№ 7038
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110111031 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 277,70 лева, представляваща
остатък от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 02.03.2022 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.09.2021г., около 13:00 часа, по път II-
58 посока път 58 – гр.А. – гр.Т., водачът на МПС марка „Мерцедес“, с рег. № [№]
застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към посочената дата, удря движещия се пред него лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег.№ [№], който към датата на ПТП бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца, обективирана в
полица № 4704201200003963. За настъпилото ПТП бил съставен протокол №
1754817/01.09.2021 г. от служители на РУ-Пловдив. За причинените от ПТП-то вреди
при ищеца била образувана щета № 470420212145485/20.10.2021 г., по която били
изготвени опис на вредите и доклад, въз основа на които на автосервиза, извършил
ремонта на автомобила била изплатена сумата в размер на 2210,57 лева. Ищецът
поддържа, че предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от общо 2235,57
лева, представляваща размера на застрахователното обезщетение с вкл. 25,00 лева
ликвидационни разноски за обработка на щетата. От страна на ответното дружество
1
било извършено частично плащане в размер на 1957,87 лева. По изложените в исковата
молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на
иск за останалата незаплатена част от сумата в размер на 277,70 лева. Претендира и
направените по производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище допустимост, а по същество и за неоснователност на иска. Не спори за
наличието на валидно облигационно правоотношение между дружеството и
собственика на МПС марка „Мерцедес“ с рег.№ РВ 8028 ТР. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен
резултат. Излагат се доводи, че след като ударът е настъпил в задната част на
застрахования при ищеца лек автомобил, то не е възможно да е увредено отделението
за вещи, което е част от арматурното табло на автомобила и се намира в предната част
на автомобилното купе. Поддържа се още, че увреждане на последното не е описано и
в съставения протокол за ПТП. В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде
приет за основателен, ответникът моли за намаляване размера на търсеното от ищеца
обезщетение с доводи, че е прекомерно. В тази насока се излагат доводи, че се касае за
автомобил на възраст над 12 години, употребяван като служебен автомобил, поради
което се предполага по-усилена експлоатация и по-голяма амортизация на
автомобилните части и детайли. Оспорва се и размер на претендираните
ликвидационни разноски, като се излагат доводи, че обичайно в практиката между
търговците-застрахователни дружества е прието, че размера на ликвидационните
разноски възлиза на 15,00 лева. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, извършеното от
ищеца плащане на определеното обезщетение, както и че ответното дружество е
заплатило на ищеца сумата от 1957,87 лева по предявената извънсъдебно регресна
претенция.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – застрахователна полица № 4704201200003963 от
07.10.2020 г., справка на интернет страницата на Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност, заявление за изплащане на застрахователно
2
обезщетение, опис на претенция, опис-заключение по претенция, доклад по щета,
възлагателно писмо, фактура, приемо-предавателен протокол, регресна покана, списък
на извършени плащания по щети.
Съдът не обсъжда приложеното по делото обяснение от Л.С.З. – водач на
застрахования при ищеца лек автомобил, тъй като същото има характер на свидетелски
показания в писмен вид, което е недопустимо. Съгласно ГПК свидетелските показания
се събират устно и непосредствено пред съда, който разглежда делото.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на
застрахования при ответника автомобил, който не е възприел намаляването на
скоростта на движещия се пред него лек автомобил и го е блъснал отзад. Съгласно
заключението, щетите по лек автомобил „Опел Зафира“ са в причинно-следствена
връзка със застрахователното събитие и последица от него. Видно още от
заключението е, че стойността на ремонта на увредения автомобил към датата на ПТП-
то по условията на застрахователя възлиза на 2235,57 лева, в т.ч. и сумата от 25,00
лева – разходи по ликвидация на щетата. По въпросите на ответника във връзка с
увреденото отделеното за вещи на застрахования при ищеца лек автомобил, вещото
лице е засегнало в заключението две възможности. При първи вариант – при правилно
поставен предпазен колан и нормално разположен в седалката пътник, тялото му е
ограничено в придвижването напред, поради което торсът и крайниците му не могат да
достигнат до жалбата /отделението за вещи/, респ. да я увредят. Вещото лице е
посочило, че при този вариант е възможно да има инстинктивни предпазни движения
на ръцете в посока на капака на жабката. При втория вариант, вещото лице приема, че
е възможно крайниците на пътника да достигнат до жабката и да увредят капака й при
положение, че пасажерът на предната дясна седалка е бил без предпазен колан или с
неправилно поставен такъв. По останалите въпроси на ответника вещото лице е
посочило, че поради много малката вероятност от увреждане на ключалката на
жабката, такива не се предлагат от алтернативни доставчици. При средни пазарни
условия стойността на подмяната на процесната част е 243,92 лева с ДДС. Вещото
лице е посочило, че при нормална експлоатация ключалката на капака на отделението
за вещо издържа междуремонтния срок на експлоатация на автомобила /18 години –
уточнено при изслушването в о.с.з./. В конкретния случай автомобилът е на 14-та
година на експлоатация и при отсъствие на фабричен дефект, няма условия за проява
на амортизационни последици. Уврежданията по нея настъпват само при неправилна
манипулация с нея.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
3
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на ПТП, реализирано на описаните в исковата
молба дата, място и по описания механизъм, което е причинено виновно от
застрахования при ответника водач; наличието на правоотношения по договори за
застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увреденото МПС и
застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща отговорността на виновния водач, и
двете валидни към датата на ПТП.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото
обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди, както и че увреждането на
ключалката на отделението за вещи не е в причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Следва да се има предвид, че застрахователят по имуществено застраховане
може да се задължи да заплати извършения ремонт на увредения автомобил в
официален сервиз на съответната автомобилна марка, но ако заплатеното
възнаграждение по този договор за изработка надвишава действително причинените на
увредения имуществени вреди (по средни пазарни цени), възникналото регресно право
срещу делинквента, респ. срещу неговия застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ще може да бъде удовлетворено само до размера, до който
делинквентът отговаря имуществено. В нормата на чл.21, ал.1 ЗЗД е предвидено т. нар.
относително действие на облигационното отношение (на договорните съглашения),
което се изразява в това, че договорът поражда действия между страните, а спрямо
трети лица – само в предвидените от закона случаи. При това положение
4
обстоятелството, че между застраховател и застрахован е уговорено ремонтирането на
застрахованото имущество да се извършва в официален сервиз, е ирелевантно за
третите лица, каквито се явяват делинквентът, респ. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”. Когато застраховател предостави на
застрахования преференциални условия, т.е. такива, чрез които му осигурява по-добро
обслужване или поема по-големи от обичайните разноски, или се задължава за повече,
в този случай застрахователят носи риска за това, респ. не може да претендира суми,
надвишаващи средната пазарна цена за отстраняване на вредите. Следователно,
привличайки с по-изгодни условия повече ползватели на застрахователни услуги,
застрахователят носи риска, че няма да може да противопостави платените по
преференциалните условия суми на другите правни субекти /в този смисъл е решение
№ 3537/21.05.2015 г. по в.гр.д.№ 2183/2015 г. по описа на СГС/. С оглед предходното,
обстоятелството, че страните по застрахователния договор са постигнали съгласие за
ремонт в сервиз на официалния вносител на марката не може да се възложи в тежест на
ответника.
Отделно от гореизложеното, настоящият съд приема, че по делото не се доказа
по безспорен и категоричен начин, че увреждането на „ключалка капак отделение за
вещи“ е в причинно-следствена връзка с настъпилото на 01.09.2021 г. ПТП. За да
достигне до този извод съдът взе предвид, че увреждането на тази част не посочено
нито в протокола за ПТП, нито е заявено в заявлението за заплащане на обезщетение.
За първи път се появява в описа на претенция изготвен от застрахователя като
„ключалка капак отделение за вещи“. Във фактурата на сервиза извършил ремонт на
автомобила тази част е посочена като „капак жабка“. Анализирайки горепосочените
писмени доказателства и заключението на вещото лице, съгласно което при правилно
поставен предпазен колан и нормално разположен в седалката пътник, тялото му е
ограничено в придвижването напред, поради което торсът и крайниците му не могат да
достигнат до жалбата /отделението за вещи/, респ. да я увредят, съдът приема, че
увреждането на посочената част не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Отделно от предходното по делото няма събрани доказателства, че при настъпване на
ПТП-то на седалката до шофьора е имало пътник. В тази насока е единствено
обяснение, находящо се на л.24 от делото, което както бе посочено по-горе съдът
намира за недопустимо, тъй като представлява свидетелски показания в писмен вид,
поради което не го кредитира. Отделно от предходното водачът на увредения
автомобил се явява заинтересован от ремонта на същия и изплащане на
застрахователно обезщетение. Дори хипотетично да се приеме, че на предната седалка
на автомобила се е намирал пътник, то видно от посочения втори вариант от вещото
лице е, че за да е налице увреждане на процесната ключалка, то този пътник е бил без
предпазен колан. С оглед предходното, съдът приема, че увреждането е настъпило по
посочения от вещото лице в констативно-съобразителната част на експертизата начин –
5
неправилна манипулация.
Между страните няма спор, че ответникът е възстановил извънсъдебно на ищеца
сумата от 1957,87 лева. Съдът приема, че с тази сума ответникът е погасил регресната
претенция ведно с ликвидационните разноски от 25,00 лева, поради което претенцията
в настоящото производство за остатъка от 277,70 лева /стойността на детайла, който не
е в причинно-следствена връзка с ПТП и ликвидационни разноски/ не следва да бъде
уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък за разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ответникът е направил разноски за САТЕ в размер на
160,00 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не представлява фактическа и
правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание. С оглед
предходното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 260,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] АД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] против „[ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] иск с правно основание чл.411 КЗ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 277,70 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ и ликвидационни разноски по щета №
470420212145485, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [фирма] АД, ЕИК [ЕИК], със седалище
и адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на „[ФИРМА], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] сумата от общо 260,00 лева, представляваща разноски по
производството съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6