Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д. № 13122 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника З. „А.Б.Ж." АД
срещу разпореждане от
26.07.2019 г., постановено от ЧСИ М.Б.с
рег. № 838 на КЧСИ, по
изп. дело № 20198380402985,
с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на
приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение от 400
лв. до размера на 200 лв., както и не е уважено искането за редуциране на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
Жалбоподателят поддържа, че приетата
от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна с оглед
фактическата и правна сложност на делото и предприетите действия по събиране на
вземането. Счита, че възнаграждение е дължимо единствено за образуване на
делото в размер от 200 лв. и моли да бъде намалено до този размер, а по
отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, без да се излагат
конкретни доводи, моли въпросът да се реши по същество. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело П.М.С.счита жалбата за недопустима, тъй като
длъжникът не е представил в указания от ЧСИ срок доказателства за внесена за
обжалването държана такса. При условията на евентуалност са развити съображения
за неоснователност на жалбата с твърдения, че в хода на изпълнителния процес
адвокатът на взискателя е поискал извършване на действия по съдебното
изпълнение, предложен е способ за събиране на дължимите суми, а при неуспешното
му прилагане е оправомощен ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Депозирана била и
отделна молба, в която е поискано разпределение на постъпилите суми в полза на
взискателя. Счита, че горепосочените действия обуславят наличието на заплащане
на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ за водене на изпълнителното дело,
чийто размер не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на
изпълнението.
В представените по реда на чл. 436,
ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.Б.с рег. № 838 при КЧСИ, поддържа, че жалбата е
неоснователна, доколкото определените разноски не надвишават законоустановения
минимум.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима, доколкото е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от
легитимирано лице. Неоснователни са доводите на взискателя за недопустимост на
жалбата поради представяне на доказателства пред ЧСИ за внасяне на държавна
такса след изтичането на указания за това срок. В случая, към момента на
представянето на платежните нареждания не е бил налице постановен изричен акт
на съдебния изпълнител за връщане на жалбата, поради което следва да се приеме,
че указанията са изпълнени. Приложената от взискателя съдебна практика на ВКС е
неотносима към настоящия случай, доколкото се разглеждат хипотези, при които
постановяването на съдебния акт за връщане на жалбите предхожда представянето
на доказателства за внесена държавна такса.
Предвид изложеното настоящата жалба се
явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изпълнително дело № 20198380402985 по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838
при КЧСИ, е образувано по молба на взискателя П.М.Н.,
чрез адв. Х.В., въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2019 г., издаден по
гр. д. №12994/2015 г., на СГС, I-13 състав, срещу
длъжника З. „А.Б.Ж.“ АД , за сумата от
общо 2535,43 лв. - присъдени съдебни разноски. Претендирани са и сторени от
взискателите в изпълнителното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 400 лв.,
чието заплащане е удостоверено в самия договор за правна помощ от 02.07.2019
г., представен към молбата за образуване.
На длъжника З. „А.Б.Ж.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение на
12.07.2019 г., в която са включени като дължими суми, освен горепосочените
вземания по изпълнителния лист и адвокатско възнаграждение, така и задължения
за авансови такси - 66 лв. и такси по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, в размер на 305,80
лв. с ДДС.
С обжалваното разпореждане от 26.07.2019 г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение възражението на длъжника от 19.07.2020 г. за намаляване на приетите за
събиране разноски за адвокатски хонорар от 400
на 200 лв. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка
следва да се има предвид, че разноските следва да се определят към приключване
на делото, като се отчете сложността на делото при релевирано искане за
прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в релевантната към датата на договаряне на адвокатското
възнаграждение редакция – ДВ бр. №28 от 28.03.2014 г., за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита
и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Безспорно дължимо е
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200
лв. Не е налице обаче извършването на изпълнителни действия от страна на
процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането,
поради което за разликата над 200 лв. до претендираните 400 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от
факта, че взискателят е изменил изпълнителния способ, довел до събиране на
вземането, доколкото това действие е извършено преди да е връчена покана за доброволно
изпълнение и не може да се приеме за същинско такова по водене на
изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Отправеното искане до
ЧСИ събраните суми да бъдат разпределени също не обосновава приложението на чл.
10,т. 2 от НМРАВ, доколкото съдебният изпълнител е длъжен служебно да извърши
това действия, без да е необходимо нарочното му сезиране.
При определяне на размера на
начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ, следва да се има предвид като база за
изчисляването ѝ вземането
по изпълнителния лист и в него не се включват разноските за възнаграждението за
адвокат по изпълнителното дело, поради което таксата следва да бъде
преизчислена. Съгласно т. 26, б. „в“ от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 1000 до 10 000
лв. - 100 лв. + 8,00 на сто за горницата над 1000 лв. Предвид че вземането, за
което е образувано изпълнителното дело, е в общ размер на 2535,43 лв., то и
дължимата такса се равнява на 222,83 лв. без ДДС или 267,40 лв. с ДДС, като в
тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено - за разликата над
този размер до начислените 305,80 лв. с ДДС.
Независимо от изхода на спора, доколкото
жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява
законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва
да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по
изпълнението.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 26.07.2019 г. на ЧСИ М.Б.с рег. № 838
по описа на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника З. „А.Б.Ж.“ АД по изп. дело №20198380402985 за намаляване на приетите за
събиране разноски на взискателя П.М.С.за
заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 400 лв., както и искането за редуциране на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ - за разликата над 267,40 лв. с ДДС до 305,80 лв. с
ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на
приетите за събиране по изп. д. № 20198380402985
по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 при КЧСИ, разноски в полза на взискателя П.М.С.за адвокатското възнаграждение, възложени
в тежест на длъжника З. „А.Б.Ж.“ АД, от 400 лв. до
200 лв., както и НАМАЛЯВА начислената пропорционална такса по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ – от 305,80 лв. с ДДС до 267,40 лв. с ДДС..
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.