Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. Средец, 25.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СРЕДЕЦКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ДОЙКОВ
при секретаря Маринка Маринчева, разгледа
гражданско дело № 302
по описа за 2018г.,
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 и чл. 537,
ал. 2 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба на Ж.М.Ж.,
гр. Приморско, А.М.М., гр. Айтос, С.Н.П., с. Винарско, В.Н.Д., гр. Камено, А.Д.
***, И.Д.И., гр. Айтос, С. ***, С.Д.Г.,***, В.Ж.К. ***, А.Ж.К., гр. Айтос, С.Ж.М.,***,
В.Б.Д.,*** и Д.В.Г., гр. Айтос против Я.Д.Р.,*** и И.М.А. , гр. Айтос. Същата е била депозирана пред
Районен съд гр. Айтос, където е образувано гр. д. № 462/2016г. С исковата молба
се твърди, че първите дванадесет ищци и ответницата Я.Р. са наследници на Желю
Маврев Янчев, бивш жител ***. Като такива посочените са съсобственици на поземлен
имот № 158030 в местност „Лясковско
шосе” в землището на гр. Айтос, с площ 7.637дка, четвърта категория, при
посочени граници. Последната ищца – Д.Г. се легитимира като съсобственик по
силата на дарение от част от наследниците на Желю Янчев, която след
прехвърлянето на собствеността притежавала 1/8 ид. част от имота. Твърди се, че
ответницата Я.Р., въпреки, че била съсобственик само на 1/12 ид. част от имота
решила да се разпореди с него. Сочи се, че синът на ответницата бил изпратил
писма на част от наследниците, в които се признавала съсобствеността върху
земята. Въпреки това Р. успяла да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена
проверка за имота. Като доказателство се представя издадения от нотариус Г.Г.
нотариален акт № 84, том VIII, рег. № 5824, дело № 1086 от
29.10.2015г. След издаването на акта Я.Р. се била разпоредила с имота като го
продала на втория ответник И.М.А.. Иска се съдът да се произнесе като приеме за
установено, че ответницата Р. е прехвърлила на ответника А. само притежаваната
от нея 1/12 ид. част от имота , притежавана от нея по наследство от Желю Маврев
Янчев. Моли се за отмяна , на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, на издадения
нотариален акт № 84, том VIII, рег. № 5824, дело № 1086 от
29.10.2015г. Направени са доказателствени искания. Моли се за присъждане на
направените по делото разноски.
Дадени са указания за уточняване
на исковата молба – да се уточни претендират ли нищожност или унищожаемост на
сделката и на какво основание и да се конкретизира петитума на исковата молба –
дали е предявен отрицателен или положителен установителен иск.
По делото е постъпил писмен
отговор от Д.Д. – пълномощник на ответницата Я.Р.. Същият твърди, че исковата
молба е в нарушение на чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от ГПК като счита, че са предявени
чужди права пред съда, иска ищците да се явят лично пред съда и да заявят дали
поддържат иска си, след като са част от ищците са декларирали пред нотариус
твърдения. Твърди се, че исковата молба е неясна и не можело да се установи
какво се иска от съда. Направени са доказателствени искания.
Постъпил е отговор и от ответника
И.А. чрез адв. Биляна Вавова, БАК. На първо място намира , че по безспорен
начин не бил установен правния интерес на ищците за сезиране на съда. На
следващо място установителната претенция следвало да касае обема на правото на
собственост на първата ответница, а не обстоятелството какво е прехвърлено на
втория ответник. На трето място се обръща внимание , че се иска отмяна на целия
нотариален акт за собственост издаден по обстоятелствена проверка, а не се
спори, че Р. е собственик на 1/12ид.част. Защитата счита претенциите за изцяло
неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Според становището И.А. е
добросъвестен купувач. Сделката била извършена при спазване на закона,
възмездна е по характера си и ответника е заплатил цената за това. Алтернативно
се моли за разваляне на сключения между Я.Р. и И.М. договор на основание чл.
190, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка се моли да бъде осъдена Р. да заплати сумата
от 9000лева, представляваща шесткратния размер на продажната цена, както било уговорена
в нотариалния акт. Направени са доказателствени искания. Поискано е присъждане
на разноски.
Въз основа на депозираните
отговори ищците са изменили петитума си, като са поискали наред с предявения
иск да бъде установено по делото , че Я.Д.Р. не е придобила собствеността върху
поземления имот № 158030 в местност „Лясковско
шосе” в землището на гр. Айтос, с площ 7.637дка, четвърта категория , при
посочени граници.
Депозиран е отговор на исковата
молба от Д.Д. – пълномощник на ответницата Я.Р.. В него се твърди, че се
предявява , на основание чл. 211 от ГПК, насрещен иск за сумата от 1428.50лева.
Твърди се, че ищецът Д.Г. с принуда и измама се е сдобила с нотариалния акт за
дарение. Оспорва се иска, като се претендира при условията на кумулативност да
се осъди ответника по насрещния иск и да му се заплатят разноските по делото.
Правят се доказателствени искания, сочат се доказателства. В нов отговор на
исковата молба от Д.Д. се сочи, че исковата молба от Д.Г. е недопустим иск, в
нарушение на чл. 26, ал. 2 от ГПК. Твърди, че адв. Галя Иванова не била
упълномощена да подписва документи вместо ищците. Счита за недопустимо това, че
е променена исковата претенция. Отново на основание чл. 211 от ГПК се предявява
насрещен иск за сумата от 1428.50лева. Срещу част от ищците са предявени
насрещни искове за различни суми. Правят се доказателствени искания, сочат се
доказателства.
По уточнителната искова молба е
депозиран писмен отговор от адв. Вавова, която поддържа първоначалния си такъв.
Счита, че уточнението на петитума на исковата молба по съществото си е
предявяване на нов иск.
С доклада по делото РС Айтос е
приел първоначално предявения иск, отговорите към него, както и писмените
доказателства. Предявените претенции на пълномощника Д.Д. съдът е приел за
оспорване на претенциите на ищците, а не за нов иск. По отношение на иска по
чл. 190 от ЗЗД на ответника И.А. срещу Я.Р., съдът е постановил това да стане в
друго производство. Дадена е
квалификация на иска по чл. 124 , ал. 1 и чл. 357, ал. 2 от ГПК. След доклада
на съда са депозирани отговор на искова молба и насрещен иск от пълномощника Д.Д.
, които по същността си преповтарят предходно внесените в съда. Представени са
доказателства, вкл. пощенски разписки за парични преводи.
По воденото дело всички съдии в
Районен съд гр. Айтос са се отвели от разглеждането му, водени от искането за
отвод на пълномощника Д.Д..
С Определение № 2198/
28.10.2016г. на Окръжен съд гр. Бургас делото е изпратено по подсъдност на
Районен съд гр. Карнобат. Пред Районен
съд гр. Карнобат е образувано гр. дело. № 814/ 2016г. Пред съда отново са
депозирани отговор на искова молба и насрещен иска от страна на Д.Д.. По
предявените искова от страна на пълномощника Д., съдът е определил, че следва
същите да бъдат разгледани в отделно производство и са били насочени за
образуване на ново производство. По повод липсата на представителна власт от
страна на адв. Вавова да представлява ответника И.А. , съдът е постановил
отмяна на предходните процесуални действия като е дал възможност за ангажиране
на адвокат. Изискано е воденото при нотариус Г. нотариално дело № 1086/2015г. и
нотариално дело № 1087/2015г. След събиране на допуснатите от съда
доказателства, на 07.06.2017г. съдебният състав е обявил, че ще се произнесе с
решение в срок. С Определение № 294/ 29.06.2017г. съдията – докладчик е
постановил, че предявения иск е бил недопустим, а въведения с молбата от
17.08.2016г. иск следвало да бъде
отделен в друго производство. По отношение на първия иск, считайки го за
недопустим е прекратил производството. Срещу това определение е подадена частна
жалба пред Окръжен съд гр. Бургас. Определението на районния съд е отменено
като неправилно. В определението си въззивният съд е посочил : „Действително така предявена с исковата молба първоначална искова
претенция е твърде неясна и от нея не може да се извлече
извод относно конкретното право, което се претендира да бъде защитено. Правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Ако с решението бъде
установено несъществуването на спорното право, защитната функция на
процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието
съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното
решение право. В случая обаче, ако с решението бъде отхвърлен иска
за собственост, т.е. ако бъде отречена собствеността в лицето на ищеца, то
установяването по отношение на него, че процесната вещ не е собственост на
ответника би било лишено от правен интерес, при което отрицателният
установителен иск за собственост би бил недопустим. Затова за уточняването
на наличен правен интерес от установяване на даден факт или
фактическо положение /в случая правото на собственост върху процесния
земеделски имот –дали се касае до съсобственост или до индивидуална собственост
върху имота в лицето на първата ответница/е било необходимо действително да се
остави без движение исковата молба с указание ищците да уточнят
претенциите си, както и да обосноват правния си интерес от предявяването
им, а ако не го сторят в законния срок /както е станало според районния
съд в случая/- делото да бъде прекратено, но поради неизправяне в срок нередовността
на исковата молба, а не поради липса на правен интерес от предявяването на
исковете. Несъмнено ищецът сам преценява по кой начин да
защити правото си и това включва избор на съответния иск, чрез който да
получи защита на накърненото си право. Наличието на правен интерес от
завеждането на всеки от исковете се преценява конкретно от съда, въз основа на
обосновани твърдения в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта
на иска още с предявяването му и да следи правния интерес при всяко положение
на делото. В случая предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост би било допустимо, но при правилното му формулиране и уточнение на
претендираните права.” След връщане на делото в РС гр. Карнобат с допълнителна
молба е изложено уточнение на правния интерес от воденето на производството и
прецизирането на точния петитум. Мотивират правния си интерес с това, че чрез
нотариалните актове на двамата ответници неправомерно са лишили ищците от
правото им на собственост върху процесния земеделски имот. Искането от съда е
да се приеме за установено, че по отношение на двамата ответници Я.Р. не е била
собственик по давностно владение на процесния имот и да бъде отменен изцяло нотариален акт № 84, том VIII, рег. № 5824, дело № 1086 от
29.10.2015г. С Разпореждане № 84/ 18.01.2018г. исковата молба е оставена без
движение и са дадени указания като на ищците е посочено да прецизират
претенцията си в насока на предявяване на положителен установителен иск, а
именно, че са собственици на 11/12ид. части от процесния имот. Депозирана е
допълнителна молба от страна на ищците, във връзка с дадените указания. С нея
петитумът на исковата молба е формулиран като искане до съда да признае по
отношение на двамата ответници , че ищците са собственици на 11/12ид. части от
процесния имот № 158030 в местност „Лясковско
шосе” в землището на гр. Айтос, с площ 7.637дка, четвърта категория, при
посочени граници. Моли се за отмяна на нотариален акт № 84, том VIII, рег. № 5824, дело № 1086 от
29.10.2015г. в частта му надвишаваща тези 11/12ид. части. С определение №
152/07.03.2018г. производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание. В съдебното заседание е даден срок за отговор на прецизираната
искова молба от страна на ответната страна. Депозирано е становище от адв. П.В.,
която е встъпила като процесуален представител на ответника И.А.. Направено е
доказателствено искане. По отношение на председателя на състава е депозирано
искане за отвод, което е било уважено в с.з. на 30.05.2018г. Отведени са и
останалите съдии в РС гр. Карнобат. С Определение № 1089/ 08.06.2018г.
производството е изпратено на Районен съд гр. Средец, където е образувано
настоящото гр. д. № 302/ 2018г.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното :
От представените
по делото писмени доказателства се установи, че с Решение № 01/ 02.04.1999г. на
Поземлена комисия гр. Айтос, на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на
Жельо М. Янев , бивш жител ***, е възстановено правото на собственост въху
няколко земеделски имота, вкл. процесния – нива от 7.637дка, четвърта категория
, местност „Лясковско шосе”. По представената в делото скица имотът е с №
158030 по плана за земеразделяне. По делото е приложен и нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 166, том IV, рег. № 3158, дело № 450/ 2009г., с който
Иванка К. Вангелова и Цвета К. Иванова даряват на ищцата Д.Г. 2/16 ид.части от
процесния имот. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници
дарителите са наследници на Желю Маврев Янчев. Наследници на последния се
явяват и ищците по делото, както и ответницата Я.Р..
От приобщените нотариални дела на нотариус Г.Г., вписан под № 557
на Нотариалната камара , с район на действие РС гр. Айтос, се установи, че с нотариален акт № 84, том VIII, рег. №
5824, дело № 1086 от 29.10.2015г.
ответницата Я.Д.Р. е призната за собственик по наследство и давностно владение на процесния имот –
нива , поземлен имот № 158030, по плана за земеразделяне на гр. Айтос, находящ
се в местността „Лясковско шосе”, четвърта категория, с площ на имота 7,637дка,
при граници : имоти № 158041; № 158040; № 000477; № 000505; № 158031 и имот №
158049. В хода на извършената от нотариуса проверка на 29.10.2015г. е бил
съставен протокол, в който свидетелите по нотариалното производство Тодор Колев
Т.,***, С. *** и В.Ж.К.,*** са заявили пред нотариус Г., че имотът е бил във
владение на Р. от възстановяването му на наследниците на Желю Янчев, тя го е
обработвала и стопанисвала и другите наследници на имота нямат претенции към
него. В отделна декларация С.Ж.М.,***, С. *** и В.Ж.К. *** са посочили, че
нямат претенции към Я.Р. относно имота, същият се стопанисвал само от нея, тя
го обработва и останалите наследници нямат претенции към имота. На същата дата
29.10.2015г. с нотариален акт № 85, том VIII, рег. № 5830, дело № 1087/ 29.10.2015г. собствеността
върху процесния имот е била прехвърлена от Я.Д.Р. на И.М.А. за сумата от
1500лева.
По
делото е приложен договор за наем на земеделска земя от 18.09.2012г. , сключен
между Генчо Петков Генчев, гр. Айтос и земеделска кооперация ЗКПУ „Единство”
гр. Айтос по отношение на имот нива 7.637дка, „Лясковско шосе”, 158030, IV к. Договорът не е вписан в Служба по вписванията,
няма нотариална заверка на подписите. Във връзка с него е издадено
удостоверение № 9- 02.03.2016г. на ЗКПУ „Единство” гр. Айтос, в което се сочи,
че кооперацията е обработвала масив и парцел № 158030 през годините 2012г.,
2013г., 2014г. и 2015г., а за първите три години е кандидатствало за субсидии.
В допълнение към тези документи са представени два броя удостоверение за
изплатена на Генчо Генчев и Д.Г. рентни плащания относно имота, за внасянето и
обработката му, както и справка от Карта на възстановената собственост и
Кадастралната карта от регистрите на ДПФ, в която се сочи, че нивата е заявена
за обработка от ЗКПУ „Единство” гр. Айтос за 2014г., 2015г. и 2016г.
В
хода на делото са приобщени писмени доказателства, разпитани са свидетели,
дадени са обяснения от ищци по делото. Настоящият състав, въз основа на
събраните доказателства, счита от правна страна следното.
По
отношение на повдигнатия от ищците спор за придобиване на имота по давност от
страна на ответницата Я.Д.Р. и претенцията им на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , че са собственици на 11/12 ид. части от процесния имот. Институтът на
придобивната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно
основание – арг. чл. 77, предл. 2 ЗС. Съгласно чл.
79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на
срока не е достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на давността, като е
необходимо владелецът да се позове на нея. Това може да стане с предявяване на
иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и
при снабдяването с констативен нотариален акт по чл. 587 от ГПК.
Владението по законова дефиниция е упражняване на фактическа власт върху вещ,
характеризираща се с два признака- обективен и субективен, като от обективна
страна владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено,
а от субективна страна- следва да е налице намерение владелеца да държи вещта
като своя собствена. В ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че ако
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и за да ги придобие по давност следва да превърне държанието им
във владение. Ако се позовава на давност, при спор за собственост трябва да
докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части на
другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването на частите на останалите по начало трябва да се манифестира пред
тях чрез действия отблъскващи владението им, освен ако това е обективно
невъзможно. Последващо манифестиране на промяна в намерението не е необходимо и
когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от
съсобствениците с намерение да държи целия имот като свой и той е станал
владелец на идеалните части на останалите. Или изложено по друг начин, за
да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказване две
материални предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква
това оригинерно придобивно основание – 1) в продължение на определен период от
време (10 години) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена
вещ като корпорално обособен обект, като това фактическо господство като
фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на
вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението) и 2)
фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се
държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия,
които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на
сложното вещно право на собственост (субективният признак на владението). За да
бъде спокойно владението, то не трябва да е установено чрез насилие, но вече
установеното без насилие (чрез физическа принуда или заплаха) фактическото
господство не може да бъде нито смутено, нито да бъде прекъснато чрез
предявяването на извънсъдебни претенции.
Към
настоящият момент от събраните доказателства може да се приеме, че ответницата Я.Д.Р.
не е изпълнила предпоставките на закона, за да бъде признат за собственик по
давностно владение на процесния имот. Съображенията на съда са въз основа на
следните доказателства. На първо място по делото ищците доказаха правото си на
собственост върху имота и с представените доказателства отхвърлиха претенцията
на ответницата, че е завладяла имота и следва да се счита за собственик на
същия. Подобно заключение може да се основе на действията на ответницата
извършени в периода преди съставяне на констативния нотариален акт и
образуването на настоящото производство. От представените по делото
доказателства – два броя молби покани от Д.Т.Д. – син и пълномощник в делото на
ответницата Я.Д.Р., с които той се обръща към двама от ищците – Ж.Ж. и С.Г. да
„закупят дяловете на останалите наследници на Желю М.Ж.”, като им определя цена
от 1000лева на декар. Сочи се, че ответницата Р. е подписала предварителни
договори за продажба на имотите. Даден е срок за това. Представените по делото
молби не са били оспорени от ответниците по делото. На следващо място във
връзка с така посочените молби – покани са и показанията на свидетелката
Радостина Д.. Свидетелката сочи, че баща й С.Д.Г. е неин пастрок. Свидетелката
описва писмото получено от ищеца, неговия текст, както и това, че друг от
ищците – Ж.Ж. също е получил подобно писмо. Мотивирани от писмото, семейството
на Д. посетило гр. Айтос, където установили, че за процесния имот е сключен предварителен договор
за покупко – продажба с ответника И.А.. Договор като документ свидетелката не
била виждала, но показанията й са в насока, че между ответниците е имало
постигнато съгласие за сделката. Пред него ищецът заявил, че не е съгласен с
продажбата. Въпреки това, малко по – късно през годината, ищецът и семейството
му установили, че имотът е прехвърлен на втория ответник. Свидетелката сочи, че
познава лично леля си Я.Р. и твърди, че същата никога не е обработвала
земеделски земи. Твърди също, че е разбрала, че съсобственик е и ищцата Д.Г.,
която от тях разбрала за сделката с И.А.. За пастрока си твърди, че не се е
интересувал от имота, не го е обработвал. В тази насока са и представените по
делото доказателства изходящи от ЗКПУ „Единство” гр. Айтос - удостоверения. В
тях се сочи, че кооперацията е обработвала масив и парцел № 158030 през
годините 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., а за първите три години е
кандидатствало за субсидии, като земята е внесена в кооперацията за обработка с
договор с лицето Генчо Петков Генчев и съпругата му Д.В.Г.. Въпреки дадената на
ответниците възможност по чл. 193, ал. 1 от ГПК да оспорят молбите – покани и
два броя удостоверение от ЗКПУ „Единство” гр. Айтос, до края на съдебното
дирене такова оспорване не беше успешно проведено. В тази връзка е бил разпитан и свидетелят
Генчо Петков Генчев- съпруг на ищцата Д.Г.. Генчев твърди, че процесният имот
се намира до негов собствен такъв. До 2009г., когато Г. е била надарена с
идеалните части от имота, нивата предмет
на настоящото дело не била обработвана. След дарението направено в полза на Г.
Генчев внесъл имота за обработка в кооперацията, като той бил подписал договора
и получавал дължимата за това рента. Свидетелят разказва, че с ответницата Р.
имали разговор той да закупи земята, но понеже наследниците били около двадесет
души било невъзможно това да се извърши. За ответницата твърди, че никога не се
е занимавала със земеделие, нито тя лично е обработвала земята или друго лице
от нейно име да е вършило това. В тази насока следва да се тълкуват и
представените доказателства – нотариалния акт за дарение на Д.Г. и последващото
даване под наем на земята в ЗКПУ „Единство” гр. Айтос. Житейски логично е, ако
ответницата е обработвала земята в този период – лично или чрез другиго, това
да е било известно на дарителките / владението не следва да се скрит факт, а да
се манифестира пред останалите наследници/. Това, че даряват идеалните си части
на Г. означава, че са считали себе си за съсобственици в имота, т.е. не са
изоставили собствеността. На следващо място, ако ответницата беше обработвала
имота в периода до придобиването му по давност, би следвало да й е известно, че
същия се ползва от кооперацията, което обстоятелство се доказа както от
издадените удостоверения, така и от справката в електронен вариант от Държавен
фон „Земделие”, където изрично е отбелязано, че имот № 158030 е заявен за
обработка от ЗКПУ „Единство” за 2014г. , 2015г. и 2016г. Настоящият състав
счита, във връзка с приетото от негов виждане, че липсват предпоставките на чл.
79, ал. 1 от ЗС по отношение на ответницата, за уместно да посочи и следните
две обстоятелства. В съдебно заседание пред Районен съд гр. Карнобат на
23.03.2017г. от страна на пълномощника Д. е направено изрично изявление в
насока към постигане на спогодба. В предложението отправено към насрещната
страна Д. е заявил, че „земеделските земи са собственост между страните по
делото, а аз съм ги продал на третото лице И.А.”. Предлага се на ищците да им
заплати по 1000лева на декар, за да се постигне спогодба и да се приключи
производството. Предложението не е било прието. По делото е налично сведение/л.
132 от гр.д. № 814/ 2016г. на РС гр. Карнобат/ дадено в хода на проверка от РП
Айтос, дадено от ищеца С.Д.Г.. В него същият обяснява, че през 2015г. е получил
молба- покана от Д.Д., с която се заявява намерение за продажба на наследствени
имоти вкл. и имот № 158030 в землището на гр. Айтос. Г. отказал да изкупи
имота, но бил съгласен да бъде продаден при добра оферта. В последствие установил,
че относно имота е издаден процесния нотариален акт в полза на сестра му Я.Р..
Налично е и сведение от Д.Д./ л. 139 от гр.д. № 814/ 2016г. на РС Карнобат/, в
което се сочи , че по отношение на Г. „му дадох срок , в който да закупи имота
от всички наследници или да извършим законова делба или продажба”. На следващо
място по делото са представени и копие на пощенски записи за преводи на парични
суми от страна на Д.Д. към част от ищците. Това обстоятелство индикира факта,
поради липсата на установени други взаимоотношения между страните във връзка с
наследствените им имоти, че заплащайки им определени суми ще урегулират
отношенията си относно процесния имот. Горното е във връзка обясненията на
ищеца С.И. дадени в съдебно заседание, че е смятал, че участва в сделка за
покупко – продажба на имота.
С оглед гореизложените
обстоятелства по делото , настоящият състав оценява и наличното извънсъдебно
признание за факти по отношение на страна в делото – в случая относно ищците В.К.,
С.И. и С.Ж.М.. Безспорно в хода на извършената от нотариус Г. обстоятелствена
проверка за издаване на нотариален акт и двамата ищци са заявили, че имотът е
собственост на Я.Р., която го е обработвала повече от 15години. Двамата и С.М.
са декларирали, че нямат претенции към имота и това, че Р. стопанисва имота
след възстановяването му от Поземлена комисия гр. Айтос. Твърди се, че нито те
нито друг от наследниците на наследодателя не се интересува от този имот и няма
претенции към него. Поискано е в с.з. да се яви ищеца С.М. и да отговори на
поставени от ответника И.А. въпроси, като след надлежно призоваване М. не се е
явил. Изрично законът постановява, че „съдът може да приеме за доказани
обстоятелства , за изясняването на които страната не се е явила или е отказала
да отговори без основателна причина”. В случая зададените към ищците въпроси са
свързани с воденето на производството – дали желаят да водят иск и имат ли
претенции към ответниците относно имота и според тях кой е собственик на имота.
Разпоредбата на чл. 176, ал.3 от ГПК има предвид , че могат да бъдат приети за
доказани само конкретни обстоятелства/ факти/ , за които другата страна твърди,
че съществуват или не съществуват. Така поставените въпроси не касаят
обстоятелства и факти по отношение на собствеността, което е свързано с правен
извод, а са по отношение на воденето на производството и не може да се направи
заключение за обратното при наличие на искова молба от ищците по делото. От
друга страна са така изложените доказателства, които аргументират виждането, че
Я.Р. не е придобила собствеността на имота по давностно владение. Само въз
основа на заявленията в нотариалното производство на тримата ответници не
следва да се приеме, че останалите са загубили собствеността си, при условия,
че преди част от тях са дали ясен сигнал, че се считат за съсобственици на
имота. Във връзка с всичко гореизложеното , настоящия състав съобрази и ТР№ 11/
21.03.2013г. по тълк. д. № 11/ 2012г. на ОСГК на ВКС. В него изрично е
записано, че „нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК”. Съдът, с оглед постановките на Тълкувателно решение №
3 от 29.11.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГК, намира, че като
последица от изхода на настоящия спор следва да отмени нотариален акт № 84, том VIII, рег. №
5824, дело № 1086 от 29.10.2015г. за собственост придобита по наследство и давностно владение на нотариус Г. ***
действие РС гр. Айтос, с който Я.Д.Р., ЕГН **********,*** е призната за
собственик на поземлен имот – нива с № 158030 /едно, пет, осем, нула, три,
нула/, по плана за земеразделяне в землището на гр. Айтос, с ЕКАТТЕ 00151, общ.
Айтос, обл. Бургас, находящ се в местността „Лясковско шосе”, четвърта
категория, с площ на имота 7,637дка/ седем декара и шестотин тридесет и седем
квадратни метра/, при граници : имот № 158041- нива на Таня Кънчева Недкова;
имот № 158040- нива на Таня Кънчева Недкова; имот № 000477- полски път на
община Айтос; имот № 000505 – полски път
на Община Айтос; имот № 158031- нива на
наследници на Димо Стоянов Костов и имот № 158049 – трайни насаждения на „Грийн
Парадайс 97” ООД, в частта му за 11/12идеални части за имота, които се доказаха
собственост на ищците.
Водим
от тези изложени съображения, настоящия състав счита претенцията на ищците за
основателна и доказана.
Съдът счита, че при
този изход на делото ответниците следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплатят на ищците сторените разноски
за водене на делото, съответно в размер
на 757.14лева/седемстотин петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/
- 700лева/ седемстотин лева/ възнаграждение за адвокат и 57.14лева/ петдесет и
седем лева и четиринадесет стотинки/ за заплатената държавна такса.
Така
мотивиран, Средецкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал.
2 , предл. първо във вр. чл. 193 от ГПК,
оспорването от страна на ответниците Я.Д.Р., ЕГН **********,*** и И.М.А.,
ЕГН **********,*** на истинността на два
броя удостоверения с изх. № 15/ 19.04.2017г. и изх. № 9/ 02.03.2016г. издадени
от ЗКПУ „Единство” гр. Айтос и на два броя молба- покана от 02.05.2015г. и
10.02.2015г. подписани от Д.Т.Д., че не са подписани от последния.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Я.Д.Р., ЕГН **********,***
и И.М.А., ЕГН **********,***, че Ж.М.Ж., ЕГН ********** ***, А.М.М., ЕГН **********,***, С.Н.П., ЕГН **********,***, В.Н.Д., ЕГН **********,***,
А.Д.М., ЕГН ********** ***, И.Д.И., ЕГН **********,***, С.Д.И., ЕГН **********,***,
С.Д.Г., ЕГН **********,***, В.Ж.К. – П., ЕГН **********,***, А.Ж.К., ЕГН**********,***,
С.Ж.М.,ЕГН**********,***, В.Б.Д.,***, ж. к. „Меден Рудник” № 61, вх. 3,
ет. 4, ап. 57 и Д.В.Г., ЕГН **********,***
са собственици на 11/12идеални части от поземлен имот – нива с № 158030 /едно,
пет, осем, нула, три, нула/, по плана за земеразделяне в землището на гр.
Айтос, с ЕКАТТЕ 00151, общ. Айтос, обл. Бургас, находящ се в местността
„Лясковско шосе”, четвърта категория, с площ на имота 7,637дка/ седем декара и
шестотин тридесет и седем квадратни метра/, при граници : имот № 158041- нива
на Таня Кънчева Недкова; имот № 158040- нива на Таня Кънчева Недкова; имот №
000477- полски път на община Айтос; имот
№ 000505 – полски път на Община Айтос; имот № 158031- нива на наследници на Димо
Стоянов Костов и имот № 158049 – трайни насаждения на „Грийн Парадайс 97” ООД .
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 84, том VIII, рег. №
5824, дело № 1086 от 29.10.2015г. за собственост придобита по наследство и давностно владение на нотариус Г. *** действие
РС гр. Айтос, с който Я.Д.Р., ЕГН **********,*** е призната за собственик на поземлен
имот – нива с № 158030 /едно, пет, осем, нула, три, нула/, по плана за
земеразделяне в землището на гр. Айтос, с ЕКАТТЕ 00151, общ. Айтос, обл.
Бургас, находящ се в местността „Лясковско шосе”, четвърта категория, с площ на
имота 7,637дка/ седем декара и шестотин тридесет и седем квадратни метра/, при
граници : имот № 158041- нива на Таня Кънчева Недкова; имот № 158040- нива на
Таня Кънчева Недкова; имот № 000477- полски път на община Айтос; имот № 000505 – полски път на Община Айтос; имот № 158031- нива на наследници на Димо Стоянов
Костов и имот № 158049 – трайни насаждения на „Грийн Парадайс 97” ООД, в частта
му за 11/12идеални части за имота.
ОСЪЖДА Я.Д.Р.,
ЕГН **********,*** и И.М.А., ЕГН **********,*** да заплатят на Ж.М.Ж., ЕГН ********** ***, А.М.М., ЕГН **********,***, С.Н.П., ЕГН **********,***, В.Н.Д., ЕГН **********,***,
А.Д.М., ЕГН ********** ***, И.Д.И., ЕГН **********,***, С.Д.И., ЕГН **********,***,
С.Д.Г., ЕГН **********,***, В.Ж.К. – П., ЕГН **********,***, А.Ж.К., ЕГН**********,***, С.Ж.М., ЕГН **********,***, В.Б.Д.,***,
ж. к. „Меден Рудник” № 61, вх. 3, ет. 4, ап. 57
и Д.В.Г., ЕГН **********,*** сторените разноски за
водене на делото в размер на 757.14лева/седемстотин петдесет и седем лева и
четиринадесет стотинки/ - 700лева/ седемстотин
лева/ възнаграждение за адвокат и 57.14лева/ петдесет и седем лева и
четиринадесет стотинки/ за заплатената държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ: