Решение
гр. С., 12.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14 812
по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и обратен иск по чл. 54 ЗЗД.
Ищецът „ОББ“ АД
твърди, че отпуснал на В.С.И. кредит за ремонт и строителство, който бил
обезпечен 1) чрез учредяване на ипотека с н.а. № 9 от 2007 г., Нотариус с рег.
№ 356 с район РС-Мадан, върху поземлен имот ІІІ-637, застроен и незастроен, с
площ от 1223 кв.м., включващ имоти с пл. № 637 (с площ от 973 кв.м.) и с пл. №
15 (с площ от 250 кв.м.), съставляващ бензиностанция кв. 61, гр. Рудозем, ведно
с построената в него едноетажна масивна сграда и навес, заедно с приращенията и
подобренията, и 2) чрез учредяване на договорна ипотека с н.а. № 3 от 2007 г.,
Нотариус с рег. № 122, Смолян, върху апартамент № 5, в гр. С., ж.к. Ц., ул. З.,
бл. *, вх. *, ет. *, с площ от 98, 46 кв.м., с избено помещение и идеални части
от сградата и правото на строеж, който имот е собственост на В.С.И. и Б. С.И..
Поради неизпълнение на задължения по отпуснатия кредит срещу В.С.И. е издаден
изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 108/11 г., СИС при
РС-Смолян. Отделно от горното се твърди още, че ищецът предоставил на „С.“ ООД
инвестиционен кредит и кредит-овърдрафт по разплащателна сметка, като за
обезпечаване на задълженията по овърдрафт кредита е сключен договор за
поръчителство от 23.12.2008 г. с В.С.И. и Б. С.И.. Тъй като „С.“ ООД също не
изпълнило задълженията си срещу дружеството било образувано изп.д.
№ 24/11 г., по описа на СИС при РС-Мадан, по което описания по-горе
имот „бензиностанция“ е продаден на публична продан, и върху който имот
банката-ищец има вписана първа по ред
ипотека. Изтъква се, че ДСИ при РС-Мадан е извършил разпределение на
постъпилите суми от проданта като не е
присъединил „ОББ“ АД, в качеството й на първи по ред ипотекарен кредитор,
по отношение на продадения недвижим имот, и присъединен по право взискател, а
така също и взискател по изп.д. № 108/11, СИС при РС-Смолян, като вземането на
банката по отпуснатия на В.И. кредит за ремонт и строителство не е взето
предвид при изготвяне на разпределението
от 6.11.2013 г. по изп.д. № 24/11, СИС при РС-Мадан. Изтъква се, че с
посоченото разпределение на „ОББ“ АД е отредена сумата от 105 431, 08 лв.
(разноски и задължения на длъжника „С.“ ООД по изп.д. № 24/11 г.,), като е
прието, че на останалите взискатели се следва сумата от 56 555, 23 лв., а
сумата от 80 205, 60 лв. е върната
на длъжниците. Поддържа се, че поради неприсъединяването на банката, тя е
останала с несъбрано вземане от 285 178,
96 лв. главница и 64 873, 90 лв. законна лихва към 8.11.2013 г. по изп.д.
№ 108/11 г., макар по това несъбрано вземане „ОББ“ АД да е било обезпечен
кредитор с първа по ред ипотека върху продадения имот. След приспадане на
събраната по изп.д. № 108/11 г. сума от 74 891, 79 лв., банката е останала
увредена поради неполучаването на сумата от 60 279, 09 лв. Твърди се, че
ДСИ при РС – Мадан не е изпълнил задължението си по чл. 459, ал. 1, изр. 2 ГПК
като не е запазена по сметка на съдебния изпълнител припадаща се на обезпечения
кредитор сума. Изрично е подчертано, че банката е присъединен кредитор по право
– чл. 459, ал. 1 ГПК. Сочи, че ответникът М. на П. е възложил на ДСИ при РС
Мадан извършване на определена работа (чл. 265 ЗСВл), при изпълнението на която
за ищеца са произтекли вреди, тъй като по силата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е
загубила привилегиите си след погасяване на ипотеката. Претендира М.то да бъде
осъдено да заплати сумата от 60 279, 09 лв., съставляваща
вреда от бездействието на ДСИ поради невключване на обезпеченото вземане на
„ОББ“ АД по договор за банков кредит за ремонт и строителство в разпределението
от 6.11.2013 г. Претендира лихва за забава от датата на исковата молба и
разноски.
Допълнително е
уточнено от ищецът „ОББ“ АД, че банката e увредена от
невключването й в разпределението с коректния
размер на вземането и незапазването по сметка на ДСИ на припадащата й се като
обезпечен кредитор сума. Твърди се, че банката е претърпяла загуба в размер на
исковата сума, като увреждащото поведение е започнало от изготвянето на
разпределението от 6.11.2013 г. по изп.д. № 24/11 г., СИС при РС Мадана и е
завършило с получаването на сумите по него от взискателите. Сочи, че действията
са извършени от А.Х.К..
Ответникът М. на
П. не оспорва, че е възложител на работа по отношение на ДСИ, но оспорва иска
като сочи, че разпределението на ДСИ е било обжалвано от ищеца и като
потвърдено от съда е влязло в сила на 16.06.2014 г., поради което не е налице
противоправно поведение на ДСИ. Изтъква се, че за ищеца не е налице и вреда,
тъй като за събирането на посочената сума все още е налице висящо изп.д. №
108/11 г., по което сумата, която се претендира в настоящия процес, предстои да
бъде събрана. Уважаването на иска по настоящото дело ще доведе до неоснователно
обогатяване на ищеца. Отделно от това се сочи, че ищецът е съпричинил вредните
резултати, тъй като в качеството му на кредитор с трета поред договорна ипотека, до датата на разпределението не е
представил данни за наличие на вземане и не е предприел действия за
присъединяване на вземането по изп.д. № 108/11 г. В условията на евентуалност е
предявен обратен иск срещу конституираното трето лице помагач А.Х.К., в
качеството й на ДСИ по изп.д. № 24/11 г., Мадан, за заплащане на сумата от
25 010 лв., като част от обща стойност в размер на 60 276, 09 лв.,
както и законна лихва, считано от датата на предявяване на главния иск – 17.11.2015 г., както и разноски.
Третото лице
помагач на страната на ответника, А.Х.К., ответник по обратния иск, оспорва
същия като се позовава на вече възприетото от съда становище по друго дело, че
разпределението извършено от ДСИ е законосъобразно и за съдебният изпълнител
към 6.11.2013 г. не е било налице основание да присъедини допълнително вземане
на „ОББ“ АД. В последствие е изложено и становище, че банката се е включила
несвоевременно в изпълнителните процедури, тъй като е целяла избягване на
заплащане на по-голяма такса.
Третото
лице помагач на страната на ответника М.Б.Б. оспорва участието си в процеса.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
От събраните
доказателства се установява, че ищецът „ОББ“ АД е предоставил на „С.“ ООД
инвестиционен банков кредит (съгласно договор от 26.05.2006 г.) и
кредит-овърдрафт по разплащателна сметка (съгласно договор от 31.05.2007 г.),
като за обезпечаване на задълженията по последния (овърдрафт) кредита е сключен
договор за поръчителство от 23.12.2008 г. с В.С.И. и Б. С.И..
По делото е
представена заповед за изпълнение от 24.01.2011 г. издадена по реда на чл. 417
от РС-Мадан, по гр.д. № 15/11 г., и изпълнителен лист към същата, като „С.“
ООД, В.С.И. и Б. С.И. са осъдени да заплатят солидарно на „ОББ“ АД сумата от
70 000 лв. главница, лихва от 7644, 33 лв. и разноски. В изпълнителния
титул не се съдържат данни за основанието на което е издаден. Въз основа на
така издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 24/11 г., по
описа на СИС при РС-Мадан.
Видно от
доказателствата в приобщеното изп.д. № 24/11 г. на 16.02.2011 г. банката-ищец е
поискала в изпълнението да се присъедини и изпълнителен лист от 25.01.2011г.,
издаден от PC - Мадан по ч.гр.д. № 16/2011 г. (представен по делото), по силата
на който длъжникът „С.“ ООД, е осъден да заплати сумите 23 719 лв., главница по
договор за инвестиционен банков кредит от 26.05.2006 г., 2 449, 85 лв.,
договорна лихва, 523,74 лв. наказателна лихва и разноски.
С молба от
27.06.2011 г. банката е поискала да се възбрани имотът, посочен по-горе, ипотекиран с н.а. № 9 от 2007 г. На
12.07.2011 г. по искане на ДСИ е вписана възбрана върху процесния имот с вх. №
374/17.07.2011 г. на Служба по вписванията - Мадан.
На 01.08.2011
г. е изпратено уведомление до взискателя „ОББ“ АД за насрочен опис, което е връчено на 23.08.2011
г., но в последствие това изпълнително действие е отложено, като
страните са уведомени. Опис на процесния ипотекиран имот е извършен на
21.10.2011 г. Публичната продан е била насрочена и обявена, но в последствие отменена от
ДСИ. Нова продан на ипотекирания имот е насрочена с обявление от 09.01.2013 г.
На 11.02.2013 г. по делото е постъпила молба от „Е.“ ЕООД, с която на основание
чл. 459, ал. 1, във връзка с чл. 456 ГПК, дружеството е поискало присъединяване
по изпълнителното дело. С разпореждане на ДСИ от 11.02.2013 г. дружеството е
присъединено. Последвало е спиране на производството по искане на взискателя и
ново насрочване на публична продан. Тъй като проданта била обявена за
нестанала, банката е поискала насрочване на нова продан при начална цена 80 на
сто от началната цена при предходната продан. След проведена процедура с
постановление от 16.10.2013 на основание чл. 496, ал. 1 ГПК, ДСИ е възложил
процесния имот на „РИХ“ ООД за сумата от 242 200 лева. Върху постановлението е
отбелязано, че е влязло в сила на 30.10.2013 г. Взискателят „ОББ“ АД е бил
надлежно уведомен за постановлението за възлагане, като на 6.11.2013 г. ДСИ е
изготвил протокол за разпределение, с
който е разпределил постъпилите суми от публичната продан на ипотекирания имот
между участниците - взискателите „ОББ“
АД, „Е.“ ЕООД, Мадански районен съд, община Рудозем - отдел „МДТ“, НАП - ТД
Пловдив, офис Смолян. В протокола е посочена общо сумата от 161 994, 31
лв. и остатък от 80 205, 69 лв.
за връщане на длъжниците по делото. Ищецът е получил уведомление за предявяване
на разпределението на 12.11.2013 г.
Междувременно на
11.11.2013 г. пред ДСИ е депозирана молба за присъединяване от „ОББ“ АД, с
която е поискано да се присъедини вземане
на банката спрямо В.И., съгласно приложено удостоверение по чл. 456 ГПК,
издадено от ДСИ при СИС към PC Смолян. В молбата е посочено, че вземането е
обезпечено с ипотека върху имота, предмет на публичната продан и е поискано на
основание чл. 459, ал. 2 ГПК в разпределението на сумите да се включи и вземане
в размер на 350 052, 86 лв. С молбата е депозирано посоченото удостоверение
по чл. 456, ал. 1 ГПК на ДСИ при PC Смолян по изп. дело № 108/2011 г. и
н.а. № 9 от 2007 г. В изпълнение на тази претенция ДСИ е разпоредил
присъединяване.
На 09.12.2013 г.
изготвеното и цитирано по-горе разпределение на ДСИ е предявено на страните, но
срещу същото е постъпила жалба от взискателя „ОББ“ АД. С влязло в сила решение
на АС Смолян № 364 от 16.06.2014г. по гр. д. № 281/2014 г., разпределението на
ДСИ по изп.д. № 24/2011 г. е потвърдено като законосъобразно.
На 23.06.2014г.
по изп.д. № 24/11 г. е постъпило запорно съобщение от 20.06.2014г. на ДСИ при
PC Смолян, по изп. дело № 108/2011 г., с което е наложен запор върху вземанията
на В.С.И.. На 14.07.2014г. „ОББ“ АД е поискало в негов полза да се преведе
остатъкът от сумата по разпределението, която е следвало да се върне на
длъжниците, като с разпореждане от 16.07.2014 г. ДСИ е наредил сумата от
80 205, 69 лв. да се преведе на СИС при PC Смолян по изп. дело № 108/2011г.,
както и да се преведат останалите суми съгласно разпределението, като с
преводни нареждания от 17.07.2014 г. е извършен транС..
От събраните
доказателства се установява, че успоредно с изп.д. № 24/11 г., е било в ход
производство и по изп.д. № 108/11 г., което е било образувано при СИС при
РС-Смолян от взискателя „ОББ“ АД срещу длъжник В.И. и ипотекарен длъжник Б. И.а.
По делото е
приета ССЕ.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Пасивно материално правно легитимирано да отговаря по
иска по чл. 49 ЗЗД в случая е М. на П., тъй като съгласно съдебната практика,
това е субектът, който е отговорен за незаконосъобразните действия или
бездействия на държавните съдебни изпълнители. По този въпрос страните не
спорят.
За да се ангажира отговорността на ответното М. по чл.
49 ЗЗД следва да се установят предпоставките визирани в сочения текст, а
именно, че при или по повод изпълнението на възложената работа, от виновно и
противоправно действие или бездействие на служители на ответника, са настъпили
вреди за ищеца.
Основният въпрос, по който в процеса е налице
противоречие между становищата на страните е дали е налице противоправно
поведение на държавен съдебен изпълнител. Настоящият състав приема, че
наличието на този елемент от фактическия състав на деликта не бе доказан. За
този извод съдът взе предвид следното:
Установява се,
че „ОББ“ АД е ипотекарен кредитор на В.И., тъй като последният е обезпечил свой
дълг по договор за ремонт с учредяване на договорна ипотека, върху процесния
имот. Срещу В.И. е било образувано изп.д. № 108/11 г. при СИС РС-Смолян. Срещу
длъжника И. обаче е образувано и друго изп.д. № 24/2011 г. към РС – Мадан,
където той участва в качеството си на поръчител на длъжника „С.“ ООД. По искане
на „ОББ“ АД изпълнението по изп.д. № 24/11 г. е насочено към имот, собственост
на поръчителя В.И., който имот е същият, който е ипотекиран за друг дълг на И.
в полза на банката. По този начин банка „ОББ“ АД е съвместила две качества по
изп.д. № 24/11 г., а именно – от една страна взискател, по чиято инициатива е
отпочнато изпълнението, и от друга - присъединен по право кредитор, по силата
на факта, че за друг дълг на същото лице в полза на банката е учредена ипотека,
върху имот обект на изпълнението. Няма спор, че за всички извършвани по
изпълнителното дело действия банката е била надлежно уведомявана, като не се спори
(и от доказателствата е видно), че е спазено включително и правилото на чл. 501 , ал. 1 ГПК, като ДСИ е изпратил
съобщение за насрочването на описа и проданта на процесния ипотекиран имот. В
този смисъл следва да се приеме, че правото
на банката да бъде конституирана и присъединена в изпълнителното
производство е изцяло съобразено. Тя е имала адекватна и пълноценна възможност да упражнява правата си в
изпълнителния процес от 2011 г. до края на 2013 г. Задължението на ДСИ да
осигури възможността за участие е надлежно изпълнено. В това задължение обаче
не е включено и правомощие на съдебния изпълнител служебно да упражнява
правата на банката т.е. ДСИ не е бил длъжен нито да следи служебно за други
вземания на „ОББ“ АД (било и спрямо същите длъжници), нито да ги присъединява отново
служебно във висящия изпълнителен процес. Изцяло на преценката на банката е
оставена възможността да заяви за събиране в изпълнителното производство свои
вземания, като посочи какъв е размера на същите, въз основа на какъв
изпълнителен титул се претендират, върху какви имущества да бъде проведено изпълнението
и пр. Взискателят можел по всяко време на изпълнението да поиска включване на
свое вземане в производство, но тази възможност е ограничена от законодателя
със срок - докато разпределението не е
изготвено – арг. от ал. 1 на чл. 456 ГПК. В подкрепа на казаното е и
нормата на чл. 458 ГПК, която регламентира положението на Държавата като
присъединен по право взискател за дължимите ѝ от длъжника публични и
други вземания. Законодателят е предвидил, че макар и да е включена по силата
на закона в изпълнителното производство, държавата следва да посочи размерът на вземанията си, като ги съобщи на съдебния
изпълнител до извършване на
разпределението. Т.е. законодателят ясно е разграничил възможността за участие в изпълнението от конкретното реализиране на права (индивидуализирани надлежно) в определени срокове. Поради пропускът да
присъедини вземането си от изп.д. № 108/11 г.
до изготвянето на разпределението по изп.д. № 24/11 г., ищецът е загубил
възможността да реализира правото си по
привилегирован ред в производството по изп. № 24/11 г. (без обаче да е
изгубил възможността да събере вземането си по друг път). В този смисъл е било
произнасянето и в решението, постановено по чл. 463 ГПК в производството пред
АС Смолян по гр. д. № 281/2014 г., цитирано по-горе.
Следва да се изтъкне още, че в настоящото производство
ищецът „ОББ“ АД се домогва да реализира права, които практически би
удовлетворил при направено друго разпределение, различно от
това, което е било извършено от ДСИ (прието за законосъобразно от АС Смолян).
Този въпрос обаче – за спазването на привилегиите при разпределението, подлежи
на проверка по специален ред - при депозиране на жалба по чл. 463 ГПК. Такава
жалба вече е била разгледана от съдилищата, като АС Смолян е приел оплакванията
на „ОББ“ АД за неоснователни.
С оглед
изложените доводи следва да се приеме, че ДСИ е действал законосъобразно – той
е изпълнил съдебното решение на АС Смолян, според което разпределението на
получените суми е законосъобразно (вкл. по отношение на участниците в разпределението,
размер на сумите, привилегиите на вземанията). Не се установява ДСИ да е обективирал
действия, с които да е осуетил
възможността на взискателя „ОББ“ АД да участва в изпълнителния процеса.
Банката е следвало активно да упражни своите права, като представи по изп.д. №
24/11 г., удостоверение от съдебния изпълнител по изп.д. № 108/11 г., от което
да е видно, че въз основа на друг изпълнителен лист вече е започнато изпълнение
на друго негово вземане, срещу същия длъжник, обезпечено с ипотека, върху имот,
чиято публична продан се извършва по изп.д. № 24/11 г. Доколкото по последното
дело не е постъпвала информация (до
изготвяне на разпределението) за такова вземания на банката, то ДСИ не е
имал нито правомощието, нито задължението да предприема действия по неговото
удовлетворяване.
За пълнота следва да се посочи, че ако предявения в
настоящия процеса иск бъде приет за основателен, то „ОББ“ АД би получила
плащане два пъти на една и съща сума, но на две различни основания.
Претендираната сума предстои да бъде събрана в хода на изп.д. № 108/11 г.
Фактът, че това ще бъде сторено със закъснение, ще обуслови правото на банката
да получи лихви за забава, но не и правото да получи по друг ред същата сума.
Въз основа на така визираните мотиви искът по чл. 49 ЗЗД
на „ОББ“ АД срещу М.то на П. следва да се отхвърли изцяло. При това разрешение
обратният иск срещу третото лице помагач А.Х.К. следва да се остави без
разглеждане.
При този изход на спора на ответника се следват разноски
в размер на 450 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. На третото лице помагач се
следват разноски за адвокат в размер на 1280 лв., редуцирани съобразно
възражението на М.то.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск с правно основание чл.
49 ЗЗД, предявени от „ОББ“ АД, ЕИК *******, срещу М. на
П. за присъждане на сумата от 60 279, 09 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ОББ“ АД да заплати на М. на П. сумата от 450
лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обратен иск с правно основание
чл. 54 ЗЗД предявен от М. на П. срещу А.Х.К. за заплащане на сумата от
25 010 лв., като част от обща стойност в размер на 60 276, 09 лв.
ОСЪЖДА М. на П. да заплати на А.Х.К. разноски в размер
на 1280 лв.
Решението е постановено при участие в производството
на А.Х.К. и М.Б.Б. - трети лица помагачи на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в 14-дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: