Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                            11.11.2019 г.                           гр.Белоградчик                   

                                      В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                               втори състав

На седми ноември                               две хиляди  и деветнадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 733 по описа за 2018 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:

                     Предявеният  иск е по реда на чл. 415 ал.1 ГПК: за установяване на вземането на заявител в р-р на 2 982.51лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД, 614.72лв. - договорна лихва за периода 22.03.2017г.- 10.12.2017г. и 177.99лв. – мораторна лихва в/у главница за периода 23.03.2017г.-16.06.2018г. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

            В исковата молба, предявена от „Агенция за контрол на просрочени задължения”  ЕООД София се излага : Между “Банка ДСК” ЕАД и ответника – Е.Г.М. е сключен договор за стоков кредит № 248369/22.02.2017г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 3 047.04 лв. за закупуване на стоки и за сключване чрез “Банка ДСК” ЕАД на застраховка.

Кредита е следвало да бъде върнат на 48 месечни вноски в размер – по 113.75лв. и последна – 114.02лв., съгл. погасителен план.

Ответника е платил вноска в общ размер 64.53лв. като неиздължената сума е в размер на 3 775.22лв., от които : 2 982.51лв. – главница, 614.72лв. - договорна лихва за периода 22.03.2017г.- 10.12.2017г. и 177.99лв. – мораторна лихва в/у главница за периода 23.03.2017г.-16.06.2018г.

С рамков договор за цесия от 29.09.2017г. и приложение № 1.1/10.12.2017г. “Банка ДСК” ЕАД е прехвърлила вземанията си с/у ответника на ищеца. За извършената цесия ответника е уведомен с получаване препис от иск. молба с приложенията

Проведено е производство по реда на чл. 410 ГПК/в т.ч. заповедта е връчена на ответника в усл. на чл. 47 ал.5 ГПК /

Моли се да  бъде прието за установено, че ответника  дължи изпълнение на парично задължение в размер 2 982.51лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, 614.72лв. - договорна лихва за периода 22.03.2017г.- 10.12.2017г. и 177.99лв. – мораторна лихва в/у главница за периода 23.03.2017г.-16.06.2018г.  и разноските по ч.гр.д. № 566/2018г.

Представя писмени доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. №  566/2018г. по описа на БРС.

            Особеният представител на ответника е оспорил предявения иск. Брани се с правни доводи : - не дължи още 203.00лв. – главница до размера на кредита/2 402.00лв./, тъй като сумата за покупка на стока е 2 199.00лв., видно от представените касови бонове; - не се дължи лихва в/у лихва

             С договор за цесия, сключен на 03.05.2019г. – в течение на процеса, вземанията на ищеца срещу ответника са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД-София, което дружество е конституирано като третото лице - помагач на страната на ищеца.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - “АСВ” ЕАД София в нарочна писмена защита поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

             В. лице по допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна/ССЕ/ експертиза е представило заключение по поставената  задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

             Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

            Не се спори по делото, че между “Банка ДСК” ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 248369/ 22.02.2017г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 2 402.00 лв., по който общото задължение на ответника е в размер на 3 047.04лв. - за закупуване на стоки и за сключване чрез “Банка ДСК” ЕАД на застраховка.

Заетата сума е преведена по сметка на търговеца “Технополис България” ЕАД, а сумата за финансиране на застраховката – по сметка на застрахователя “Групама Животозастраховане” ЕАД видно от заключението на в. лице.

Ответника е платил част от задължението си - две вноски в общ размер на 227.50лв. – главница и договорна лихва

По делото не е представено уведомление до ответника за обявена предсрочна изискуемост на вземането на ищеца.

За извършената цесия между “Банка ДСК” ЕАД и ищеца, ответника е уведомен с получаване препис от иск. молба с приложенията.

            Неоснователен е довода на ответника, че не е  уведомен за извършената цесия - уведомен е с получаване препис от иск. молба с приложенията. /така решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г. ТК – “доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването за цесията, то получаване на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане, не може да бъде игнорирано /чл. 235, ал. 3 ГПК”.

Изискването да се извърши уведомяването от цедента не препятства прехвърлителя на вземането да натовари чрез упълномощителна сделка друго лице да извърши уведомяването, включително и цесионера, тъй като задължението за уведомяване не е нито лично, нито непрехвърлимо /така решение № 15/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/ 2014 г., ІІ т.о/.

            С договор за цесия, сключен на 03.05.2019г. – в течение на процеса, вземанията на ищеца срещу ответника са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД-София. За извършената цесия между ищеца и “АСВ” ЕАД-София, ответника е уведомен с предявената от цесионера молба за заместване на ищеца или встъпване като помагач на ищеца, която е докладвана от съда и е налице изрично произнасяне относно конституирането на този цесионер като трето лице - помагач на ищеца. В случая цесионера е надлежно упълномощен от цедента да съобщи цесията. Тези обстоятелства, съдът съобразява на осн. чл. 235 ал.3 ГПК./ така решение № 15/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/ 2014 г., ІІ т.о. ; Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.о./

            Съдът намира за уместно да отбележи и следното : въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не се твърди този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следва да се приеме, че вторият договор за цесия е валиден и е произвел действие между ищеца/цедент/ и "АСВ" ЕАД "/цесионер/, че вземания са валидно прехвърлени в потримониума на цесионера още на датата посочена в договора за цесия като дата на влизане в сила на прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение само ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършил други плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Съдът приема, че ответника може да възрази за липса на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението. Обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без значение за основателността на иска, при положение, че не е установено погасяване от ищеца преди уведомлението, което да не е взето предвид.

            От заключението на в. лице по ССЕ се установява, че задължението на ответника към момента на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е в размер на 2 982.51лв. – главница, 614.72лв. - договорна лихва за периода 22.03.2017г.- 10.12.2017г. и 133.79лв. – мораторна лихва в/у главница за периода 23.05.2017г.-16.06.2018г.

            Между страните по делото е налице облигационно правоотношение по чл. 240 ЗЗД - договор заем. По силата на чл. 240 ал.1 ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума. На осн. чл. 240 ал.2 ЗЗД и чл.6 от договор за кредит № 248369/ 22.02.2017г. на ищеца се следва договорна/възнаградителна/ лихва.

До предявяване на иска ответника не е изпълнил задължението си  да погасява в срок месечните вноски по погасителния план на кредитора.

            По делото не е представено уведомление до ответника за обявена предсрочна изискуемост на вземането на ищеца. “Банка ДСК” ЕАД уведомява, че също не е предприемала действия за уведомяване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост по кредита.

Съгл. задължителната съдебна практика по въпроса, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ВКС по т. д. №  8/2017 г., ОСГТК предявеният по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Към 11.11.2019г. са падежирали вноските за главница за периода 22.03.2017г. – 22.10.2019г. – 31 вноски/ от които две платени или дължими 29 вноски/ или задължението за главница е в размер на 1 520.86лв. Задължението за договорна лихва е  9 вноски/ от които две платени/ или 614.72лв. - за периода 22.03.2017г.- 10.12.2017г.

              Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за установяване на вземане за главница в размер на 2 982.51лв. с пр. осн. чл. 415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД е основателен и доказан частично в размер на 1 520.86лв., като в разликата до 2 982.51лв. отхвърля иска като неоснователен.

Предявеният иск за установяване на вземане за договорна лихва в размер на 614.72лв. с пр. осн. чл. 415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 240 ал.2 ЗЗД е основателен и доказан, поради което съдът го уважава изцяло.           

       От 23.05.2017г. – датата на третата погасителна вноска ответника е в забава и на ищеца се следват мораторни лихви на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Ищецът не е заявил при условията на чл. 214, ал.2 ГПК искане за прибавяне на изтекли лихви за периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 22.06.2018г. до датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Поради изложеното на същия се следва обезщетение за забава по чл. 86 ал.1 ЗЗД в размер на 133.79лв. за периода 23.03.2017г.-16.06.2018г.

Неоснователен е довода на ответника за начисляване лихва в/у лихва. Не е налице анатоцизъм. Договорната лихва се дължи на осн. чл. 240 ал.2 ЗЗД и тя е цена, възнаграждение за ползване на предоставените от кредитора парични средства. Мораторната лихва е дължима на друго осн. – чл. 86 ал.1 ЗЗД. Не е налице анатоцизъм при начисляването на лихви в/у неизплатени договорни лихви/така решение № 1001/05.07.1999г. на ВКС по гр.д. № 357/1999г., V г.о./

            Поради изложеното, съдът приема, че предявеният иск за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 177.99лв. с пр. осн. чл. чл. 86 ал.1 ЗЗД е основателен и доказан частично в размер на 133.79лв. за периода 23.03.2017г.-16.06.2018г., като в разликата до 177.99лв. отхвърля иска като неоснователен.

            Довода на особения представител на ответника, изложен в устните състезания за недължимост на вземанията по всички предявени искове към ищеца  поради прехвърлянето им на трето лице в течение на процеса е неоснователен.  Прехвърлянето на спорното право и неговите последици са изрично уредени в чл. 226 ГПК, в т.ч. и силата на пресъдено нещо на решението относно приобретателя.

Субективните предели на обвързващата сила на постановения съдебен акт се разпростира и спрямо частните правоприемници, какъвто е и приобретателя на вземането. Когато транслацията на спорното право е осъществена по време на висящия процес, чийто предмет е то, ищецът, който го е прехвърлил не загубва качеството си на главна страна в процеса, но тъй като той вече не е носител на претендираното материално право и не е страна по материалното правоотношение, неговото процесуално качество не произтича от материалноправна обусловеност, а от изрично призната от процесуалния закон възможност да продължи процеса като защитава едно чуждо за него право - арг. чл. 226, ал.1 ГПК. От тук се извежда и неговата функция на процесуален субституент, който изключва паралелното участие на приобретателя като главна страна /чл. 226, ал. 2 ГПК/. Следователно, правните последици от решението рефлектират директно не в патримониума на цедента, който защитава чуждо материално право, а в правната сфера на цесионера - негов носител. Решението съобразно чл. 226, ал.3 ГПК, разпростира своята сила - сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие - и спрямо приобретателя като на този факт се основавана правото на прехвърлителя да води делото относно прехвърленото право с правен ефект за приобретателя му.                  

            Прехвърлянето на спорното право в хода на висящия съдебен процес може да бъде съобразено при решаването на спора (в диспозитива на съдебния акт) единствено в хипотезата на заместване на ищеца - цедент от цесионера като страна в процеса по реда на чл. 222 ГПК. Само в този случай, при уважаване на иска, цесионерът ще бъде посочен като носител на присъденото вземане.

      При настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл. 415, ал.1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл. 226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал.1 ГПК.

В диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение./ така абз. 6 и сл. от мотивите към  т.10.б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/

            С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца съразмерно на уважената част от предявените искове направените по настоящото делото разноски в размер на 86.44лв. – държавна такса, 297.11лв. – възнаграждение за особен представител, 120.22лв.- възнаграждение за в. лице и 288.53лв. – адв. възнаграждение.

Оставя без уважение искането на  ищеца за присъждане на направени по делото разноски за разликата над : 86.44лв. – държавна такса, 297.11лв. - възнаграждение за особен представител, 120.22лв.- възнаграждение за в. лице и 288.53лв. – адв. възнаграждение до предявените размери съответно : от 143.80лв., 580.00лв., 200.00лв. и 480.00лв.

            С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца съразмерно на уважената част от предявените искове направените по ч.гр.д. № 566/2018г. разноски в размер на 45.38лв. – държавна такса и 120.22лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Оставя без уважение искането на  ищеца за присъждане на направени по ч.гр.д. № 566/2018г.  разноски за разликата над : 45.38лв. – държавна такса и 120.22лв. – юрисконсултско възнаграждение до предявените размери съответно : от 75.50лв. и 200.00лв.

                              Водим от гореизложеното, съдът

                                               Р  Е  Ш   И 

                    ПРИЕМА за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че Е.Г.М. с ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения”  ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Панайот Волов” №  29, ет.3 сумите :   1 520.86лв. – главница по договор за стоков кредит № 248369/22.02.2017г. за периода 22.03.2017г. - 22.10.2019г. с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД, 614.72лв. - договорна лихва за периода 22.03.2017г. - 10.12.2017г. с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ал.2 ЗЗД, 133.79лв. – мораторна лихва за периода 23.03.2017г.-16.06.2018г. - на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018г. до окончателното и изплащане

            ОСЪЖДА Е.Г.М. с ЕГН ********** да заплати  на „Агенция за контрол на просрочени задължения”  ЕООД, ЕИК ********* направените по настоящото дело  разноски в размер на 86.44лв. - държавна такса, 297.11лв. - възнаграждение за особен представител, 120.22лв. - възнаграждение за в. лице и 288.53лв. – адв. възнаграждение.

Оставя без уважение искането на  „Агенция за контрол на просрочени задължения”  ЕООД, ЕИК *********  за присъждане на направени по делото разноски за разликата над : 86.44лв. – държавна такса, 297.11лв. - възнаграждение за особен представител, 120.22лв.- възнаграждение за в. лице и 288.53лв. – адв. възнаграждение до предявените размери съответно : от 143.80лв., 580.00лв., 200.00лв. и 480.00лв.

                    ОСЪЖДА Е.Г.М. с ЕГН ********** да заплати  на „Агенция за контрол на просрочени задължения”  ЕООД, ЕИК ********* направените по ч.гр.д. № 566/2018г. разноски в размер на 45.38лв. - държавна такса и 120.22лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Оставя без уважение искането на  „Агенция за контрол на просрочени задължения”  ЕООД, ЕИК *********  за присъждане на направени по ч.гр.д. № 566/2018г.  разноски за разликата над : 45.38лв. – държавна такса и 120.22лв. – юрисконсултско възнаграждение до предявените размери съответно : от 75.50лв. и 200.00лв.              

            Решението е постановено при участието на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. “Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 като трето лице - помагач на страната на ищеца, като цесионер по договор за цесия, сключен с ищеца на 03.05.2019г., по силата на който вземанията срещу ответника са прехвърлени от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”  ЕООД на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

            Решението  може да се обжалва  пред ВОС в  двуседмичен срок от връчването му  на страните.

                                                  Районен съдия :