да било съвместен принос от
страна на единия съпруг- нито с влагане на средства, нито с труд, нито с грижи
за децата или домакинството, може да се приеме, че и трудовите доходи на другия
съпруг съставляват лично имущество. Когато тези доходи бъдат употребени за
придобиване на определени вещни права, тези вещни права по трансформация също
ще бъдат лично имущество. По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите
Х. Ф., С. Д., А. В., И. М., М. Р., Х. Г. / сестра на жалбоподателя/, Е.М. /
баба на въззиваемите по майчина линия/ и Л. С. / бивша съпруга на жалбоподателя
и майка на въззиваемите/. Прието е и заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице
А. С., относно доходите на бившите съпрузи С. през времето от сключването до
прекратяването на гражданския брак между тях. На база на тези доказателства не
се установяват факти, които да дават основание да се счита, че праводателката
на въззиваемите не е имала принос, под каквато и да било форма, при придобиване
на семейното имущество. Напротив- установява се, че тя е работила дълги години
като медицинска сестра, а впоследствие е развивала търговска дейност като
едноличен търговец и с регистрирано като нейна собственост ЕООД. Не се
установява да е неглижирала грижите по домакинството, нито да не е полагала
грижи за родените от брака деца. Съгласно трайната съдебна практика, не следва
да се дава приоритет на никоя от формите на принос, тъй като дължимото
поведение на всеки от съпрузите в брака е с взаимно разбирателство, общи усилия
/съобразно индивидуалните им възможностите/, имущество и доходи да се осигури
благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и
издръжката на децата. Дори да приемем, че жалбоподателят има значително по-
голям принос в СИО, то това е основание за предявяване на иск по чл.29, ал.3 от СК, който по своето правно естество е конститутивен и чието уважаване има
за последица изменение в дяловете на съпрузите от прекратената СИО, т.е. не е
възможно по- голям дял да бъде определен инцидентно в производство по съдебна
делба, действието на решението е за напред, тъй като същото има правоизменящ
ефект, а не констатира някакво възникнало назад във времето правно положение.
Освен това по- голям дял се определя от цялото имущество, придобито в режим на
СИО, а не само за отделни имоти. При това, дори да би било възможно
инцидентното определяне на по- голям дял и само за отделни имоти, то същото не
би имало обратно действие и не база на същото не би могло да се обоснове липса
на транслативно действие на сделките по нот.акт № 38/18.05.2015г., от които
въззиваемите черпят правата си.
Нищо по- различно от приетото по- горе не се
установява от останалите доказателства по делото, като по- специално внимание
ще следва да се обърне само на декларация, без дата, изходяща от Л.С., с която
същата признава, че няма принос в придобиването на апартамента на ***** / това
следва да е самостоятелен обект с идентификатор 00702.513.148.10.11, придобит с
нотариалния акт от 09.05.2001г./ и той е индивидуална собственост на съпруга й.
Извънсъдебното признание на липсата на принос би било от значение само в
случай, че липсваха други доказателства, от които обективно се установява, че е
налице принос. Ако бяха налице доказателства за вложени от жалбоподателя лични
средства, които по размер са покривали продажната цена, в съпоставка с
декларацията би могъл да се направи обоснован извод за липса на принос в
придобиването от страна на бившата съпруга. В случая обаче се твърди да са
вложени обезщетения при пенсиониране, допълнени с кредит. Обезщетенията при
пенсиониране също се явяват трудов доход и то такъв, който е в резултат от
упражняваната от жалбоподателя трудова дейност през времето от сключване на
гражданския брак до подписване на договора за покупко- продажба от
09.05.2001г.. Средствата по договора за кредит нямат характер на лично
имущество, освен, ако кредитът не е изплатен с друго лично имущество, каквото
трудовите доходи в случая не са.
По отношение на характерна средствата, вложени в
придобиването на имотите, следва да се отбележи и това, че периодът, през който
жалбоподателят е работил в Англия, не представлява период на фактическа
раздяла. През време на фактическата раздяла брачните връзки са разкъсани,
поради което по принцип съпрузите нямат и някакви общи цели, които да
реализират чрез съвместен принос. В случая това не е така. Имотите по
нот.актове №№ 74 и 75 от 2007г., както и този по нот.акт № 93/10.09.2012г., са
придобити именно през периода, когато жалбоподателят е работил в Англия, и то
на името на съпругата му, с която той очевидно е поддържал близки отношения и й
е имал доверие. През същия този период той, макар и само веднъж годишно, се е
прибирал в семейното жилище, а не някъде другаде. Що се отнася до въпроса, дали
Л. С. е полагала усилия за благополучието на семейството и за образованието и
издръжката на децата, по този въпрос вече беше взето отношение, като следва
само да се добави, че безспорно тя е управлявала семейните имоти и е развивала
съвместно предприетите търговски начинания.
Гореизложеното не се отнася до самостоятелен обект с
идентификатор 00702.518.8.2.2, тъй като за него
жалбоподателят твърди, че цената му е платена със средства, дарени му от
неговия баща. Същият е придобит по договор за продажба на държавен недвижим
имот от военножилищния фонд от 18.09.1991г. срещу цена от 12857 лева. Купувачи
по договора са двамата бивши съпрузи С. и Л. С. На л.164 и сл. по
първоинстанционното дело е налице заверено копие от спестовна книжка на Б. И. С.,
от която се твърди, че е бил извършен превод за плащане на цената на
апартамента. В приета на л.158 по същото дело декларация от Б. С. се сочи, че
преводът е извършен на 10.12.1990г. от спестовния влог по сметка на продавача.
На л.167 по първоинстанционното дело, стр.6 от спестовната книжка на Б. С., по
отношение на когото не е налице спор, че е баща на жалбоподателя, срещу дата
10.12.1990г. е записана наличност / остатък/ в размер от 12977,59 лева, а
отдолу срещу текста „Пр.Соф.окр.кл.“ е отразена сумата от точно 12857 лева. На
л.159 по гр.д.№ 354/2016г. на РС- гр.Асеновград е налице писмо от 18.12.1990г.
от „Държавна спестовна каса“- клон гр.Асеновград до КЕЧ- гр.Пловдив, видно от
която С.С. е определен за купувач на горепосочения апартамент със заповед №
3065/06.12.1990г. и на 10.12.1990г. е направил „пълно стойностно покритие“ със
сумата от 12857 лева от сметка в ДСК“Ведраре“, където е издадена и спестовната
книжка на Б. С.
Във връзка с горното следва да се коментират и
показанията на свидетелите, в които се съдържат данни относно придобиването на
жилището на ********, с идентификатор 00702.518.8.2.2. Свидетелката С. Д. / без родство/ сочи, че те, както и жалбоподателя,
са купили ведомствените си жилища, в които дотогава са живели под наем, през
1990г.. Известно й било, че купеното от С. жилище е негово, защото той
споделил, че баща му е дал необходимите за плащането на цената пари. На
свидетелят М. Р. / без родство/, който познава жалбоподателя от 1978г., а
впоследствие често е посещавал неговото и на съпругата му семейно жилище, също
му е известно, че това жилище е изкупено с пари, дарени от бащата на С.С.. Същото
обстоятелство се сочи и в показанията на свидетелката Х. Г. / сестра на
жалбоподателя/. Показанията на свидетелките Е. М. / баба на въззиваемите и
майка на бившата съпруга на жалбоподателя/ и Л. С. / майка на въззиваемите/ са
противоречиви до известна степен. Първата свидетелка сочи, че още при сключване
през 1983г. на гражданския брак между дъщеря й и жалбоподателя те със съпруга й
/ свидетелката и съпругът й/ им дали 1500 лева. Дъщеря й имала спестени 500
лева. Не сочи тези пари да са били запазени до 1991г. и да са послужили за
заплащане на част от продажната цена за жилището на *******. Втората
свидетелката директно сочи, че е вложила в закупуването на жилището свои
спестявания в размер от 500 лева, без да твърди, че те са били отпреди
сключване на гражданския брак. От родителите си получила 1500 лева, който били
употребени за заплащане на част от продажната цена.
При съпоставка между обсъдените по- горе писмени
доказателства и свидетелските показания се налага непротиворечивият извод, че
цената на жилището на *******, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор
00702.518.8.2.2, е платена изцяло със средства, дарени от бащата на
жалбоподателя. Налице е пълно съвпадение между сумата и датата на извършване на
превода по спестовната книжка на Б. С. и сумата и датата на плащането, отразени
в писмото от ДСК до КЕЧ- гр.Пловдив. Налице е и съвпадение между посочения в
писмото клон на ДСК, в който е била сметката, от която е извършено плащането, и
клонът на ДСК в който е издадена спестовната книжка- ДСК“Ведраре“. Трима от
свидетелите, от които двама, за които няма основание да се счита, че са лично
заинтересовани от изхода на делото, сочат, че им е известно, че цената на
жилището е платена с пари, дарени от бащата на жалбоподателя. Няма основание да
се счита също така, че впечатленията на тези свидетели не датират още от времето
на придобиването на жилището, а за дарението им е казано непосредствено преди
завеждане на делото или преди разпита им единствено и с цел да дадат съответни
показания.
Съгласно трайната съдебна практика, когато е извършено
дарение от родителите на единия от съпрузите се предполага, че то е
предназначено само за него, а не за двамата съпрузи. В подкрепа на това
становище е и разпоредбата на чл.22, ал.1 от СК /чл.20, ал.1 от СК / отм.//,
защото лично имущество на единия съпруг не би било това, получено от него по
дарение, ако се предполагаше, че даренията или дори само определени дарения-
според това, от кого са извършени, и какво е дарено, са предназначени за
двамата съпрузи. В случай, че се твърди противното- че дарителите са изразили
воля да надарят и двамата съпрузи, в доказателствена тежест на другия съпруг /
другият спрямо този, чийто родители са извършили дарението/ е да установи, че
дарението е било предназначено и за него. Доколкото въззиваемите въобще са
отрекли влагането на дарени от родителите на жалбоподателя средства в
придобиването на горепосоченото жилище, то те нямат и твърдения в насока на
това дарението да е било предназначено за задоволяване на общи семейни нужди,
т.е. дарителите да са изразили воля да надарят и двамата съпрузи, а не само
синът си. При липса на твърдения естествено липсват и съответни доказателства.
Ето защо в обобщение на горното съдът приема, че жилището на ул.“*****,
съставляващо самостоятелен обект с идентификатор 00702.518.8.2.2, лично имущество на жалбоподателя по трансформация.
С нот.акт за дарение на
недвижим имот № 123/18.05.2015г. Л. С.
е дарила на децата си- въззиваемите Б. и М. С., ½ ид.ч.от правото на
собственост върху делбените имоти. Договорът за дарение няма вещно– прехвърлително
действие единствено по отношение на жилището на ул.“*****, което не е придобито
в режим на СИО, а е индивидуална собственост на жалбоподателя. По отношение на
останалите делбени имоти договорът за дарение валидно легитимира въззиваемите
като собственици на общо ½ ид.ч. / по ¼ ид.ч./. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде отменено само в частта, с която е
допуснат до делба самостоятелен обект с идентификатор 00702.518.8.2.2, като бъде потвърдено в останалата му част.
Съобразно с решението по делото и съобразно с
данъчните оценки на имотите в полза на въззиваемите следва да бъде присъдена
110785,20/152708,40- та част от направените от тях съдебни разноски за
адв.възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, които са в размер от по
400 лева, а именно съдебно разноски в размер от по 290,20 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 20/18.01.2018г. по гр.д.№ 354/2016г.
на РС- гр.Асеновград в частта, с която е допуснат до делба самостоятелен обект в сграда № 00702.518.8.2.2 по КККР на гр.
Асеновград, адрес: *****, който обект попада в сграда 2, разположена в поземлен
имот №00702.518.8, с предназначение на обекта: за търговска дейност, брой нива
на обекта: 1, площ по документи: 64,24
кв.м., прилежащи части: избено помещение №17 – 6,69 кв.м. и 6,195 % идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж №00702.518.8.2.1 и 00702.518.8.2.3, под обекта: няма, над обекта: № 00702.518.8.2.6,
при следните квоти: за С.Б.С. – 1/2
идеална част; за Б.С.С. – 1/4 идеална част; и за М.С.С. – 1/4 идеална
част., като вместо това
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на гореописания
имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/18.01.2018г. по гр.д.№
354/2016г. на РС- гр.Асеновград в останалата му част, с която до делба при
горепосочените квоти са допуснати самостоятелен
обект в сграда №00702.513.148.10.11 по КККР на гр.*******, който обект попада в
сграда 10, разположена в поземлен имот №00702.513.148, с предназначение на
обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документи: 97,50 кв.м., прилежащи части:
изба №3, таван №3 и 10,49% идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж №00702.513.148.10.10,
00702.513.148.10.12, под обекта: №00702.513.148.10.6, над обекта: №
00702.513.148.10.17; самостоятелен обект в сграда № 00702.515.1.1.6 по КККР на
гр. ******, който обект попада в сграда 1, разположена в поземлен имот
№00702.515.1, с предназначение на обекта: за търговска дейност, брой нива на
обекта: 1, площ по документи: 27,80
кв.м., прилежащи части: 0,888 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж №00702.515.1.1.7, под обекта:
№00702.515.1.1.1, над обекта: № 00702.515.1.1.19 и 00702.515.1.1.18; самостоятелен
обект в сграда № 00702.515.1.1.7 по КККР на гр. ********, който обект попада в
сграда 1, разположена в поземлен имот №00702.515.1, с предназначение на обекта:
за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, площ по документи: 54,85 кв.м., прилежащи части:
1,753 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж №00702.515.1.1.8 и 00702.515.1.1.6, под обекта:
№00702.515.1.1.1, над обекта: № 00702.515.1.1.20, 00702.515.1.1.18 и
00702.515.1.1.19; 2,641 идеални части от 66% от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 00702.515.1 по КККР на гр. ******, площ: 545
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 5012, кв.80, парцел ІІ-1131б; съседи: 00702.515.5,
00702.515.157, 00702.515.6, 00702.515.408, 00702.515.404, 00702.515.405,
00702.515.403.
ОСЪЖДА С.Б.С., егн: **********,***, офис****, чрез
адв.Д.Е., да заплати на Б.С.С. ***, ЕГН: ********** и на М.С.С. ***, ЕГН: **********
по 290,20 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: