№ *747
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110126299 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца /фирма/ срещу ответника /фирма/ иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1068,67
лв., представляваща незаплатена част от дължимо застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по л.а. марка и модел „********“, рег. №
********, причинени в резултат на ПТП от 03.09.2022 г. преди тунел
*************, по вина на водача на л.а. марка и модел ***********, рег. №
*******, чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към
датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 16.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
присъждането на деловодни разноски, и сумата от 71,93 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от деня, следващ датата на частичното плащане-
06.10.2022 г., до датата на предявяване на исковата молба- 16.05.2023 г.
Ищецът /фирма/ основава претенцията си на твърдения, че на
03.09.2022 г. при движение по ******, преди тунел *******, водачът на л.а.
марка и модел ***********, рег. № *******, предприема маневра за смяна на
лентата за движение от лява в дясна лента поради извършване на ремонтни
дейности на пътя, като не вижда задаващото се зад него МПС и става причина
за настъпване на ПТП с участието на л.а. марка и модел „********“, рег. №
********- собственост на ищеца. В резултат на удара между процесните МПС
настъпили материални вреди за л.а. марка и модел „********“, рег. №
********, в областта на предна лява и задна лява врата, преден ляв и заден
ляв калник. За процесното ПТП бил изготвен Двустранен констативен
протокол за ПТП от 03.09.2022 г. Поддържа, че гражданската отговорност на
водача на л.а. марка и модел ***********, рег. № *******, чиято била вината
1
за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към
датата на ПТП. Сочи се, че за нанесените вреди върху собствения на ищеца
лек автомобил са били съставени калкулация за ремонт и Протокол за ПТП от
07.09.2022 г. от /фирма/, като ищцовото дружество заплатило на последния
сумата от 2127,56 лв. за отремонтиране на процесните вреди, за което била
издадена фактура № **********/16.02.2023 г. Ищецът поддържа, че е подал
уведомление до ответника относно настъпилото ПТП, за което била
образувана застрахователна претенция № ********** и изготвен Опис за
щета № * от 08.09.2022 г. Сочи, че заявената от него застрахователна
претенция била удовлетворена частично с плащането на сумата в размер на
1058,89 лв. от ответното дружество на 05.10.2022 г., с оглед което обосновава
интереса си от завеждане на настоящото дело за остатъка от незаплатената
претенция. Претендира и обезщетение за забава, считано от 06.10.2022 г.
Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ депозира отговор на
исковата молба, чрез Ц. Д., с който оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а.
марка и модел ***********, рег. № *******, е обезпечена със сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника,
както в срока на действие била заведена щета № ********** от ищеца във
връзка процесното ПТП. Поддържа, че със заплащането на сумата от 1058,89
лв. обезщетението било погасено изцяло. Оспорва иска по размер с
твърдения, че претендираната сума не отговаряла на действителната стойност
на причинените щети. Счита, че били включени ремонтно-възстановителни
дейности, които били ненеобходими, вкл. са били ремонтирани части, които
не са били увредени в резултат на процесното събитие. Твърди, че
начислените суми за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
процесното МПС били завишени. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
За уважаване на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, в тежест на
ищеца е да докаже, че ответникът е бил застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност”, като в срока на действие на договора, вследствие
на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит
риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди,
както и размера на тези вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД вината
се предполага и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване от
ищеца. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми, за което не сочи
доказателства. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 31.10.2023 г. всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за
безспорни между страните. По делото са обявени за безспорни между
2
страните обстоятелствата, че на 03.09.2022 г. при движение по ******, преди
тунел *******, водачът на л.а. марка и модел ***********, рег. № *******,
предприема маневра за смяна на лентата за движение от лява в дясна лента
поради извършване на ремонтни дейности на пътя, като не вижда задаващото
се зад него МПС и става причина за настъпване на ПТП с участието на л.а.
марка и модел „********“, рег. № ******** собственост на ищеца. В резултат
на удара са настъпили материални вреди за л.а. марка и модел „********“,
рег. № ********, в областта на предна лява и задна лява врата, преден ляв и
заден ляв калник. Гражданската отговорност на водача на л.а. марка и модел
***********, рег. № *******, била обезпечена със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към
датата на ПТП. Ответникът е заплатил обезщетение в размер на 1058,89 лв. в
полза на собственика на увреденото МПС.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им
за доказано.
От заключението на САТЕ, което настоящият състав приема за
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, неоспорено в срока по
чл. 200, ал. 3 ГПК се установява, че от така представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за
ПТП видими увреждания се налага извода, че щетите по лек автомобил
"********" с рег. № ******** се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Установено е посредством СТЕ, че увреденият
автомобил е бил в експлоатация от 3 години и 7 дни преди датата на ПТП,
като за сумата за извършения ремонт са представени фактура на стойност
1098 лева и сметка на стойност 1029,56 лева. Вещото лице установява, че
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил "********", с
рег. № ******** , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е в размер на 2198,69 лв. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява
с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество, а съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ,
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка, т.е. това е пазарната цена на новите резервни части,
плюс разходите за тяхната доставка, ремонт, които обикновено се извършват,
за да се възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние. В
разглеждания случай стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил ********, с рег. № ******** , изчислена на база средни пазарни
3
цени към датата на ПТП е в размер на 2198,69 лв. от които ответникът е
погасил 1058,59 лева/който факт е обявен за безспорен/, поради което остава
неплатен остатък от 1140,10 лева. Принципът на диспозитивното начало
задължава съда да даде защита на правото само в рамките на посочения от
ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което и като съобрази, че искът е
предявен за неплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди за
сумата от 1068,67 лева, то същият се явява основателен до този размер.
Основателността на главния иск влече извод за основателност и на
акцесорната претенция за мораторна лихва за периода от 06.10.2022 г. до
16.05.2023 г. по аргумент от чл. 496 и чл. 497 КЗ, който изчислен с интернет
калкулатор е в размер на 71,93 лева.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, а именно сумата от 498 лв. – адвокатско
възнаграждение, 50 лева – държавна такса и 300 лева – депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на /фирма/,
ЕИК********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата
от 1068,67 лв.( хиляда лева и шестдесет и осем лева и 67 стотинки),
представляваща незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение
за имуществени вреди по л.а. „********“, рег. № ********, причинени в
резултат на ПТП от 03.09.2022 г. преди тунел ******* на АМ Х., по вина на
водача на л.а. ***********, рег. № *******, чиято отговорност е застрахована
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва от
16.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
71,93 лв. (седемдесет и един лев и 93 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 06.10.2022 г. до 16.05.2023 г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на /фирма/, ЕИК
********* сумата в размер на 848 лв. (осемстотин четиридесет и осем лева) –
разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4