Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2398/27.12.2019г. Град Варна
Районен съд Варна,
Пети наказателен състав,
на двадесет и шести
ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание в
следния състав:
председател съдия Г. Митев,
секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 4681 по описа на
съда за 2019 година
Р Е
Ш И :
Отменя наказателно
постановление № 6347/09.09.2019 г. на Я. М. И. -
началник на отдел Контрол по републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на
риска и оперативен контрол, Агенция Пътна инфраструктура – гр.София, с което на
М.Д.С. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1
000 лева на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата за извършено от него
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.а от Закона за пътищата.
Да се изпратят
съобщения на М.Д.С. чрез адв.С.С. и на Агенция Пътна
инфраструктура – гр.София, че решението е изготвено.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщението, че решението е изготвено, пред Варненски
административен съд по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на
решението административно-наказателната преписка да се върне на Агенция Пътна
инфраструктура – гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е
образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от М.Д.С. чрез адв.С.
К. С. *** против наказателно постановление № 6347/09.09.2019
г. на Я. М. И. - началник на отдел Контрол по републиканската пътна мрежа,
Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол, Агенция Пътна
инфраструктура/АПИ/ – гр.София.
Във въззивната жалба
се твърди, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно и
в нарушение на административно-производствените правила и се моли съда да го
отмени изцяло.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. К. С.,
редовно упълномощен. По същество адв.С. моли съда да отмени наказателното
постановление на основанията, изложени в жалбата. Счита, че неправилно е
приложен материалния закон, тъй като се касаело за извънгабаритно
пътно превозно средство, което попада в изключенията на чл.14 ал.3 от
Наредбата, поради което и издаването на нарочно разрешение не се изисква. От
събраните доказателства се установило, че процесното пътното превозно средство
по отношение общото натоварване, въз основа на които е определено като извънгабаритно, е в размера на рамките на чл.14 ал.3 от
наредбата, т.е. не превишава с повече от 30 процента допустимите максимални
натоварвания на ос и следвало, че не са осъществени елементите от състава на
нарушението по чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, а именно движение на извънгабаритни и тежки превозни средства без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Не било описано точно какво
нарушение е извършено, което внасяло неяснота за жалбоподателя, досежно това за
движението на процесното пътно превозно средство издадено ли е разрешително,
изискващо се по чл.26 от Закона за движение по пътищата или е необходимо само
да има заплатена такса за това.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от главен
юрисконсулт Л. М. Ч.-Т., редовно упълномощена и приета от съда. По съществото
на делото Т. моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Счита за безспорно доказано, че въззивникът е управлявал тежко
пътно превозно средство по път от републиканската пътна мрежа без разрешение на
администрацията, управляваща пътя. Служителите на Агенция Пътна инфраструктура
са установили по-високо натоварване на тройната ос на полуремаркето от тази,
която разрешава чл.7 ал.1 т.3 б.в от Наредба 11, за това надвишаване
въззивникът не е притежавал разрешение, не е заплатил необходимата такса,
поради което правилно е санкциониран.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.08.2019 г. служителите на Дирекция Анализ на риска и
оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура – гр.София М.Д.К. и Г. П. Г.
в 09:15 часа на път IІ-29, км 11, на 2 километра след разклона за с.Изворско в
посока гр.Добрич-гр.Варна извършили проверка на съчленено
ППС с 5 оси – МПС с 2 оси /1-ва, 2-ра/ марка МАН с рег.№ ТХ 0600 ТХ и полуремарке с 3 оси /3-та,
4-та, 5-та/ с рег.№ ТХ 9155 ЕХ с водач въззивника М.Д.С.. При проверката е
констатирано, че С. осъществява движение без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя
/АПИ/ на извънгабаритно ППС по § 1 т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства/наричана по-нататък Наредбата/ – тежко ППС
по чл.3 т.2 на Наредбата. При направеното измерване се констатирало надвишаване
на нормите на Наредбата, както следва:
-
При измерено разстояние между осите 1,32 метра сумата
от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето/3-та, 4-та и 5-та на ППС/
е 24.850 тона при допустимо максимално натоварване на тройната ос 24 тона
съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.б от Наредбата.
Измерването е
извършено с техническо средство ролетка № 1303/18 и електронна везна модел PW-10 № К2000009. ППС
превозвало рапица.
На 08.08.2019 г. против въззивника бил съставен акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 0006635. Актосъставителят
М.Д.К. описал горните обстоятелства, като приел, че въззивникът е извършил
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.а от Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1
т.1 от Наредбата. Актът бил предявен на въззивника на същата дата, който не
направил възражения.
На 09.09.2019 г. е било издадено обжалваното наказателно
постановление. Административно-наказващият орган е приел, че е налице основание
за ангажиране на личната отговорност на въззивника за извършено нарушение на
чл.26 ал.2 т.1 б.а от Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1 т.1 от
Наредбата, като на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена посредством писмените доказателства по
делото, а именно: Заповед № РД-11-859 от 15.07.2019 г. на председателя на
Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура; Заповед № РД-11-860 от
15.07.2019 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна
инфраструктура; копие от свидетелство за регистрация – част II на влекач МАН модел
19.414 с рег.№ ТХ 0600 ХН и полуремарке с рег.№ ТХ 9155 ЕХ; копие от пътен лист
серия А № 005886; копие от пътна/прехвърлителна/
разписка № 376 от 08.08.2019 г. за рапица; копие от
Трудов договор № 142/01.03.2019 г. между Дар-Даринка Великова ЕТ и М.Д.С.;
протокол от измерване на превозно средство № 0000018/2019/08.08.2019 г. – оригинал; акт за установяване на
административно нарушение № 6635 от 08.08.2019 г.,
съставен от главен инспектор М.Д.К.; копие от лична карта на М.Д.С.;
наказателно постановление № 6347 от 09.09.2019 г.,
издадено от Я. М. И. - началник на отдел Контрол по републиканската пътна мрежа
в Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол в Агенция пътна инфраструктура;
известието за доставяне; пощенски плик.
Съдът, в изпълнение на
задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно-наказателното производство, прави следните
изводи:
Съдът счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно.
На първо място не е
спазена нормата на чл.57 ал.1 т.5 от Закона за административните нарушения и
наказания, като в издаденото наказателно постановление липсва пълно описание на
нарушението.
От съдържанието на
АУАН и наказателното постановление не е видно как точно е установено, че за
съответното ППС няма издадено разрешение или че не е платена такса, като
правният извод, че липсват такива, не компенсира факта, непредставянето на
разрешение в момента на проверката не води до единственият възможен извод, че
разрешение не е било издадено или че не е платена дължимата такса. В тази
връзка не е ясно какви са характеристиките на пътя, дали е част от
републиканската пътна мрежа или е част от общинска пътна мрежа.
В наказателното
постановление нарушението е описано като „М.Д.С. осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1
т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл.3 т.2 на
Наредбата, без разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси/,
издадено реда на раздел IV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя
/АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата”. Като законова разпоредба,
която е била нарушена, е посочена чл.26 ал.2 т.1 б.а от Закона за пътищата,
според която за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Във фактическото
описание на нарушението не е включено, че движението на тежкото пътно превозно
средство е за дейност от специално ползване на пътищата. Това обстоятелство е
част от състава на нарушението и е абсолютна предпоставка за него, тъй като по
силата на ал.1 на чл.26 от Закона за пътищата такова изискване липсва.
Определението за специално ползване на пътищата се съдържа в § 1, т.8 на
Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата. Непосочването на част от
фактическия състав на престъплението е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като е довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото
към административно-наказателна отговорност лице да разбере точно в какво се
обвинява, за да организира адекватно защитата си. Отделно от това, в приложимата
санкционна норма на Закона за пътищата, включително и в легалната дефиниция за „специалното ползване
на пътищата“ - § 1 т.8 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, е употребен
съюзът "и" - "извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства". Стриктното прилагане на разпоредбата предпоставя кумулативно наличие и на двата елемента,
определящи характеристиките на превозното средство - "извънгабаритни
и тежки ППС". Затова и съставомерността на конкретното деяние не може да
се обуславя от административно-наказващият орган само с наличието на единия от
тях - "тежко пътно превозно средство", както е в процесния
случай. Разширително тълкуване на норми на
санкционното право - наказателното и административно-наказателното право, е
недопустимо. В конкретния случай се установява, че наказващият орган се е
позовал на обстоятелството, че триосното ремарке и двуосното МПС са тежки ППС, но нито е твърдял, нито пък е
доказал ППС да са същевременно и извънгабаритни по
смисъла на чл.5 и § 1 т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, с оглед
на което посоченото деяние се явява несъставомерно.
Само на това основание наказателното постановление като издадено в нарушение на
приложимата санкционна норма подлежи на отмяна.
Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредбата визира максимално допустимото
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6 ал.1,
разграничавайки категориите пътища (за всички или само за част от тях), в
зависимост от това, дали ППС е с пневматично или признато за еквивалентно
окачване или без такова, но в АУАН и наказателното постановление изобщо не е
посочено каква е максимално допустимата маса на провереното МПС и с какво
окачване е същото.
На следващо място,
съгласно Закона за пътищата дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Неправилно
обаче административно-наказващият орган за това нарушение е ангажирал отговорността
на жалбоподателя. При буквално тълкуване на визираната за нарушена норма на Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни
и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва
без разрешение на администрацията на пътя. С оглед това, за да се даде отговор
на въпроса чия административно-наказателна отговорност следва да бъде
ангажирана за извършване на нарушение от типа на визираното, трябва да се
съобрази и на кого е вменено задължението за снабдяване със съответно
разрешително. Това е така, защото именно липсата на последното прави съставомерно нарушението на визираната норма.
Съгласно разпоредбата
на чл.11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност
за движението и съпровождането на извънгабаритните
ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл.15
ал.3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат
задължението да снабдят ППС със съответните документи като подадат в АПИ или в
съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
разрешително по образец. Жалбоподателят не е собственик, не е и превозвач.
Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в Закона за пътищата и гласи: "Превозвач" е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Жалбоподателят като водач на автомобила (тежкотоварен или извънгабаритен),
няма задължение, а и право, за снабдяване със съответно разрешително, липсата
на последното не може да му бъде вменено във вина, респективно да бъде
санкциониран по посочения ред. Както се изложи по-горе, последното задължение е
възложено от Наредбата на собствениците на съответните ППС или на извършващите
превозите. В процесния случай жалбоподателят не
попада в нито една от двете категории, поради което неизпълнението на
нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително от страна на
превозвача, не може да бъде вменено във вина на водача. На следващо място,
видно от доказателствата, жалбоподателят работи като шофьор при превозвача и
извършва превоз на товар, който е собственост на трето лице. Обективните
елементи на вмененото му нарушение включват движение на тежък/извънгабаритен товарен автомобил без съответното
разрешение, като в чл.15 ал.3 от Наредбата са определени лицата, които са задължени да подадат
заявление за издаване на съответното разрешение. В чл.26 ал.2 т.1 от Закона за пътищата не е изрично
посочено, че това задължение е вменено на водачите на ППС, поради което съдът
намира, че адресат на това задължение се явява собственикът или превозвачът, в
зависимост от това, от чие име се извършва превоза. Горното следва от
разпоредбата на чл.11 от Наредбата, която визира същите като лица, които носят
отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните
ППС. Те са длъжни да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното
ППС и необходимите документи за осъществяване на превоза и да запознават водача
с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването
му, с които той е задължен да се съобразява и т. н. С оглед на горното
нарушението е несъставомерно от субективна страна.
Субекти на установеното нарушение по чл.26 от Закона за пътищата могат да бъдат
собствениците на тежки и/или извънгабаритни ППС или
лицата, които извършват превозите, но не и водачите на такива ППС. След като в
случая е било безспорно установено, че жалбоподателят е водач на ППС, а не е
собственик или лице извършващо превоза, то не е следвало да бъде ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност. Нещо повече, за да бъде
осъществено вмененото на жалбоподателя нарушение, в тежест на наказващия орган
е да установи по несъмнен и безспорен начин, че водачът на ППС, ако се приеме,
че е адресат на вмененото му задължение, е знаел, че превозва тежък товар и за
това не е имало издадено разрешение. Доказателства в този смисъл не са
представени по делото, поради което и не е налице субективният елемент на
твърдяното административно нарушение. Управлението на автомобила без надлежно
разрешение се явява несъставомерно за ангажиране
отговорността на водача по визирания в наказателното постановление текст.
Установеното нарушение е следвало да бъде вменено във вина на отговорните лица
- собственик на ППС-то или на лицето, извършващо превози, какъвто
жалбоподателят със сигурност не е (в този смисъл Решение № 260/24.04.2018 г. по
КАНД № 214/2018 г. на Административен съд-Плевен, Решение № 236/04.12.2017 г.
по КАНД № 210/2017 г. на Административен съд-Габрово).
Нарушението е
квалифицирано във връзка с чл.37 ал.1 т.1 от Наредбата, но тази разпоредба
касае единствено ППС и техника, регистрирана за
работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника,
каквито данни няма представени в настоящия случай.
Воден от
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :