Решение по дело №65379/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5169
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20211110165379
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5169
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110165379 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искове на Н.М. против А.С., при твърдения за
сключен неформален договор за изработка на 13.5.2020г., по силата на който ищецът –
възложител предоставил на ответника – изпълнител сумата от 3000лева за ремонт на
ищцовия апартамент, платена на 30.6.2020г. Твърди се, че за период до 1.11.2020г. не била
свършена работа, в началото на м.11.2020г. , били извършени действия с подготвителен
характер, като на 29.-11.2020г., работата била преустановена, а подготовката –
премахната.Ищецът отправил покана до ответника за доброволно изпълнение, получена на
3.1.2021г., с която е даден 1- седмичен срок за изпълнение, както и ако не се изпълни,
договорът ще е развален. Изпълнение не последвало, с оглед на което ищецът сочи, че
договорът е развален, при предоставяне на достатъчен срок за изпълнение, поради което и
се претендира връщане на даденото на отпаднало основание – сумата от 3000лева, лихва за
забава върху нея от 11.1.2021г.-16.11.2021г., както и се предявява осъдителен иск за сумата
1000лева – частичен от претенцията за 10000лева, обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени от 30.6.2020г. докъм предявяване на иска.
Ответникът, получил лично препис от исковата молба на 20.1.2022г., не е подал
отговор в срока по чл.131 ГПК. В открито съдебно заседание на 12.5.2022г., в хода на
устните състезания, посочи, че започнал да прави изолация заедно със съседното семейство.
Направил първия апартамент на ищеца и му платили. След един месец започвал да прави и
втория апартамент на ищеца и съпругата му, няколко дни по – късно, ищецът започнал да
му създава проблеми за квадратурата, която му бил посочил. По – късно му заявил, че няма
да му даде парите, скъсал договора, който ответникът му дал и му карал да разписва
„хвърчащи“ бележси. В един момент, след разговор със съпругата на ищеца, ответникът му
казал, че ,да, ищецът му е дал сумата 3000лева и той не го оспорва, това било авансово, но
1
апартаментът щял да бъде готов след 2-4 дни. Ищецът започнал да му създава проблеми и
ответникът му казал, че няма да направи жилището. С направената до момента работа, ще
останат за връщане 700-800 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
Видно от позицията на ответника, както и събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля ., съпруга на ищеца, ищцът и ответникът са сключили неформален
договор за изработка – поставяне на топлоизолация на апартамент, за което ищецът предал
на ответника сумата 3000лева.
Видно от представената по делото разписка, сумата е заплатена от ищеца на ответника
като аванс за заплащане на материали. В разписката е вписано, че общата сума за
топлоизолация, включително метални дъждобрани и държдобрани за прозорците е 4457лева.
На разписката е вписана датата 30.6.
Свидетелят Пенчева сочи, че уговорката не била изпълнена, защото апартаментът бил
оставен в неприемлив вид, а многократно, след плащането на сумата 3000лева, ищецът
многократно се обаждал да кани ответника да дойде да изпълни задължението си,
ответникът посочвал срок 3-5-10-20 дни, когато срокът изтичал, отново го търсили и
ответникът отново давал същите обещания. Това продължило до Коледните празници.
Отразило се негативно на емоционалното състояние на ищеца, както и на психическото му
състояние. Напрежението влошило емоционалното му състояние, случилото се повлияло и
на празниците, защото темата доминирала. Ответникът монтирал преди това изолация на
съседен апартамент, собственост на ищеца и съпругата му, на което свидетелят сочи, че е
платено.
Представена е покана за доброволно изпълнение, връчена на 3.1.2021г. на ответника, с
която ищецът предоставя на ответника едноседмичен срок, в който да се довършат в пълен
обем строително – монтажните работи, съгласно договореното и се прави изявление, че в
противен случай, ищецът счита договора за развален, като се прави изявление за връщане на
дадената сума 3000лева. ответникът е поканен да заплати на ищеца сумата 1000лева
обезщетение за неимуществени вреди
От правна страна се налагат следните изводи:
При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато
сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи – така се прие с
Постановление № 1/28.05.1979г. на Пленума на Върховния съд № 1/1979г.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответника по
сключения договор, е развалил договора и претендира връщане на авансово дадената сума
2
по него. По делото, с представената разписка, подписана от ответника, неоспорена от него,
изявлението на самия ответник в о.с.з. от 14.4. и 12.5.2022г., ценени от съда, на основание
чл.175 ГПК като признание на неизгоден за страната факт, ведно с останалите доказателства
по делото, както и събраните гласни доказателства от разпита на свидетеля Пенчева, чиито
показания се ценят, на основание чл.172 ГПК, ведно с другите доказателства по делото, се
налага изводът, че страните по делото са сключили неформален договор за изработка, за
което ищецът – възложител е предоставил на ответника – изпълнител сумата 3000лева
авансово, за материали. Ответникът, като изпълнител, не е ангажирал никакви доказателства
за твърденията си, че работата е започнала, че е свършил нещо от уговореното, поради което
и с оглед принципа на чл.154 ГПК, това твърдение следва да се приеме за недоказано.
С поканата, получена от ответника на 3.1.2021г., шест месеца след предаването на
сумата в аванс, ищецът е дал на ответника срок за изпълнение на договора, след което
същият се разваля, в изпълнение на разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД. Доколкото не са
ангажирани доказателства за изпълнение на ответните задължения, и предвид изявленията
на самия ответник, че работата можела да се свържи за 2-4 дни, предоставеният седмичен
срок от 3.1.2021г., следва да се приеме за „подходящ“ по смисъла на чл.87,ал.1 ЗЗД.
Ето защо, предвид липсата на доказателства за последвало изпълнение, считано от
11.1.2021г., договорът е развален и на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, ответникът следва да
върне получената сума изцяло. Доводите на ответника, че в апартамента е свършена работа,
както и че остават за връщане 700-800 лева, останаха недоказани – не са ангажирани
никакви доказателства, нито в срока за отговор, съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК са
направени правоизключващи възражения за прихващане, или че е налице хипотезата на
чл.269, ал.2 ГПК, поради което и изпълнителят да има право да задържи част от сумата,
вложена за материали – не се ангажираха никакви доказателства работата да е започнала.
Поради изложеното, искът е основателен.
По иска по чл.86,ал.1 ЗЗД. С Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. се
прие, че при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към
момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато
то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. С
оглед изложеното, от деня на развалянето на договора, предвид на обстоятелството, че
ищецът кани ответника да му върне сумата в поканата, се следва и обезщетение за забава, в
размер на законната лихва, която, за период 11.1.2021г. до 16.11.2021г. възлиза на сумата
258,33 лева, изчислена от съда въз основа достъпната интернет платформа
www.calculator.bg, за която искът е основателен, а за горницата следва да се отхвърли, като
неоснователен.
По претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
1000лева, предявена като частична от цялата претенция от 10000лева. Разпоредбата на
чл.262,ал.2 ЗЗД предвижда, че при разваляне на договора, кредиторът може да търси
обезщетение по общите правила. Когато с договорното неизпълнение е накърнен и
негативен интерес, каквото е душевното и емоционално състояние на един човек, то на
3
основание чл.52 ЗЗД, се следва и обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
причинените душевни болки и страдания, вследствие на неизпълнението, което се присъжда
от съда по справедливост. Относно тази претенция, следва да се съобразят относимите към
иска факти – периодът на неизпълнение е 6 месеца и 12 дни – от сключването на договора
на 30.6.2020г. до 11.1.2021г, когато договорът е развален, ищецът вследствие на
неизпълнението на задължението на ответника е претърпял напрежение и емоционален
стрес, от самия факт на неизпълнение на задълженията на ответника – става въпрос за
жилището, в което ищецът живее, според показанията на съпругата му, влошило се
здравословното му състояние, наложило се многократно да звъни на ответника, който
обещавал изпълнение, което после не извършвал. Описаните от свидетеля обстоятелства са
логични, на човек с нормална психика изложеното би се отразило крайно негативно и
фрустриращо. С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал твърдението си, че
вследствие на договорното неизпълнение е претърпял и неимуществени вреди –
напрежение, стрес, фрустрация, гняв. Съдът намира, че обезщетение за неимуществени
вреди се дължи от ответника до развалянето на договора, но не и след това, тъй като след
изтичане на дадения от ищеца подходящ срок, ищецът едва ли очаква изпълнение от
ответника, поради което е нарушена причинната връзка на страданията на ищеца и
неизпълнението. С оглед изложеното, за период от 30.6.2020г. до 11.1.2021г., справедливото
обезщетение възлиза на 1000лева, поради което и искът, предявен като частичен от
10000лева, е основателен за целия му предявен размер.
При този изход на спора, на основание чл.78,ал.1 ГПК право на разноски има само
ищецът, който доказва разноски за 220 лева държавна такса и 800 лева платено адвокатско
възнаграждение, от които, съразмерно с основателната част на исковете, му се следва сумата
от 1074.55лева.
Ответникът не доказва разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. П. СТ. с адрес . да заплати на Н. П. М. ЕГН ********** с адрес .
сумата 3000лева-даден аванс по развален неформален договор за изработка, сключен на
30.6.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 16.11.2021г. до плащането,
сумата от 258,33 лева обезщетение за забава върху главницата за период 11.1.2021г. до
16.11.2021г. , сумата 1000лева, по предявения частичен иск от цялата претенция за
10000лева, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие неизпълнение на поетите
задължения от ответника по неформален договор за изработка, сключен на 30.6.2020г.,
които вреди са претърпени от ищеца за период 30.6.2020г. до 11.1.2021г, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 16.11.2021г. до плащането , както и сторените по делото
разноски от 1074.55лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. М. ЕГН **********, против АЛ. П. СТ. с адрес .
4
иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 3000лева, за горницата над
уважения размер от 258,33 лева, до пълния предявен размер от 259,19 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5