№ 130
гр. Варна, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500066 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* срещу Решение № 1711 от 17.11.2021г. по гр.д. № 3121/2021г. по описа на ВРС,
VII-ми състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу СД „Христо – Бенца
– Господинова и С-ие“, ЕИК ********* искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумата от
876.05 лева, представляваща стойност на начислена и незаплатена ел. енергия за периода от
29.06.2018г. до 19.09.2018г. за обект, находящ се в гр. Игнатиево, с об. № 1660001 и кл. №
**********, начислена по фактура № *********/04.03.2020г. ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2020г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 56.70 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 25.03.2020г. до 27.11.2020г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
262416/17.12.2020г., поправена с разпореждания № 268282/05.03.2021г. и №
272989/28.04.2021г. по ч.гр.д. № 16195 по описа за 2020г. на ВРС, VII-ми състав.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Същите са обосновани с
твърдения, че страните се намират в правоотношение по пренос и достъп на ел. енергия,
1
като ОУ на „ЕРП Север“ АД са годен източник на облигационни задължения за абоната и
енергийното предприятие. Исковата сума е цена на коригирано количество ел. енергия и се
дължи от ответника на основание обвързващите страните ОУ на ДПЕЕ и ПИКЕЕ. Ищецът, в
тежест на който е било е установил по делото, че е изправен по задължението си да осигури
непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обекта на абоната. На 19.09.2018г. е
извършена техническа проверка на измервателните системи, при която е констатиран
повреден броителен механизъм. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. На
основание ОУ и уговореното в тях при техническа неизправност на СТИ
електроразпределителното предприятие извършва корекция. На основание съставения
констативен протокол е извършена корекция на сметка на абоната с коригирани количества,
равни на консумираната от потребителя ел. енергия за аналогичен период от предходната
година. Сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се дължи за реално потребена
от потребителя електроенергия, а с разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ се създава правна фикция,
че коригираното количество е реално потребено за срока на корекцията. Следователно е
налице правно основание за дължимост на исковата сума. Отправил искане в тази връзка за
постановяване на решение, с което обжалваното такова се отмени и вместо него се
постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени с извод за основателност.
В отговор на жалбата, СД „Христо – Бенца – Господинова и С-ие“ оспорва доводите
в нея. Излага други, с които обоснова правилност и законосъобразност на решението, което
моли да се потвърди. Към момента на извършване на процесната корекция ищецът не е
разполагал с правомощието да извършва корекция на сметката на абоната.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената
по спора позиция, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от
„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна срещу СД „Христо – Беница – Господинова и
с-ие“, ЕИК ********* установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът има парично вземане от ответника, произтичащо от договор за
достъп и пренос на електрическа енергия, по който ищецът в качеството му на оператор
на мрежата е изпълнил задълженията си да пренася и снабдява с ел. енергия, а ответникът, в
качеството му на потребител в обект на потребление, находящ се в гр. Игнатиево, с кл. №
********** и аб. № 1660001, поел задължение да заплаща стойността на потребената
електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите условия към договора,
в следните размери: за сумата от 876.05 лева, представляваща неплатена главница по
фактура № **********/04.03.2020г. и начислена под формата на корекция на сметка за
консумирана ел. енергия за гореописания обект на потребление за периода от 29.06.2018г. до
19.09.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на
2
предявяване на исковата молба в съда – 16.12.2020г. до окончателното плащане на
задължението, както и за сумата от 56.70 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 29.06.2018г. до 19.09.2018г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл:
страните са обвързани от сключен договор за пренос и достъп на електрическа енергия, по
който дружеството ищец е изправно по основното задължение да пренася и снабдява с ел.
енергия обекта на ответника. Исковата сума е цена на коригирано количество ел. енергия на
основание чл. 38, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ и ПИКЕЕ за посочения период, вследствие
констатиран при контролна проверка на 19.09.2018г. повреден броителен механизъм.
Констатацията е обективирана в КП, съставен от служители на „Електроразпределение
Север“ АД съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 61 от ОУ на ДПЕЕЕМ /2007г./.
Поради невъзможността неотчетената част от потребената ел. енергия да бъде точно
измерена е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за аналогичен период от предходната година. Сумата не се дължи за
реално потребена от потребителя електроенергия. По правната си природа разпоредбите на
ОУ на ДПЕЕ и ПИКЕЕ създават правна фикция, че коригираното количество
електроенергия е реално потребена за срока на корекцията. Предвид неизпълнение на
поетото от ответника задължение за плащане на начислената цена, по инициатива на ищеца
е образувано заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 16195/2020г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът депозирал
възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита. Отправил искане за постановяване на положително
решение по предявените искове.
В отговор, ответникът оспорил предявените исковете по основание. Оспорил
допустимостта на исковете с доводи за липса на идентичност на заявените в рамките на
заповедното производство и предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искови претенции,
както и поради факта, че на 25.06.2018г. преди исковия, ответното дружество е сключило
договор за продажба на ел. енергия с „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, за което ищецът е бил
уведомен своевременно. Навел също възражения, че към момента на проверката –
19.09.2018г. е липсвала законово регламентирана процедура за извършване на проверка за
метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, доколкото ПИКЕЕ/2013г.
са били отменени, а ПИКЕ/2019г. действат само занапред и нямат обратно действие. Наред с
това в задължителната съдебна практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия
него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради
неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и не обвързват потребителите. Отправил искане в тази връзка за
постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
3
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В полза на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 262416 от 17.12.2020г. по ч.гр.д. № 16195/2020г. по описа
на ВРС за парично задължение, представляващо цена на електрическа енергия и мораторна
лихва в обект на потребление в гр. Игнатиево – предмет на предявените искове в рамките на
настоящето исково производство. Заповедта е връчена надлежно на длъжника, а
установителният иск предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал.
4 от ГПК.
Страните са сключили договор за достъп и пренос на електрическа енергия през ЕРМ
на „Енерго-Про Мрежи“ АД при Общи условия на 01.03.2015г. по отношение на обект в гр.
Игнатиево – овчарник, № 1, № 2 и № 3.
От съдържанието на Констативен протокол № 5176161/19.09.2018г. се установява, че
при проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на клиента СД
„Христо-Беница-Господиновя и с-ие“ и за описания обект, в присъствие на клиента е
установенd повреда в броителния механизъм на електромера, който е подменен с нов.
Въз основа на последния е съставена Справка за корекция на електрическа енергия от
21.02.2020г. в размер на 4435 кWh за периода 29.06.2018г. – 19.09.2018г. на база аналогичен
предходен период. Въз основа на справката е издадена фактура за исковата сума.
От заключението на приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер с
фабр. № 1125081000962891, е бил в срок на метрологична годност. Констатираната при
проверката повреда е неработещ, тъмен дисплей. Това сочи, че електромерът не е измервал
потребената ел. енергия, тъй като измервателният уред е останал без захранване, бил е с
тъмен дисплей, като приложената справка за корекция на сметки е направена съгласно чл.
52, ал. 1, ал. 2 от ПИКЕЕ.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Възраженията за недопустимост
поради неидентичност на основанието на заявеното и исково вземане са неоснователни.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
С оглед конкретно наведените в процеса възражения за липса на договорна
обвързаност между страните и неспазване на предписан ред за преизчисляване на сметката
на клиента, в доказателствена тежест на ищеца е провеждането на пълно и главно доказване
4
по спорните факти. Доказване в този смисъл не е проведено по делото.
Поддържаното в процеса правопораждащо вземането основание е корекция на сметка
на потребител за минало време, извършена на основание чл. 38, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ и
ПИКЕЕ за посочения период, вследствие констатиран при контролна проверка на
19.09.2018г. повреден броителен механизъм и неизмерване в неустановен период.
Установено е в тази връзка, че ответникът е титуляр на партида с аб. № 1660001 и кл. №
********** за обект находящ се в гр. Игнатиево, 010042, ПИ, овчарник, както и че страните
са обвързани от договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителната
мрежа в посочения обект от 01.03.2015г. Сключеният от ответника на 25.06.2018г. договор
за продажба на ел.енергия с „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД и възникналото по силата му
продажбено правоотношение не засяга действието на правоотношението между страните по
пренос и достъп. В случая, ищецът основава претенция си на извършена от него
корекционна процедура, с която потребеното количество се определя фикционно по
съответна методология, в зависимост от установеното неточно измерване и/или
неизмерване. Съгласно чл. 38, ал. 6 от ОУ ДПЕЕЕМ /2007г./ в случаите на техническа
неизправност на СТИ електроразпределителното предприятие извършва корекция. В този
случай коригираните количества са равни на консумираната от потребителя ел. енергия за
аналогичен период от предходната година.
Специалните договорни отношения между страните се регламентират от действащите
ЗЕ, Общите условия по договора за пренос на електрическа енергия през ЕРМ на „Енерго-
Про Мрежи“ АД, одобрени с решение № 0У-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013г.
По въпроса допустимо ли е доставчикът /в случая операторът на мрежата/ да
извършва едностранна корекция на сметките за потребена електроенергия за минал период,
при действието на съответните специални нормативни актове, регулиращи обществените
отношения по доставка на електроенергия и приложими еднакво за всички участници в тях –
както по отношение на всички потребители, така и по отношение на всички
доставчици/оператори, в съдебната практика на ВКС е даден принципен отговор, че липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките от страна на доставчика на
електрическа енергия както при действието на отменените ЗЕЕЕ и Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните мрежи, така и след влизане в сила на
ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането
на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане/неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано
виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа
за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер
на договорната отговорност /чл. 82 от ЗЗД/. Доставчикът на електрическа енергия не може
да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите
от него самия общи условия, доколкото подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26,
5
ал. 1 от ЗЗД /в този смисъл Р № 165 от 19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. на ВКС, II ТО; Р №
104 от 05.07.2010г. по т.д. № 885/2009г. на ВКС, II ТО; Р № 26 от 04.04.2011г. по т.д. №
427/2010г. на ВКС, I ТО; Р № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 9/2010г. на ВКС, II ТО и др./.
След изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово основание крайният
снабдител, а не и операторът на електроразпределителната мрежа, да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в
ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
както и при налични ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Така, с
изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г. / и приетите въз основа на
законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г./ е предвидена
възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на
потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства
за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта
електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение. Неправилното количествено отчитане на реално доставената
електроенергия не поражда в този случай имуществена отговорност за крайния клиент за
виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в
патримониума на доставчика, представляващо продажна цена за реално доставено
количество електрическа енергия. ПИКЕЕ/2013г. обаче са отменени с изключение на чл.48-
51 от тях с Решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, обн. в ДВ, бр.
15/14.02.2017г., а с Решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г., обн. в ДВ бр.
97/23.11.2018г. на ВАС, в сила от 23.11.2018г. са отменени и правилата на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ. С оглед действието във времето на решението на ВАС, относно извършената на
19.09.2018г. проверка на процесното СТИ отменените ПИКЕЕ не представляват приложим
закон, а в ОУ/2007г. на оператора на мрежата липсва уредба на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, както не е
налице и никоя от хипотезите на чл. 48-50 от ПИКЕЕ, при които доставчикът или
6
електроразпределителното дружеството – въззивник да има правомощие да извършва
корекция на сметката на потребителя.
В актуалната съдебна практика на ВКС е развито разбирането, че при неосъществени
нормативно предвидени предпоставки за възникване на правото на едностранна корекция на
сметките на потребителя за минал период, правното основание за доставчика да търси
заплащане на цената на количество потребена електроенергия, записано като показания на
невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, при положение
че бъде доказан фактът на реалното потребление за определен период от време. Това
разрешение също не е приложимо към конкретния случай, доколкото едностранната
корекция в случая е извършена от електроразпределителното дружество, което не е
доставчик по договор за продажба на електрическа енергия, вследствие констатирана
повреда – неработещ, тъмен дисплей на СТИ, при което електромерът не е измервал
потребената ел. енергия. Наред с активната материалноправна легитимация на ищеца,
фактът на реалното потребление при това в количествено и темпорално отношение са
неустановени по делото.
Следователно, оспореното вземане като цена на корекция не е породено в полза на
„ЕРП Север“ АД на основание ОУ на ДПЕЕЕМ/2007г., нито на основание ПИКЕЕ/2013г.
или ЗЗД. Предявеният иск за установяване в отношенията между страните, че оспореното
вземане съществува в полза на „Електроразпределение Север“ АД и обвързва потребителя е
неоснователен и следва да се отхвърли. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено
възнаграждение на адвокат в размер на 300 лв. В този размер, съответен на минималния
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г., разноските следва да се възложат в тежест
на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1711 от 17.11.2021г. по гр.д. № 3121/2021г. по описа
на ВРС, VII-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на СД „Христо – Бенца – Господинова и С-ие“, ЕИК
********* сумата от 300 лева, съдебни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8