№ 3093
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110161319 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 316645/08.11.2023
г, с която „---“ ЕАД, ЕИК --- е предявило срещу „---“ АД, ЕИК --- осъдителен иск с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 4592,10 лева, представляваща незаплатена част от
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
27.01.2023 г., около 19:45 часа, в --, по вина на водача на лек автомобил „Киа“, с
рег. № --, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при
което са причинени щети по лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---, застрахован
по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на предявяване на иска /08.11.2023 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. В тази връзка
се сочи, че на на 27.01.2023 г., около 19:45 часа, в --, водачът на лек автомобил
„Киа“, с рег. № --, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при неправилно извършване на маневра за обратен завой, без да се
убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението,
реализирал удар лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---, застрахован по
1
имуществена застраховка при ищеца. Твърди, че при твърдяното в исковата молба
ПТП били причинени материални щети по лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № -
--.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „---“ ЕАД,
ЕИК --- е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното
ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---,
е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна №
440122213063894, със срок на застрахователното покритие от 13.06.2022 г. до
12.06.2023 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана
ликвидационна преписка по щета № 44010212300412, като увреденият автомобил
бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на
процесното ПТП, във връзка с което на сервиза, в който бил извършен ремонт на
процесния автомобил била изплатена сума в общ размер от 9169,20 лева.
Сочи, че вредите по лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---, застрахован
при ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на лек автомобил
„Киа“, с рег. № --, като гражданската отговорност на водача лек автомобил „Киа“,
с рег. № --, била застрахована при ответното дружество. Предвид изложените по-
горе съображения се поддържа, че след изплащане на застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ищцовото дружество е
встъпило в правата на застрахования срещу лицето причинило вредите и срещу
застрахователя на гражданската му отговорност, за стойността на
застрахователното обезщетение, изплатено по имуществената застраховка.
Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума,
като по регресната претенция ответно дружество е извършило изплащане на
обезщетение в размер на 4592,10 лева, респективно, че незаплатена останала сума
в размер на 4592,10 лева, която именно се претендира в настоящото производство.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 4592,10 лева,
представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 27.01.2023 г., около 19:45 часа, в --, по вина на водача на лек
автомобил „Киа“, с рег. № --, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Тойота Рав 4“,
рег. № ---, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /08.11.2023 г./ до
2
окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „---“ АД е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Оспорва се твърденият в исковата молба механизъм на реализиране на процесното
ПТП, както и размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Киа“, с рег. № -- за реализиране на процесното ПТП и за причиняване
на вредоносния резултат, изразяващ се в причинени щети по лек автомобил
„Тойота Рав 4“, рег. № ---. Оспорва се изобщо да е настъпили ПТП при твърдения
в исковата молба механизъм. Посочва, че не е налице причинно-следствена връзка
между реализираното ПТП и твърдените в исковата молба вреди, реализирани по
лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---. Прави се възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“,
рег. № ---, доколкото същият е нарушил разпоредбата на чл. 23 ЗДвП. Оспорва се
претенцията и по размер, като завишена. Оспорва се и акцесорната претенция за
законна лихва.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в исковата
молба и отговора на исковата молба, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните в производството: че към датата на реализиране
на процесното ПТП /27.01.2023 г./ за лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № --- е
била сключена застраховка „Каско“ – застрахователна № 440122213063894, със
срок на застрахователното покритие от 13.06.2022 г. до 12.06.2023 г.; че към
датата на реализиране на процесното ПТП /27.01.2023 г./ гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Киа“, с рег. № --,
включително на водача Д. Г. е била застрахована при ответното дружество; че
ищецът е определил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ в размер на 9169,20 лева, заплатено в полза на сервиза извършил ремонта
на лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---; че от ищцовото дружество към
ответника е отправена регресна покана за заплащане на горепосочената сума, по
която от ответника е заплатена сума в размер на 4592,10 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
3
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4592,10
лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските
по определянето му, настъпило на 27.01.2023 г., около 19:45 часа, в --, по вина
на водача на лек автомобил „Киа“, с рег. № --, чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек
автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /08.11.2023 г./ до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително
възражението си за за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---.
С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в исковата
молба и отговора на исковата молба, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните в производството: че към датата на реализиране
на процесното ПТП /27.01.2023 г./ за лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № --- е
била сключена застраховка „Каско“ – застрахователна № 440122213063894, със
срок на застрахователното покритие от 13.06.2022 г. до 12.06.2023 г.; че към
4
датата на реализиране на процесното ПТП /27.01.2023 г./ гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Киа“, с рег. № --,
включително на водача Д. Г. е била застрахована при ответното дружество; че
ищецът е определил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ в размер на 9169,20 лева, заплатено в полза на сервиза извършил ремонта
на лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---; че от ищцовото дружество към
ответника е отправена регресна покана за заплащане на горепосочената сума, по
която от ответника е заплатена сума в размер на 4592,10 лева.
Същевременно като допълнение следва да бъде посочено, че предвид
безспорното между страните обстоятелство, че по процесната претенция на
ищеца, предмет на настоящото производство, ответникът е заплатил сумата от
4592,10 лева, следва да се приеме, че се е осъществило признание на всички
обуславящи факти за възникване на процесното право на ищеца по иска с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ. Обстоятелството, че ответникът е заплатил
извънсъдебно сумата от 4592,10 лева по заведената пред него от ищеца регресна
претенция, изрично се признава с исковата молба, което обстоятелство се цени от
съда като признание на неизгоден за страната факт, който е от значение за делото.
Същевременно това обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по делото,
като страните не са имали възражения по отношение на същия.
Същевременно настъпването на процесното ПТП и участието на лицето,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява и от
събраните по делото доказателства, в това число двустранен констативен
протокол за ПТП от 27.01.2023 г., заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа
експертиза, както и показанията на свидетелите Д. В. Д. /водач на лек автомобил
„Тойота Рав 4“, рег. № --- към момента на реализиранен на процесния пътен
инцидент/ и Д. Г. Г. /водач на лек автомобил „Киа“, с рег. № -- към момента на
реализиране на процесния пътен инцидент/, от които се установява следния
механизъм на реализиране на процесното ПТП: на 27.01.2023 г., около 19:45 часа,
лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № --- се движи в гр. Бургас, по бул. „Даме
Груев“, с посока на движение от бул. Янко Комитов към бул. Струга и в района
на № 8 (пред пицария Доминос), водачът реализира ПТП с извършващия в този
момент маневра за обратен завой лек автомобил „Киа“, с рег. № --.
Описаният по-горе механизъм на реализиране на процесното ПТП се
установява от събрания по делото доказателствен материал, в това число
двустранен констативен протокол за ПТП от 27.01.2023 г., заключението на
5
вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по
делото съдебна автотехническа експертиза, както и показанията на свидетелите Д.
В. Д. /водач на лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № --- към момента на
реализиранен на процесния пътен инцидент/ и Д. Г. Г. /водач на лек автомобил
„Киа“, с рег. № -- към момента на реализиране на процесния пътен инцидент/.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни по отношение
механизма на реализиране на проишествието.
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява в производството, че причина за реализиране на произшествието, е
именно поведението на водача на лек автомобил „Киа“, с рег. № --, изразяващо се
в предприемане на маневра за обратен завой на място, където извършването на
такава маневра не е разрешено и без да се съобрази с местоположението на
движещия се в лявата лента за движение лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---.
Действително в показанията си пред съда, водачът на лек автомобил „Киа“, с рег.
№ -- – Д. Г. посочи, че е започнал извършването на маневрата на място, където
било разрешено извършването на маневра обратен завой. Точно обратното, обаче,
се установява от събраните по делото доказателства. Именно свидетелят Г.
посочи, че двете платна за движение /в неговата посока и това за насрещно
движещи се автомобили – където е искал да завърши маневрата си/ са били
разделени от двойна непрекъсната линия, която маркировка сама по себе си не
позволява извод, че извършването на маневра обратен завой на това място е било
разрешено. Тъкмо обратното, пресичането на такава маркировка и навлизането в
платното за насрещно движение при нейното наличие е абсолютно забранено.
Това обстоятелства наред с факта, че водачът на лек автомобил „Киа“, с рег. № -- е
предприел маневрата без да се съобрази с местоположението на попътно
движещия се в лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---, налага извод, че именно
поведението на свидетеля Д. Г. Г. /водач на лек автомобил „Киа“, с рег. № -- към
момента на реализиране на процесния пътен инцидент/ е причината за
реализиране на процесното ПТП.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че са установени по делото, при
условията на пълно и главно доказване, настъпването на процесното ПТП,
неговият механизъм, участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника и вината на същото за настъпване на процесното ПТП
от 27.01.2023 г.
Спорен по делото е въпросът, дали размерът на изплатено от ищеца
6
обезщетение за репариране на вредите, причинени на лек автомобил „Тойота Рав
4“, рег. № --- в резултат на процесното ПТП, е завишен. Спорно е и дали всички
посочени от ищеца вреди по увредения при процесното ПТП лек автомобил
„Тойота Рав 4“, рег. № --- се намират в причинно-следствена връзка с процесния
инцидент.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил
„Тойота Рав 4“, рег. № --- и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---, към датата на
процесното събитие /27.01.2023 г./ е 10 години, 7 месеца и 14 дни, считано от
датата на първоначалната му регистрация, както и че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „Тойота Рав
4“, рег. № ---, определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в
размер на 9885,82 лева. Установява се също, че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „Тойота Рав
4“, рег. № ---, определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/, само
от алтернативни доставчици е в размер на 9687,34 лева. Установява се още, че
обичайният размер на ликвидационните разноски за ликвидиране на щета по риск
Каско при ПТП са между 15,00 лева и 25,00 лева.
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството е
отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като
същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите,
7
обективирани от вещото лице в заключението, поради което и настоящият
съдебен състав намира, че следва да кредитира така приетото заключение по
допуснатата в произвдоството съдебна автотехническа експертиза. Същевременно
заключението не е оспорено от страните.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.
О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
8
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 9885,82 лева, като към тази сума следва да се прибавят 25,00
лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
9910,82 лева. По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
от страна на ответника е извършено извънсъдебно частично погасяване по
заявената регресна претенция, като в полза на ищеца е заплатена сума в размер на
4592,10 лева, която следва да бъде приспадната от дължимото от ответника
обезщетение по регресната претенция. Следователно предявеният иск с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен
размер от 4592,10 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по
т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
9
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № --- да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 27.01.2023 г. между лек
автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № --- и лек автомобил „Киа“, с рег. № --, пътно-
транспортно проишествие.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение, че водачът на лек
автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № --- е допринесъл за реализиране на вредоносния
резултат, доколкото същият е нарушил разпоредбата на чл. 23 ЗДвП., съгласно
която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, с което е
допринесъл за реализиране на проишествието и за настъпване на вредоносния
резултат.
Горните обстоятелства не се установиха от събраните по делото
доказателства. Дори напротив, в производството се установи, че единствена
причина за реализиране на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Киа“, с рег. № --, изразяващо се в предприемане на маневра за обратен
завой на място, където извършването на такава маневра не е разрешено и без да се
съобрази с местоположението на движещия се в лявата лента за движение лек
автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---.
По делото се установи, че лек автомобил „Киа“, с рег. № -- не се е движил
10
пред лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---, а е бил спрял пред пицария
Доминос и потегляйки с предприемане на маневра за обратен завой /без да се
съобрази с местоположението на движещия се в лявата лента за движение лек
автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № --- и с обстоятелството, че извършва маневрата
на място, на което това не е било разрешено/ бива ударен от попътно движещия се
лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---.
Тук следва да се посочи и обстоятелството, че от заключението на вещото
лице по приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза се
установи в производството, че опасната зона за водача на лек автомобил „Тойота
Рав 4“, рег. № --- е 33,23 метра, както и че на практика, доколкото опасността за
същия възниква от момента на навлизане на лек автомобил „Киа“, с рег. № -- в
платното за движение, то ударът е бил напълно непредотвратим за водача лек
автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---.
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, съдът
намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № ---, се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 4592,10
лева, респективно, следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
депозиране на исковата молба в съда /08.11.2023 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса за разглеждане на предявения иск в
размер на 183,69 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебна автотехническа експертиза в размер на 250,00 лева, за
заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в размер на 200,00 лева и
за адвокатско възнаграждение в размер на 759,21 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „---“ АД,
ЕИК ---, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „---“ ЕАД, ЕИК ---,
сумата от 1392,90 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д.
11
№ 61319/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „---“ АД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: --- да
заплати в полза „---“ ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: ---, на
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от 4592,10 лева, представляваща
незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 27.01.2023 г., около 19:45 часа, в --, по вина на водача на лек
автомобил „Киа“, с рег. № --, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Тойота Рав 4“,
рег. № ---, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /08.11.2023 г./ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „---“ АД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: --- да
заплати в полза „---“ ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: ---, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1392,90 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 61319/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12