Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 10.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд трети граждански състав
на първи октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар:
АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 877
по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ е сезиран с искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, законен представител – Н.Т.С. и М.Д.Д.против М.А.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, като моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че М.А.В. дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД: сумата от 300 (триста) лева, представляваща главница, дължима по договор за паричен заем с № 3075024 от 08.11.2017 г., прехвърлен с цесия; сумата 25.40 лева (двадесет и пет лева и 40 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 08.12.2017 г. до 08.03.2018 г.; сумата 45.00 (четиридесет и пет) лева, представляваща такса разходи; сумата 151.40 лева (сто петдесет и един лева и 40 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 08.12.2017 г. до 08.03.2018 г. (падеж на последната погасителна вноска); сумата 34.76 лева (тридесет и четири лева и 76 стотинки), представляваща обезщетение за забава, за периода от 09.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 287 от 05.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 485/2019 г. по описа на Районен съд К.. Претендира за разноските по исковото и заповедното производство.
Ответникът М.А.В., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В първото по делото заседание, на 01.10.2019 г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. С оглед установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски, както следва: държавна такса в размер на 225.00 лева и възнаграждение на юрисконсулт 100 лева, на основание чл. 25, ал.1 от наредбата за заплащането на правната помощ, определено от съда, като е съобразен материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, или разноски в общ размер на 325.00 лева.
Направено е искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лева за държавна такса и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт и в този размер съдът уважава искането, или разноски в общ размер на 75.00 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.В. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.:
сумата от 300 (триста) лева, представляваща главница, дължима по договор за паричен заем с № 3075024 от 08.11.2017 г., прехвърлен с цесия;
сумата 25.40 лева (двадесет и пет лева и 40 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 08.12.2017 г. до 08.03.2018 г.;
сумата 45.00 (четиридесет и пет) лева, представляваща такса разходи;
сумата 151.40 лева (сто петдесет и един лева и 40 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 08.12.2017 г. до 08.03.2018 г. (падеж на последната погасителна вноска).
сумата 34.76 лева (тридесет и четири лева и 76 стотинки), представляваща обезщетение за забава, за периода от 09.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г.
ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 287 от 05.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 485/2019 г. по описа на Районен съд К..
ОСЪЖДА М.А.В. с ЕГН **********, с адрес: *** направените по настоящото производство разноски размер на 325.00 (триста двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА М.А.В. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, разноските по ЧГрД № 485/2019 г. по описа на КрлРС в размер на 75.00 (седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание член 239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.