Решение по дело №1194/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 356
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 28 ноември 2022 г.)
Съдия: Калинка Георгиева
Дело: 20221000601194
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседА.е на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка Г.
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Г. Сл. М.
като разгледа докладваното от Калинка Г. Наказателно дело за
възобновяване № 20221000601194 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседА.е на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА Г.

При СЕКРЕТАРЯ ИРЕНА МИЛКОВА и с участието на ПРОКУРОРА Г. М. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Г. НД № 1194 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: постановена на 15.04.2021 г. ПРИСЪДА № 20095718 по НОХД № 1586/2020 г.
на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 110-ти състав,
потвърдена изцяло с въззивно РЕШЕНИЕ № 321 от 16.12.2021 г. по ВНОХД № 3726/2021 г.
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти въззивен състав.
Внесено е искане за възобновяване на наказателното дело от лице, оправомощено
съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК: Искането е подадено от осъдения И. С. Р. с ЕГН
**********, като той е бил осъден за престъпление от общ характер (по чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК) и не е бил освободен от
1
наказателна отговорност с налагане на административно наказА.е по реда на чл. 78а от НК
(бил е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим).
Искането е внесено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК: Подадено е в РС на 04.05.2022
г., а шестмесечният срок за внасянето му тече от 17.12.2021 г. до 17.06.2022 г. включително
(петък).
В искането се сочат основА.я за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от НПК, като се твърди, че: съдилищата в нарушение на чл. 13 от НПК не са взели
всички мерки за разкриване на обективната истина (поради пренебрегване на липсата на
безспорни и категорични доказателства за авторството на деянията); че съдилищата не са
направили анализ поотделно и в съвкупност на събрА.те доказателства, не са изследвали
систематично и подредено косвените доказателства и не са обсъдили противоречията в
свидетелските показА.я; че наказА.ето е явно несправедливо поради неправилно прилагане
на чл. 54 от НК и неприлагане на чл. 55 от НК.
Иска се възобновяване на наказателното дело, отмяна на въззивното решение и
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СРС.
Налице е компетентност за разглеждане на делото съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК за
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД: актът по чл. 419 от НПК е постановен от РС, като
присъдата не е била проверявана по касационен ред.
Искането е подадено в СРС, като препис от него е връчен на СРП (НД № 474/2022 г.
на САС, л. 6).

В съдебните прения прокурорът заяви, че няма основА.я за възобновяване на делото,
а защитникът и осъденият поддържаха искането съобразно обосноваването му в писменото
изложение; осъденият Р. добави в последната си дума, че е процесуално нарушение
разпитването на свидетели на ДП в отсъствието на защитник, поради което тези показА.я
нямат стойност, както и че един от свидетелите по делото е извършител или съучастник в
престъплението, защото имал достъп до предадените от него веществени доказателства.

След като прегледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Твърдението, че съдилищата не са взели всички мерки за разкриване на обективната
истина е опровергано е от протоколираната дейност на инстанционните съдилища по
събирането и оценката на доказателствата. РазпитА. са всички свидетели, имащи
възприятия във връзка с инкриминираната деятелност на осъдения и показА.ята им са
обсъдени както поотделно, така и в съвкупност, а също така свидетелските показА.я са били
обвързано разгледА. със съдържА.ето на останалите доказателствени средства, относими
към конкретните показА.я – огледи на местопроизшествия, претърсвА.я и изземвА.я,
доброволно предаване, заключение на СОЕ. Няма процесуално нарушение чрез невземането
на всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, каквото е
принципното изискване на чл. 13 от НПК.

Твърдението за липса на доказателства за авторството всъщност е твърдение за
необоснованост на присъдата и потвърждаващото я решение, който въпрос е извън кръга на
проверката във възобновително производство и поради това не се обсъжда от настоящия
съд.
Твърдението за липса на анализ поотделно и в съвкупност на събрА.те
доказателствени средства от страна на инстанционните съдилища е изцяло произволно
твърдение, опровергано от съдържА.ето на мотивите на присъдата. В тях всяко едно
доказателствено средство – показА.я на всеки свидетел, всеки оглед, всяко претърсване и
изземване, доброволно предаване и заключение на експертиза, са били обсъдени поотделно,
а след това – и в съвкупност, като е отчетено съотношението на съдържА.ето им и е
обоснован извод за еднопосочност на съдържА.ето на доказателствената съвкупност, без
2
съществени противоречия както вътрешно за всяко отделно доказателствено средство, така
и за доказателствените средства при разглеждането им в съвкупност. Съпоставката на
протоколирА.те изявления на свидетелите пред съда и документирА.те резултати на огледи,
претърсвА.я и изземвА.я и доброволно предаване – от една страна, с от друга страна –
приетото от съдилищата за установено чрез тези доказателствени средства, сочи на
добросъвестен анализ на съдържА.ето на доказателствената съвкупност и от
първоинстанционния, и от въззивния съд. Няма изопачаване на доказателствено съдържА.е,
нито пък – липса на дължим анализ. Въпреки че не е имало преки очевидци на самото
извършване на трите деяния от продължаваната кражба, т.е. на влизането на осъдения в
трите жилища и на вземането и изнасянето оттам на инкриминирА.те вещи, са обсъдени с
дължимото внимА.е и прецизност наличните косвени доказателства – показА.ята на
пострадалите свидетели, разпознали част от откраднатите им вещи, намерени при
претърсвА.я на обитаваното от осъдения жилище и на жилища на други свидетели по
делото; показА.ята на свидетел, видял осъдения да се придвижва по покрива на сградата,
където живеел тогава с майка си и леля си и където в същия вход са жилищата на тримата
пострадали от кражба; показА.ята на свидетели, при които осъденият е оставил вещи, които
са откраднати от жилищата на тримата пострадали, разгледА. съвкупно с резултатите от
претърсването на жилищата на тези свидетели; съдържА.ето на огледите относно начина на
проникване в трите окрадени жилища – чрез взлом; протокол за доброволно предаване на
открадната вещ, озовала се у предалия я свидетел чрез осъдения. Поради това е произволно
твърдението, че съдилищата не са обосновали връзката между косвените доказателства и
обусловения от тях като единствен възможен извод, че автор на продължаваната кражба е
именно осъденият. В искането за възобновяване се твърди, че съдилищата не били
установили и изяснили противоречия между отделните доказателствени средства – без да се
изяснява какви са точно тези противоречия; от друга страна, съпоставката на съдържА.ето
на доказателствената съвкупност със становището на съдилищата за нейна
безпротиворечивост обуславя извод за правилност именно на такова становище.
Съпоставката на установените чрез конкретната доказателствена съвкупност правно
значими факти със съдържА.ето на вменената правна норма от НК установява, че за всички
изискуеми от закона факти са посочени съответните установяващи ги доказателствени
източници: налице е надлежно обосноваване от страна на инстанционните съдилища.

Необосновано е и твърдението в искането за възобновяване за неправилно прилагане
на чл. 54 от НК и неприлагането на чл. 55 от НК: Налице е обстоятелствено обсъждане от
страна на първоинстанционния съд в мотивите на комплекса от отегчаващи и едно
смекчаващо отговорността обстоятелство (НОХД, л. 155), като съдът се е обосновал защо не
приема условия за приложение на чл. 55 от НК, особено предвид броя деяния в
продължаваното престъпление по делото (три), двукратното предходно осъждане на
подсъдимия въпреки непълнолетието му и извършването на продължаваното престъпление
по делото в изпитателния срок на една от двете предходни присъди. Поради това няма
нарушения в дейността на съда по индивидуализиране на наказА.ето и се обуславя извод, че
то е отмерено справедливо при отчитане на превеса на отегчаващите отговорността
обстоятелства (двукратното осъждане на дееца преди настоящата присъда, като деянията от
продължаваната кражба по настоящото дело са извършени в изпитателния срок на
предходно осъждане; лоши характеристични данни за осъдения от РУМВР) спрямо
смекчаващия отговорността фактор (тежко семейно и имотно състояние на осъдения, който
живее в едно домакинство с майка си и леля си и няма собствени доходи). Т.е. няма
нарушение на закона при определяне на наказА.ето и няма данни за негова явна
несправедливост.

Необосновано е и твърдението на осъдения в последната му дума, че разпитите на
свидетелите на ДП са негодно доказателствено средство, защото не били проведени в
присъствието на защитник: Всички разпити на ДП са проведени на 28.02.2019 г., на
3
01.03.2019 г. или на 27.03.2019 г.; един-единствен разпит е проведен на 29.03.2019 г. и той
се отнася за предявяване на веществено доказателство на вече разпитан преди това свидетел.
Първото постановление за привличане на обвиняем е съставено на 28.03.2019 г. и е
предявено на 10.04.2019 г., а защитникът може да участва в наказателното производство от
момента на привличането на обвиняемия съгласно чл. 97, ал. 1 от НПК. Т.е. гласните
доказателствени средства на ДП са събрА. преди привличането на обвиняемия, поради което
за разследващите оргА. не е било налице задължението да уведомяват за това защитник и да
осигуряват възможността му да присъства на разпитите на свидетелите. Същевременно
привличането на обвиняем се извършва, когато се съберат достатъчно доказателства за
виновността му в извършване на престъплението, поради което в случая разпитите на
свидетелите преди привличането на обвиняемия са били дейността на разследващите оргА.
по събиране на съответните доказателства за обосноваване на обвинението. Освен това за
обосноваване на присъдата не са ползвА. преимуществено показА.я на свидетелите от ДП:
въпреки че досъдебни показА.я са били прочетени в хода на съдебното следствие, всички
свидетели са били разпитА. в съдебно заседА.е при участие в съответното заседА.е на
подсъдимия – лично в залата или по Скайп.
Твърдението на осъдения в последната му дума, че свидетел по делото е или
извършител, или съучастник в престъплението – защото имал достъп до веществени
доказателства, се отнася до обосноваността на присъдата, който въпрос е извън предмета на
настоящото възобновително производство. Освен това съдът се е произнесъл с присъдата
спрямо обвиненото лице, като правомощието кое лице да бъде обвинено е предоставено от
закона на прокуратурата и съдът няма правомощия да излиза извън рамките на държавното
обвинение.

Относно приключването на първоинстанционното съдебно производство в отсъствие
на подсъдимия и в присъствие на служебен защитник, а също и относно въззивното
разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия е постановено влязло в сила решение на
ВКС, че този начин на провеждане на част от инстанционното производство не е основА.е за
възобновяване на делото, тъй като осъденият се е самолишил от възможността да участва в
последното съдебно заседА.е на първоинстанционния СРС, когато е била постановена
присъдата, а също и във въззивното производство на СГС.

В заключение: Не са налице сочените в искането основА.я за възобновяване на
наказателното производство, поради което това искане е неоснователно.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането входящ на СРС № 21009419 от 04.05.2022 г. от
осъдения И. С. Р. с ЕГН ********** за възобновяване на наказателното производство.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5