С присъда № 41 от 25.10.2005г. постановена по нохдело № 33/2005г. Районен съд гр.Ардино е признал подсъдимия Гайтан Орлинов Хаджиев с ЕГН ********** от с.Жълтуша, общ.Ардино, за виновен в това ,че на 10.10.2002 г. в с.Жълтуша , общ.Ардино причинил средна телесна повреда на лицето Юсеин Азизов Юмеров от с.Жълтуша, община Ардино, с ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на горната челюст и на двете ябълчни кости, без които трайоно се затруднява дъвченето и говоренето, и кръвоизлив в мозъчното вещество и под меката мозъчна обвивка на главния мозък, и изпадане на пострадалия в безсъзнаниe, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 пр.3 и 5 от НК, поради което и на основание чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 пр. 3 и 5 от НК го е осъдило на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимият е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на пострадалия сумата от 7 897, 87 лева, от които 6000.00 лева обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди и сумата от 1897.87 лв.обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за лечение, в едно със законната лихва, считано от 10.10.2002г., както и дължимите такси и разноски по делото. Срещу така постановената присъда на първоинстанционния съд е постъпила жалба от адвокат Белев, в качеството си на защитник на подсъдимия Хаджиев. Атакува присъдата като неправилна, като сочи, че същата е незаконосъобразна-необоснована и несправедлива, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната цялост и пълнота, не доказвали, а напротив опровергавали обвинението, по което подсъдимият бил признат за виновен. Посочва, че правната квалификация би следавало да е по чл.132 ал.1 от НК. Предвид горното и на основание чл.332, т.2 във вр. с чл.334, ал.1, т.З от НПК, моли да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан. Алтернативно, моли присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде намалено. В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не се представлява. Прокурорът от Окръжна прокуратура – гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Посочва, че наложеното наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 от НК е справедливо и съответства на целите на наказанието по чл.36 от НК. Намира, че не следва да се уважи и алтернативното искане за изменение и намаляване на присъдата. Моли да бъде потвърдена така постановената присъда. Гражданският ищец и частен обвинител Юсеин Азизов Юмеров не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От повереника му е постъпило становище, в което посочва, че липсват доказателства за преквалификация на деянието като такова, което се преследва по частен път. Дава изрично съгласие за произнасяне при квалифициране на деянието като такова от частен характер. Окръжен съд, при извършена проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 ал.1 и следващите от НПК, и с оглед оплакванията, изложени в жалбата на подсъдимия, констатира следното: Производството пред първа инстанция е било образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура – гр.Ардино против Гайтан Орлинов Хаджиев обвинителен акт, с който му е било предявено обвинение за извършването на 10.10.2002 г. в с.Жълтуша, община Ардино на престъпление по чл. 129 ал.2, пр. 3 и 5 във вр. с ал.1 от НК – причиняването на средни телесни повреди на Юсеин Азизов Юмеров от с.Жълтуша, община Ардино. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е събрал исканите и посочените от страните доказателства. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, както и след извършения самостоятелен анализ на същите, въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното: На 09.10 срещу 10.10.2002 г. подсъдимият Хаджиев и пострадалият Юмеров били в кръчмата в с.Жълтуша, където консумирали алкохол и водили диалог, който след полунощ прерастнал в спор. В резултат на обидите и възникналия спор пострадалият ударил със стъклена бутилка от 200гр. подсъдимия по главата и го порязъл в областта на веждата и носа, което силно раздразнило подсъдмия, и между двамата започнал бой – взаимно си нанасяли удари, паднали на земята, като продължили да си нанасят удари. Намесата на собственика на заведението – свидетелят Камен Буров, с цел предотвратяване на боя, първоначално била неуспешна, като последният хванал подсъдимия за кръста в опита си да го отстрани от падналия на земята пострадал Юмеров, но Хаджиев, който бил отгоре, продължил да нанася удари с юмруци и глава по главата на Юсеин, който още вътре в заведението престанал да се съпротивлява. Свидетелят Камен Буров продължавал с опитите да раздели двамата, викал на подсъдимия да престане да удря пострадалия, тъй като ще го убие, но последния продължавал да нанася удари. В един момент държателя на заведението успял да издърпа двамата навън, където подсъдимият успял да нанесе още няколко удара в областта на главата и гърдите на пострадалия. След като ги разделил свидетелят Камен Буров отишъл да извика сина си на помощ и тръгнал да уведоми за станалото роднините на пострадалия. Синът на държателя на заведенито – Веселин Буров отишъл в заведението, като през времето докато баща му го нямало, подсъдимият на два пъти се връщал и нанасял ритници на пострадалия в областта на главата и гърдите, като главата на последния се удряла в цимента. След това двамата свидетели, заедно с внука на пострадалия, го качили в кола и го закарали в болницата в гр.Ардино, където пострадалият бил настанен, а в последствие транспортиран до болницата в гр.Кърджали и настанен в ОАРИЛ. Назначената по делото съдебно – медицинска експертиза констатирала, че в резултат на нанесения побой на пострадалия били причинени кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и горните крайници, счупване на пето и шесто леви ребра, счупване на горната челюст, двете яблъчни кости и дясната слепоочна кост на черепа с кръвоизливи в горно – челюстните синуси, кръвоизливи в мозъчното вещество и под меката мозъчна обвивка на главния мозък, които са довели до изпадане на пострадалия в състояние на кома. От заключението на вещото лице се установява, че кръвоизливите в мозъчното вещество и под меката мозъчна обвивка на главния мозък и изпадането на пострадалия в състояние на безсъзнание са довели до разтройство на здравето, временно опасно за живота, а счупването на горната челюст и двете ябълчни кости е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за повече от един месец, а останалите описани травматични увреждания са причинили разтройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и болки и страдания. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на Камен Буров, Веселин Буров, Иво Мишуров, Съби Мишуров, Красен Палагачев, заключенията на приетите съдебно – медицинска и две съдебно – психиатрични експертизи на д-р Маринов, д – р Андреева и д-р, Илчев, съдебно – медицинско удостоверение № 263/2002г. от 16.10.2002г., които са последователни, логични и взаимно допълващи се. От така установената фактическа обстановка настоящия състав на Окръжен съд – гр.Кърджали намира, че с деянието си подсъдимият Хаджиев от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.132 ал. 1 т.2 от НК. От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият е нанесъл множество удари с юмруци, глава и ритници в областта на главата на пострадалия, като му е причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в кръвоизливи в мозъчното вещество и под меката мозъчна обвивка на главния мозък и изпадането на пострадалия в състояние на безсъзнание, които са довели до разтройство на здравето, временно опасно за живота, и счупването на горната челюст и двете ябълчни кости, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за повече от един месец. От събективна страна настоящият състав приема, че деецът е действал с пряк умисъл, като е целял нанасянето на телесни повреди, но в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с нанасянето на удар с бутилка в областта на главата, което не изключва възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С оглед на това Окръжен съд – гр.Кърджали счита, че инкриминираното деяние, осъществено на 09.10 срещу 10.10.2002 г. от подсъдимия Гайтан Орлинов Хаджиев следва да бъде преквалифицирано на основание чл.335 ал.1 т.2 от НПК от такова по чл.129 ал.1 във вр.с чл.ал.2 пр.3 и 5 от НК в по – леко наказуемо престъпление – по чл.132 ал.1 т.2 във вр.с чл.129 ал.2 пр.3 и 5 от НК и в рамките на предвидените наказателни санкции за това престъпление да бъде индивидуализирана наказателсната отговорност на Хаджиев. Настоящият състав при Окръжен съд – гр.Кърджали на базата на така възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствения материал, намира, че подсъдимия при осъществяване на деянието е действал в състояние на силно раздразнение /афект/, предизвикано от пострадалия с насилие – чупене на бутилка от 200мл в главата на подсъдимия Хаджиев, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния. В заключението на изготвената по делото съдебно – психиатрична експертиза вещото лице посочва, че „ако анамнезните данни от освидетелсвания са обективни в мотивите на деянието се наблюдават характеристиките на раздразнение в смисъл на физиологичен афект”. Вещото лице поддържа заключението си и в съдебно заседание пред първа инстанция като посочва, „че е вероятно лицето /Хаджиев/ да е действало в състояние на физиологичен афект”. В същото заседание пояснява и значението на израза „физиологичен ефект” – „състояние, което е емоционално обагрено и съзнанието му е стеснено”, „състояние, което се градира и може би трае минути, в последствие затихва, кулминацията трае кратко – минути, точно тогава се губи и спомен”, което обаче, не изключва способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Заключението на вещото лице е пълно, всестрано и се приема изцяло от настоящия състав на Окръжен съд – гр.Кърджали. От свидетелските показания на Камен Митков Буров, прочетени и приобщени към делото на основание чл. 279 ал.4 от НПК се установява по безспорен начин, че инициатор на сбиването е бил пострадалият Юмеров, тъй като както твърди свидетелят Камен Буров, след като чува удара и звука на стъкла по терекота и излиза от кухнята, вижда в ръката на пострадалия „гърловина” от 200мл бутилка, а от главата на подсъдимия Хаджиев се е стичала кръв. От приетото и приложено на основание чл.281 от НПК писмено доказателство – съдебно – медицинско удостоверение № 263/2002г. се установява, че по главата на подсъдимия Хаджиев е имало две прорезни рани, които са получени „при действието на предмет с режещ ръб”, а останалите травматични увреждания са „при действието на твърд тъп предмет”. Тези обстоятелства се установяват и от обясненията на подсъдимия, който твърди, че след като чупи бутилката в главата му, пострадалият замахнал втори път и го порязал. Въпреки, че и двете противозаконни действия – счупването на бутилката и последващото разрязване са травматични уврждания извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, настоящата инстанция намира, че същите са от естество да причинят „силно раздразнение” у дееца, както и тежки последици за същия, тъй като и двете са в областта на главата и са извършени със средство, годно да причини тежки последици за пострадалия. Или с други думи от изготвената съдебно – психиатрична експертиза, свидетелските показания на Камен Митков Буров и обясненията на подсъдимия, може да се направи обоснован извод за психо – физичното състояние на подсъдимия Хаджиев на гневен физиологичен афект при осъществяване на престъплението, което обстоятелство е релевантно за формата на виновно поведение и неговото съдържание, и правно значимо за квалификацията на престъпното посегателство. С оглед установяване на съставомерността на деянието първонстанционният съд не е преценил поведението и действията на пострадалия, квалифицирани като упражнено насилие и носещи белезите на противозаконен акт, провокиращи това афектно състояние и визирани в разпордбата на чл.132 ал.1 т.2 във вр.с чл.129 ал.2 пр.3 и 5 от НК, поради което необосновано е приложил разпоредбата на чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 пр. 3 и 5 от НК. С оглед на гореизложеното следва да се измени квалификацията на деянието от такова по чл. 129 ал.1 във връзка с ал.2 пр.3 и 5, в такова по чл. 132 ал.1 т.2 във връзка с чл.129 ал.2 пр.3 и 5 от НК. Относно наказуемостта на деянието и неговата индивидуализация, разпоредбата на чл.161 ал.1 във вр. с чл.132 ал.1 т.2 от НК предвижда, че за средна телесна повреда по чл.132 от НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В писмено становище, повереника на частния обвинител и граждански ищец Юмеров е посочил, че дава изрично съгласие за произнасяне с акт на съда при квалифициране на деянието като такова от частен характер, съгласно разпоредбата на чл. 285 ал.5 от НПК. Налице е и другата изискуема предпоставка на чл. 285 ал. 5 от НПК – наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл.57 ал. 4 от НПК – в шест - месечен срок от извършване на деянието. Наказанието, което чл.132 ал.1 т.2 от НК предвижда, е лишаване от свобода до една година. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК давността за погасяване на наказатено преследване в този случай е две години и започва да тече от момента на довършване на престъплението. С оглед на това, настоящият състав на Окръжен съд – гр.Кърджали констатира, че е изтекла предвидената в закона абсолютна давност по чл. 81 ал. 3 от НК, според която наказателното преследване се изключва, когато от извършване на престъплението е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 ал. 1 т.5 от НК, който в настоящия случай е три години, независимо от това, че през този срок давността е била прекъсвана с извършване на процесуални действия в съдебната и досъдебната фаза на процеса. Това е така, защото срокът по чл. 81 ал. 3 от НК е преклузивен и щом като започва да тече от момента на извършване или довършване на престъплението не може да бъде прекъсван или спиран с извършването на процесуални действия. Както се изясни – деянието е извършено на 09.10. срещу 10.10.2002г., т.е.преклузивният срок по чл. 81 ал 3 от НК е започнал да тече на 10.10.2002г. и е изтекъл на 10.10.2005г. При това положение настоящият състав намира, че в съотвествие с чл. 332 т.4 от НПК следва да измени присъдата на пъровинстанционния съд, като преквалифицира деянието в такова по чл.132 ал.1 т.2 от НК и да прекрати наказателното производство на основание чл.21 ал.1 т.3 от НПК. Като не е обсъдил по – подробно провокиращото и неправомерно поведение на пострадалия, съдебно – психиатричната експертиза и обясненията на подсъдимия, първоинстанционият съд е направил неправилни изводи относно съставомерността на деянието и неговата квалификация, и не е приложил материалния наказателен закон, който е следвало да приложи, като при правилното му приложение е следвало да прекрати наказателното производство след изтичането на абсолютната давност, тъй като са били налице предпоставките на чл. 81 ал.3 от НК на 10.10.2005г. Като не е прекратил наказателното производство по отношение на подсъдимия Хаджиев, първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния закон, имащи за последица изменяване на обжалвания съдебен акт, преквалифицирането на деянието от такова по чл.129 ал.1 във вр.с ал.2 пр.3 и 5 от НК в такова по чл.132 ал.1 т.2 във вр.с чл.129 ал.2 пр.3 и 5 от НК, оправдаване на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение и прекратяване на наказателното производство. Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд относно основателността на приетите за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия Хаджиев за обезщетение на претърпените имуществени и неимуществени вреди, причинени с престъпното деяние на пострадалия Юмеров. Правилно първоинстанционният съд е установил размерът на имуществените вреди от представените по делото фактури. Правилно и в съответсвие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД първоинстанционният съд по справедливост е определил и размерът на претендираните и дължими обезщетения за неимуществени вреди, въпреки че не е обсъдил провокативното поведение на пострадалия, като се е съобразил с причинените на пострадалия болки и страдания, факта, че в момента същият се нуждае от постоянни грижи и продължава да приема лекарства. С оглед на това присъдата в гражданскоправната си част следва да бъде оставена в сила. Предвид изложеното и на основание чл.332 т. 4 и 6 във вр.с чл.335 ал. 1 т.2 във вр.с чл.336 от НПК, Кърджалийски окръжен съд:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 41 от 25.10.2005г. постановена по нохдело № 33/2005г., на Районен съд гр.Ардино, В ЧАСТТА, с която Гайтан Орлинов Хаджиев с ЕГН ********** от с.Жълтуша, общ.Ардино, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с чл.129 ал.2 пр.3 и 5 от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпното деяние, от такова по чл. 129 ал.1 във вр. с ал.2 пр.3 и 5 от НК в таковапо чл.132 ал.1 т.2 във вр.с чл. 129 ал.2 пр.3 и 5 от НК, като ОПРАВДАВА подсъдимия Гайтан Орлинов Хаджиев със снета по – горе самоличност по първоначално предявеното му обвинение по чл.129 ал.1 във вр.с ал. 2 пр.3 и 5. ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по нохдело № 383 по описа на Окръжен съд – гр.Кърджали за 2005г.в наказателноправната му част на основание чл.21 т.3, поради изтекла давност. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата /гражданскоправната/ й част. Решението може да се обжалва или протестира в 15 – дневен срок пред Върховния касационен съд на Република България от получаване на собщението до страните, че същото е изготвено.
Председател: Членове : 1.
2. |