№ 10528
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110154426 по описа за 2023 година
Производство е образувано по предявен от Й. И. А. срещу /ФИРМА/, иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че Й.
И. А. не дължи /ФИРМА/, сумите по изп.лист издаден на основание заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 6033/2010г. по описа на СРС, 52-ри състав, както
следва: сумата от 886,23 лева, представляваща главница по договор от 30.08.2007г., ведно
със законна лихва, считано от 08.02.2010г., сумата в размер на 67,31 лева, представляваща
натрупана лихва за минал период, както и за сумата от 125,00 лева за разноски, поради
обстоятелството, че вземането е погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
исковата претенция не се оспорва, а изрично се признава.
В съдебно заседание ищецът Й. И. А., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 71887/05.03.2024г. поддържа исковата молба, като с оглед
позицията на ответника, моли за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне от съда
с решение по признание на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 49943/15.02.2024г. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема следното:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови
решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай
съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва
1
осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства и с изрично
волеизявление прави признание на иска. С оглед приетото като доказателство по делото -
изпълнително дело № 987/2011г. по описа на ЧСИ М.М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС, искът се явява основателен. Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца
следва да се присъдят заплатените от него разноски за държавна такса в размер на 50,00
лева. На процесуалния му представител – адвокат В. Б. И. – ПАК, личен номер
************, с адрес на упражняване на дейността в ****************************
следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата, доколкото е представен договор за правна защита и съдействие, от
който се установява, че страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза,
което е достатъчно за съда да присъди възнаграждение за процесуално представителство.
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право,
предмет на делото и като цяло е обективна. Съдът намира, че размера на възнаграждението
следва да се изчисли по дадените с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения параметри на суми, към датата на приключване на устните
състезания, с изменението й – ДВ, бр.88 от 04.11.2022г., като за един предявен иск, като
служебно възнаграждението, изчислено от съда по реда на чл. 162 от ГПК възлиза на сумата
от 407,85 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от Й.
И. А., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК ***************, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Й. И. А. не дължи на /ФИРМА/,
сумите по изп.лист издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 6033/2010г. по описа на СРС, 52-ри състав, както следва: сумата от 886,23 лева,
представляваща главница по договор от 30.08.2007г., ведно със законна лихва, считано от
08.02.2010г., сумата в размер на 67,31 лева, представляваща натрупана лихва за минал
период, както и за сумата от 125,00 лева за разноски, поради обстоятелството, че вземането е
погасено по давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. А., ЕГН
**********, сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Б. И. –
ПАК, личен номер ************, с адрес на упражняване на дейността в
****************************, сумата в размер на 407,85 лева, разноски за адвокатско
2
възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3