РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. гр. Лом, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20221620100363 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: , чрез пълномощник С. Т. -
юрисконсулт, против И. П. П., ЕГН: **********, адрес: г установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на
ищеца в размер на 760,01 лева - главница, представляваща задължение по фактура №
********** / 30.04.2018 г. за периода 26.01.2018 г. - 25.04.2018 г., издадена на
основание извършена проверка, обективирана в КП 3022820 / 25.04.2018 г. и 222,01
лева лихва за забава върху главницата за периода 15.05.2018г. - 12.05.2021 г., както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането, предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 1091/2021 г. по описа на
PC – Лом. Претендират се и разноски, направени от ищеца в заповедното и в исковото
производство.
Твърди се в исковата молба, че: «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е дружество,
притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-
11/29.11.2006г. и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция № Л-409-17/01.07.201Зг. издадени отДКЕВР. Ищецът се намира в
1
облигационни правоотношения с ответника. Спорното право е във връзка с договор за
доставка на ел. енергия по открита ПАРТИДА /БИЗНЕС ПАРТНЬОР/ № 12155681,
Договорна сметка: 310215507682 и аб. № **********, с адрес на потребление: . На
ответника са издадени фактури, които не са заплатени към настоящия момент.
Дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, във връзка с което е депозиран иска. На 25.04.2018 г. служители на отдел
„Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ Разпределение България" АД /ЧЕЗРБ/ на основание
чл. 58 от Общите условия на Договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД /ОУ са извършили техническа проверка
на горепосочения адрес. Потребителят е потърсен преди проверката, но не е открит.
Поради това, КП № 3022820 /25.04.2018 г. е съставен в присъствието на двама
независими свидетели - представители на федерация на потребителите, които не са
служители на дружеството. Преди проверката е потърсен и контакт с органите на
полицията /отразено на стр.1 от КП/..коиго са се отзовали на сигнала подаден на
телефон „112" и са изпратили свой представител, койго е присъствал на проверката и е
подписал съставения протокол /видно от страница 3/. Проверяващите са установили, че
«Електромерът за абоната се намира в табло на стълб от мрежа и. н. Липсва пломба па
щита. Липсва пломба на клемен блок. Констатира се промяна на схемата на свързване,
състояща се във: входящ и изходящ проводник за абоната ПВА 2x10 MM2 са събрани
във входяща фазова клема на клемния блок. По този начин цялата изразходена ел.
енергия от абоната не се измерва и не се заплаща. “Поради направените констатации
служителите на «ЧЕЗ Разпределение България'* са възстановили нормалната схема на
свързване на електромера, което е протоколирано на стр. 3 от протокола. Предприети
са посочените в т.4 на стр.З от КП действия след проверката. Обектът не е проверяван
за период до 90 дни назад преди настоящата проверка - на 25.04.2018 г. Проверката,
обективирана в КП № 3022820 / 25.04.2018 г., установява по категоричен и
безпристрастен начин извършването промяна схемата на свързване на СТИ и факта, че
същият не е отчитан изцяло потребяваната ел. енергия. Въз основа на констативен
протокол КП № 3022820 / 25.04.2018 г. и на основание чл.83. ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е
направена корекция на количествата електрическа енергия на клиента. Преизчислена е
сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по ПАРТИДА
/БИЗНЕС ПАРТНЬОР/ № 12155681, Договорна сметка: 310215507682 и аб. №
********** - с адрес на потребление: гр. Лом. ул. ..Тимок” 48. от 26.01.2018 г. до
датата на извършената проверка от служителите от отдел ..Нетехнически зап ои" на
25.04.2018 г. Количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда на чл. 48,
ал.1 от ПИКЕЕ /действаш и към момента на извършване на нроцесната
проверка/.Извършеното преизчисление е в размер на 4140 kWh. Преизчислената сметка
е получена като количество изразходвана, но незаплатена електрическа енергия за
денонощие е умножено по броя на дните за периода. В резултат е издадено
2
предложение за корекция на сметка, съгласно което е изчислено потреблението
(извършена е корекцията) на база извършеното измерване. Потребителят е уведомен по
надлежния ред за извършената проверка, посредставо писмо изх. №
NTZ95427/26.04.2018 г. Издадена е фактура № **********/30.04.2018 г. на стойност
760,01 лв. Определен е периода на грешното измерване, попада в хипотезата на чл. 48.
ал.1 от Правилата. Потребителят е уведомен за това обстоятелство. Посочват се правни
съображения, които се свеждат до това, че става въпрос за нормативно предвидена
обективна отговорност, която не е част от фактическия състав, съответно не е
необходимо съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел.
енергията е с участието на клиента. При упражняването на това право не е необходимо
да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на правото на корекция по
ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние - неизмерване или
непълно или неточно измерване на ел.енергия. Претендира се и лихва за забава върху
дължимите суми по издадената фактура, чийто размер е 222,01 лева лихва за забава
върху главницата за периода 15.05.2018г. - 12.05.2021 г.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В първото съдебно заседание, проведено на 13.09.2022 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Преди първото заседание по делото ищецът, чрез пълномощника си
юрисконсулт Св. Т., е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е
вероятно основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е
или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и
представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
3
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно
връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно
указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на
страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни
правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и
размерите на дължимите плащания.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като спрямо
ответника следва да бъде признато за установено, че дължи на ищеца вземане в размер
на 760,01 лева - главница, представляваща задължение по фактура №
**********/30.04.2018 г. за периода 26.01.2018г. - 25.04.2018 г., издадена на основание
извършена проверка, обективирана в КП 3022820/25.04.2018 г. и 222,01 лева лихва за
забава върху главницата за периода 15.05.2018г. - 12.05.2021 г., както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 28.05.2021г., до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 70/31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1091/2021 г. по описа на
PC – Лом.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в
исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират. В заповедното
производство са направени разноски за внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. и
адвокатско възнаграждение – 65,00 лева.
Юрисконсултското възнаграждение за исковото производство на основание чл.
78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв. С оглед на материалния интерес по делото, както и на това, че ищцовият
процесуален представител не е участвал в открито съдебно заседание по делото и
същото не е с особена фактическа сложност, следва да се определи юрисконсултско
4
възнаграждение около средния предвиден размер, а именно 150,00 лева. Следва да се
присъди и сумата от 75,00 лв. за довнесена държавна такса в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. П. П.,
ЕГН: **********, адрес: , дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: , представлявано от К К, Л В и Д С
вземане за сумата от 982,02 лева /деветстотин осемдесет и два лева и две стотинки/, от
които: 760,01 лева /седемстотин и шестдесет лева и една стотинка/ главница за
задължение по фактура с № **********/30.04.2018 г. за периода 26.01.2018г. -
25.04.2018 г., издадена на основание извършена проверка, обективирана в КП 3022820/
25.04.2018 г. и 222,01 лева /двеста двадесет и два лева и една стотинка/ лихва за забава
върху главницата, начислена за периода от 15.05.2018г. до 12.05.2021г., както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.05.2021г., до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1091/2021 г. по описа на PC –
Лом.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН: **********, адрес: , да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: г
производство в размер на 225,00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, от които 75,00 лева за
платена държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН: **********, адрес: да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ,
представлявано от К, Л В и Д С,, направените деловодни разноски по ч.гр.д. №
1091/2021 г. на ЛРС в размер на 90,00 лв. /деветдесет лева/, от които 25,00 лева за
платена държавна такса и 65,00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5